№ 98
гр. Бургас , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20202100102185 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на Л.. В. В. от **** с
ЕГН **********, против СТ. Г. СТ. от *****, ЕГН **********, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие причиняване на телесни
увреждания от непозволено увреждане, извършено на 14.10.2018 год., в
размер на 30 000лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
момента на увреждането, а именно от 14.10.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
Заявява се в исковата молба, че на 14.10.2018г., около 2,00ч. ищецът с
приятели посетил заведение в гр.Бургас, където случайно се срещнал със С..
Там двамата се спречкали, но след намесата на охраната С. се преместил на
друга маса. При напускане на заведението ищецът бил застигнат от ответника
и последният му нанесъл юмручни удари в челюстта, от които паднал на
пътното платно и изгубил съзнание. Твърди се, че в резултат на ударите
ищецът получил мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма,
фрактура на долна челюст и счупване на кореновия връх на непробил мъдрец.
Заявява се, че е било образувано НОХД №1465/20 год. по описа на РС
Бургас, по което ответникът се признал за виновен в извършването на
престъпление по чл.129 ал.2, вр. с ал.1 от НК, от което деяние е пострадал
Л.В..
Твърди се, че в резултат на деянието ищецът претърпял мозъчно
сътресение без открита вътречерепна травма, фрактура на долна челюст,
двойно виждане с лявото око и счупване на кореновия връх на непробил
1
мъдрец. Бил приет в УМБАЛ Бургас, от където бил изписан на 16.10.2018 год.
На 22.10.2018 год. бил приет в МБАЛ „Лайф хоспитал“ ЕООд, където след
оперативна интервенция била поставена винтова междучелюстна фиксация и
фиксация на фрагментите. Бил изписан от болницата на 25.10.2018 год.
Поради двойно виждане с лявото око, посетил лекар на 19.10.2018 год. и му
било изписано медикаментозно лечение. По-късно било установено счупване
на кореновия връх на непробилия мъдрец, което наложило оперативно
отстраняване на зъба.
Ищецът посочва, че в резултат на уврежданията дълго време не
можел да се храни, нарушени били говорната и дъвкателната функции. Дълго
време след оперативната интервенция бил неработоспособен и се налагало да
си стои у дома. Нуждаел се от помощта на близки и приятели.
Продължително време поддържал висока температура и приемал
обезболяващи медикаменти. Побоят довел и до отрицателни преживявания в
психологически и емоционален план.
В съдебно заседание претенцията се поддържа, представят се
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се оспорва иска по размер.
Ответникът заявява, че действително се е признал за виновен в
извършване на престъпление, от което са причинени вреди на ищеца, но
твърденията на последния за протеклия оздравителен процес и последвалите
усложнения са силно преувеличени в исковата молба. Заявява се, че десетина
дни след инцидента ищецът започнал да посещава заведения, което поставя
под съмнение твърденията за панически страх и остри болки. Сочи се, че още
на 05.11.2018 год. ищецът посещавал курсове за квалификация и взел лицензи
на 19.11.2018, 04.12.2018 и 21.12.2018 год. Тези курсове били свързани с
тежки физически дейности, а самото допускане до тях се осъществявало само
след представяне на медицинско свидетелство за здравословно състояние. От
това ответникът прави изводи, че още на 05.11.2018 год. В. е бил в много
добра физическа кондиция. Твърди се също, че са преувеличени и
оплакванията за отрицателни преживявания в психологически и емоционален
план – ако изобщо е имало такива, според ответника са били кратковременни
и повърхностни.
В съдебно заседание оспорването се поддържа от ответника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните,
представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със споразумение, одобрено от наказателния съд по НОХД №1465/20
2
год. на 02.06.2020 год., ответникът се е признал за виновен в това, че на
14.10.2018 год., около 6.30 часа в *****, чрез нанасяне на юмручни удари в
областта на главата – отзад и отстрани в лявата част, причинил на ищеца Л.В.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ъгъла на долната челюст
в ляво и счупване на върха на непробилия мъдрец в ляво, довели до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от 30 дни. На
основание чл.300 от ГПК по задължителен начин за гражданския съд са
установени противоправното деяние и вината на дееца.
От представената медицинска документация се установява, че ищецът е
бил приет на 14.10.2018 год. в НХО при УБМАЛ Бургас с диагноза мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма. Лекуван е медикаментозно,
изписан е в добро общо състояние на 16.10.2018 год. При приема в лечебното
заведение е установено счупване на долна челюст, закрито. На 22.10.2018 год.
