РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 993
гр. Пловдив, 30.05.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отделение, ХІІІ състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от председателя административно
дело № 38 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка с чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Г.А.С., ЕГН: ********** ***, чрез адв. К.,***,
против Решение № 2153-15-364 от 20.12.2022г. на директора на ТП на НОИ - гр.
Пловдив, което е отхвърлена жалба вх. № 1012-15-490 от 25.11.2022г. против размера
на изплатеното парично обезщетение при бременност и раждане на второ дете.
В жалбата се
твърди, че постановеното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив е
издадено при недоказаност и необоснованост на мотивите, при допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. Според
жалбоподателя, неправилно е тълкуването на правната норма на чл. 49, ал. 2 от КСО, която е приложена стеснително – т.е. прието е, че С. се е намирала в
период на получаване на парично обезщетение при използван допълнителен отпуск
за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО. Тъй като именно
през този период за нея настъпва втора бременност, няма основание да бъде
приложена разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КСО. Твърдението в жалбата се
основава на обстоятелството, че материалният закон (КСО) не обвързва
прилагането на нормата на чл. 49, ал. 2 от КСО с използването на отпуск
(включително такъв по чл. 54 от КСО). За да бъде изпълнен фактическият състав на
посочената правна норма е необходимо единствено първото дете на майката да не е
навършило 2-годишна възраст и майката да получава парично обезщетение за
неговото отглеждане. В настоящия случай, С. е излязла в отпуск за бременност и
раждане на второто си дете, когато първородното й дете е било на възраст 1
година и 10 месеца, т.е. не е навършило 2-годишна възраст, съответно е
получавала обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 54 от КСО.
При
позоваване на съдебна практика на ВАС се иска отмяна на оспореното решение като
незаконосъобразно и връщане на преписката на административния орган с указания
за преизчисление на дължимото
обезщетение за бременност и раждане, при съобразяване разпоредбата на чл. 49,
ал. 2 от КСО. Заявена е претенция за присъждане на разноски за заплатена
държавна такса и за присъждане на адвокатски хонорар във връзка с осъществена
безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът
по жалбата – директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител юр. С. моли съда да отхвърли жалбата по изложените аргументи в
представеното по делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Пловдив, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка
с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и
интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Атакува се
акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като
предпоставка за съдебен контрол, поради което, подадената жалба е процесуално
допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По делото е
установена следната фактическа обстановка: Г.С. е
осигурено лице за всички осигурителни рискове като служител по трудов договор с
дружеството „АЙ ТИ ДАБЪЛЮ АПЛАЙАНС КОМПОНЕНТС“ ЕООД, ЕИК ***. От дружеството са
представени за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане
удостоверения съгласно приложения № 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) за болнични
листове № Е20222943329 за периода от 15.09.2022г. до 29.10.2022г. включително и
№ Е20223406413 за периода от 19.10.2022г. до 29.11.2022г. включително. Първият
болничен лист, отнасящ се за периода от 15.09.2022г. до 29.10.2022г. е
първичен, с причина за временната неработоспособност бременност, а вторият
болничен лист, отнасящ се за периода от 19.10.2022г. до 29.11.2022г. е продължение,
с причина за временната неработоспособност майчинство. Обезщетението по първия
болничен лист е изплатено с ведомост от 12.10.2022г. в размер на 489,56лв. за
11 работни дни от м. 09.2022г. и с ведомост от 31.10.2022г. в размер на
890,11лв. за 20 работни дни от м. 10.2022г. Обезщетението по втория болничен
лист е изплатено с ведомост от 14.11.2022г. в размер на 44,51лв. за 1 работен
ден от м. 10.2022г. и с ведомост от 30.11.2022г. в размер на 934,62лв. за 21
работни дни от м. 11.2022г. В предходен времеви момент, на жалбоподателката са
изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо
заболяване за периода от 02.03.2020г. до 14.09.2020г., парични обезщетения за
временна неработоспособност поради бременност и раждане за периода от
15.09.2020г. до 29.10.2021г. и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за
периода от 30.10.2021г. до 14.04.2022г.
Паричното
обезщетение за бременност и раждане на второто дете по двата посочени по-горе
болнични листове за периода от 15.09.2022г. до 29.11.2022г. е изчислено въз
основа на подадените в ТП на НОИ – гр. Пловдив данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на
неработоспособността (стр. 4 – 5 от решението на директора на ТП на НОИ – гр.
Пловдив) и е в общ размер на 24 626,48лв. Същият е получен като сбор от
доходите, от които са определени паричните обезщетения за временна
неработоспособност (за периода от м. 09.2020г. до м. 10.2021г. и от м.
05.2022г. до м. 08.2022г.) и дохода съгласно чл. 41, ал. 2, т. 4 от КСО (за
периода от м. 11.2021г. до 14.04.2022г.). При разделяне на общия размер на
брутния доход на работните дни за период от 24 календарни месеца, предхождащи
месеца на настъпване на временната неработоспособност (498) се изчислява
среднодневно брутно трудово възнаграждение в размер на 49,4507лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение при
бременност и раждане се определя в размер на 90 на 100 от среднодневното брутно
трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са
внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващи се лица – внесени
осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни
месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност
поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъда
по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е
изчислено обезщетението, и по-малко от среднодневното нетно възнаграждение за
периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна
работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2
– 5. При прилагане на посочената разпоредба е изчислено среднодневното
обезщетение за жалбоподателката в размер на 44,5057лв. = 90% х 49,5057лв.
Съгласно
Наредба за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) за изплащане на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане,
С. е представила чрез осигурителя си болнични листове и заявление-декларация за
изплащане на парично обезщетение на основание чл. 50 и 51 КСО до 410
календарни дни за детето Елиф С., родено на ***г. По представените документи и
по реда на НПОПДОО са били изплатени дължимите парични обезщетения за
бременност и раждане за периода от 15.09.2020г. до 29.10.2021г. (л. 6 гръб). В
последствие, жалбоподателката се е възползвала от правото си на отпуск за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст на детето по чл. 53 от КСО с период от 30.10.2021г.
до 14.04.2022г. (л. 6 – 7), като считано от 15.04.2022г. се е върнала на
работа. От страна на осигурителя е представено удостоверение приложение № 10 към
чл. 9 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение при неизползван
допълнителен платен годишен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст
по чл. 54 от КСО, считано от 15.04.2022г., което е изплатено за периода от
15.04.2022г. до 20.10.2022г. Същевременно, преди навършване на 2-годишна
възраст на първото дете, чрез осигурителя
в ТП на НОИ – гр. Пловдив са
представени удостоверение приложение № 9 към първичен болничен лист, с причина
бременност за второ дете, за периода от 15.09.2022г. до 29.10.2022г. и към
болничен лист – продължение, с причина за временната неработоспособност за
периода от 19.10.2022г. до 29.11.2022г. Това несъмнено се явява нов
социално-осигурителен риск, по отношение на който е приложима разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от КСО.
В
решението на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив са направени подробни
изчисления на брутния осигурителен доход за 24 календарни месеца, предхождащи
месеца на настъпване на неработоспобността (л. 6 – 7), среднодневното брутно
трудово възнаграждение и среднодневното обезщетение. В решението е посочено, че
е констатирана допусната техническа грешка при изчисление на паричното
обезщетение за бременност и раждане на първото дете (л. 8). При поправяне на
допуснатата грешка, следва да бъде изчислен нов среднодневен размер на брутното
трудово възнаграждение (49,2636лв. = 24 533,26лв. : 498 дни), съответно
нов среднодневен размер на паричното обезщетение за временна неработоспособност
при бременност и раждане (44,3372лв. = 49,2636лв. х 90%). Този среднодневен
размер на паричното обезщетение за временна неработоспособност при бременност и
раждане за първото дете е по-малък от определения и изплащан на С. размер на
паричното обезщетение за периода от м. 09.2020г. до м. 08.2022г. от 49,418лв.,
като на основание разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от КСО изплатените суми в
по-голям размер не подлежат на възстановяване от лицето. Същевременно, при
извършеното преизчисление и отстраняване на допуснатата техническа грешка,
среднодневният размер на паричното обезщетение за временна неработоспособност
при бременност и раждане на първото и второто дете е в приблизително еднакъв
размер – съответно 44,3372лв. за първото дете и 44,5057лв. за второто дете.
След
издаване на оспореното решение, по молба на жалбоподателката е извършена
проверка при осигурителя „ФАЙН БИЛДИНГ 92“ ЕООД във връзка с получено
възнаграждение за месец октомври 2021г. При извършената проверка, документирана
с констативен протокол № КП-5-15-01283401 от 17.01.2023г., е констатирано, че в
Регистъра за осигурените лица е подадена информация за жалбоподателката с
декларация обр. 1, както следва: в т.16.1 отработени дни и други дни с
осигурителни вноски – 0 работни дни; в т. 16.2 21 дни временна
неработоспособност; в т. 21 осигурителен доход, върху който се дължат
осигурителни вноски – 0лв. Действително, от този осигурител е изплатено
обезщетение за месец октомври 2021г. на основание чл. 224, ал. 1 от КСО в
размер на 1 036лв. за неизползван платен годишен отпуск за 37 дни. Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 8, т. 7 от Наредбата за елементите на
възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, не
се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху изчерпателно изброени
обезщетения по Кодекса на труда, сред които е и това по чл. 224 от КТ. Това
означава, че сумата в размер на 1 036лв. не следва да се включва в
осигурителния доход и не се взема предвид при определяне на размера на
паричните обезщетения, изплащани от ДОО.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
В
жалбата не се оспорват направените от административния орган изчисления на
среднодневния размер на паричното обезщетение за временна неработоспособност
при бременност и раждане на второто дете на жалбоподателката С.. Спорът между
страните по делото се свежда по приложението на разпоредбата на чл. 49, ал. 2
от КСО.
В
тази връзка, следва да бъдат изложени следните съображения: субективното право
на обезщетение при бременност и раждане е регламентирано с разпоредбата на чл. 48а от КСО, а с разпоредбата
на чл. 49 от КСО е регламентиран
неговият размер. Разпоредбата на чл. 48а от КСО предвижда, че
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение
за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от КСО
предвижда, че дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя
в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или
среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими
осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни
вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца,
предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради
бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от
среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено
обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за
страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5. Съгласно алинея втора на
същата разпоредба при придобиване право на парично обезщетение при бременност и
раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и
раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера, определен по ал. 1
за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето. Правилото на чл. 49, ал. 2 от КСО
следва да бъде прилагано при всяко определяне на размера на обезщетението,
което се дължи, когато е налице една от двете предпоставки – правото на парично
обезщетение при бременност и раждане да възникне през периода на изплащане на
паричното обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете.
Несъмнено
в конкретния случай жалбоподателката С. е прекъснала ползването на
допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете, съответно получаването
на обезщетение по чл. 53 от КСО и за периода от
15.04.2022г. е продължила да упражнява трудова дейност срещу възнаграждение. Същевременно
е започнала да получава обезщетение при неизползване на допълнителен платен
отпуск за отглеждане на малко дете (чл. 54, ал. 1 от КСО).
Това осигурително плащане не цели да компенсира загубен трудов доход, тъй като
лицето упражнява трудова дейност и получава доходи, а съдейства за облекчаване
на разходите по детето.
Именно
в периода през който е изплащано обезщетение при неизползване на допълнителен
платен отпуск за отглеждане на малко дете жалбоподателката е придобила право на
парично обезщетение при бременност и раждане. Разпоредбата на чл. 54 от КСО предвижда, че
майката (осиновителката), която е осигурена за общо заболяване и майчинство и е
имала право на обезщетение по чл. 52а, получава парично обезщетение в размер 50
на сто от обезщетението по чл. 53, ако не ползва допълнителния платен отпуск за
отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне
неговото ползване или самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл.
53 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо
заболяване и майчинство.
Настоящият
съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 49, ал. 2
от КСО
следва да се тълкува разширително, като в хипотезата и се включат всички видове
обезщетения, които са свързани с раждането и отглеждането на детето. Обратното
би било проява на стеснително тълкуване, при което от обхвата на разпоредбата
неоснователно ще бъдат изключени определен кръг лица, само на базата на вида
обезщетение, което получават. Размерът на дължимото обезщетение следва да бъде
определен по чл. 49, ал. 1 или чл. 49, ал. 2 от КСО,
като дължимото обезщетение е в размера, който е по-благоприятен за майката.
Тази преценка следва да се направи от административния орган, без да бъдат
изключвани от обхвата лицата, получили или получаващи обезщетения по чл. 54, ал. 1 от КСО.
На
следващо място, настоящият съдебен състав намира, че необосновано
административният орган прави опити да „санира“ допусната самия него грешка при
изчислението на размера на паричното обезщетение за бременност и раждане на
първото дете на жалбоподателката, чрез „правилното“ изчисление на размера на
паричното обезщетение за бременности раждане на второто дете и обосноваването
на еднакъв размер на двете обезщетения. От една страна, се твърди, че лицето е
добросъвестно и на основание разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от КСО не следва да
възстановява изплатените суми в по-голям размер. От друга страна, в
противоречие с разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КСО се извършва изчисление на
по-малък размер на паричното обезщетение за бременност и раждане на второто
дете, който се обосновава включително с допусната техническа грешка.
По
изложените аргументи, решението на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив следва
да бъде отменено, като преписката бъде върната на административния орган с
указания за точното прилагане на закона.
При този изход на делото, независимо от
заявената претенция, на жалбоподателката не следва да бъдат присъждани разноски
за заплатена държавна такса, тъй като не са представени доказателства за това.
На основание разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата редакция) на пълномощника на жалбоподателя адв. К.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
(петстотин лева).
Ето защо и поради мотивите, изложени
по–горе Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ по жалбата на Г.А.С., ЕГН: ********** ***, чрез адв. К.,***, Решение № 2153-15-364 от 20.12.2022г.
на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, което е отхвърлена жалба вх. №
1012-15-490 от 25.11.2022г. против размера на изплатеното парично обезщетение
при бременност и раждане на второ дете.
ИЗПРАЩА преписката на ТП на НОИ
– гр. Пловдив за ново произнасяне съобразно дадените в настоящото решение
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в 3-месечен срок
от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН
ИНСТИТУТ – гр. София да заплати на адвокат Л.М.К., ЕГН: **********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, ул. „Лавеле“ № 19, ет. 3, сумата в размер
на 500лв. (петстотин лева) разноски по делото, представляващи адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: