Р Е Ш ЕН И Е
№ …………/…………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди
и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова,
изслуша докладваното от съдията административно дело № 3269/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186,
ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба на „Трейднет
Варна“ ЕООД с ЕИК ********* представлявано от управителя В.С.М. чрез адв.П.С.
срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-526-0344961
от 11.10.2019г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – гр.Бургас в
дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, в условията
на заместване по силата на заповед № ЗИУ-853 от 22.06.2018г. на главния
секретар на НАП от началник сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“
– Бургас, в дирекция „Оперативни
дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП и предоставени правомощия
/делегиране/ на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП въз основа на заповед №ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018г. на
изпълнителния директор на НАП.
Наложената принудителна административна
мярка е запечатване на търговски обект – бензиностанция „Марешки“, находяща се
в гр.Ямбол, ул.“Ямболен“ №100, стопанисвана от „Трейднет Варна“ ЕООД за срок от
14 дни на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“Г“ от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС за
неподаване на данни към НАП в периода от 14.06.2019г. до 30.09.2019г. за
доставени/продадени количества гориво по чл.118 от ЗДДС в размер на дължимия
акциз, ДДС и корпоративен данък, които се дължат върху стойността на
неотчетените количества течно гориво.
Жалбоподателят оспорва заповедта на
няколко основания: 1. Липса на основание за налагане на принудителна
административна мярка, тъй като дружеството е изпълнило задължението си да
подаде данни за получените доставки на горива до НАП чрез наличната в обекта
електронна система с фискална памет. 2. Несъответствие с целта на закона.
Твърди се, че данните от нивомерната система /НИС/ са постъпили при НАП, т.е.
дори и да се възприеме, че е било извършено нарушение, то е било незабавно
преустановено и от него не са произтекли вреди, тъй като съгласно чл.84 ал.7 от
Закона за акцизите и данъчните складове АДД се издават, когато стоките са
освободени за потребление, като към него момент се начислява и акцизът. 3. Немотивираност на срока на мярката, с
твърдение, че се явява несъразмерен. Оспорва констатацията, че създадената
организация на работа в обекта не позволява данните за доставени/продадени
количества горива да не се предават дистанционно към сървърите на НАП. 4. Заявява, че фискът не е ощетен с дължимия
ДДС, тъй като доставките са документирани по определение от ЗДДС ред – фактури
№9087/21.09.2019г. и №10…9733/21.09.2019г., които отразяват процесните доставки
са вписани в дневника за покупки на „Трейднет Варна“. Оспорва и констатациите,
че фиска е ощетен и с невнасяне на дължимия корпоративен данък, тъй като не е констатирано да не са отчетени
продажби на горива. Иска отмяна на заповедта и присъждане на съдебни разноски в
общ размер 6165 лева в т.ч. адвокатско възнаграждение в размер на 5715 лева,
депозит за вещо лице – 400 лева и държавна такса в размер на 50 лева.
В хода на устните състезания, пълномощника
на жалбоподателя адв. М. сочи, че е доказано по безспорен начин, че към момента
на получаване на процесните доставки, същите са били отразени в нивомерната
измервателна система /която се намира в
резервоарите на бензиностанцията/ и в същия ден служителите на дружеството са
регистрирали акцизните документи, придружаващи доставките и документалните
доставки не са достигнали до сървъра на НАП по независещи от търговеца причини.
В писмени бележки с вх.№
11343/18.09.2020г., жалбоподателя чрез адв.М. отново подчертава, че липсва
нарушение на чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/2006г. Използваната в обекта ЕСФП
отговаря на всички технически изисквания към софтуера, предвидени в приложимата
наредба. Електронните акцизни документи са били въведени от служителите на
бензиностанцията в ЕСФП на датата на доставките, съгласно изискването по чл.59а
ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. Сочи, че ответникът не е доказал изправност на
сървърите на процесната дата, предвид направените опити от търговеца да изпрати
данните до НАП.
Ответникът началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП в писмени
становища с вх.№ 6091/08.06.2020г. /стр.68/
и с вх.№ 6440/12.06.2020г. /стр.76/ заявява, че обжалваната заповед е издадена в
писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 от АПК
включително фактически и правни основания, мотивирана е и определения срок на
наложената принудителна административна мярка е съразмерен по смисъла на чл.6
от АПК предвид дългия период на неотчитане на данни към НАП. Изтъква, че като
не са подавани данни към НАП от жалбоподателя за постъпилите количества горива,
не са могли правилно да бъдат отчетени и
извършените продажби от бензиностанцията, което е довело до ощетяване на фиска чрез намаляване размера
на дължимите публични задължения. Оспорва се основателността на жалбата и се
иска нейното отхвърляне.
Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-526-0344961/11.10.2019г. е
била съобщена на „Трейднет Варна“ ЕООД на 12.10.2019г. и жалбата срещу нея е изпратена
по пощата на 24.10.2019г. видно от пощенското клеймо, поради което е
представена в срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежния съд и
от лице с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.
Въз основа на административната
преписка и събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът
установява следното от фактическа страна:
На 03.10.2019г. органите по приходите са извършили
проверка в „Марешки“, находяща се в гр.Ямбол, ул.“Ямболен“ №100,
стопанисвана от „Трейднет Варна“ ЕООД и са установили, че не е извършено
прекъсване на ЕСФП към пистолетите на колонките за горива и прекъсване
захранването към НИС, тъй като са поставени ЗС и МЗ след извършена съвместна
проверка на НАП и БИМ. Установили са, че в периода 14.06.2019г.-30.09.2019г. след
справка от „Селекция“ за получено гориво в търговския обект е било налице
разминаване между данните от НИС /нивомерна измервателна система/ и
регистрираните с баркод четец еАДД
с УКН 0000000004827275 от 21.09.2019г. с
количество 5976 литра бензин А 95,
еАДД с УКН 0000000004827272 от 21.09.2019г. за количество 3988 литра бензин А 95 и еАДД с
УКН 0000000004827231 от 21.09.2019г. с
количество по протокол № ********** от 21.09.2019г. от 2601 литра
пропан-бутан. На основание чл.110 ал.4 във връзка с чл.50 ал.1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за установените факти и обстоятелства
е бил съставен протокол за извършена проверка сер. АА №0344961/03.10.2019г. Направен
е извода, че в посочения период задълженото дружество – получател по трите
доставки на течни горива по горепосочените акцизни данъчни документи не е
подало данни за получените количества
течно гориво към НАП според изискването по чл.118 ал.6 от ЗДДС, което нарушение е основание за налагане на принудителна
административна мярка по реда на чл.186
ал.1 т.1 б.“Г“ от ЗДДС. За нарушението е съставен акт за установяване на
административно нарушение № F14181 от 08.10.2019г., но няма данни за издадено
наказателно постановление. В заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е отбелязано, че декларираните финансови резултати на
дружеството през последните няколко години са: за 2016г. – данъчна загуба в
размер на 1 800 887.31 лева, за 2017г. – данъчна печалба в размер на
0.00 лева, за 2018г. – данъчна печалба в размер на 0.00 лева. Констатирано е,
че създадената организация на работа в търговския обект на Марешки позволява да
не се подават дистанционно към сървърите на НАП
данни за доставените/продадени количества горива. Направен е извода, че неподаването
на данни по чл.118 ал.6 от ЗДДС към НАП представлява укриване на приходи, които
не могат да бъдат постоянно контролирани и определяне по размер в тяхната
съвкупност, в т.ч. размерите на дължимия акциз, данък върху добавената
стойност и дължимия корпоративен данък, които не се внасят върху стойността на
неотчетените количества гориво.
Видно от
свидетелство №169FS на
Българския институт по метрология в
процесния търговски обект е работела електронна система с фискална памет
за отчитате на оборотите от продажби на течни горива, отговаряща на
изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Съгласно
еАДД с УКН 0000000004827231 от 21.09.2019г., „Трейднет Варна“ ЕООД е получило
от „Котура“ ЕООД 19040.0000 литра пропан бутан /LPG/, според служебния бон от 22.09.2019г. за
нивомерната доставка получени са 2777.746 литра или 2765.385 л при 15 С. За
документалната доставка е приложен служебен бон от 22.09.2019г. за 1420 кг
пропан бутан при 0.546 кг/л или 2601 литра /2600.7 л при 15 С/. В служебния бон
е отбелязано, че „системата в момента е недостъпна“. Въз основа на еАДД с УКН
0000000004827272 от 21.09.2019г. са получени 3988.0000 л бензин А95, но според
служебния бон от 22.09.2019г. е отчетена
документална доставка за 2000 л и има съобщение “timeout”. Във връзка с еАДД с УКН 0000000004827275 от
21.09.2019г. са получени от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД 5976.0000 литра бензин
А95. Видно от приложените служебни бонове от 22.09.2019г. нивомерната система е
отчела 5877.100 л или 5859.700 л при 15 С. Служебния бон от 22.09.2019г. за
документалната доставка за 5976 л е със съобщение “timeout”.
Според заключение с вх.№ 10631/01.09.2020г., изготвено от вещото лице В.Г.З.: за двете документални доставки ЕСФП на процесния обект е върнала съобщение “timeout”, което означава, че и за двете операции системата не е получила ответен отговор по протокола за комуникация със сървъра на НАП и времето за изчакване на този отговор е изтекло. Операциите са означени със статус „1“. Документалната доставка, за която ЕСФП е върнала съобщение „системата в момента е недостъпна“, според вещото лице означава, че за тази операция системата не е могла да осъществи връзка със сървъра на НАП. Операцията е означена със статус „99“. Според т.7 /Описание на полетата в отговор на НАП при предаване на X или Z отчет/ от приложение №17 към чл. 10, ал. 10, чл.18 ал.1 и 2, чл.19 и чл.22, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006г., статус 1 означава: „Грешка при валидация на съобщението“, статус 98 – „Системата не е достъпна в момента“ и статус 99 – „други“. Вещото лице е установило, че фискалната система в обекта на жалбоподателя е регистрирала неприемане на данни от сървъра на НАП в периода от 18:05 до 18:12 часа на 22.09.2019г. Неприемането на данни, според вещото лице, може да се дължи на кратковременни смущения във връзките за комуникация или временно спиране, довело до загуба на данни при работата на комуникационните устройства, както и от претоварването на системата с множество заявки. При изслушване на заключението на 09.09.2020г., вещото лице е уточнило, че при прегледа на данните от фискалната памет е установил, че процесните доставки са били въведени като ръчни доставки в системата с фискална памет, която се е опитала автоматично да ги предаде към сървъра на НАП, но потвърждение за получаването им не е получено. Вещото лице е обяснило, че при разтоварване на горивото нивомерната система автоматично отчита разликата в нивата на съответния резервоар. В случая, нивомерната система е извършила регистрация на доставеното гориво и за това има потвърждение от сървъра на НАП, че е получена информация. Акцизният данъчен документ, който придружава доставката е въведен ръчно, но в момента на въвеждането на еАДД в системата на оператора, това въвеждане не е било регистрирано в сървъра на НАП. Вещото лице е обяснило, че ръчното въвеждане е необходимо, защото при разтоварването на горивото нивомерната система отчита при някаква температура, а по документи то е приведено към друга температура и затова винаги има някаква разлика в нивата. И двата вида количество – от нивомерната система и от документалната доставка трябва да бъдат предадени към сървърите на НАП, като преди това данните от тях влизат във фискалната памет на инсталираната в обекта система за дистанционна връзка. Вещото лице е подчертало, че в момента на въвеждане на трите въпросни доставки, данните за тях не са достигнали до сървъра на НАП, но са били предадени след 03.10.2019г. /деня на проверката/. В тази връзка дружеството-жалбоподател представи към своя молба с вх.№ 2982/26.02.2020г. три броя служебни бонове от 07.10.20219г., от които е видно, че: данните от АДД 0000000004827272 от 21.09.2019г. за 2000 л /при 15 С/ бензин А95Н са били изпратени успешно към НАП; данните от АДД 0000000004827231 от 21.09.2019г. за 1420 кг при 0.546 кг/л или 2601 л пропан бутан са били изпратени успешно до НАП; данните от АДД 0000000004827275 от 21.09.2019г. за 5976 литра бензин А95Н също са били изпратени успешно до НАП.
Според вещото лице, колко пъти фискалната система ще направи опити да предаде данните към сървъра на НАП зависи от алгоритъма, който е заложен в нея от самия производител. Този алгоритъм, според вещото лице, може да бъде променян само от производителя, но не и от потребителя на фискалната система. Вещото лице е потвърдило, че данните от документалните доставки са били въведени във фискалната памет на автоматичната система в търговския обект и това въвеждане е достатъчно, за да бъдат изпратени данните към сървъра на НАП, като в случая системата е правила опити да се свърже със сървъра на НАП. Вещото лице смята, че данните от еАДД са били въведени във фискалната памет на системата чрез баркод четец, предвид баркода върху тези документи и търговецът е направил всичко необходимо за изпращане на информацията до сървърите на НАП. Вещото лице е обобщило, че нивомерната доставка на пропан-бутан от 22.09.2019г. е отчетена в 11:31 часа, а документалната доставка във връзка със същия еАДД е отчетена на 22.09.2019г. в 18:04 часа. Документната доставка на бензин А95, който е 2000 л по документи, а по нивомерната система е 2070 л или 2065 л при 15С е регистрирана на 22.09.2019г. в 18:05 часа, а нивомерната доставка е в 15:02 часа на същата дата. Документната доставка на бензин А95 от 5976 литра е отразена на 22.09.2019г. в 18:12 часа, а по нивомерна доставка е регистрирана в 14:46 часа на 22.09.2019г. Тоест, данните от нивомерната измервателна система и от акцизните данъчни документи са регистрирани на една и съща дата – 22.09.2019г. във фискалната памет на работещата в търговския обект електронната система. Данните от нивомерната доставка по трита акцизни данъчни документи са били изпратени на 22.09.2019г. до НАП със статус „О“ – „успешно“ и съобщение „ОК“. Данните от документалната доставка не са могли да достигнат до сървъра на НАП. В съдебното заседание на 12.02.2020г. беше разпитан като свидетел служителя на жалбоподателя М.А.А., който работи на длъжността „технически организатор“ от август 2017г. до настоящия момент и отчита получените в обекта доставки на горива. Обяснява, че след като бъде разтоварено горивото в резервоарите на бензиностанцията до няколко минути количеството се отчита от нивомерната измервателна система, след което фискалното устройство издава служебен бон за постъпилото количество гориво в дадения резервоар и изпраща данните до сървърите на НАП. След това се преминава към документната доставка, като се изпращат данните от придружаващите документи към сървърите на НАП чрез електронен четец и се генерира краен документ, който приключва документалната изпратка към НАП. Потвърждава, че процесните доставки са отчетени от него по обичайния начин, но служебните бонове, които са за документалните доставки са били със съобщение, че няма достъп до сървъра на НАП. Свидетелят твърди, че няколкократно се е опитал да изпрати информацията, но безуспешно и това му се е случило за първи път. Няма указание от НАП в такива случаи как да се действа. На 22.09.2019г. нали ЗЕТ отчет и са продължили работата в обекта, като уточнява, че системата не може да издаде дневен отчет, ако не са приключили доставките към НАП. Сочи, че в обекта е имало периодични проверки от НАП и досега не са били установявани нередности. Приетите по делото КЛЕН и фискални бонове от продажба на горива на 22.09.2019г. сочат, че електронната система с фискална памет е работела на тази дата и няма данни дистанционната връзка с НАП да е била прекъсвана и в други часове освен при подаването на данните от документалните доставки в часовия период от 18:05 до 18:12 часа на 22.09.2019г. Към молба на жалбоподателя с вх.№ 3174/02.03.2020г. е приложено становище от сервизната фирма „Енсис“ ООД на ЕСФП Ойл Сис 2.0-Д-КЛ, според което информацията за изброените доставки е била въведена в ЕСФП, но поради технически проблеми със сървъра на НАП, не е била успешно изпратена към него на 22.09.2019г. Съобщението “timeout” означава, че при опит от страна на ЕСФП за подаване на доставката към сървъра на НАП, същият не е отговорил на системата в рамките на 5 минути, поради което системата не е успяла да изпрати информацията. В следствие на този проблем от страна на сървъра на НАП се е отпечатало и това съобщение върху служебния бон. Според сервизната фирма, вероятната причина за неуспешното подаване на информация е претоварването на сървъра на НАП.
Съдът е разпределил доказателствената тежест с разпореждане №16475/12.12.2019г., получено от двете страни, допълнителни указания по доказателствата са давани и в откритите съдебни заседания, за които жалбоподателя и ответника са били редовно призовани. Жалбоподателят успя да докаже, че в деня на разтоварване на горивото на 22.09.2019г. в бензиностанция „Марешки“ в гр.Ямбол е въвел данните от нивомерната доставка и от акцизните данъчни документи във фискалната памет на работещата в търговския обект електронната система за директна връзка с НАП, която е от одобрен от Българския институт по метрология тип. Направил е опит за изпращане на данните от ЕСФП към сървъра на НАП, но не се е получило съобщение за потвърждение на получаването в сървъра на НАП на данните от документалните доставки. Същите данни са били успешно изпратени в НАП на 07.10.2019г. Данните от нивомерната доставка по трита акцизни данъчни документи са били изпратени на 22.09.2019г. до НАП със статус „О“ – „успешно“ и съобщение „ОК“, според т.7 /Описание на полетата в отговор на НАП при предаване на X или Z отчет/ от приложение №17 към чл. 10, ал. 10, чл.18 ал.1 и 2, чл.19 и чл.22, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006г.
Въз основа на установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004
г.
на Върховния административен съд по тълкувателно дело № ТР-4/2002 г.
при заместване, „заместващият изпълнява правомощията на замествания в
пълен обем, като върши това от името на замествания орган“, следователно обжалваната заповед се счита за издадена от началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който
е надлежния ответник в настоящото производство. Обжалваната заповед е издадена
от компетентен орган – началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен
със заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изп.директор на ЦУ на НАП във връзка
със заповед за заместване №ЗИУ-853/22.06.2018г. на главния секретар на НАП. Не
бяха установени съществени нарушения на административно-производствените
правила и заповедта е в установената от
закона форма, но е незаконосъобразна, поради неправилно приложение на
материалния закон.
Изхождайки от разпоредбата на чл.22 от ЗАНН,
според която принудителните административни мерки се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и имайки предвид
понятието за административно нарушение, дадено в чл.6 от ЗАНН, може да се
направи извода, че принудителната административна мярка се налага във връзка с
предотвратяване или преустановяване на деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно /или
безвиновно в случаите по чл.83 ал.1 от ЗАНН/ и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред, както и да
предотвратяване или отстраняване на вредните последици от такова деяние. Според
проф.Кино Лазаров, принудителната административна мярка цели да премахне
условията, които способстват за извършване на правонарушения и по този начин да
възпрепятства извършването /или продължаването/ на нарушението или да подтикне
към активни действия за изпълняване на правните предписания. Принудителната
административна мярка играе изключително голяма общественополезна роля само,
ако е приложена спешно и ефикасно и би изпълнила успешно предназначението си,
ако е насочена към предотвратяване и преустановяване на административно
нарушение, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
него.
В разглеждания случай, с налагането на
обжалваната принудителна административна мярка не се постига нито една от
целите ѝ по чл.22 от ЗАНН, тъй като липсата на нарушение, което да бъде
преустановено и предотвратено опровергава законовата необходимост от налагане
ѝ. Регистрирането на данните от акцизните данъчни документи във
фискалната памет на одобрената от Българския институт по метрология
електронната система за изпращането им към НАП беше установено чрез писмени и
гласни доказателства, както и със заключение на компютърен специалист. Не беше
доказано от страна на ответника, че не са били получени поради недобросъвестно
поведение на дружеството-жалбоподател и при пълна изправност на сървъра на НАП
на 22.09.2019г. Същите данни от документалните доставки са
били успешно изпратени на 07.10.2019г. и няма
данни за настъпили вредни последици. Липсват доказателства дистанционната връзка
между търговския обект на жалбоподателя и НАП да е била повредена или върху нея
да е било оказано недопустимо въздействие от търговеца на горива. От значение е
факта, че данните от нивомерните доставки са постъпили в сървъра на НАП на
22.09.2019г. – в деня на зареждане на резервоарите в бензиностанцията и за
получаването им в служебните бонове е отбелязан статус „О“ – успешен и
съобщение „ОК“.
Ответникът не доказа изправност на сървъра за получаване на данни от търговците на горива на 22.09.2019г. въпреки дадените съдебни указания. Органите по приходите не положиха и минимални усилия за да успят да докажат в съдебното производство съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, и държавния интерес за спазване на данъчното законодателство – чл.118 ал.6 от ЗДДС и чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ остана незащитен от тях по предвидения в чл.170 ал.1 от АПК обем и начин. За разлика от процесуалната пасивност на ответника, жалбоподателят прояви процесуална активност и опроверга констатациите, изложени в акта, който обжалва в настоящото съдебно производство.
Относно твърденията в обжалваната заповед, че неподаването на данни към НАП за доставени/продадени количества гориво сочи за укриване на приходи от „Трейднет Варна“ ЕООД и декларираните данъчни печалби от 0.00 лева за 2017г. и 2018г., както и декларираната данъчна загуба от 1 800 887.31 лева за 2016г. във връзка с условието в бензиностанции на М. покупките на горива да се заплащат единствено и само в брой /без дебитна или кредитна карта и не по банков път/, органите по приходите са длъжни да образуват ревизионно производство по реда на чл.122 от ДОПК.
Доказаната незаконосъобразност на заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-526-0344961/11.10.2019г.,
издадена от началника на отдел „Оперативна дейност“ – гр.Бургас в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, налага нейната отмяна, за което жалбоподателят има
право да му бъдат възстановени сторените по делото съдебни разноски: 50 лева
държавна такса за разглеждане на жалбата, 400 лева депозит за вещо лице и 5715
лева адвокатско възнаграждение, доказано с договор за юридическо обслужване и
фактури за платени юридически услуги. Възражение за прекомерност на адвокатския
размер не беше направено от органа по приходите, поради което следва да бъде
присъдено в пълен размер.
Воден от изложеното и на
основание чл. 186, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК и на основание чл.143
ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед
за налагане на принудителна административна мярка №ФК-526-0344961/11.10.2019г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – гр.Бургас в дирекция
„Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, във връзка със
заповед № ЗИУ-853 от 22.06.2018г. на главния секретар на НАП и заповед
№ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, с която е
постановено запечатване на търговски обект – бензиностанция „Марешки“, находящ
се в гр.Ямбол, ул.“Ямболен“ №100, стопанисван от „Трейднет Варна“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от В.С.М. и забрана на
достъп за срок от 14 дни на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ от Закона за данък
върху добавената стойност и чл.187 ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност.
ОСЪЖДА
Национална
агенция за приходите да заплати на „Трейднет
Варна“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от В.С.М. съдебни разноски в общ размер от 6165 /шест хиляди сто шестдесет и пет/ лева.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: