№ 193
гр. Благоевград, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Николай Грънчаров
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20211200500273 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№905532/16.12.20г
на Д. ИВ. В. и С. ИВ. В., съд. адрес в гр.Благоевград, ул.“Т.“№41, ет.2-
адв.Г.Ю. и въззивна жалба вх.№905624/21.12.20г на С. А. Ф., и Сл. Пл. Ф.,
живущи в Благоевград, ул.“Д.“№10, против решение №908800/11.11.20г на
РС-Благоевград по гр.д.№757/18г по описа на с.с.,с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение е определена по реда на чл.64 ЗС прилежаща
площ за ползване на сграда с идентификатор 04279.616.219.7 по Приложение
№16 от експертизата.
Недоволни от атакувания акт досежно определените им за ползване
части са останали жалбоподателите В.и, които го считат за
незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.
Настояват за неговата отмяна,вкл. в частта за разноските и вместо това за
прилежаща терен им се определи цялата оставаща площ от имота съгласно
Приложение №7 и Приложение №17 от заключението на вещото лице, втори
вариант, като при условия на евентуалност – първи вариант с прилежаща
площ от 414,58кв.м.
Недоволни са и жалбоподателите Ф.и, които също го считат за
1
незаконосъобразно. Подържат, че първоинстанционното производство се е
развило по нередовна искова молба и част от ответниците не са пасивно
легитимирани в настоящия процес, за което подробно се
аргументират.Развиват и доводи за неправилност, за което също излагат
подробни съображения.Искат отмяна на атакувания акт и отхвърляне на
предявените искове.
Постъпили са отговори на въззивните жалби от всички страни.Ч.и
оспорват жалбите като неоснователни, поддържат атакувания акт и настояват
за неговото потвърждаване.Докато Ф.и и М. оспорват жалбата на В.и, която
считат за неоснователна и молят за отмяна на първоинстанционното решение
и отхвърляне на исковете, по изложените съображения.
Същевременно в отговора си на жалбата на В.и, М. споделят доводите и
оплакванията им, които изцяло поддържат, ведно с исканията им.
С отговорът си В.и оспорват жалбата на Ф.и,като неоснователна по
подробно изложените съображения.Поради това настояват за оставянето й без
уважение и за отмяна атакувания акт в съответствие с исканията в тяхната
жалба.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа
обстановка.Поради това настоящият състав намира за безпредметно
подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В
тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция
правилно и законосъобразно е приела за установени вещноправните
отношения между страните досежно УПИ ХІХ и изградените в същия
постройки.По делото не се спори, че в ЖС №04279.616.219.7 ищците са
съсобственици на ап.№2, ет.5, ведно с мазето, гараж №4 и магазин
№3.Отделно от това Д.В. е изключителен собственик на ап.№3, ет.6 и мазе
№3, а С.В. – на ап.№3, ет.5 и мазе №12(вж. нотариалните актове).Според
НА№1/05г въпросната жилищната сграда с отделните обекти: магазини, пет
жилищни етажа и таван под 45 градуса, са изградени вследствие надлежно
2
учредено право на строеж от собствениците на УПИ ХІХ Х., С. и Л. М., С. и
М.М.и - помежду им и в полза на трети лица.В т.ІІ собствениците на
поземления имот дават съгласието си приобретателите на правото на строеж
да продават на трети лица така учредената им суперфиция и право на
собственост,съгл.чл.66, вр. с чл.33 от ЗС. Не се спори и относно издадените за
така построената сграда Акт обр.14/28.10.06г и Акт обр.15/26.10.09г.
Безспорно е също, че в горния ПИ№04279.616.219 Сл.М. е
изключителен собственик на „еднофамилна ЖС“ с идентификатор
№04279.616.219.5, а С. и М. М. притежават в съсобственост сграда с
идентификатор №04279.616.219.6(вж. представените в тази връзка
нотариални актове).
Според НА№164/14г Св.Ф. и М.М. са признати за съсобственици при
равни квоти на ПИ №04279.616.219, върху който са изградени горните
постройки
Анализирани са и свидетелските показания, които разкриват
възможности за достъп до ищцовата сграда и отделните обектив нея,
отчитайки двете жилищните сгради и съществуващите в дворното място
навес и астма.
