Решение по дело №464/2019 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 януари 2020 г.
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20197200700464
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

гр. Русе, 03.01.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, VI-ти състав, в публично заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ:       ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 

при секретаря       НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА           като разгледа докладваното от съдия         ДИМИТРОВА       адм. дело 464 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на В.М.Я. *** срещу Решение № 2153-17-49/28.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-17-562/02.11.2018 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата са наведени основания за незаконосъобразност на оспорения акт и потвърденото с него разпореждане поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на акта и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне и отпускане на исканата пенсия, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът, действащ в процеса чрез процесуален представител – юрисконсулт, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство от юрисконсулт и заплатен депозит за вещо лице.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК, административният съд приема за установено следното:

Административното производство пред пенсионния орган по повод подадено от жалбоподателя заявление вх. № 2113-17-1233/20.07.2018 г. (л. 9-11 от преписката), с което същият е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на втора категория труд. За доказване на положения от Я. труд със заявлението била представена трудова книжка № 234/16.05.1983 г. За изясняване на категорията на положения от жалбоподателя труд, допълнително в хода на административното производство е изискана информация от осигурителите „А1 България“ ЕАД (А1) и Ериксон Телекомюникейшънс България“ ЕООД (Ериксон), от който по преписката са постъпили издадени удостоверения обр. УП-3 № 6859/27.08.2018 г. от А1 (л. 21 от преписката) и № 18000890/15.08.2018 г. от Ериксон (л. 27 от преписката). Представени са още трудов договор № 767/07.10.1999 г. (л. 22-23 от преписката), с който жалбоподателят е назначен на длъжност „Инженер по поддържане на базовите станции и съединителни линии“ в Мобилтел, както и длъжностна характеристика за тази длъжност от 01.02.2010 г. (л. 24-26 от преписката), а също така и длъжностна характеристика и служебна бележка от Ериксон, в която са дадени разяснения относно основните функции и условията на труд за заеманата от жалбоподателя длъжност „Старши инженер BSS Регион Северна България“ (л. 29-32 от преписката).

От цитираните документи се установява, че в периода 07.10.1999 г. – 05.05.2017 г. Я. е работил като старши инженер в А1 (до 02.04.2012 г.) и в Ериксон (след 02.04.2012 г.) – общо 17 години, 6 месеца и 28 дни. Този стаж е зачетен от пенсионния орган като труд от трета категория, видно от изготвения опис на осигурителния стаж на жалбоподателя – ред 9 и 10 (л. 12-13 от преписката). Вписване за трета категория на процесния труд е налице в издаденото от А1 удостоверение обр. УП-3.

Въз основа на зачетения осигурителен стаж на жалбоподателя, отразен в съставения опис, ръководителят по пенсионно осигуряване издал Разпореждане № 2140-17-562/02.11.2018 г. (л. 7-8 от преписката), с което било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.Я., поради това, че жалбоподателят не притежава 15 години осигурителен стаж от втора категория и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. В мотивите на разпореждането се посочва, че в хода на административното производство не са открити достатъчно доказателства за зачитане на положения от Я. труд на длъжност „старши инженер“ от втора категория. Прието е, че разпоредбата на чл. 2, т. 33 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) обхваща труда на работници по монтаж и поддръжка на антенно-мачтова телекомуникационна техника с височина над 30 метра, докато жалбоподателят е работил като служител на длъжност старши инженер като заеманата от Я. длъжност макар да включвала и изпълнение на функции по поддръжка на мрежата за достъп в специфични условия на работа, обхващала и много други дейности, които са изпълнявани на работно място без вредни влияния.

Разпореждането за отказ е връчено на жалбоподателя на 09.11.2018 г., който с жалба от 28.11.2018 г. (л. 41-42 от преписката) го оспорил пред директора на ТП на НОИ – Русе. Във връзка с подадената жалба е изискано извършването на проверка в осигурителните А1 и Ериксон относно условията на труд при които е положен процесният стаж на жалбоподателя. Резултатите от проверките са отразени в констативен протокол № КП-5-21-00577055/11.06.2019 г. за А1 (л. 38-39 от преписката) и № КП-5-21-00569457/22.05.2019 г. за Ериксон (л. 40 от преписката). В констативния протокол за осигурителя А1 са изброени сключените с жалбоподателя трудов договор и допълнителни споразумения към него, включително тези за промяна наименованието на длъжността, цитирано е съдържанието на представената по преписката длъжностна характеристика за длъжността „старши инженер BBS Северна България“ (л. 24-26 от преписката), както и на представена при проверката контролна карта за оценка в отдел „Мрежа за достъп и пренос“, сектор „BBS“, длъжност „старши инженер“, в която обаче се посочват стойности („2“) по различни показатели, включително „отдалечени, труднодостъпни и на надморска височина обекти“ и „работа на височина“, без да е налице разшифровка за значението на посочената стойност на показателите.

За осигурителя Ериксон отново е описана хронологията на трудовото правоотношение с жалбоподателя. И в двата протокола за извършените проверки е посочено, че осигурителите не представят графици за работата на Я., а Ериксон не представя и документация относно параметрите на базовите станции и телекомуникационната мрежа, където Я. е полагал труд, тъй като същата е собственост на А1.

С оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-49/28.06.2019 г., директорът на ТП на НОИ – Русе отхвърлил жалбата на В.Я. и потвърдил отказа на ръководителя по пенсионно осигуряване за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Я.. В мотивите на решението подробно са повторени констатациите, съдържащи се в горецитираните констативни протоколи от проверките на двамата осигурители, като изрично се набляга на обстоятелството, че в събраните данни липсва изрично посочване, че извършваната от Я. работа е на височина над 30 метра, както и липсва информация за времето (продължителността), в което жалбоподателят евентуално е работил при условия, съответстващи на изискванията на чл. 2, т. 33 от НКТП. Като допълнителен аргумент на отказа се сочи и обстоятелството, че и при двамата осигурители за жалбоподателя са внасяни осигурителни вноски, съответстващи на трета категория труд.

Решението на директора на ТП на НОИ – Русе е връчено на В.Я. на 09.07.2019 г. (л. 6 от преписката), след което на 16.07.2019 г. същият е депозирал чрез административния орган своята жалба до настоящия съд. Възраженията на жалбоподателя са, че всъщност административния орган въпреки процесуалната си активност не е установил релевантните за спора факти, а се е позовал на твърдения на работодателите, че процесният труд на жалбоподателя е от трета категория – обстоятелство, което е в интерес на осигурителите.

В настоящото производство се оспорва решението на директора на ТП на НОИ – Русе с доводи, касаещи единствено положения стаж като старши инженер в А1 и Ериксон, за който жалбоподателят твърди, че попада в обхвата на чл. 2, т. 33 от НКТП и следва да бъде зачетен като ІІ категория.

В хода на съдебното производство са разпитани двама свидетели – Н.З.П. и Н.Т.Н., работили също като инженери в Мобилтел (сега А1) и Ериксон. И двамата свидетели посочват, че работата на инженера по поддръжка на базови станции и съединителни линии се състои в извършване на ремонт и профилактика на съоръжения за пренос на електронни съобщения, монтирани на мачти, някои от които се намират на телевизионни кули, високи сгради и пр. За целта инженерите е следвало да премита курс по катерене, осигурен от работодателя. Според показанията на св. Н. мачтите, на които са работили с жалбоподателя са с височина до 70 метра, а в района, за който  са отговаряли са се намирали 250 станции, чиято профилактика се е извършвала по график. При извършване на профилактика или ремонт от Ериксон се е изисквало служителите да направят снимка от нивото на антената, т.е. от съответната височина, на която е монтирано съоръжението. Свидетелите заявяват, че са работили въз основа на електронно създаден график като конкретните задачи, включително в случаи на аварии също са възлагани по електронен път и отчитането на свършената работа е ставало по същия начин. Само за част от времето, в което са работили като инженери по поддръжка на базови станции и съединителни линии са разполагали с офис, след което са преминали „на варианта склад за резервни части“.

В хода на делото е изискана информация от осигурителите А1 и Ериксон, като трето, неучастващо в производството, лице, дали жалбоподателят е извършвал дейности на височина над 30 метра – на покриви, мачти и желязо-решетъчни конструкции на антенно-мачтова телекомуникационна техника, като се посочи и мястото и времето на извършване на такава работа. В отговор от А1 (л. 8 от делото) посочват, че жалбоподателят не е бил техен служител, а служител на Ериксон, като се допълва, че А1 разполага с оборудване, разположена на височина 30 и повече метра, чието обслужване е възложено на Ериксон. От своя страна Ериксон в своя отговор (л. 15 от делото) посочва, че като старши инженер BSS регион Северна България Я. е трябвало да участва активно в поддръжката на елементите от мрежата за достъп и съответните обекти в района си като преимуществено е полагал труд в помещенията на дружеството и в помещенията на базовите станции и преноса, а само по изключение в отделни случаи се е налагало да полага труд и на покриви, мачти и желязо-решетъчни конструкции като било възможно в единични случаи те да са били на височина над 30 метра. Именно с такъв аргумент – за изключителност и нерегулярност на случаите, дружеството е квалифицирало труда на жалбоподателя като такъв от трета категория. Допълнително от двамата осигурители е изискана и информация къде в регион Северна България са монтирани телекомуникационни съоръжения и мрежи и оборудване с височина 30 и повече метра, както и по какъв начин се е извършвало отстраняване на повреди, подмяна на дистанционни радиоблокове и оптични кабели. Отново е изискано представяне на работни графици за работата на жалбоподателя за периода до 2012 г. В отговор от Ериксон посочват, че поддържаните от дружеството съоръжения са собственост на А1, с което до 2019 година е съществувал договор за поддръжка, поради което Ериксон не може да предостави информация за местоположението на съоръженията. Отсраняването на повредите е ставало по заявка от А1 чрез изпращане на екип за извършване на необходимите дейности. Изрично е посочено, че за периода до м.03.2012 г. жалбоподателят не е бил служител на Ериксон, поради което не могат да бъдат предоставени графици. От страна на А1 е получен отговор (л. 37-41), според който за периода 07.10.1999 г. – 02.04.2012 г. жалбоподателят е работил в А1 с ненормирано работно време и не е полагал труд по график. Посочено е, че отстраняването на повреди по телекомуникационните съоръжения (независимо от височината, на която се намират – 15, 25 или 35 метра) се извършва от екип от поне двама души, екипирани с лични предпазни средства, включващи колани, куки, предпазни ленти, каски, работно облекло, специални обувки, т.е пълно оборудване за работа на височина. За да извършват такава работа служителите са преминали през курсове за работа на височина и инструктажи за безопасност и здраве при работа. Към отговора от А1 е приложена и справка за наличните мрежи и съоръжения на А1, находящи се в Северна България. От съдържанието на справката (л. 38-41) е видно, че дружеството е посочило обекта (наименованието му), разрешението за ползване и местонахождението му. От справката и придружителното писмо не става ясно дали дружеството е описало всички притежавани съоръжения в посочения район или само тези с височина 30 и над 30 метра. Ако са описани всички съоръжения, какъвто извод може да се направи от израза „информация за наличните мрежи и съоръжения на А1 България, находящи се в Северна България“, то липсва посочване кои от тях са с височина 30 и повече метра.

За изясняване на спорните по делото обстоятелства е назначена съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на въпроса в какво се състоят аварийно-ремонтните дейности и поддръжката на базовите станции и преноса, на телекомуникационните мрежи и антенно-федерните системи; свързана ли е с катерене по покриви, мачти и железорешетъчни конструкции; има ли обекти, на които се извършва поддръжка и аварийно-ремонтна дейност на височина 30 и повече метра; как се извършва отстраняването на повреди в радиорелейни линии, подмяна на дистанционни радиоблокове, подмяна на оптични кабели; в какво се състоят мерките за безопасност на труд и личните предпазни средства.

В заключението си вещото лице посочва, че базовите станции се различават в зависимост от местоположението си, но не и в структурно отношение. Базовата станция е съвкупност от различни съоръжения включително и антенен модул, който е и най-високата й точка. Част от възникналите проблеми при работа на базовите станции биха могли да бъдат отстранени дистанционно чрез рестартиране или конфигуриране, но по-голямата част от проблемите изискват физическо посещение на базовата станция и подмяна на модули, което не е свързано с работа на големи височини. Когато обаче проблемите са свързани с антените или предавателите на базовите станции, се изисква изкачване до върха на антената, т.е. по мачти, покриви и дори железорешетъчни конструкции, на които са разположени съответните модули. В зависимост от местоположението на базовата станция и необходимостта от изкачване до антената отстраняването на повреди или извършването на профилактика е свързано с изкачване и над 30 метра височина.  

Въз основа на изложените фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорването е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане. Жалбата е подадена от надлежна страна – неблагоприятно засегнат адресат на акта, депозирана е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 КСО и е насочена срещу годен за оспорване акт, съгласно цитираната норма.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган (арг. чл .117 КСО). Спазена е предписаната от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания. При издаването му са спазени административно производствените правила.

Спорно по делото е единствено правилното приложение на материалния закон и то само по отношение на стажа на жалбоподателя в периода 07.10.1999 г. – 05.05.2017 г. – 17 години, 6 месеца и 28 дни, в който същият е заемал длъжността „старши инженер“ в А1 и в Ериксон. За преобладаващата част от този период (след 01.01.2000 г.) досежно посочения стаж приложение намира Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране като спорния по делото въпрос е налице ли са предпоставките за зачитане на стажа като втора категория на основание чл. 2, т. 33 от тази наредба. За периода преди 01.01.2000 г. (2 месеца и 23 дни) на основание § 9, ал. 1 от ППЗР на КСО приложение намира Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране – ПКТП (отм.).  

Съгласно чл. 2, т. 33 от НКТП от втора категория при пенсиониране е трудът на работници по монтаж и поддръжка на антенно-мачтовата телекомуникационна техника с височина над 30 м.

По делото не е спорно, а се установява и от всички събрани доказателства, че жалбоподателят в процесния период е заемал длъжност инженер по поддържане на базовите станции и съединителни линии. Очевидно още от наименованието на длъжността, независимо от извършваните промени в него във времето, длъжността на жалбоподателя е свързана именно с поддържане на базови станции на мобилния оператор. От представените длъжностни характеристики се установява, че основната функция на тази длъжност е да поддържа елементите на мрежата за достъп и нейните обекти в района си. За изпълнението на тази функция като условия на работа в длъжностните характеристики е предвидено, че се осъществява както на работно място с нормална осветеност и без вредни влияния, при работа с компютър, така и при работа в помещенията на базовите станции и преноса, включително на покриви, мачти и желязо-решетъчни конструкции, като за целта лицето преминава курс за катерене.

От назначената по делото СТЕ се установява, че поддържането на базовите станции включва както възможност за отстраняване на проблеми дистанционно, така и необходимост от физическо посещаване на базовата станция, включително нужда от изкачване до атненния модул, който в зависимост от местоположението на базовата станция може да бъде разположен на покрив, мачта или желязо-решетъчна конструкция на височина под или над 30 метра.

От отговорите на осигурителите А1 и Ериксон, става ясно, че притежаваните от мобилния оператор Мобилтел (сега А1) съоръжения в района, обслужван от жалбоподателя, включват и такива с височина над 30 метра.

Съвкупният анализ на всичко изложено до тук сочи, че положеният от жалбоподателя труд от 01.01.2000 г. до 05.05.2017 г. попада в обхвата на чл. 2, т. 33 от НКТП като труд на работник по поддръжка на антенно-мачтови телекомуникационни съоръжения на височина над 30 метра.

Обстоятелството, че длъжността е наименована „инженер“ е ирелевантно за определяне на категорията труд, доколкото наименованието е свързано с образователната степен и квалификация на работника. На следващо място е необходимо да се посочи, че неправилно административният орган е приел и напълно едностранчиво е кредитирал становището на осигурителя Ериксон, изразено и в отговора му до настоящия съд, че полагането на труд от Я. на височина над 30 метра, ако това се е налагало, е било в ограничен брой случаи, а не регулярно. Цитираното твърдение не кореспондира с останалите налични по преписката и по делото доказателства, а именно, че А1, поддръжката на чиито съоръжения е осъществявана от жалбоподателя, разполага със съоръжения намиращи се на височина над 30 метра (обстоятелство, което се потвърждава и от цитираното твърдение на Ериксон), както и от факта, че длъжността на жалбоподателя включва не само извършването на аварийно ремонтни работи, а се касае за поддръжка, т.е и профилактика, която дейност безспорно е регулярна.

Обстоятелството, че като инженер по поддръжка на базови станции, жалбоподателят е работил и на базови станции, които са на височина по-малка от 30 метра не променя изложения по-горе извод, че полагания от него труд е на работник по поддръжка на атненно-мачтови телекомуникационни съоръжения на височина над 30 метра, доколкото както вече се посочи, длъжността му включва и извършването на поддръжка на такива съоръжения. Нормата на чл. 2, т. 33 от НКТП не обвързва категоризирането на положения труд с изискване за постоянно работно място на такава височина, а само с изискване лицето да е назначено да извършва такава работа.

На последно място следва да се посочи, че неоснователно ответникът се е позовал, макар и като допълнителен довод, на обстоятелството, че за жалбоподателя са внасяни осигурителни вноски за трета категория труд. Съдебната практика по този въпрос е константна и е основана на логиката на закона, която определя зависимостта между условията (категорията) на труд и осигурителните вноски в обратна посока, а именно – условията на труд определят размера на осигурителните вноски, а не се определя категорията на труда според размера на внесените осигурителни вноски.

Съгласно чл. 9, ал. 42, изр. ІІ от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, за доказване на категория труд по т. 33 от чл. 2 на НКТП се представят доказателства за техническите данни на съоръженията, на които е положен труда. В конкретния случай, въпреки многократно изискваната от осигурителите информация относно положения от жалбоподателя труд, всъщност не е изискана именно конкретна информация за височината на поддържаните от жалбоподателя съоръжения, включително и в хода на извършените в осигурителите проверки от контролни органи на НОИ. Независимо от очевидното нежелание на осигурителите да предоставят точна и конкретна информация по релевантния въпрос, административният орган е бил длъжен да изясни всички обстоятелства, обуславящи решението му, още повече, че по преписката очевидно са били налице данни (от длъжностните характеристики), че трудът на жалбоподателя включва и извършване на дейности на покриви, мачти и желязо-решетъчни конструкции. Вместо това ответникът се е задоволил да посочи, че тъй като никъде в представените документи не се посочва изрично, че тези съоръжения са на височина над 30 метра, то липсват предпоставки за зачитане на процесния стаж от втора категория.

Всичко изложено до тук не се отнася за периода от 07.10.1999 г. до 01.01.2000 г., когато приложение намират разпоредбите на ПКТП (отм.). Относима за случая е само нормата на т. 56 от ПКТП (отм.), която определя като втора категория труда на телефонисти, обслужващи 100 и повече поста в т. п. станции и българските държавни железници и телетиписти в българските държавни железници, както и работниците и служителите, работещи в Радиорелейната и телевизионна станция "Ботев връх". Очевидно е, че труда на жалбоподателя на длъжността инженер по поддръжка на базови станции не попада в обхвата на цитираната норма, поради което тази част от спорния осигурителен стаж не може да бъде зачетена от втора категория. Този извод кореспондира и косвено се подкрепя и от показанията на св. Панагонов, който посочва следното: „Към 1999 г. линиите бяха подземни, бившите линии на БТК, от началото на 2000 г. започна изграждането на мачти и съоръжения за въздушния пренос на електронни съобщения.“.

В заключение съдът намира, че неправилно и в противоречие с нормата на чл. 2, т. 33 от НКТП както пенсионния орган, така и от ответния горестоящ орган, са определили категорията на труда положен от жалбоподателя в периода от 01.01.2000 г. до 05.05.2017 г., а от там и неправилно е преценено наличието, съответно липсата, на предпоставки за отпускане на исканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това налага отмяна на оспореното Решение № 2153-17-49/28.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, както и на Разпореждане № 2140-17-562/02.11.2018 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, след което преписката да бъде върната на ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по заявлението на В.Я. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при съобразяване на изложените по-горе мотиви по прилагането на материалния закон при зачитането на осигурителния стаж на лицето.

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Националният осигурителен институт като лице по § 1, т. 6 от ДР на АПК, дължи заплащането на жалбоподателя на сумата от 550 лв., представляващи заплатен в брой адвокатски хонорар от 400 лв. и депозит за вещо лице от 150 лева.

Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалбата на В.М.Я. *** Решение № 2153-17-49/28.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Русе и потвърденото с него Разпореждане № 2140-17-562/02.11.2018 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ВРЪЩА преписката на Ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по заявление вх. № 2113-17-1233/20.07.2018 г. на В.М.Я. съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт гр. София да заплати на В.М.Я. ***, ЕГН **********, сумата от 550,00 (петстотин и петдесет) лева, представляващи разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: