Р
Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 104 07.02.2020г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска
колегия, втори въззивен състав
На осми
октомври
2019
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове:
Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1272 по описа за
2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
С Решение № 1297 от 27.05.2019г., постановено по гр. дело № 5536/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Община Бургас да заплати на Б.Н.Д.
от гр. София сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди – силен стрес и уплаха, както и продължителни болки и
страдания от охлузванията и натъртванията по тялото и крайниците, претърпени
при пропадането му на 05.07.2017г.в необезопасена шахта от вътрешната
канализационна мрежа на поземлен имот с идентификатор 07079.601.237 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас – публична общинска
собственост, ведно със законната лихва, считано от горната дата до
окончателното плащане, като за разликата над нея до пълния предявен размер от
3 000 лева, както и по отношение на претенцията от 2 000 лева, представляваща
обезщетение
за имуществени вреди – изгубена при инцидента парична сума, съдът е отхвърлил
исковете като неоснователни. Изрично в цитираното решение е постановено, че
същото е постановено при участието на „УМБАЛ – Бургас“ АД със седалище гр.
Бургас, като трето лице помагач на страната на Община Бургас.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от Община Бургас, с която се претендира да бъде
отменено постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е осъдена
Община Бургас да заплати на Б.Н.Д. сумата от 2 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
05.07.2017г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е осъдена
Община Бургас да заплати на Б.Д. сумите от 128 лева, представляваща разноски по
делото, както и 120 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение и
вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъдат отхвърлени
изцяло предявените против Община Бургас искове за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 05.07.2017г. до окончателното изплащане, в това число и
направените по делото разноски. В жалбата се посочва, че е неправилен извода на
съда за наличието на причинно-следствена връзка между вредата и деликта,
вследствие на което Община Бургас следва да заплати обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като съдът не е извършил съвкупна задълбочена преценка
на доказателствения материал. В жалбата се посочва, че съдът е формулирал
погрешни изводи за това чие е задължението да поддържа в изправно състояние
шахтата, станала причина за уврежданията на ищеца, вследствие на което
неправилно е ангажирана отговорността на Община Бургас. Въззивната страна сочи,
че в решението не се съдържат данни за това в коя точно шахта е пропаднал
ищецът, какви са били нейните размери и дълбочина, точното й местонахождение
или отстоянието от трайни ориентири. Посочва се, че неправилно е обсъден и
въпроса за наличието на съпричиняване от страна на ищеца, ищецът не е успял да
докаже по категоричен начин преживян стрес, уплаха, тревожност и постоянен
дискомфорт, като съдът ги е приел за доказани, позовавайки се единствено на
свидетелските показания на свидетеля Ц., който не посочва от кои осъществили се факти
прави своите изводи, че ищецът е бил стресиран и уплашен.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната въззивна жалба е
против съдебен акт, който подлежи на обжалване, подадена е от лице, което има
правен интерес да атакува първоинстанционното решение и разполага с
представителна власт за това и дължимата държавна такса е внесена.
Ответната страна по въззивната жалба – Б.Н.Д. чрез
своя процесуален представител – адвокат
Кралев депозира по делото насрещна
въззивна жалба, с която претендира да бъде отменено първоинстанционното решение
в частта, в която е отхвърлена претенцията на ищеца за заплащане на
неимуществени вреди за разликата до 3 000 лева, както и в частта, в която
е отхвърлена претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 2 000 лева, както и да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което да бъдат изцяло уважени предявените искове. В
жалбата се посочва, че не се споделят изводите на съда относно претенцията за
имуществените вреди, тъй като дадените свидетелски показания са подробни,
житейски логични и съпоставени с останалите показания обосновават доказаността
на претенцията за имуществените вреди.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Ответната страна по
въззивната жалба – „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение – Бургас“ АД със седалище гр. Бургас в качеството си
на трето лице помагач в първоинстанционното производство депозира по делото
писмен отговор, в който посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е
правилно, то е законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон,
при спазване на процесуалните правила, същото е обосновано и доказано и следва
да бъде потвърдено. В отговора се посочва, че по делото безспорно се
установява, че шахтата, в която е пропаднал ищецът се намира в поземлен имот,
който е публична общинска собственост и съдът правилно е установил това
обстоятелство и е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 92 от ЗС собственикът
на земята притежава и подземните съоръжения.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба - „Университетска многопрофилна болница за активно
лечение – Бургас“ АД със седалище гр.
Бургас в качеството си на трето
лице помагач не изпраща представител и не взима конкретно становище по основателността
на спора.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на
страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са няколко обективно кумулативно съединени иска от Б.Н.Д. ***, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да му
заплати сума в размер от 3 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, ведно със следващата се по закон лихва,
считано от датата на увреждането – 05.07.2017г. до окончателното й изплащане,
да му заплати сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди, ведно със следващата се по закон лихва,
считано от датата на увреждането – 05.07.2017г. до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че на 05.07.2017г. около 12.30 ищецът е
пропаднал в шахта, находяща се в двора на УМБАЛ Бургас, вследствие на което е
получил множество травми по тялото и крайниците, получил е силен стрес,
сърцебиене, неспокойство и тревожност, започнал е да сънува кошмари и
състоянието му е останало тревожно. В исковата молба се твърди и
обстоятелството, че за определен период от време ищецът е изпитвал физически
болки и постоянен дискомфорт и дори и движението му е било затруднено. Посочва,
че в момента на инцидента е носил със себе си чанта, в която е имал 2 000
лева, но тази сума не е била в чантата след като са му помогнали да излезе от
шахтата. Претендира Община Бургас да обезщети нанесените му вреди, тъй като не
е изпълнила своето задължение да поддържа уличната мрежа, част от която е
шахтата, в която той е попаднал.
Ответната
страна - Община Бургас в депозирания
пред първоинстанционния съд писмен отговор посочва, че инцидентът е настъпил в
поземлен имот – дворно място, ползвано от УМБАЛ – Бургас“ АД, находящ се извън
уличната регулация, не е включен в уличната мрежа на Община Бургас и не
представлява общински път, предназначен за обществено ползване. В отговора на
исковата молба се твърди, че сградите и обслужващите ги подземни съоръжения са
собственост на „УМБАЛ Бургас“ АД, поради което задължението за поддръжка на
процесната шахта е именно на болницата.
Конституираното в
производството по делото – трето лице помагач – „УМБАЛ – Бургас“ АД изразява
становище, че предявените искове са неоснователни, тъй като „УМБАЛ – Бургас“ АД
не е собственик на терена и не е собственик и на процесното съоръжение.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
От събраните по
делото доказателства се установява обстоятелството, че на 05.07.2017г. след
12.30 часа ищецът Б.Н.Д. е паркирал собствения си автомобил в северозападната
част на двора на „УМБАЛ – Бургас“ АД и се е насочил към входа на болницата, но
от вход, който е встрани от централния вход на болницата и в този момент стъпил
на капака на шахта, който поддал и ищецът пропаднал в шахтата, като е успял
инстинктивно да разпери ръце и да се задържи, за да не падне на дъното й. По
делото се установява, че капакът на шахтата го е ударил и след като е започнал
да вика за помощ са се отзовали минувачи, които са повдигнали капака и са му
помогнали да излезе. Тези обстоятелства се установяват по безспорен начин от
разпитания по делото в първоинстанционното производство свидетел – Г. А. Д.,
който изпълнява длъжността „началник технически отдел“ при „УМБАЛ Бургас“ АД,
поради което и съдът намира, че показанията му следва да бъдат кредитирани. По
делото е безспорно и обстоятелството, че при настъпилия инцидент за ищеца са
произтекли вреди – множество масивни охлузвания и кръвонасядания
по крайниците, с наличие на разкъсна рана по лява
подбедрица, болезненост в областта на кръста, като тези обстоятелства се
установяват както от представените по делото писмени доказателства, така и от
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. Ц., които съдът
намира, че следва да кредитира, тъй като по делото няма данни за неговата
заинтересованост, а от друга страна показанията не противоречат на останалите
представени писмени доказателства. Понесените вреди от страна на ищеца Б.Н.Д.
се установяват преимуществено от представените по делото писмени доказателства
– листи за преглед на пациент от деня на самия инцидент – 05.07.2017г., както и
Съдебномедицинско удостоверение № 118/2017г., изд. от Отделение по съдебна
медицина при „МБАЛ – Бургас“ АД. В този смисъл, настоящата инстанция намира за
неоснователно възражението на въззивната страна – Община Бургас, че показанията
на свидетеля Ц. относно понесените от страна на ищеца вреди не следва да се
кредитират.
Спорните въпроси по
делото са свързани с естеството на съоръжението – представлява ли то част от уличната мрежа, в кой терен попада и кой следва да е отговорен
за поддръжката на това съоръжение и неговата изправност и съответно – кой
следва да е отговорен за вреди, които са настъпили при експлоатацията на това
съоръжение.
По делото е
представен Акт № 8682 от 02.05.2017г. за публична общинска собственост, от
който е видно, че урегулиран поземлен имот І – целият с площ от 47 885
кв.м., отреден „за болница“ в кв. 4а по ПУП-ПРЗ на ж.к. З., гр. Бургас – с идентификатор
07079.601.237 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас е актуван като имот – публична общинска собственост. Изрично в
представения акт за публична общинска собственост е отразено, че върху терена
има изградени сгради (описани в акта със своите идентификатори), които са включени
в капитала на различни болнични заведения.
По делото е
извършена съдебно-техническа експертиза от 07.02.2019г., от неоспореното
заключение на която е видно, че при огледа на терена, който е направен от
вещото лице се установява, че шахтата се намира встрани на асфалтовия път, до
затревена част и е канализационна. Вещото лице изрично в своето заключение
посочва, че се касае за ревизионна шахта, която отводнява както част от кардио корпуса, така и заустената
канализация на инфекциозното отделение.
По делото е
извършена и съдебно-икономическа експертиза от 16.04.2019г., от неоспореното
заключение на която е видно, че процесната шахта не включена в баланса на УМБАЛ
– Бургас, както и не фигурира като актив в баланса на Община Бургас.
На основание чл. 45
от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
На основание чл. 49
от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
На основание чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито
и да е вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се
намират.
На основание
чл. 5, ал. 1 от Закона за пътищата - пътищата (пътната инфраструктура) имат
следните основни елементи – обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни
принадлежности, като на основание ал. 7 от цитираната разпоредба пътните
съоръжения и пътните принадлежности се разполагат в обхвата на пътя.
На основание §1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата „пътни съоръжения” са:
водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите;
подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите
устройства и пречиствателните съоръжения.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява обстоятелството, че ищецът по
делото – Б.Н.Д. е получил вреда, вследствие на пропадане в необезопасена
ревизионна шахта, находяща се в поземлен имот с идентификатор 07079.601.237, за
който безспорно се установява по делото, че е публична общинска собственост,
като част от разположените върху имота сгради са собственост на трети лица –
включително и на „УМБАЛ Бургас“ АД. По делото безспорно се установява и
обстоятелството, че ревизионната шахта, в която е попаднал ищецът е върху
асфалтов път, канализационна е и отводнява както част от кардио
корпуса, тата и заустената канализация на
инфекциозното отделение. Както бе посочено по-горе безспорно е, че водоотвеждащите устройства каквато е и процесната шахта
представлява пътно съоръжение и като такова е част от пътната инфраструктура и
дори и да се приеме, че обслужва конкретна сграда, то е безспорно, че тя следва
статута именно на пътната инфраструктура и тъй като по делото има безспорни
доказателства, че недвижимият имот, в който попада процесната ревизионна шахта
е публична общинска собственост, то следва да се приеме, че отговорността за
вреди, произлезли именно от тази вещ следва да се понесе от Община Бургас.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че направените от страна на
първоинстанционния съд фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е
направил първоинстанционния съд, поради което и атакуваното решение в тази му
част следва да бъде потвърдено.
По отношение на
депозираната насрещна въззивна жалба, настоящата инстанция съобрази следното:
Както бе изложено
по-горе – по делото се установява, че понесените от страна на Б.Н.Д. вреди се
изразяват в множество масивни охлузвания и кръвонасядания
по крайниците, с наличие на разкъсна рана по лява подбедрица,
болезненост в областта на кръста, които вреди са затруднили движенията му за
повече от две седмици и е безспорно, че тези наранявания са били съпроводени с
преживени силен стрес и уплаха и настоящата инстанция намира, че с оглед
интензитета на понесените болки и страдания и тяхната продължителност за
обезщетение на понесените вреди следва да бъде определена сума в размер на
2 000 лева.
По отношение на
претенцията, в частта, касаеща претендираните имуществени вреди в размер на
2 000 лева, съдът намира следното: По делото остават недоказани твърденията
на ищеца по делото, че към момента на пропадането му в процесната ревизионна
шахта в неговата чанта се е намирала сума в размер на 2 000 лева. Дори и
да се приеме за безспорно обстоятелството, че по-рано същата сутрин разпитаният
по делото свидетел в първоинстанционното производство
Д. Ц. му е предоставил в заем сума в размер на 2 000 лева, които той е
поставил в чантата, то по делото няма данни дали тази сума е била налична в
чантата на ищеца към момента, в който той е попаднал в шахтата, поради което и
не може да бъде ангажирана отговорността на Община Бургас да запрати търсената
сума като обезщетение за понесени имуществени вреди.
Мотивиран от
изложеното и в тази връзка, първоинстанционният съд е достигнал до фактически и
правни изводи, които съвпадат с тези на настоящата инстанция, поради което и
атакуваното решение и в тази му част
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, намира, че постановеното решение следва
да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща и към
изложените от страна на първоинстанционния съд подробни и изчерпателни мотиви.
С оглед изхода на
спора и обстоятелството, че по същество, настоящата инстанция не намира нито
една от депозираните жалби за основателна, то страните следва да понесат своите
разноски така, както са направени.
На основание чл. 280
предвид обстоятелството, че се касае за предявени претенции всяка с цена под
5 000 лева, то настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1297 от 27.05.2019г., постановено по гр. дело № 5536/2018г.
по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното решение
да се изпрати
на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.