№ 55
гр. Пещера, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Административно наказателно дело № 20225240200095 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Д. Ц., ЕГН **********, от гр.
Брацигово,ул.“Георги Пейкин“№14, против Наказателно постановление №
22-0315-000315/07.07.2022г. Полицейски инспектор в ОДМВР Пазарджик, РУ
Пещера, с което на основание чл. 175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
В депозирана жалба се навеждат доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на НП, като се излагат подробни доводи в тази посока,
Иска се неговата отмяна .
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично и не се представлява.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Поддържат тезата в писмено становище, че НП е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено. Ангажират доказателства.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по
1
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На жалбоподателя, е съставен от св. Д. Е.,мл.авт. при РУ Пещера
АУАН серия АД бл.№ 041046/14.06.2022г., за това, че на 14.06.2022г. около
22,00 часа в гр. Брацигово, на кръстовище на бул. Освободители и ул.
„Ген.Никола Генчев“ управлява лек автомобил Пежо 206 с рег. № РА 3645
ВН собственост на Х.Г.Г. като извършва следното нарушение - управлява
МПС, което е регистрирано на територията на Р България с регистрационни
табели поставени на определеното за това места , но със служебно прекратена
регистрация на основание чл. 143 ал. 15 от ЗДвП – непререгистрирано ППС.
Регистриран договор за покупко-продажба №387 /21.03.2022г. Посочен е че е
нарушена нормата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
Издадено е и обжалваното Наказателно постановление № 22-0315-
000315/07.07.2022г. от Полицейски инспектор в ОДМВР Пазарджик, РУ
Пещера, с което на основание чл. 175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
В НП е посочено, че се издава на основание Постановление за отказ
да се образува досъдебно производство.
Разпитаните по делото свидетел Дж. Е. потвърждава констатациите по
акта, установява, че жалбоподателят е управлявал мпс с поставени табели.
Приета е по делото с Постановление на РП – ТО Пещера за отказ да се
образува досъдебно производство по пр.вх.№3351/2022 г. от 23.06.2022 г., от
което е видно, че е отказано да се образува досъдебно производство от страна
на държавното обвинение, тъй като липсват данни за вина на жалбоподателя,
предвид че прекратяване на регистрацията е станало служебно и за това
обстоятелство жалбоподателят не е бил уведомяван.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Е. , тъй като същите са
логични, основани на обективни факти и последователни. Подкрепят се и от
2
приобщения по делото доказателствен материал.
При съвкупна преценка на събраните по-горе доказателства от
фактическа страна Съдът намира, че при издаване на процесното НП е
допуснато нарушение на материалниия закон и съществено процесуално
нарушение , изразяващо се в следното :
На първо място наказващия орган е посочил, че е нарушена материално
правната разпоредба на чл.140 ал.1 от ЗДвП –а именно по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Безспорно процесния автомобил е бил с поставени табели на
определените за това места. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява на първо място, че жалбоподателят не е имал
умисъл за извършване на посоченото нарушение, тъй като не е бил уведомен
за извършената служебно прекратена регистрация на автомобила.
Служебното прекратяване на регистрацията не е било станало достояние на
жалбоподателя, ето защо и същият е действал със съзнанието, че управлява
автомобил регистриран по надлежния ред. В аспекта на което жалбоподателя
не би могъл да има умисъл за извършване на процесното нарушение, тъй като
същият не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията , при
все че автомобила е бил с поставени регистрационни табели на нужните за
това места. В конкретния случай при служебното прекратяване на
регистрацията, собственикът, респективно водачът, на съответното превозно
средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията, ако
не е уведомен за това. Липсата на уведомяване и наличието на поставени
регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да
осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по
управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на
тези последици. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя
несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е
прекратена служебно и поради това не е знаел, че не следва да го управлява
по пътищата, отворени за обществено ползване.
3
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да
са налице елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то
липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено
от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно,
поради липса на субективна страна.
Налице е и още едно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно Настоящия състав намира, че в случая е нарушен
принципа non bis in idem. Едновременно са се развивали две производства
– наказателно и административно наказателно производство. Издаденият
АУАН от свидетеля Е. е послужил иницииране на административно
наказателното производство, което нито е било прекратявано, нито е било
възобновявано.
В конкретния случай съставеният срещу жалбоподателя АУАН е бил
изпратен в РП- ТО Пещера за преценка евентуално извършено престъпление
по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Както се посочи по-горе прокурорът е
преценил, че не е налице престъпление и е отказал да образува ДП, като е
изпратил материалите по преписката за преценка на АНО. Тоест АНП е
следвало да се развие при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 изр. 1 от ЗАНН, при
констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административно-наказателното производство се прекратява, а материалите
се изпращат на съответния прокурор. В случая това не е било сторено, тъй
като съставеният АУАН не е бил анулиран и АНП не е било прекратено от
наказващия орган.
Целта на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е да не допусне
за едно деяние да се водят две паралелни производства- наказателно и
административно-наказателно, които са с идентичен предмет, а от там
евентуално и да се стигне до наказване два пъти за едно и също нещо, с което
ще се наруши принципа non bis in idem. В хипотезата, когато за конкретно
деяние е започнало наказателно преследване, то органите на администрацията
не следва да предприемат действия по административно преследване, а да
чакат произнасянето на компетентните органи- съд или прокуратура и едва
ако преценят да препратят прекратеното наказателно производство на
административнонаказващия орган, то той вече ще е компетентен да
4
ангажира отговорността на нарушителя, но по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН,
т. е. без съставен АУАН. Тази процесуална хронология в конкретния казус не
е спазена, а напротив. Започнато е незаконосъобразно АНП със съставен
АУАН, който в същото време е бил изпратен на прокуратурата, т. к. деянието
е съдържало признаци на престъпление, а в същото време е било налице и
висящо АНП, което след произнасянето на прокуратурата е продължило
развитието си. С това обаче е била нарушена императивната разпоредба на чл.
33, ал. 2 изр. 1 от ЗАНН, което е опорочило необратимо цялото производство
по административно наказване и на собствено основание налага отмяна на
издаденото НП.
Дори да приемем , че жалбоподателя е нарушил от обективна страна
забраната по чл. 140, ал. 1 пр. 1 от ЗДвП, то същият е допуснал формално
осъществяване състава на административно нарушение от обективна страна.
По силата на чл. 11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на 28 от
ЗАНН. От нарушението не е настъпил вредоносен резултат.Ето защо липсата
на регистрация на процесният автомобил, управляван от жалбоподателя към
момента на проверката не се дължи на пренебрежителното му отношение към
установения в страната правов ред, а по-скоро на незнание и обективно
непознаване на фактите, че този автомобил е с прекратена регистрация и
подлежи на нова регистрация. Наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ЗАНН не съдържа легално определение на понятието "маловажен случай",
затова на основание "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Атакуваното наказателно постановление е
издадено от наказващия орган в нарушение с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като тази
разпоредба задължава последния да извърши задълбочена проверка за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. В случая настоящия състав не би могъл да
приложи посочената разпоредба, предвид че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, които по необратим начин са опорочили производството по
делото и не биха могли да бъдат санирани в съдебната фаза на
5
производството.
В случая съдът съзира и още едно съществено нарушение, за което
жалбоподателят не е навел твърдения, а именно материалната компетентност
на наказващия орган, за която съдът следи служебно. Посочено е че
оспорваното наказателно постановление се издава от „полицейски
инспектор“ без да е посочена каквато и да било заповед за упълномощаване,
или друг акт за делегиране на тези правомощия. В случая това обстоятелство
не би могло да се установява за първи път пред въззивната интстанция , тъй
като е елемент от проведеното административно наказателно производство, а
именно компетентността на лицето, което го води и налага наказание. Ето
защо настоящия състав намира, че оспорваното наказателно постановление е
издадено от лице без нужната материална компетентност за това.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати нарушения на материалния закон
водещи до неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя за
извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както и процесуални
нарушения нарушаващи правото му на защита, поради което, издаденото
наказателно постановление следва да се отмени.
Претенции за разноски не са направени.
Воден от горното и на основание чл.63 от ЗАНН Пещерският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0315-
000315/07.07.2022г. на Полицейски инспектор в ОДМВР Пазарджик, РУ
Пещера, с което на Н. Д. Ц., ЕГН **********, от гр. Брацигово,ул.“Георги
Пейкин“№14, на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6