РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Търговище, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. П.
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.А
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20233500500030 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца Б. З. М. от гр.Търговище,
действуващ чрез процесуалния си представител адв.Т. Д. от АК-Търговище
против решение №590/19.12.2022г., постановено по гр.д.№1337/2021г. на
Районен съд-Търговище, с което като неоснователен е отхвърлен предявения
от него срещу ответниците С. П. Х., А. А. О., Ф. О. А., Г. Б. А. и Б. О. А.,
всички от от гр.Търговеище иск по чл.109 от ЗС за осъждането им да
премахнат намиращи се в ПИ с идентификатор 73626.507.117 по КК и КР на
гр.Търговище, собственост на М. З. М. три метални гаража, като на
ответниците са присъдени направените по делото разноски в общ размер на
1 200 лв.С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът
моли за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск.
По реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК с писмени отговори ответниците
оспорват основателността на въззивната жалба и молят за потвърждаване на
решението.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд
1
констатира следното:
Решението е вА.дно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима и основателна.
Предявените искове по чл.109 от ЗС за премахване на три броя метални
гаражи в поземлен имот с ид.№ 73626. 507.117 по кадастралната карта на
гр.Търговище са обосновани с обстоятелствата, че ищецът е носител на
правото на собственост върху описания недвижим имот, в който ответниците
незаконно са построили и ползват посочените гаражи, без да имат
облигационно, вещно или сервитутно право, с което си поведение му пречат
пълноценно да упражнява правото на собственост при извършването на
строителна дейност в намиращата се в имота жилищна сграда, както и
осъществяването на фактическата власт върху пълния пространствен обхват
на дворното място.
В срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК с писмени отговори
ответниците оспорват исковете с възражения, че са съсобственици по
отношение на дворното място, респ. имат право на строеж на гаражи или
места за паркиране, както и по никакъв начин не препятстват ищеца да
упражнява правата си.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд
прие за установено следното:
По силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от
21.09.2018 год. на ЧСИ рег. № 769 ищецът М. З. е легитимиран като
собственик на дворно място от 414 кв.м. с ид.№73626.507.117 по
кадастралната карта и търговски обект от 70 кв.м. в построената в него
жилищна сграда, преустроен в жилище и в което дворно място ответниците
са поставили и ползват три броя метални гаражи, изградени без строителни
книжа и в нарушение на техническите правила и норми, противопоставяйки
се на искането му за тяхното премахване.
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС, собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право, а с оглед разясненията в т.3 от Тълкувателно решение
№4/06.11.2017г. по т.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС, следва да се прецени дА.
ответниците осъществяват действия или поддържат състояния в имота на
ищеца, без за имат облигационно, вещно право или сервитут върху този имот,
2
които собственикът не е длъжен да търпи.
В конкретния случай, ответниците се позовават на нот.акт №36, т.I,
нот.д.№52/1994г. на нотариус при РС-Търговище, с които праводателите им
продават на ЕТ“Т.....-1-Е.Т.“-гр.Търговище посоченото дворно място, за което
тогава е отреден п-л VI-4333 в кв.39 по плана на града, за сумата 37 500 лв.,
като вместо получаването й си запазват право на строеж на два апартамента в
предвидената в същото 3-етажна жилищна сграда, които едноличният
търговец да построи, място за гараж №5 от 10 кв.м. и място за гараж №6 от 10
кв.м., а ответникът С. П.-на нот.акт №166, т. V, нот.д.№2177/1996г., с който
закупува от едноличния търговец правото на строеж на жилище, както и едно
парко-място в същото дворно място.
Разпоредбите на чл.59, ал.1-2 от ЗТСУ/отм./, обаче, забраняват
придобиването на реални части от имоти чрез правни сделки или по давност,
поради което закупуването/запазването на места за гараж от по 10 кв.м. е
нищожна сделка-чл.26, ал.1 от ЗЗД и няма за последица
придобиване/запазване на собствеността върху тези реални части от
дворищно-регулационния парцел. Нищожна е и продажбата на парко-място,
тъй като по досегашната правна уредба същото няма статут на самостоятелна
вещ и сделката е с невъзможен предмет-чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради което
следва да се приеме, че ответниците са поставили и ползват процесните
гаражи, без за имат облигационно или вещно право, или сервитут върху
описания имот, които обекти собственикът не е длъжен да търпи и което
състояние само по себе си е пречка за упражняване на правото му на
собственост, предвид разясненията по т.3 от Тълкувателно решение №4/06.
11.2017г. по т.д.№4/2015г. на ОСГК.
Дори и при по-разширително тълкуване да се приеме, че
действителната воля на страните по сделката с нот.акт №36, т.I, нот.д.
№52/1994г. всъщност е била прехвърлителите да запазят собствеността си
върху идеални части от терена, съответстващи на 2 х 10 кв.м. реална площ от
същия, респ. право на строеж на 2 гаража, макар и при неясен пространствен
обхват, то тези права не са упражнени по предвидения в закона ред.Липсва
съгласие на съсобственика/собственика на земята за строителството на
гаражи, такова не е предвидено нито в архитектурния проект от 1993г., нито в
последващ отделен архитектурен проект, липсва одобрена проектна
3
документация за гаражи, разрешение за строеж, строителна линия или
какъвто и да е било друг документ от изискуемите строителни книжа, като
гаражите са изградени след 2000г. в нарушение на строителните правила и
норми за височина и материА. за изграждане, чрез използване на елементи от
строителната ограда на обекта и липсваща стена на единия от гаражите.При
тези обстоятелства, процесните обекти са незаконен строеж, чието
изграждане и ползване е неоснователно действие по смисъла на чл.109 от
ЗС.Същите заемат значителна площ-37.63 кв.м. от свободната част на имота,
извън тази на жилищната сграда и представляват съществена пречка за
ищеца, както да упражнява фактическата власт върху тази площ в пълния й
пространствен обхват, така и да реА.зира инвестиционното си намерение за
обособяване на 10 парко-места в свободната дворна площ, поради което е
нА.це и другата предпоставка от хипотезата на чл.109 от ЗС.
Предвид горното, предявените негаторни искове по чл.109 от ЗС са
доказани по основание, обжалваното отхвърлително решение на
първоинстанционния съд не е постановено в съответствие със закона и на
осн.чл.271 ,ал.1 от ГПК следва да бъде отменено, като се постанови друго
решение по съществото на спора, с което същите да бъдат уважени, а на
ищеца да се присъдят направените по делото в първата и въззивната
инстанция разноски в общ размер на 2 625 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №590/19.12.2022г., постановено по гр.д.
№1337/2021г. на Районен съд-Търговище, като
ОСЪЖДА ответниците С. П. Х. от гр. Търговище, ул.“Т.....“№11, ет.3,
ЕГН:**********, А. А. О. от гр.Търговище, ул.“Т.....“№...., ет.2, ЕГН: ...........,
Ф. О. А., ЕГН:**********, Г. Б. А., ЕГН:**********, двете от гр.Търговище,
ул.“Т.....“№..., ет.2, ап.5 и Б. О. А. от гр.Търговище, ул.“Т.....“№11, ет.2, ап.4,
ЕГН:********** да премахнат, съобразно ползването на всеки от тях на три
броя незаконни гаражи с метална конструкция от U- профилни греди и
поцинкована LT ламарина за ограждащи стени и покривно покритие,
заемащи обща площ от около 37.63 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
73626.507.117 по кадастралната карта на гр.Търговище, собственост на ищеца
4
М. З. М. от гр.Търговище, кв.“Запад“, бл....., ет.2, ап.4, ЕГН: **********, както
и да му заплатят направените по делото в първата и въззивната инстанция
разноски в общ размер на 2 625 лв., на осн.чл.109 от ЗС и чл.78, ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5