ищецът е постъпил в МБАЛ“Лайф хостипал“ ЕООД с диагноза Контузио
капитис.Фрактура ангули мандибуле синистри. Проведено е оперативно
лечение под обща анестезия за поставяне на метален имплант. Пациентът е
изписан на 25.10.2018 год., с подобрение. На 13.12.2018 год. в амбулаторни
условия под местна анестезия е премахната металната пластина и е отстранен
непробилия осми зъб заедно със счупения му връх. Представена е медицинска
документация и от прегледи на 19.10.18 год. и 23.01.2019 год. при специалист
очни болести, които по твърдения на ищеца са се наложили поради проблеми
с виждането след инцидента.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
на 14.10.2018 год. ищецът е получил счупване на долната челюст в областта
на ъгъла в ляво, мозъчно сътресение, кръвонасядане клепачите на очите,
субконюктивален кръвоизлив на ляво око, двойно виждане при преместване
на погледа, оток на левия долночелюстен ъгъл. След около четири седмици
при преглед е установена фистула след седми зъб в ляво и при направено
изследване е установено счупване върха на непробилия мъдрец. Тези
увреждане отговарят да са получени при удари с твърди, тъпи предмети с
ограничена повърхност, каквато характеристика притежават юмруците на
човек. В съдебно заседание вещото лице е уточнил, че счупването на долната
челюст се лекува за срок от 30-35 дни, максимум 40 дни, като имплант се
поставя по преценка на лекуващия лекар. При преглед на 13.12.2018 год. от
3
лекуващ лекар е установено, че челюстта на напълно зараснала. Установен е
бил обаче и възпалителен процес, който се е получил от счупването върха на
непробилия мъдрец в ляво. Пояснява се от вещото лице, че това възпаление
обхваща, освен зъба, и меките тъкани, и също води до затруднение
движението на долната челюст. Възможно е било лечението на възпалението
да се проведе медикаментозно, но лекуващият лекар е преценил, че трябва
мъдрецът да се премахне, като това е станало едновременно с премахването
на металната плака, с една операция. Според в.л.д-р П., е било възможно
зъбът да бъде изхвърлен от организма, без допълнителен дискомфорт, тъй
като този зъб е нефункционален. Пояснено е в съдебно заседание, че десет
дни след премахването на мъдреца се изолира възпалението, възстановяват се
меките тъкани и се възстановява дъвченето.
От показанията на св.Димов се изяснява, че след като бил ударен от
ответника, ищецът се свлякъл на земята и изгубил съзнание. Приятелите му
се опитали да го изправят на бордюра, но ищецът не осъзнавал какво се е
случило. Свидетелят посетил ищеца на следващия ден в болницата и
установил, че има голям оток на главата, окото му било полузатворено, имал
и нараняване на ръката от падането на асфалта. След като бил изписан, майка
му се грижела за него. Около седмица след това претърпял операция заради
счупената челюст. Свидетелят твърди, че след изписването си ищецът не бил
възстановен, към края на м.април, началото на м.май отоците започнали да се
заличават. Оплаквал се, че вижда размътено, боляли го ръцете и това била
причината да не започне нов рейс. Свидетелят твърди, че ищецът се страхувал
да излиза по заведения, предпочитал да ходи на гости или на него да му
дойдат гости. Според свидетеля, ищецът презаверил документите за своята
правоспособност само формално, без физическо или психическо усилие.
Св.В, майка на ищеца, има преки впечатления от състоянието на Л. и
оздравителния процес. Според нейните показания, тя придружавала сина си в
болницата, защото той не можел да се обслужва. Не виждал, не можел да се
изправи, имал световъртеж, повръщал след операцията, постоянно имал
болки в челюстта. Около два месеца и половина имал затруднения при
хранене – хранел се със сламка и с пюрирана храна. През този период не
виждал добре, държал си главата настрани, за да намери позиция, от която да
вижда. Синините и кръвоизливите също стояли около два месеца и половина.
4
Заверил сертификатите си без да ходи на физически изпити. Според
свидетелката, ищецът не можал да замине на рейс през ноември-декември,
тъй като физическото състояние не му позволявало. Тя твърди, че ищецът се
затворил, не излизал вече по заведения до заминаването си през м.юни.
Св.Колев твърди, че узнал за инцидента от общ познат на страните.
Направило му впечатление, че много скоро след това – три-четири седмици,
видял ищеца в центъра на града с компания. След това също виждал ищеца в
заведение, изглеждал нормално.
Телесните наранявания, получени от ищеца и за които между страните
няма спор, представляват деликт – непозволено увреждане, причинено
другиму. Изрично следва да се отбележи, че те са резултат от ударите,
нанесени на 14.10.2018 год., а не от падането на земята, както е уточнено от
вещото лице. Без значение е какво е било състоянието на ответника и дали
ръката му е била увредена, възстановена от злополука и пр., тъй като със
споразумението е установено деянието и неговият механизъм, с които
ответникът при подписването му се е съгласил.
Според чл.51 ал.1 от ЗЗД, на обезщетение подлежат всички вреди
(имуществени и неимуществени), които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, а неимуществените вреди се обезщетяват по справедливост.
Между страните е налице спор за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, както и за обстоятелствата, които следва да се вземат
предвид от съда при определянето му.
Засегнатите от деликта неимуществени блага нямат парична оценка, а
тяхното обезщетяване, което съдът е длъжен да определи по справедливост,
не ги възстановява, а ги компенсира. Затова още с т.11 от ПП №4/1968 год. на
ВС са маркирани обективно съществуващите обстоятелства, които следва да
бъдат взети предвид при определяне на обезщетението: характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания, възраст и т.н. С по-новата
практика със задължителен характер се приема, че при определяне на
обезщетението следва да се вземат предвид не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобства,
5
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите,
при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура
(така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о.,
ТК).
От събраните доказателства според съда несъмнено се установи, че от
телесните наранявания ищецът е претърпял болки и физически страдания
непосредствено след инцидента, по време на болничния престой, след
проведеното оперативно лечение и по време на домашното лечение. Загубата
на съзнание е била краткотрайна и в лечебното заведение В. е приет
контактен. На ищеца са били направени две, а не три операции, както се
твърди в писмените бележки, тъй като от документацията и от поясненията на
вещото лице става ясно, че при втората са извършени едновременно две
манипулации – премахнат е импланта и е отстранен увредения зъб под местна
анестезия. Както се установява от обясненията на вещото лице, тези операции
са били извършени изцяло по усмотрение на лекуващия лекар и по съгласие
на пациента – поставянето на метален имплант при възстановяване на
счупена долна челюст не е задължително, както и не е било задължително
премахването на зъба, но и двете действия са ускорили процеса на
възстановяване. Този процес според съда е приключил около 23.01.2019 год.
и това е видно от амбулаторния лист, издаден от АДМЛЧОХ – Бургас – при
прегледа на 13.12.18 год. челюстта е била напълно зараснала на мястото на
счупването и именно поради това е предприето отстраняване на импланта, а
при последващ преглед на 22.01.19 год. е констатирано отшумяване на
проблемите, спадане на отока и изчезване на лигавичната фистула. От
увреждането до пълното възстановяване на ищеца е изминал период от 3
месеца, а не пет-шест месеца, както се твърди от свидетелите. На 23.01.2019
год. при прегледа от специалист по очни болести е установена пълна
резорбция на хематома, ето защо показанията на св.Димов за това, че отоците
изчезнали през м.април – май не следва да се ценят. Към настоящия момент
всички последици от травмите са напълно излекувани и за здравето на ищеца
няма да останат никакви негативни последици.
През тримесечния период на възстановяване, освен болки, ищецът е
търпял и допълнителен дискомфорт от невъзможността да се храни нормално
и да вижда. Причинено е едно увреждане, които по естеството си
6
представлява средна телесна повреда и множество леки, довели до болка и
страдание. Дъвкателната функция е била затруднена за срок от около 90 дни –
действително счупването е излекувано без усложнения, но около 4 седмици
след 14.10.18 год. е установено счупване на върха на непробилия мъдрец,
причинило възпаление около зъба и по меките тъкани, отшумяло окончателно
на 22.1.2019 год. Самото счупване на върха на непробилия мъдрец не
представлява отделна средна телесна повреда по см. на чл.129 от НК, тъй като
зъбът не е участвал в дъвкателна или говорна функции (бил е
нефункционален според уточненията на в.л.), но е причинило страдание на
ищеца и е затруднило възстановяването на дъвкателната функция, увредена
от счупването на челюстта. Двойното виждане при премесване на погледа е
отшумяло без допълнително лечение.
Не се доказва тежко влошаване на общото състояние на ищеца до
степен, че да не може да излиза от дома си, както твърди Св.В. Във връзка с
представени доказателства от ответника, че след инцидента ищецът придобил
нови сертификати, св.Димов и Св.В заявяват, че това се осъществило чисто
формално, без полагане на изпити. Техните показания се опровергават от
данни от сайта Linkedin и от сайта на Български морски квалификационен
център, предоставени на хартиен носител, от които е видно, че са
придобиване на съответните сертификати за водач на спасително средство и
дежурна лодка, основна подготовка по безопасност на море и медицинска
помощ (издадени от м.ноември до м.декември 2018 год.) са били насрочени
четири изпита за периода от 05.11.18 год. до 21.12.2018 год. на полигон за
практическа подготовка. Първата дата на изпита показва, че поне от
05.11.2018 год. ищецът е бил в задоволително общо състояние, а нарушението
на дъвкателната функция не би могло да повлияе върху практическите му
изпити.
Ищецът е преживял силен стрес, тъй като уврежданията са настъпили
внезапно и неочаквано, след това изпитвал страх да посещава нощни
заведения – св.Димов и В.а.
Според съда, формата на вината, при която е настъпило увреждането, не
е сред кръга обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне
на обезщетението. Както се посочи по-горе, обезщетението е предназначено
7
да компенсира засегнатите блага, а не да накаже деликвента, поради това
гражданското материално право не отчита дали вината е умишлена или
небрежна. Също така, обезщетението няма за цел да удовлетвори чувството
за справедливост у пострадалия, а да „поправи вредите“ и това е
допълнителен аргумент да се приеме, че формата на вината е ирелевантна.
Съобразявайки вида, характера и продължителността на телесните
увреждания, обратимия им характер и липсата на усложнения за здравето на
ищеца, обстоятелствата, при които са причинени телесните увреждания,
причинените психически и физически неудобства и икономическата
конюктура, съдът приема, че на ищеца следва да се присъди обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., а за разликата до
предявения размер от 30 000 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена. На
основание чл.84 ал.3 от ЗЗД ответникът дължи компенсаторно обезщетение в
размер на законната лихва от датата на деликта.
Ищецът е поискал да му бъдат присъдени сторените разноски по
представен списък, а именно да му бъде присъдено възнаграждение на един
адвокат в размер на 1500 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. в
производството по обезпечение, разноски по изп.дело №1721/20 год. в размер
на 116 лв., заплатени държавни такси в размер на 10 лв. и заплатена такса на
АВ в размер на 15 лв. Ответникът в писмените си бележки е възразил срещу
разноските по т.2 и т.3 от списъка, тъй като са направени в друго
производство. Според съда всички сторени разноски, за които са представени
доказателства, се следват на ищеца. Според т.5 от ТР №6/06.11.2013 год. по
т.д.№6/2012 год. ОСГТК ВКС, направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайният му изход. От разноските по списък –
1841 лв., съразмерно на уважената част от иска в полза на ищеца се
присъждат 920,50 лв.
Ответникът също е поискал присъждане на разноски. Заплатил е
възнаграждение на адвокат в размер на 950 лв., от което съразмерно на
отхвърлената част от иска му се следват 475 лв.
На основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК ищецът е освободен от държавна
такса и разноски. На основание чл.78 ал.6 от ГПК, върху ищеца следва да се
8
възложи държавна такса върху уважения размер на претенцията от 600 лв.,
както и частично заплатените от бюджета на съда разходи за възнаграждение
на вещо лице в размер на 100 лв.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. Г. СТ. от *****, ЕГН **********, да заплати на Л.. В. В.
от **** с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания вследствие причиняване на телесни увреждания от
непозволено увреждане, извършено на 14.10.2018 год., в размер на 15 000
(петнадесет хиляди) лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
момента на увреждането, а именно от 14.10.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до
предявения размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА СТ. Г. СТ. от *****, ЕГН **********, да заплати на Л.. В. В.
от **** с ЕГН ********** разноски в настоящото производство съразмерно
на уважената част от иска, а именно 920,50 (деветстотин и двадесет 0.50) лв.
ОСЪЖДА Л.. В. В. от **** с ЕГН ********** да заплати на СТ. Г. СТ.
от *****, ЕГН **********, разноски в настоящото производство съразмерно
на отхвърлената част от иска, а именно 475 (четиристотин седемдесет и пет)
лв.
ОСЪЖДА СТ. Г. СТ. от *****, ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд Бургас държавна
такса в размер на 600 (шестстотин) лв. и разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 100 (сто) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9