Р Е Ш
Е Н И Е
№ 220
гр. Русе, 14.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Антоанета А.ова
при секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от съдия А.ова гр. дело № 790 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Ищецът Б.Г.Н. ***
твърди, че е собственик на сграда с идентификатор 63427.2.5688.2 с обща площ от
516 кв. м., находяща се в *******, състояща се
работилница с площ от 81 кв. м. и склад с площ от 435 кв.м. Заявява, че владее
непрекъснато и необезпокоявано имота от 5.06.1997 г. до настоящия момент.
Твърди, че влязъл във владение на цялата сграда на 5.06.1997 г. по силата на
предварителен договор от същата дата. Бил обявил, че е собственик на сградата.
Твърди още, че имотът не е държавна или общинска собственост, поради което
давността не била спирала да тече. Заявява, че на 12.09.2018 г. чрез услугата „Телепоща“ изх. № 3/11.09.2018 г. на „Български пощи“ ЕАД
получил известие от Н.Е.Б., с което същият твърдял, че е собственик на сграда, находяща се в *******, която бил закупил през август, 2008
г. Със същото известие поискал от ищеца незабавно да освободи сградата. Поради
това за ищеца бил налице правен интерес от предявяването на настоящата искова
претенция, с която иска от съда да установи, че към 1.08.2008 г. и сега
притежава правото на собственост върху сграда с идентификатор 63427.2.5688.2, находяща се в *******.
В срока по чл.
131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Н.Е.Б..
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
На 5.06.1997 г.
между Л. К. Б. от гр. Русе като продавач и ищецът Б.Г.Н. като купувач бил
сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, приложен на
л. 5 от делото, представляващ дворно място с размери 50 на 12 метра, заедно с
построената в него сграда – дървена барака, състояща се от коридор, 2 бр.
жилищни помещения с тухлена зидария, 3 бр. стопански помещения с обща застроена
площ 480 кв. м., който имот се намира в ******* за сумата от 1 180 000 лв., заплатени от купувача при подписване на договора. Владението върху
имота било предадено същия ден на ищеца. От предварителния договор се
установява още, че продавачът се легитимирал като собственик пред купувача с
предварителен договор от 10.05.1995 г., сключен между него и А. А. Н..
Към доказателствения материал е приобщено и Разрешение за
присъединяване на нова ел. мощност за захранване на обект: ремонтна работилница
в ******* от 2.10.1997 г., издадено от Клон Електроснабдяване Русе на Б.Г.Н.
като ***** ЕТ „Боник“.
Представена е
молба – декларация от ищеца до Нотариус Г. Ф. за признаване правото му на
собственост върху недв. имот, придобит с предварителния
договор, чрез извършване на обстоятелствена проверка, входирана
в Община Русе на 6.01.2003 г., видно от която за имот, находящ
се на *******няма издаден акт за общинска собственост, а зе
терена има съставен акт за публична държавна собственост № 2060/17.12.2002 г.
Приложено е и
известие от Н.Е.Б., изпратено до Б.Г.Н. чрез услугата „Телепоща“
изх. № 3/11.09.2018 г. на „Български пощи“ ЕАД, с което ответникът заявява, че
е собственик на сграда, находяща се в *******, която
е закупил през август, 2008 г. и иска от ищеца незабавно да освободи сградата.
Приложена е
скица № 15119239-12.02.2019 г., издадена от СГКК Русе на сграда с идентификатор
63427.2.5688.2, от която се установява, че като собственик на имота е записана
Държавата чрез МТИТС- ДП Пристанищна инфраструктура въз основа на акт за
публична държавна собственост /при първоначална регистр./
- за поправка № 165, том 14, рег. № 5832, дело 2762 от 9.05.2014 г., издаден от
СВ Русе.
Към доказателствения материал е приобщено и влязло в сила
Решение № 400 от 6.10.2005 г., постановено по в. гр. д. № 681/2005 г. на РОС, с което е отхвърлен
предявеният от Българската държава против ищеца иск с правно основание чл. 108
ЗС относно сграда, находяща се в *******, построена
върху имот пл. № 5182 в кв. 66 на гр. Русе - публична държавна собственост,
предмет на АДС 2060/17.12.2002 г.
Видно от
приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза сграда по
кадастрален план на гр. Русе, одобрен със Заповед № 434/2.07.1985 г. е
идентична по местополжение и площ със сграда с
идентификатор 63427.2.5288.2 по кадастралната карта и кадастралния регистър на
гр. Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.2007г. на Изп.
директор на АК. При изслушването му в о. с. з.
на 16.05.2019 г. по реда на чл. 200 ГПК вещото лице разяснява, че е
налице конструктивна идентичност между дървена барака, както е посочен имотът в
предварителния договор, приложен по делото и паянтова сграда, както е посочен в
кадастралния план с кадастрален номер 5182, тъй като и двете нямат носещи
стени.
В полза на ищеца
е допуснато събиране на гласни доказателства посредством разпит на двама свидетели
в режим на довеждане, с показанията на които да се установят наведените от него
фактически твърдения относно упражняваната непрекъсната, спокойна, явна и
несмущавана фактическа власт върху спорния имот в периода от 1997 г. до
предявяване на исковата молба в съда.
Св. Г.Г.П. дава показания, че се познава с ищеца от есента на
1998 г., тъй като бил любител – рибар и на понтона на Б.Н. държали заедно с
другия свидетел своите лодки. Ползвали и стая при него в яхт-клуба.
Сградата била с дървена конструкция, знаел я като старите хладилници на
Корабната. В нея се помещавал и офисът на ищеца. Сградата била едноетажна като
освен стаята, която ползвали имало и други помещения, тъй като когато влизал
вътре в коридора виждал и други врати. Между нея и лимана
имало път, който граничел със сградата. По него преминавали когато вадели
лодките. Свидетелства, че никога не бил виждал някой друг освен ищеца да влиза
вътре в имота, да го отключва или заключва.
Св. М. Г. Н.
също дава показания, че с ищеца се запознал покрай хобито си – рибарството през
късната есен на 1997 г., когато отишъл да го пита дали може да лови там риба и
кой е собственикът. Н. му разрешил като обяснил, че той е собственик.
Свидетелства още, че сградата е дървена, като още от 1997 г. наел в нея една
стая от ищеца, за да съхранява риболовните си принадлежности. Имало и други
помещения в едно, от които самият ищец съхранявал свои инструменти. Дава
показания, че никога не бил виждал някой друг освен ищеца да отключва или
заключва сградата с изключение на него и св. П., които също имали ключове,
заради наетата от ищеца стая вътре в сградата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал.1 ЗС – положителен установителен иск за
собственост, основан на давностно владение.
По допустимостта: Практиката на ВКС и правната доктрина са последователни, че правен интерес
от предявяване на установителния иск по чл. 124, ал.
1 ГПК винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното
положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно
титулярът на правоотношението да е направил ”разумна
субективна преценка”. Несъмнено е, че когато противната страна оспорва правото
на ищеца, както е в разглеждания случай, несигурността в правното положение на ищцовата страна е и действителна. Установено е по делото,
че на 12.09.2018 г. ищецът получил чрез услугата „Телепоща“
известие от Н.Е.Б., с което същият твърдял, че е собственик на сграда, находяща се в *******, която бил закупил през август, 2008
г. и поискал от ищеца незабавно да я освободи. Това действие представлява
оспорване от Н.Е.Б. - ответник по иска на претендираното
от ищеца право на собственост върху процесния имот.
Процесуалното поведение на ответника по предявения положителен установителен иск от Б.Г.Н., изразяващо се в неподаване на
отговор на исковата молба и неявяване в откритите съдебни заседания по делото
не обосновава извода, че интересът от предявения положителен установителен иск е отпаднал. В настоящия случай от
значение за извода за наличие на правен интерес от търсената от ищеца с установителния иск защита е извънсъдебното оспорване от
ответника на правото му на собственост върху имота, установено по делото по
несъмнен начин. По тези съображения настоящият съдебен състав намира
предявеният установителен иск за допустим.
По основателността:
При предявен положителен установителен иск за
собственост в тежест на ищеца е да установи правото си на собственост на
заявеното придобивно основание. В случая ищецът
твърди, че е собственик на процесната сграда на
основание придобивна давност - въз основа на
осъществявано давностно владение, започнало след
сключен на 5.06.1997 г. предварителен договор за покупко-продажба между него
като купувач и Л. К. Б. като продавач и продължаващо към подаването на исковата молба на
20.09.2018 г., поради което и в негова тежест е да докаже при условията на
главно и пълно доказване, че е осъществявал постоянно, непрекъснато,
несъмнително, спокойно и явно владение върху процесния
имот в рамките на 10 години в посочения период, без
то да е губено за срок по-дълъг от 6 месеца. Според трайната съдебна
практика (напр. решение № 40 от 04.07.2017 г. по гр. д. № 3171/2016 г., II ГО
на ВКС, решение № 528 от 11.06.2010 г. по гр. д. 31218/2009 г. I ГО на ВКС)
макар предварителният договор да няма транслативен
ефект, купувачът по него, на когото е предадена фактическата власт върху
предмета на договора, упражнява същата с намерение за своене,
предвид увереността му, че ще придобие собствеността след сключване на
окончателния договор. Следователно ищецът е установил владение върху процесната сграда от момента на сключване на договора и
предаването на ключовете от имота - 05.06.1997 г., поради което не е необходимо
да се доказва намерението му за своене.
Събраните гласни
доказателства в случая са еднопосочни, че фактическата власт върху процесната сграда е осъществявана от ищеца в периода от
1997 г. до настоящия момент.
В редица
законови разпоредби обаче са предвидени ограничения и забрани за придобиването
на имоти на основание давностно владение. Такива
разпоредби са например: чл. 86 ЗС, § 1 от Закона за допълнение на
ЗС, чл. 29 ЗСГ /отм./, чл. 59 ЗТСУ /отм./, чл. 200 ЗУТ и др. В решение № 3 от
м.09.1994 г. по гр. д. № 2/1994 г. на Пленума на ВС и решение № 186 от
19.02.1987 г. по гр. д. № 154/1986 г. на ОСГК на ВС е прието, че при решаване
на въпроса дали владелецът е придобил вещта по давност съдът служебно следва да
вземе предвид дали през периода на осъществяваното владение е била налице
законова пречка за придобиване на собствеността по давност. Всички предвидени в тези законови разпоредби забрани са установени в
публичен интерес. Поради това нормите, предвиждащи тези забрани, имат характера
на императивни материалноправни норми, които следва
да бъдат прилагани служебно от съда дори и без да е сезиран с възражение на
противната страна по спора. С оглед
горното, настоящият състав следва да установи дали в случая са налице законови
забрани, които да осуетяват придобиването на процесния
имот от ищеца на посоченото придобивно основание.
Поради това и с оглед наведените в исковата молба твърдения от него, с доклада
по делото, на основание чл. 146 ГПК му е указано, че в негова тежест е да
установи, че имотът, който твърди, че е придобил по давност не е изключен от
гражданския оборот.
За установяване
на това обстоятелство същият е представил влязло в сила Решение № 400 от
6.10.2005 г., постановено по в. гр. д. №
681/2005 г. на РОС, с което е отхвърлен предявеният от Българската държава
против него иск с правно основание чл. 108 ЗС. По това дело ищецът –
Българската държава е твърдяла, че процесната сграда
/идентична със сградата, предмет на настоящия спор, което е установено от
приетата в настоящото производство съдебно-техническа експертиза/ е държавна
собственост по приращение като построена върху терен,
който е публична държавна собственост, предмет на АДС 2060/17.12.2002 г. С
отхвърлянето на така предявения от Българската държава ревандикационен
иск за собственост със сила на пресъдено нещо е установено
по отношение на страните, че ищецът /държавата/ не е собственик на предявеното
основание /по приращение/, като от това не следва, че
собственик на същото спорно право е ответника /за разлика от отрицателния установителен иск, който при отхвърляне установява, че
ответникът е собственик, а при уважаване – че не е/. Силата на пресъдено нещо се формира само по конкретния иск,
индивидуализиран със страни, предмет и искане.
В кадастралните
регистри понастоящем държавата фигурира като собственик на имота, който ищецът
твърди да свои, като за имота е издаден акт за публична държавна собственост
/при първоначална регистр./ - за поправка № 165, том
14, рег. № 5832, дело 2762 от 9.05.2014 г., издаден от СВ Русе. Това се
установява от приложената на л. 23 от делото скица на сграда с идентификатор
63427.2.5688.2, в която като собственик на процесната
сграда е записана Държавата чрез МТИТС- ДП Пристанищна инфраструктура.
В ТР № 8/2014
от 23.02.2016 г. по тълкувателно дело №
8/2014 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че за отразените
данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност като относно
данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази
презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на
акта за собственост.
Отделно, макар актът за публична държавна собственост като официален документ да има само декларативно действие
за собствеността на държавата, но не и конститутивно
такова, то по аналогия следва да се приложи Тълкувателно решение № 11/2012 г.
от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. На акта за държавна
собственост следва да се признае доказателствената
сила на констативния нотариален акт. Т. е., доколкото актът се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила за
отразените в него факти за собствеността на държавата и нейния характер на
публична, следва да му се признае легитимиращо действие и да се приеме, че
актуваният имот се счита за държавна собственост до доказване на противното.
Такова доказване от страна на ищеца не е проведено. Както вече бе посочено
по-горе в мотивите, а е изяснено и в Определение № 780/23.10.2014 г. по
ч.гр.д. № 5990/2014 г., ІV г.о. на ВКС в обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, с което е отхвърлен ревандикационен иск влиза несъществуването на правото на
собственост на претендираното основание.
Съществуването на правото на собственост не може да бъде признато в нов процес
на същото основание като това не изключва възможността съществуването на
правото на собственост да се претендира в нов процес, но на друго основание,
тъй като ищецът не е длъжен да изчерпи основанията, от които извежда правото
си. Т.е. отнесено към настоящия казус, постановеното и влязло в сила Решение
№ 400 от 6.10.2005 г. на РОС не преклудира други
основания за придобиване правото на собственост от страна на държавата, които
не са били предявени с исковата молба по в. гр. д. № 681/2005 г. на РОС. Следователно по
отношение на акта за публична държавна собственост въз основа, на който
държавата понастоящем фигурира като собственик на процесния
имот в кадастралните регистри, силата на пресъдено
нещо на решението по в. гр. д. №
681/2005 г. на РОС не се разпростира и следва да се зачете легитимиращото му
действие за собствеността на държавата върху процесния
имот като публична такава.
Съгласно чл. 86 ЗС (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 33/1996 г.) не
може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска
собственост. В този смисъл е и чл. 7 ЗДС от 1996 г. /имотите и вещите- публична
държавна собственост не могат да се придобиват по давност/. От това следва, че
в полза на ищецът не може да бъде признато право на собственост, придобито на оригинерното основание по чл. 79 ал. 1 ЗС и искът следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Г.Н., ЕГН ********** *** против Н.Е.Б. *** установителен иск за собственост, основан на давностно владение върху сграда с идентификатор 63427.2.5688.2 по КККР на гр.
Русе, находяща се в ******* като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: