№ 262
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500780 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 83 от 11.07.2024 г., постановено по гр. д. № 370/2023 г. по
описа на РС – Етрополе, е отхвърлен предявеният И. Г. И. и Б. Г. И. срещу П.
Х. Т. положителен установителен иск, с който се иска да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по
наследяване и по давност на недвижим имот от 600 кв. м., представляващ
реална част от ПИ с идентификатор .............., находящ се в село Б., общ. Е.,
обл. С., местност „М.“, целият с площ 1 191 кв. м., пета категория, с начин на
трайно ползване – ливада, стар номер ............... В тежест на ищците са
възложени разноските по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците в
първоинстанционното производство - И. Г. И. и Б. Г. И.. Жалбоподателите
считат решението за необосновано, неправилно и постановено при
съществени нарушения на процесуалните прави и материалноправните норми.
В тази връзка жалбоподателите посочват, че първоинстанционният съд е
направил частичен и едностранчив анализ на събраните доказателства по
делото, съответно е достигнал до неправилни правни изводи. Поддържа се, че
процесният имот е владян както от жалбоподателите, така и от техните
наследодатели и то преди действието на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, но и след
възстановяването му – в това число за периода от 04.07.2007 г. до 01.08.2017
година. Изразява се несъгласие с приетото от първоинстанционния съд, че
1
макар да се установява, че имотът е заграден и използван по предназначение
от ищците и техните наследодатели, не е налице давностно владение,поради
това, че ищците не са инициирали процедура по снабдяването си с
констативен нотариален акт за собственост или не са извършили строеж в
имота. С тези аргументи по същество е отправено искане обжалваното
решение да бъде отменено, а вместо него – постановен нов акт по същество на
спора, с който положителният установителен иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ответника в първоинстанционното
производство – П. Х. Т., оспорва въззивната жалба и отправя искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните, приема следното.
РС – Етрополе е сезиран с искова молба от И. Г. И. и Б. Г. И. срещу П. Х.
Т., чрез която е предявен установителен иска по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на описания в исковата молба недвижим имот (представляващ
реална част от ПИ с идентификатор ..............) на основание наследяване и
давностно владение.
В уточнителна молба ищците са конкретизирали, че имотът се владял от
родителите им за периода от месец януари 1960 година да смъртта на всеки
един от тях, съответно за баща им Г. И.аов Х. – до 01.07.2005 г., а за майка им
М. Д. Х. – до 16.04.2011 година. Посочено е още, че ищците са владели имота
както съвместно с наследодателите си, така и само двамата заедно за периода
от 01.07.2005 г. до началото на месец ноември 2023 година.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло иска.
Поддържа, че за ищците не са собственици на процесния имот на
релевираното основание – придобивна давност, тъй като имотът като
земеделски е реституиран на предишните си собственици и като такъв не би
могъл да бъде придобИ. по давност в претендирания период.
С обжалваното решение РС – Етрополе е приел предявения иск за
неоснователен и недоказан.
Правната квалификация на главния иск е тази приета от
първоинстанционния съд, а именно по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС.
Следователно по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищците по
делото е да установят обстоятелствата, на които основават своето право на
собственост върху имота – осъщественият фактически състав на
придобивната давност, като в тази връзка следва да докажат началната дата,
от която е започнало упражняването на фактическата власт върху имота с
намерение за своене, както и че владението е било явно, спокойно и
непрекъснато за срок от 10 години.
Между страните в производството не е спорно, че ищците са брат и
сестра, а техни родители са М. Д. Х., починала на 16.04.2011 г., и Г. И. Х.,
починал на 01.07.2005 година. От представените към исковата молба
удостоверения за наследници е видно също, че ищците са единствени
наследници на родителите си.
2
Представена е и скица на поземления имот, реална част от който се
претендира, издадена от Службата по геодезия картография и кадастър, видно
от която имот с идентификатор .............. по КККР на с. Б., общ. Е., обл. С.,
представлява земеделска земя, с начин на трайно ползване – ливада, с обща
площ от 1191 кв.м., пета категория, с номер по предходен план .............., а за
собственик е отбелязан ответника – П. Х. Т..
Не се оспорва и обстоятелството, че с Решение № 17*-А от 12.04.2007 г.
на ОСЗ гр. Етрополе, влязло в сила на 04.07.2007 г. на наследниците на Т. С. П.
е възстановено в съществуващи стари реални граници правото на собственост
върху следните имоти: 1. Ливада от 1.191 дка, пета категория, местност М.,
имот № .............. по карта на землището, при граници: имот № .............., №
.............., № .............. и № ..............; и 2. Ливада от 2.005 дка, пета категория,
местност М., имот № .............. по картата на землището, при граници: имот №
.............., № .............., № .............., № .............., № ...............
Съгласно удостоверение за наследници на Т. С. П., починал на
03.10.1944 г., наследници по закон са му следните лица: В. Т. П., Р. Т. П., И. Т.
С., Д. Т. П. и Х. Т. С..
Видно от представения по делото Нотариален акт № 32, том I, рег. №
406, дело № 31 от 2017 г., посочените лица – наследници на Т. С. П., на
01.08.2017 г. са дарили на ответника по делото П. Х. Т., следния недвижим
имот: поземлен имот, находящ се в село Б., община Етрополе, област
Софийска, с площ от 1.191 дка, съставляващ имот № .............. в землището на
село Б., местност „М.“, пета категория на земята, начин на трайно ползване –
ливада, при граници: имот № .............., имот № .............., имот № .............. и
имот № ...............
С отговора на исковата молба е представен протокол за трасиране на ПИ
с № .............., в землището на с. Б. от 04.07.2023 г., съставен по възлагане на
ответника.
От писмо с изх. № РД-10-332-1/02.11.2023 г от ОСЗ – Етрополе и
представените към него 4 броя заявления по чл. 70 от ППЗСПЗЗ и договори
към тях се установява, че процесният имот е ползван от Х. Т. С. (баща на
ответника) в ролята му на Земеделски стопанин, като в периода от 2019 г. до
2023 г. последният е сключвал договор за наем с ответника и е подавал
заявления по чл. 70 ППЗСПЗЗ.
Видно е от Разписен лист за с. Б. към регулационния план на селото от
1987 година, че имот № 355 е записан като собствен на „Г. Ив. Х. и АПК“, а
имот № ... е записан като собствен на „наследници на Т. С. П. и АПК“.
От прокурорска преписка № 1927/2023 година по описа на РП-Ботевград
се установява, че на 09.11.2023 година, ответникът П. Х. Т. е подал жалба в
РУП - Етрополе, поради това, че на 08.11.2023 година установил, че
собственият му имот с № .............. в с. Б. (№ .............. по КККР) е преграден
неправомерно с оградна мрежа през средата, като е разделен на две части.
Преписката е приключена с постановление от 19.12.2023 година, с отказ от
образуване на наказателно производство, поради липса на данни за извършено
престъпление.
3
В рамките на първоинстанционното производство е проведено открито
съдебно заседание на мястото на процесния имот, в присъствието на вещото
лице. В това заседание, проведено на 20.02.2024 г., са разпитани общо
четирима свидетели – по двама на всяка от страните, съответно от страна на
ищците са св. Т. Н. и св. Ц. С., а от страна на ответника са св. И. И. и св. Н. Н..
Посочените показания условно могат да се разделят на две групи, в едната
влизат първите двама от посочените свидетели, т.е. тези на ищците, а в
другата – тези на ответниците.
В показанията си свидетелката Н. посочва, че имотът на ищците е между
двете мрежи, а самата тя е собственик на съседния имот по наследство.
Познава ищците още от дете, както и техните родители, като според нея
имотът винаги е бил техен. Първоначално родителите на ищците са го
обработвали, а в последствие самите ищци. Имали са градина с ябълки и
джанки, отглеждали са и животни – овце, но основно се ползва като градина.
Според свидетелката мястото винаги е било оградено, оградата е поставена
преди много години, не може да посочи точно колко, но не си спомня мястото
без ограда. Не знае някой да е оспорвал собствеността на ищците, като
посочва, че съседното на тях място, в което има фургон е стопанисвано от
чичото на ответника и неговото семейство. Свидетелката посочва, че
посещава мястото от дете, а към настоящия момент ходи всяка седмица, за да
полива цветята си.
Свидетелят С. посочва, че има къща срещу процесния имот, но в
последните години я посещава рядко. Според него поне от 30 години ищците,
а преди тях техните родители, стопанисват имота, който винаги е бил ограден.
