№ 5888
гр. София , 07.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ в закрито заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Частно
гражданско дело № 20211110136745 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение срещу М.
Н. Н. за няколко суми, сред които и сумата от 103.74 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Ф.., 318.75 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга Ф..
От приложените към заявлението съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК
договор за кредит и общи условия към него, се установява, че съгласно т. 15.1 услуга Ф.
представлява незадължителна услуга, която дава право на кредитополучателя да получи
приоритетно разглеждане на искането му за отпускане на потребителски кредит преди
клиенти, без закупена такава допълнителна услуга. В т.15.2 от общите условия по договора
пък е предвидено, че услуга Ф. също е незадължителна услуга, при закупуването на която
клиентът получава право да променя погасителния си план при изпълнение на съответните
специфични изисквания за това.
С оглед на изложеното съдът намира, че клаузите от договора свързана със
закупуването за допълнителни услуги са нищожни. Тези договорености са постигнати във
вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, приложим в конкретния случай, тъй като
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не са
уговорени индивидуално, като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно.
Клаузата за закупуване на допълнителен пакет Ф. е нищожна и поради противоречие с
добрите нрави, тъй като неравноправно се третира икономически по - слабата страна в
оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. В тази връзка съдът взе предвид и обстоятелството, че размерът
на претендираното за посочената услуга възнаграждение е почти равен на размера на
претендираната главница по сключения договор за потребителски кредит. Нещо повече в
1
клаузата на т. 15.2 е предвидена една хипотетична възможност за длъжника да поиска
промяна в договора за кредит във всеки един момент, без да се посочва същият реално да е
получил такава.
По отношение на клаузата на т. 15.1 от общите условия касаещи услуга Ф. Софийски
районен съд също намира, че противоречи на добрите нрави, тъй като многократно
увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация, предвид
обстоятелството, че сумата предоставена в заем е 500 лева (пълния предоставен размер), а
таксата за услугата Ф., която по съществото си е такса за експресното разглеждане на
документите по него се равнява приблизително на 1/3 от стойността на заетата сума. Съдът
счита, че възнаграждението за услугата Ф. представлява възнаграждение по договора, а не за
допълнителна услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент
на разходите. Предвид това доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, императивните му норми следва да бъдат
съобразени служебно от съда. Ето защо настоящият състав съобрази и че така уговореното
възнаграждение за услугата Ф. противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Законодателят
е предвидил изрично в чл. 19, ал. 5 от ЗПК, че клаузи в договор, надвишаващи определените
в чл. 19, ал. 4 от ЗПК разходи се считат за нищожни. С оглед изложеното съдът намира, че
клаузата от договора задължаваща потребителя да заплати допълнително освен ГПР 48.18 %
и възнаграждение за услугата Ф. се явява нищожна, поради което заявлението за тази сума
също следва да бъде отхвърлено.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при
наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение №
974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата от
103.74 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Ф.
и 318.75 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга Ф..
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от
14.94 лв. до пълния дължим размер от 25 лв. за платена държавна такса и над сумата от
29.88 лв. до пълния дължим размер от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 18242/24.06.2021г. на [фирма], ЕИК [ЕИК] срещу М.
Н. Н., ЕГН ********** в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 103.74 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Ф.., 318.75 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга Ф., както и за сумата над 14.94 лева до пълния дължим
размер от 25 лв. за платена държавна такса и над сумата от 29.88 лева до пълния дължим
размер от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3