От съдебно-техническата експертиза се установи, че ПИ
№04279.616.219 по КККР е с площ от 680 кв.м. и върху 289,54кв.м. от същия
има изградени три жилищни сгради: еднофамилна 2МЖС от 54,25кв.м. с
идентификатор №04279.616.219.5; еднофамилна 2МЖС от 55,51кв.м. с
идентификатор №04279.616.219.6 и многофамилна МЖС на 7/8 етажа от
178,78кв.м. с идентификатор № 04279.616.219.7. Отделно в ПИ има изградени
стълби от 35,23кв.м.; бетонова настилка от 109,17кв.м.; тротоарни плочки от
94,99кв.м., калдаръм върху 31,72кв.м. и зелена площ от 119, 57кв.м.(вж.
приложение №16). Вещото лице е категорично, че сега съществуващото
положение в ПИ не ограничава пешеходния достъп до магазините, гаражите и
апартаментите от новоизградената многофамилна МЖС, за което подробно се
обосновава.Докато транспортния достъп до магазините се осъществява по
ул.“Д.“,а след това по тротоара на бул.“Св.Д.“, който обаче не е
регламентиран от действащия регулационен и застроителен
план.Транспортния достъп до гаражите и входа на сградата е възможен от
ул.“Д.“, през входа за достъп за МПС, след което по алея северно от ЖС
3
№04279.616.5, върху част от която има изграден масивен навес. Експерта
сочи, че въобще целият транспортен достъп до УПИ ХІХ е не е осигурен,
което счита за грешка на регулационния план.
Вещото лице е изготвило три варианта за необходимата площ
прилежаща площ на ЖС №04279.616.219.7: първия и втори вариант не държи
сметка за съществуващите 2ЖС в поземления имот, а третия е съобразен с
масивните сгради, но предвижда премахване на двата навеса от север
№04279.616.219.5(вж. съответно приложения №№17, 7 и 16).
При тези данни РС правилно и законосъобразно е определил по реда на
чл.64 ЗС по вариант 3 от експертизата(приложение №16) необходимата площ
за ползване на новоизградената ЖС №04279.616.219.7. Изложените в тази
връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, тъй като са
основани на доказателствения материал, закона, теорията и константата
съдебна практика.
Несъстоятелни са доводите за нередовност на исковата молба.Въпреки
многословието и многократните ненужни повторения, анализа на
обстоятелствената част и петитума очертава в нужната степен
индивидуализиращите белези на спорното право, чрез правопораждащите го
факти, съдържанието на правоотношенията и техните носители.Ето защо
ищцовите претенции за ползване на земята само доколкото това е необходимо
за използването на сочената постройка според нейното предназначение,
подържани и в хода на процеса, несъмнено се основават на чл.64 ЗС.
Неоснователни са и доводите за отсъствието на пасивна легитимация на
лицата, извън собствениците на поземления имот.ВКС последователно и
непротиворечиво приема, че в спор като разглеждания, страни са
собствениците на дворното място и етажните собственици, понеже
разрешаването му касае техните права(така Р2639/02.11.73г по гр.д.
№1944/73г, І ГО и др.).Поради това искането на Д.и М.А.и за прекратяване
на делото не намира опора в закона и данните поделото, още повече че
ищецовата страна е оторизирана с правото да определи пасивно
легитимираните, към които насочва иска.Разпоредителната сделка от Н.А. не
води до недопустимост на исковата претенция срещу нея, тъй като е
извършено в хода на процеса.
Неоснователни са оплакванията в двете жалби, свеждащи се до
4
неправилност на атакувания акт.Според доктрината и константната съдебна
практика, собствениците на обособени обекти в ЖС в режим на етажна
собственост, построена вследствие надлежно учредено право на строеж в ПИ
№04279.616.219, имат право на достъп до общите части, в т.ч. външните
стени(като общи части) и до съоръженията по тях, а по арг. на чл.64 ЗС и
правото да ползват земята, доколкото това е необходимо да използването на
обектите съгласно тяхното предназначение, след като в акта за суперфиция
липсва друго.Ето защо достъпа от други места до сградата етажна
собственост и обектите в нея не е достатъчен, за отхвърлен на исковите
претенции.
Тази част от поземления имот се определя със съдебно решение въз
основа на експертно заключение по начин, предоставящ на суперфициарите
достъп до сградата за нейното обслужване, който най-малко засяга
собственическите права на притежателите на земята.Правомощията на
суперфициарите по чл.64 ЗС в случая се свеждат единствено до ограничената
възможност да ползват само незастроената част от ПИ №04279.616.219 и то в
такъв обем, който им осигурява нормален достъп до сградата, вкл. нейния
вход и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние.При
осигуряването на тези възможности следва да се държи сметка за актуалното
фактическо състояние в процесния имот, в т.ч. неговите застройки,
пешеходен и транспортен достъп, насаждения и пр.Тези изводи се
обосновават от тълкуване нормата на чл.64 ЗС, с която законодателя изрично
е предвидил ползването от суперфициарите на земята, върху която е
изградена сградата след учредено право на строеж и площта, необходима за
обслужването й, която според правилата на формалната логика(житейска и
правна)следва да е незастроена.Именно последната осигурява в нужната
степен съответните възможности за ползване на постройката, докато
заетата(от сгради, навеси, насаждения и др.) препятства постигане целите на
чл.64 ЗС и до премахването им по предвидения за това ред, е безпредметно
определянето й за обслужване на етажната собственост.На правата по чл.64
ЗС съответстват задълженията на собствениците на земята да търпят
наложените ограничения, като при евентуални отклонения от така
предписаното им поведение чрез действия, които ограничават, стесняват,
препятстват или изключват правата на суперфициарите и пр., съществува
друг правен ред за защита.Това е така, понеже в производството по чл.64
5
ЗС(както и в това по чл.32, ал.2 ЗС) липсват правни възможности за
премахването им.
Определящо в случая е и обстоятелството,че спрямо дворното място
правата на ищците(които са притежатели само на обекти в ЕС)са такива по
чл.64 ЗС. Въпросната норма не им дава права върху останалата част от
дворното място(на което не са собственици), още по-малко върху постройки
и др., собственост на трети лица. Останалата част от ПИ си остава на
разположение на неговите притежатели, които са в правото си да упражняват
собственическите си правомощия по свое усмотрение - да я ползват лично, да
я отдават под наем, да я застрояват, респ. събарят построеното и пр. – при
спазване нормативно установените изисквания и правата на етажните
собственици.За техните сгради(обекти №04279.616.219.5 и №04279.616.219.6)
не е нужна прилежаща площ, понеже такава законодателя е предвидил само
когато собственика на сградата не притежава права върху терена.
В контекста на изложеното единствено вариант 3(Приложение №16) от
експертизата е в състояние да гарантира използването от етажните
собственици по реда на чл.64 ЗС на отделните обекти и общи части от
новопостроената сграда.Тези изводи се обосновават от заключението на
вещото лице(вж. и обясненията му в с.з.), което ясно и точно е отложил
правата на суперфициарите върху частта от терена, разположена
хоризонтално на свободната земна повърхност.Съпоставката му с останалите
варианти и доказателства по делото(писмени и гласни) сочи на пълното
съответствие на вариант 3 с изискванията на чл.22, ал.7 ЗУТ и Наредба
№7/03г, към която препраща, респ. на М.ката по приложение №1 към чл.21 от
Наредбата(Р №538/09.07.13г по гр.д.№519/09Г, ІV ГО на ВКС и др.).
Отсъствието на каквито и да е доводи и възражения от страна на ищците за
нормативни несъответствия на вариант 3, допълнително обосновават горните
изводи и опровергават тезата им.
Същият несъмнено държи сметка за приложното поле на чл.64 ЗС –
ползване единствено свободната част на ПИ от суперфициарите и то само
доколкото това е необходимо за ползването на сградата и обектите в нея по
предназначение.По вече изложените съображения понастоящем площта под
двата жилищни обекта №04279.616.219.5 и №04279.616.219.6 не попада в
обхвата на цитираната норма, което на този етап елиминира пречките за
6
прилагането на вариант 3 и го прави единствено приложимия. Едва след
евентуалното им фактическо премахване на нарочените сгради, вследствие
положителното приключване за ищците на гр.д.№1630/16г по описа на БРС и
обособяването на заеманата от тях площ като незастроена, ще е възможна
нова преценка за определяне й за такава по чл.64 ЗС.
Въпросът с ползването от суперфициарите на дворното място и неговия
обем, са относими към иска по чл.109 ЗС.Фактическото премахване на
постройки, навеси, алеи и пр., ще представлява ново обстоятелство, което ще
предопредели правния интерес от нов иск по чл.64 ЗС.Следователно, в случая
липсва поддържаната преюдициалност по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК на
неприключилото производство по чл.109 ЗС, поради което не се налага
спиране на стоящи процес до финализирането на негаторния. Още повече, че
меродавно в случая е фактическото(а не юридическото) премахване на двата
жилищни обекта(така Опр.№276/11.04.12г по гр.д.№1243/11г, І ГО на ВКС и
др.).
Наложително е да се отбележи, че в казус като разглеждания
засаждането на ПИ с растителност(тревни площи, цветя, дръвчета и др.),
изграждане на помощни постройки(навеси и др.), ползването за паркинг и пр.
дейности, по начало не се включват в обема правомощия по чл.64 ЗС за
суперфициарите.Касае се за такива дейности, които те не могат да
осъществяват в незастроеното дворно място, тъй като биха лишили от
съдържание собственическите права на собственика на земята(вж. Опр.
№276/11.04.12г по гр.д.№1243/11г, І ГО на ВКС и др.). Законодателя обаче,
допуска допълнителното им уговаряне единствено с акта за учредяване
правото на строеж по чл.63 ЗС, не и с проектите.По вече изложените
съображения в НА№1/05г липсват клаузи, разширяващи правата на
суперфициарите в процесния ПИ с претендираните от ищците дейности,
които несъмнено нахвърлят обема на правото на строеж и неоправдано
ограничават правата на собствениците на земята.Ето защо ищцовите доводи,
че сочените от тях два варианта обезпечават суперфициарите с паркоместа в
съответствие с техническите проектите,а и за други дейности(озеленяване и
пр.), не са в състояние да обосноват възприемането на който и да е тях.В
противен случай би превърнало ищците във съсобственици на ПИ, което
типичното право на строеж не предвижда(вж. Р№521/10.12.09г по гр.д.
№1348/08г, І ГО;Р№1010/24.03.10г по гр.д.№2734/08г, ІІ ГО; Оп.
7
№141/31.03.14г по гр.д.№912/14г, ІІ ГО; Р2/17.06.21г по гр.д.№383/20г, І ГО
на ВКС и др.).
Затруднения транспортен достъп и по-специално - за пожарни и
линейки - не променя горните изводи, понеже според вещото лице
транспортния достъп до УПИ ХІХ не е осигурен от нито един от
регулационните планове, което отчита като грешка.Въпреки това изрично
сочи, че вариант 3 запазва съществуващото положение без да ограничава
достъпа на МПС, осъществяван чрез входната врата.С премахването обаче на
съществуващите два навеса северно до сградата №04279.616.219.5 ще се
осигури достъп до целият имот за всякакъв вид МПС,вкл. пожарни коли и на
спешната помощ и по този начин ще се обезпечи безопасното функциониране
на сградата-етажна собственост.
Само по себе си отсъствието на разрешение за ползване на
новоизградената жилищна сграда не води до неоснователност на исковата
претенция.Разпоредбата на чл.64 ЗС оправомощава суперфициарния
собственик с право да ползва на земята, доколко е необходимо за използване
по предназначение на постройката и обектите в нея.Това право възниква след
упражняване правото на строеж,т.е. при завършване сградата в груб строеж,в
който момент се придобива и собствеността върху обектите. Именно от
тогава става възможно и определянето обема на правата по чл.64 ЗС.При това
положение административното разрешение за ползване на построеното от
етажните собственици е ирелевантно за вещноправните им отношения със
притежателите на земята.Оттук и отсъствието на поддържаното от
собствениците на ПИ злоупотреба с право на иска по чл.64 (ТР№1/04.05.12г
на ОСГКВКС; Р№152/30.09.15г по гр.д.№1318/15г, І ГО на ВКС и др.).
Несъстоятелни са и доводите на собствениците на земята за
неоснователност на исковите претенции, понеже не са ограничавали етажните
собственици да ползват обектите си.Очевидно в случая е налице спор за
обема права по чл.64 ЗС, което обосновава правният интерес от предявените
искове и необходимостта от разрешаването му.На това сочат също и тезите на
страните, неизменно поддържани входа на процеса.
Признанията на иска от Г.Х., Ел. и Ил.И.и не водят до целения от тях
резултат, впредвид отсъствие на останалите предпоставки за постановяването
му.
8
В този контекст първонистанционния акт ще следва да се потвърди
изцяло.
Изхождайки от характера на настоящото производството разноските и
пред настоящата инстанция си остават за сметка на направилите ги страни.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №908800/11.11.20г на РС-Благоевград по
гр.д.№757/18г по описа на с.с.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9