Посочва, че първоначално оградата е била дървена, като съществуващата
ограда на място от бетонови колчета му се струва по-нова. Според свидетеля
обаче винаги е имало напречно на имота ограда от дървени колове, а задната
граница на имота е реката. Свидетелят посочва още, че съседното място с
фургона е на чичото и бащата на ответника, като не знае между двете
семейства да е имало спор за собствеността.
Свидетелят И. посочва, че живее в с. Б., като къщата му се намира над
процесното място. Според свидетеля мястото над фургона винаги е бил един
парцел, никога не е разделян, а напречната ограда, която съществува на място
е съвсем нова – коловете са се появили през зимата, а мрежата - преди няколко
дни. Свидетелят посочва още, че целият имот е на бащата на ответника, с
който двамата са го косили, а самият ответник и сестра му са гледали животни
и поддържали зеленчукова градина. В показанията си свидетеля споделя, че
познава и ищците, но те или техните родители никога не са обработвали имота
и не е виждал някого от тях там.
Свидетелят Н. посочва, че от 25 години е колега на ответника и негов
комшия в гр. Етрополе. Познава и баща му, както и свидетеля И.. Посещавал
мястото доста често, като според показанията му в последните 30 години
идвал над 50 пъти годишно. Според него имотът винаги е бил едно цяло,
около 1.200 дка, граничещо с реката и в него бащата на ответника е гледал
животни и обработвал градина. Знае дори, че го е заявил като земеделски
стопанин, за което взима субсидии. Свидетелят посочва още, че напречна
ограда никога не е имало, направена е преди 20 дни, като не е имало мрежа, но
е имало набити колци. По-нататък свидетелят посочва, че колците били
4
сложени есента, но категорично преди това дървена ограда не е имало. Не е
виждал ищците да работят на мястото никога, но знае, че от пролетта между
страните има спор.
По делото е изслушано и заключението по допуснатата съдебно
техническа експертиза, както и по допълнителната съдебно техническа
експертиза. Към основаното си заключение вещото лице е представило скица,
в която е нанесло процесния имот и претендираната от ищците реална част от
него, чиито граници минават по точките А, Б, В, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12. По
този начин вещото лице е определило площта на спорната част в размер на
597 кв. метра. Според заключението, в представения протокол за трасиране на
ПИ с идентификатор .............., стар № .............., са дадени само външните
граници на имота, без да се заснемат огради и констатация в този смисъл не е
правена от геодезиста. Вещото лице заключава, че съществуващата ограда по
линията А, Б, В от приложената скица, е от бетонни колове, като е монтирана
преди около 3-4 години. Мрежата според вещото лице е монтирана преди
една-две години. Чрез експертизата към делото са приобщени и две снимки,
представляващи изображения на процесния имот от Google maps, заснети през
м. март 2012 г. и м. май 2023 г., които първоинстанционният състав е предявил
на страните в съдебно заседание, чрез използване на Google maps на
компютъра в съдебната зала. Съгласно заключението и изложеното от вещото
лице при изслушването му в съдебното заседание и на двете снимки
съществуват овощни дръвчета и огради. Вещото лице, съобразявайки
формата, големината, вида и местоположението на дръвчетата по снимките и
тези съществуващи на място, определя, че оградата, видна на снимката от
2012 г., както и тази от снимката от 2023 г., съвпадат със сега съществуващата
по линията А, Б, В от скицата. Вещото лице посочва още, че на снимката от
2012 година коловете не са същите като съществуващите, оградата е по-ниска,
изградена от дървени пармаклъци, ламарини и други неща, но обхваща точно
мястото, на което в момента са сложени бетоновите колове.
Предмет на допълнителната експертиза са били представените от
страните разписен лист и ортофото карти от 2020-2022 г., 2016-2019 г.и
мащабна топографска карта за процесния имот. Вещото лице дава заключение,
че съгласно кадастралния план на с. Б., одобрен през 1987 г. процесната реална
част от имота е отбелязана с № 355, като границите му са нанесени като
ажурни. Посоченият имот се включва в ПИ с идентификатор .............. и е
затворен в полигона 101, 102, 103, 104, 105, 101, съгласно приложената скица.
Вещото лице посочва, че площта на посочения имот с № 355 е 563 кв. м.,
което е с 34 кв. м. по-малко от съществуващата към момента заградена реална
част от имота. Това според вещото лице се дължи на преместване на
югоизточната и северозападната граница навътре в имота (другите две
граници – път и река, съвпадат), като в случай, че се установи причината за
„свИ.ето“ на имота, може да се заключи, че имот № 355 е идентичен с
претендираната от ищците реална част. Вещото лице посочва още, че имот №
355 не е нанесен в останалите картографски материали. При изслушването си
вещото лице е категорично, че по принцип ажурни огради не се нанасят, а и
трудно се виждат на отофотокартите, защото заснемането е от самолет.
Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
5
правни изводи.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
За да възникне в полза на ищците, съответно на техните наследодатели,
право на собственост върху претендираната реална част от процесния имот,
освен фактическият състав на придобивната давност, следва да бъде
установена и липсата на законова забрана за придобИ.ето й по давност.
Следователно необходимо е установяването на всички посочени
предпоставки, както и проследяването на вещно правния статут на имота от
най-ранния, твърдян по делото, момент.
С оглед горното и анализирайки събраните по делото гласни и писмени
доказателства, настоящият състав намира, че наследодателите на ищците не са
придобили претендираната реална част от процесния имот по давност
приживе, съответно неоснователно се твърди правото на собственост за
ищците да е възникнало по наследство от техните родители. Това е така по
следните съображения.
Съгласно чл. 86 ЗС (в редакцията към ДВ бр. 19 от 1985 г.) не може да се
придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. Началото на
давностното владение е било поставено на 21.04.1990 г., когато влиза в сила
изменението на чл. 86 ЗС (ЗИДЗС ДВ бр. 31 от 14.04.1990 г.). Съгласно това
изменение забраната продължава да действа само по отношение на вещи,
които са държавна или общинска собственост. Новата придобивна давност е
била заличена отново с влизането в сила на 22.11.1997 г. на чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ (ДВ бр. 107 от 1997), който гласи, че изтеклата придобивна давност
за имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, не се
зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на тази разпоредба. В
съдебната практика безпротиворечиво се приема, че при недовършени
процедури по ЗСПЗЗ давността ще започне да тече от влизане в сила на
решението, с което правото на собственост се възстановява на правоимащите
лица, защото давност не тече по отношение на лице, което не може да защити
правата си.
В настоящия случай ищците не оспорват обстоятелството, че
процесният имот е включен в ТКЗС и като такъв е бил възстановен в реални
граници на наследниците на Т. С. П.. Решението на ОСЗ е влязло в сила на
04.07.2007 г., от който момент е запознала да тече нова 10 годишна давност.
Бащата на ищците е починал в предходен момент през 2005 г., а тяхната майка
– през 2011 г., т.е. и за двамата не е изминал изискуемият от закона срок, за да
бъде признато правото на собственост на основание давностно владение. По
делото липсват данни за точния момент, в който имотът е обобществен, но от
страна на ищците не се представиха доказателства, които по категоричен
начин да установяват, че техните наследодатели са придобили спорната част
по давност в момент преди 1985 година. Следва да се отбележи също, че
представеният разписен лист не би могъл да удостовери правото на
собственост, а единствено следва да се счита като косвено доказателство за
това, че от 1987 г. бащата на ищците е упражнявал фактическо господство
6
върху претендираната реална част. Това обстоятелство е изводимо и от
свидетелските показания на св. Н. и св. С., които макар без конкретни времеви
граници посочват, че преди ищците, имотът е стопанисван и обработван от
техните родители. Предвид посочената по-горе забрана обаче,
обстоятелството дали наистина наследодателите на ищците са упражнявали
фактическата власт върху претендираната реална част от имота за периода от
1987 г. до 2007 г. е без значение за признаване правото им на собственост на
основание давностно владение.
Настоящият състав намира обаче, че по отношение на ищците са налице
всички кумулативни предпоставки, предвидени в нормата на чл. 79 ЗС. Както
беше посочено по-горе с влизане в сила на решението за възстановяване на
процесния земеделски имот е започнала да тече нова давност, т.е. 04.07.2007 г.
е релевантният момент, от който за ищците е налице възможност да
придобият претендираната реална част от имота при доказано непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Съгласно чл. 68 ЗС владението
представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. Както последователно приема ВКС в
своята практика, за да е основание за придобИ.е по давност на имот,
владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и
спокойно. За най-ранна дата, от която ищците са започнали да владеят
спорната част като своя, настоящият състав намира именно 04.07.2007 година.
Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите Н. и С., които
съдът кредитира като обосновани, последователни и непротиворечиви
помежду си. От тези показания се установява, че процесната реална част е
стопанисвана именно от ищците, които са я обработвали и заградили,
първоначално с дървена ограда, перпендикулярна на пътя. Наличието на
ограда категорично се установява и от заключението на вещото лице, като
дори да се приеме, че такава е съществувала от 2012 година, то до подаване на
исковата молба на 02.10.2023 г., е изтекъл необходимият десетгодишен срок.
От неоспорената от страните СТЕ се установява също така и че спорното
място представлява реална част от поземлен имот с идентификатор .............. и
е с площ от 597 кв. метра. Посочените доказателства в тяхната съвкупност,
водят настоящият състав до извод, че владението на ищците е непрекъснато,
упражнявано е явно за околните, като не е установено с насилие. Също така
ищците са демонстрирали поведение и отношение към спорния имот като към
свой собствен – обработвали са го, като са отглеждали зеленчукова и овощна
градина, което се установява както от незаинтересованите по делото свидетели
Н. и С., така и от заключението на вещото лице, което констатира, че и на
двете представени изображения от Google maps са видни овощни дръвчета.
По делото липсват данни в периода от месец юли 2007 г. до месец ноември
2023 г. да са извършвани действия от трети лица, отблъскващи и следователно
прекъсващи владението на ищците, като не са налице и други обстоятелства,
смущаващи владението им и прекъсващи давността по смисъла на чл. 81 ЗС.
Следва да се посочи и споменатото по-горе обстоятелство, че от
представеният по делото разписен лист, наред с другите доказателства по
делото, с висока степен на вероятност би могло да се предположи, че именно
ищците и техните родители са упражнявали фактическото господство върху
порцесната реална част от имота в един по-ранен етап, преди 2007 година. В
тази връзка са както показанията на първата група свидетели (Н. и С.), които
7
посочват, че оградата между имотите винаги е била поставена на мястото, на
което е и в момента, така и заключението на вещото лице по допълнителната
СТЕ, според което имот с № 355 записан на бащата на ищците е почти
напълно идентичен със спорната част. Видно е също така от разписния лист,
че съседният имот № ... е записан на наследниците на Т. С. П. (наследодадател
на праводателите на ответника), т.е. би могло да се изведе, че още към 1987 г.
целият имот е бил разделен на две части, едната от които (спорната), ползвана
от ищците и техните наследодатели, другата - ползвана от праводателите на
ответника. Последното обстоятелство, макар да не е решаващо за изхода на
делото, предвид посоченият по-горе начален момент за придобивната давност,
се установява и от показанията на посочените вече двама свидетеля. В
показанията си както св. Н.а, така и св. С., посочват единодушно, че спорният
терен е ползван от ищците, а „мястото с фургона“ - от праводателите на
ответника, като между тях не е имало спор за собственост.
Настоящият състав не дава вяра на разпитаните свидетели от страна на
ответника, а именно свидетеля Н. и свидетеля И.. Техните показания по
отношение съществуването на ограда, разделяща имота на две, напълно се
опровергават от заключението на вещото лице, което от своя страна, поставя
под съмнение и изложеното от тях, че не са виждали никога ищците в
процесното място. Също така показанията на посочените свидетели са
противоречиви по отношение на това кой точно е стопанисвал процесния
имот. Според изложеното от св. И. цялото място е обработвано от бащата на
ответника, а самият ответник и сестра му са отглеждали крави и овце, а
според св. Н. единствено бащата на ответника е работил по мястото, заявил го
е като земеделски стопанин и е получавал субсидии за това, като е имал
градина и е отглеждал коне. Поради посочените несъответствия и
противоречия настоящият състав не кредитира показанията на тази група
свидетели.
Предвид изложеното настоящият състав намира за доказани както
обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт от
ищците в срок от 10 години без да е отблъснато или прекъсвано от ответника
или от трето лице (считано най-рано от датата на влизане в сила на решението
за възстановяване), така и субективният елемент, доколкото не са ангажирани
от ответника доказателства, годни да оборят презумпцията на чл. 69 ЗС. В
редица решения ВКС приема, че когато фактическата власт върху изцяло
чужд имот е придобита при липса на основание (т. нар. завладяване), то
според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият
фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец.
За придобИ.ето на имота по давност в този случай не е необходимо да бъде
демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй
като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на
владение, съгласно чл. 69 ЗС, а не на държане (В този смисъл - Решение №
2/11.04.2019г. по гр.д.№1117/2018г. на ВКС и посочените в него решения). В
практиката си ВКС посочва и, че когато упражняването на фактическа власт е
явно и се демонстрира по начин всяко лице да има възможността да го
възприеме, както е в настоящия случай (чрез поставяне на ограда,
обработване, засяване и отглеждане на овощна градина), лицето, в полза на
което е възстановено правото на собственост върху имота, както и
8
последващите приобретатели, имат възможността да възприемат
осъществяването на това владение. В тази хипотеза, за да прекъснат течението
на придобивната давност следва да предприемат действия, смущаващи
владението. В Решение № 180 от 20.03.2024 г. по гр. д. № 1173 / 2023 г. на
ВКС и в цитираните в него решение на ВКС се приема, че такива действия са
очертаните в разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, приложима и към института на
придобивната давност, съобразно чл. 84 ЗС, а именно - признаване на
вземането от длъжника, предявяване на иск или възражение, искане за
започване на помирително производство, предприемане на действия за
принудително изпълнение. Действия, които не попадат в обхвата на
посочените, не могат да прекъснат течението на придобивната давност.
Приема се още, че предявяването на извънсъдебни претенции и на молби и
заявления до административни органи от лице, което заявява собственически
права върху имота не смущава владението.
В настоящия случай се установява, че на 09.11.2023 г. ответникът е
подал жалба до РУ – Етрополе, която предвид посоченото сама по себе си не
би могла да прекъсне течението на придобивната давност. Също така жалбата
е подадена след като в полза на ищците е изтекъл десетгодишният срок,
съответно вече са били собственици на спорната част от имота по давност,
независимо дали се приеме, че началният момент на придобивната давност е
започнал да тече през месец юли 2007 г. или през месец март 2012 година.
Представените по делото договори за наем и заявления по реда на чл. 70
ППЗСПЗЗ също не представляват и не удостоверяват действия, целящи
отблъсване на установеното владение по предвидения в ЗЗД ред.
Доказателства за други действия, осъществени от ответника или от трето лице
и годни да прекъснат давността не се събраха по делото.
С оглед всичко гореизложено въззивният състав намира, че в настоящия
случай са налице всички предпоставки за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищците са собственици по силата на изтекла в
тяхна полза придобивна давност на реална част с площ от 597
кв.м. от поземлен имот с идентификатор .............., като най-ранният
релевантен момент, в който е започнал да тече десетгодишният срок по чл. 79
ЗС е през м. юли 2007 година. Следователно към м. юли 2017 година е
изтекъл, с което е изпълнен фактическият състав на придобивната давност.
Дори да се приеме, че срокът е започнал да тече в един по-късен момент, а
именно през март 2012 година, то същият е изтекъл отново преди подаване на
исковата молба на 02.10.2023 година.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат,
обжалваното решение следва да се отмени и вместо него бъде постановено
друго, с което исковата претенция се уважи като основателна.
При този изхода на правния спор въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на въззивниците сторените от тях разноски за
производството пред първата инстанция, които се установяват в общ размер от
535 лева (в това число: заплатена държавна такса – 50 лева, заплатена такса за
издаване на съдебни удостоверения – 10 лева, депозит за вещо лице в общ
размер от 475 лева), както и разноските пред настоящата инстанция в размер
на 25 лева, представляващи заплатената държавна такса за въззивното
9
производство.
По изложените съображения, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 83 от 11.07.2024 г., постановено по гр. д.
№ 370/2023 г. по описа на РС – Етрополе, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на П. Х. Т., че И. Г. И. и Б. Г. И.
са собственици по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност на
реална част с площ от 597 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ..............,
находящ се в село Б., общ. Е., обл. С., местност „М.“, целият с площ 1 191 кв.
м., пета категория, с начин на трайно ползване – ливада, стар номер ..............,
която реална част е заключена в полигона А, Б, В, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 на
скица към Съдебно техническа експертиза на вещото лице П.П., която скица,
приподписана от въззивния съдебен състав, е неразделна част от настоящото
решение по делото.
ОСЪЖДА П. Х. Т., ЕГН ********** да заплати на И. Г. И., ЕГН
********** и Б. Г. И., ЕГН **********, сумата от 535 лева, представляваща
сторените от тях разноски в производството пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА П. Х. Т., ЕГН ********** да заплати на И. Г. И., ЕГН
********** и Б. Г. И., ЕГН **********, сумата от 25 лева, представляваща
сторените от тях разноски в производството пред въззивния съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10