РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Добрич, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Великова
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело №
20213230102326 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на Д. П.
Г., ЕГН **********, от гр. Д. чрез адв. Г. Д. — ВАК, съд. адрес: гр. Д., с която
против „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД ЕИК *********, град Д.,
са предявени искове за признаване недължимостта на сумата от 595,70 лева,
представляваща задължение за предоставени ВиК услуги за имот с. К. и
водомер за който има открита партида с клиентски № ..., и на сумата от 592,03
лева, представляваща обезщетение за забава, поради погасяване по давност
съгл. чл. 111, б. “в“ от ЗЗД.
Исковете се обосновават със следните обстоятелства: като законен
наследник на родителите си П.Д.Г., поч. на ...г. и М.Г.А., поч. на ...г., ищецът
бил собственик на недвижим имот с административен адрес: с. К., общ. Д.
Партидата във ВиК дружество за посочения имот е с кл.№ .... В имота
приживе живеели родителите му и след смъртта на майка му след 2008г.
ищецът почти не бил ходил. Къщата постепенно се срутила. Още след
смъртта на майка му спрял водата от водомера. При действия да продаде
имота си, направил устна справка и установил, че за има задължения за
плащане на ВиК услуги в размер на 1092,34 лв. за 2008г. и 92,40лв за 2018г.
Отправил до ответника писмена молба с вх. № ВиК-1036/31.03.2021г. за
заличаване на погасените по давност задължения и го уведомил, че отдавна в
имота никой не живее, поради което няма как да има консумация на вода.
Получил писмен отговор с изх. № ВиК - 10362/07.05.2021г., че за имота има
натрупани задължения, които няма да заличат, че съгласно чл. 120 от ЗЗД
давността не се прилага служебно, и „.... че самото позоваване на лицето на
изтекла погасителна давност не означава автоматично прилагане на този текст
1
на закона и неговия буквален смисъл....“. Посочено било, че при продажбата
на имота е заблудил купувача, че е декларирал в нотариалния акт за
продажба, че имота не е обременен с „тежести“, „.... не съществуват
административни ограничения или договорни и фактически отношения, които
да обуславят каквито и да е права на трети лица върху имота, които биха
възпрепятствали упражняване на пълните правомощия на собственика от
страна на купувача...“. От справка, извършена преди продажбата в Служба по
вписвания - Добрич, било установено, че вписани тежести за имота няма. В
термина „тежест„ върху имот не се включва задължение за плащане на
консумирана „ВиК“ услуга. Получил и покана от ответника за доброволно
изпълнение с № РД -02- 598/07.05.2021г., че дължи сумата от 1187,73 лв. за
задължения за периода от 13.03.2008г. до 31.03.2021г. Още преди получаване
на поканата купувачите го уведомили, че водоподаването в имота е
прекъснато. Оспорва задълженията поради изтичане на погасителната
давност, съгласно чл. 111, б. “в“ от ЗЗД
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Оспорени са
фактическите твърдения в исковата молба и претендира, че сумите са
дължими. Начислените количества са реално доставени и като такива са
дължими. Същото се потвърждава и от плащанията по фактури за периода
2004г. - 2008г. „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е ВиК оператор и
съгласно чл. 198о и следващите от Закона за водите предоставя ВиК услуги
на потребителите срещу заплащане по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги. Ищецът от друга страна има
качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на горепосочените
закони и за процесния имот фигурира в базата данни на ВиК оператора с
открита на негово име партида с клиентски кл. № ... Д.-..., поради което за
него възниква задължение за заплащане на потребената и отведена вода.
Отношенията между потребителите и експлоатационното дружество се
уреждат от публично известни общи условия. Количествата доставена вода за
питейно-битови нужди и отвеждане на отпадъчна вода не са произволно
начислени, а са следствие на реално извършвани периодически отчети от
служители на дружеството. Освен това срещу лицето има образувано ЧГД от
03.04.2015г. за задължения в размер на 1 233,28 лв. въз основа на 2 бр.
фактури № ***/13.03.2008г. и № ***/18.07.2011г., както и законна лихва и
такси за образуването. Според чл. 5, т. 6 от ОУ потребителите са длъжни да
заплащат ползваните ВиК услуги, а чл. 33, ал. 2 от ОУ предвижда, че
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30 дневен срок от датата на фактуриране. По повод искането за
погасяване на задължения по давност и отписването им от информационната
система на „ВиК Добрич" АД по партидата на имота, извън тригодишната
погасителна давност, както и на лихвите върху тях, ответникът е посочил
разпоредби от ЗДДС и ППЗДДС, с които е обосновал, че не е налице законово
основание за издаване на кредитни известия по издадената фактура и не могат
да бъдат сторнирани начислените въз основа на нея лихви.
Въз основа събраните по делото доказателства съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Искът черпи правно основание от разпоредбата на чл. 124, ал. 1, пр. 3 от
2
ГПК вр. чл. 203 от ЗВ вр. 110 и сл. от ЗЗД.
Представени от ищеца справка по данни за лице в Агенция по
вписванията и нотариален акт, установяват, че той е бил собственик на
водоснабден имот в с. К. до 01.04.2021г. За периода 11.02.2008г. –
31.03.2021г., съгласно отправена до ищеца покана и представени по делото
справки за дълга по нея, ответникът претендира плащане по две издадени от
него фактури – № ....от 13.03.2008г. на стойност 17,40 лева (за потребление от
11.02.2008г. до 10.03.2008г.) и № ...от 18.07.2011г. на стойност 578,30 лева (за
потребление от 03.06.2011г. до 05.07.2011г.) - общо 595,70 лева, както и
претендира плащане на обезщетение за забава върху тези главници в общ
размер от 592,03 лева, начислени с лихвени документи, издадени в периода от
16.03.2015г. до 31.03.2021г.
В Районен съд – Добрич е било образувано ч.гр.д.№ 1186/2015г. по
заявление на „Водоснадбяване и канализация“ ЕООД за издаване на заповед
за изпълнение за сумата от 595,70 лева, дължима за периода 11.02.2008г. –
31.03.2021г. по двете фактури - ..../13.03.2008г. и ..../18.07.2011г., както и за
обезщетение за забава Издадената заповед е обезсилена с влязло в сила
определение № 294 от 10.08.2015г., на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК –
защото заявителят не е предявил иск за установяване на вземанията си в
едномесечен срок от получаване на съобщението от съда, че срещу
издадената заповед за изпълнение има подадено в срок възражение от
длъжника. Само при уважен предявен в срок установителен иск течението на
погасителната давност се счита прекъснато от датата на подаване на
заявлението и спряно докато е висящо исковото производство. Обезсилването
на заповедта за изпълнение означава, че прекъсване на погасителната давност
не е настъпило.
Претенцията на ответника за исковия период е погасена по давност с
изтичането на 3-годишния срок (много преди подаване на исковата молба) от
изискуемостта на всяко отделно периодично вземане (30 дни от издаване на
съответната фактура) – така чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Приложима в случая е
именно кратката три годишна давност (така решение от 11.04.2012г. на
ОСГКТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. от 18.05.2012г.). На
основание чл. 119 от ЗЗД, с погасяването на главните вземания по двете
процесни фактури се погасяват и произтичащите от тях допълнителни
вземания, макар и давността за тях да не е изтекла. Такива допълнителни
вземания са обезщетенията за забава. Доказателства за прекъсване течението
на погасителната давност по делото няма.
Исковете са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски – 100
лева внесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева. Последното е в размер на 400 лева и е определено според
материален интерес по два иска, при минимален размер от 300 лева за всеки,
изчислено по правилото на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът без
основание е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните по делото, че Д. П. Г., ЕГН
**********, от гр. Д., не дължи на „Водоснабдяване и канализация Добрич“
АД ЕИК *********, град Д. следните суми:
- сумата от 595,70 лева, представляваща задължение за предоставени
ВиК услуги за имот с. К., обл. Д., за периода 11.02.2008г. – 31.03.2021г., за
което са съставени две фактури - фактура № ...от 13.03.2008г. на стойност
17,40 лева (за потребление от 11.02.2008г. до 10.03.2008г.) и фактура № ....от
18.07.2011г. на стойност 578,30 лева (за потребление от 03.06.2011г. до
05.07.2011г.);
- сумата от 592,03 лева, представляваща обезщетение за забава в
плащането на сумата от 595,70 лева, начислено от ответника с лихвени
документи, издадени в периода от 16.03.2015г. до 31.03.2021г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД ЕИК
*********, град Д. да плати на Д. П. Г., ЕГН **********, от гр. Д., разноски
по водене на делото: 100 лева внесена държавна такса и 400 лева платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съобщението с препис от решението за ищеца да се връчи чрез
упълномощения адвокат.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4