№ 573
гр. Варна, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.ова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500748 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на АН. ИВ. АНГ. чрез
адвокат А.П. срещу решение № 21 от 05.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 12571 по описа за
2021 г. на Районен съд – Варна, осми състав, с което е отхвърлена молбата на въззивницата
в качеството на майка и законен представител на детето К. ЮЛ. Н. ЕГН ********** за
постановяване на мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие срещу
ЮЛ. К. Н.; осъдена е въззивницата АН. ИВ. АНГ. да заплати на ЮЛ. К. Н. сумата от 500
лева, представляваща сторени съдебни разноски пред първата инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание член 11, алинея 3 от Закона за защита срещу
домашното насилие /ЗЗДН/ във връзка с член 78, алинея 3 от ГПК, както и да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в
размер на 25 лева на основание член 11, алинея 3 от ЗЗДН.
Във въззивната жалба се сочи, че неправилно е прието, че извършените от ответника
действия не могат да бъдат възприети като актове на домашно насилие спрямо детето,
изискващи налагането на мерки за защита. Също така се сочи, че не почива на събраните
доказателства и изводът, че са опровергани твърденията, че детето е било малтретирано от
неговия баща в процесните интервали на време на 26.08.2021 г. Сочи се, че от всички
събрани по делото доказателства, включително и от изслушването на детето, е видно, че
спрямо детето К. е упражнено психическо и физическо насилие, което може да бъде
1
определено като домашно такова по смисъла на ЗЗДН. Иска се решението да бъде отменено
и да бъде постановено друго, с което да бъде задължен Ю.Н. да се въздържа от извършване
на домашно насилие по отношение на детето К., да бъде наложена забрана на Ю.Н. да се
приближава до детето К. на по-малко от 200 метра до адреса на жилището, където живее, и
до училището, където учи, за срок до 18 месеца, да бъде определено местоживеенето на
детето при майката, да бъде задължен Ю.Н. да посещава специализирани програми, както и
да й бъдат присъдени разноските.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва. Излага се, че решението е взето при съобразяване на всички релевантни
обстоятелства и най-вече, че то е изключително в интерес на детето. Сочи се, че настоящото
производство е инструмент за надмощие в родителски конфликт, а не реално искане за
защита от домашно насилие. Иска се потвърждаване на атакуваното решение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на
член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В молбата, инициирала производството, се твърди, че от съвместното съжителство на
страните се родило детето ЮЛ. К. Н., роден на 03.09.2011 г. Сочи се, че от месец април 2021
г. родителите са разделени, а на 28.06.2021 г. молителката подала молба до съда с правно
основание член 127, алинея 2 от ГПК, по която е образувано гр.д.№ 9456/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна. С определение от 26.08.2021 г., постановено по това дело, са
определени привременни мерки, като съдът е предоставил упражняването на родителските
права по отношение на детето на неговата майка и е определен режим наличен контакт
между бащата и детето, както и е определена дължимата от бащата издръжка. Молителката
излага, че на 23.08.2021 г. по молба на ответника предоставила възможност да се види със
сина им К. в периода от понеделник до четвъртък в 18 часа, като от 18,30 часа детето било
поканено на рожден ден на негова приятелка. Твърди, че на 26.08.2021 г. около 18 часа до
18,30 часа и от 20 часа до 20,30 часа ответникът ограничил правото на детето, въпреки
изразеното от него мнение пред дежурните полицаи от Второ РПУ – П. и Г. -, посетили
адреса по сигнал, да дойде с нея и да се прибере вкъщи, задържал го е въпреки волята му и
го държал заключен на адрес в ***. Поддържа, че ответникът не осигурил възможност на
детето да се прибере в дома си, като упражнил спрямо него домашно насилие, изразяващо се
в заключване на жилището и ограничаване на възможността му да се види с майка му в
периода от 20 часа до 20,30 часа, въпреки посещението за втори път на адреса от нея и
органите на полицията. Навежда довод, че през периода от 18 часа до 18,30 часа детето
плачело и искало да тръгне с нея, но било заключено от бащата и по този начин
малтретирано от него. Счита, че с поведението си ответникът е нарушил член 11 от ЗЗДН и
член 9 от Конвенцията за защита правата на детето, като по този начин целял насилствено да
раздели К. от майка му. Допълва се, че ответникът е малтретирал молителката физически и
психически в периода на съвместното им съжителство, като причината за раздялата им била
употребата на алкохол от ответника. Излага, че същата допълнително засилвала агресията
спрямо детето и това създава пряка и непосредствена опасност за живота и здравето му. В
2
първото по делото съдебно заседание, проведено на 16.09.2021 г., процесуалният
представител на молителката допълва, че възможността на детето да се види с майка му е
била ограничена и от неговата баба, която го е държала със затворена уста, за да не може да
чуе молителката дали детето е вътре, когато тя посетила дома на ответника на 26.08.2021 г.
Постъпил е отговор на молбата от ответника ЮЛ. К. Н., с който се излагат твърдения
за съществуващия между родителите конфликт, висящите между тях съдебни производства
и за ограничаването от страна на майката бащата да се вижда с детето, което е трайно
отделено от своя баща в периода 12.06.2021 г. – 23.08.2021 г. Сочи се, че проблем с
вижданията е имало и преди това, като те са се осъществявали само, ако новият партньор на
майката даде разрешение. Навежда се довод, че именно това е провокирало бащата да се
опита да защити детето, като го задържи при себе си същата вечер и на следващия ден,
докато го защити по реда на ЗЗДН. Поддържа се, че детето е споделило на своя баща за
проявена агресия спрямо детето от съжителя на неговата майка, за което на 27.08.2021 г.
ответникът е подал молба за защита от домашно насилие срещу това лице, като е поискал
мерки само спрямо него и детето е останало при баща си, докато бъде задействано
производството по ЗЗДН, за да бъде защитено то. Твърди се, че молителката е отишла пред
дома на ответника два пъти с полиция, с крещяща на високоговорител адвокатка, която я
напътствала да вдига шум, за да привлече вниманието на хората от блока, като първият път
все още не били известни постановените привременни мерки, а по-късно на същата дата
26.08.2021 г. отново е била на адреса, но в жилището е нямало никой. Ответникът, детето и
неговата баба посетили адвокатската кантора на адвокат Х., където майката била поканена
да дойде без полиция, но не отишла, а детето споделило преживяванията си с партньора на
своята майка. Описва се какво се е случило на следващия ден при предаването на детето на
майката. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа, че на
процесната дата на място са дошли полицаи, извикани от ответника след блъскането по
вратата му. Полицаите са извели детето навън, но то е пожелало да остане при баща си и те
са го върнали обратно. По отношение на второто посещение на майката същата вечер се
твърди, че ответникът не е бил на адреса и че детето е останало при баща си по негово
желание, след като разказало за акт на насилие срещу него. Оспорват се наведените от
молителката фактически твърдения и че е осъществено домашно насилие спрямо детето от
неговия баща.
Настоящият състав на съда намира, че не следва да описва събраните по делото пред
първата инстанция доказателства, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща
към мотивите на първоинстанционното решение в тази му част. Единственото
доказателство, събрано пред въззивната инстанция, е заповед за незабавна защита № 88 от
27.08.2021 г., постановена по гр.д.№ 2563/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, десети
състав, с която са постановени следните мерки за закрила: задължен е Ц. Е. К. да се
въздържа от домашно насилие спрямо К. ЮЛ. Н. и е забранено на Ц. Е. К. да приближава К.
ЮЛ. Н. на по-малко от 100 метра, както и жилищата на адрес в *** и ***.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от акт на
домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен спрямо него от някое от
3
лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е да бъде дадена възможност на
пострадалите да потърсят и получат защита на правото си на лична неприкосновеност от
съда чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този
смисъл, за да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали
спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или емоционално
по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в конкретните си проявни
форми.
Предявена е молба с правно основание член 4 от ЗЗДН с твърдения, че молителката и
ответникът са били във фактическо съжителство, от което имат общо дете, спрямо което на
посочената дата бащата е извършил психическо и емоционално насилие, които действия
могат да бъдат квалифицирани под дефиницията на член 2 от ЗЗДН като акт на „домашно
насилие”.
От събраните по делото доказателства е безспорно, че между родителите на К. е налице
сериозен и дълбок конфликт вследствие на раздялата им, довел до множество съдебни
производства между тях по повод родителските права спрямо детето и твърдения за
домашно насилие. На 26.08.2021 г. възникнал спор относно предаването на детето от дома
на бащата на майката. Спорен е въпросът дали бащата е знаел, че на същата дата е било
постановено определение № 4651 от 26.08.2021 г. по гр.д.№ 9456/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което са определени привременни мерки досежно титулярството на
родителските права спрямо детето, местоживеенето, режима на лични отношения на
родителите и издръжката на детето.
От приложената електронна кореспонденция между страните, че на посочената дата в
10,11 часа А. е уведомила Н., че в 18 часа ще чака детето на „Червения площад“, а в 17,21
часа бащата е заявил, че родителските им права са по равно и следва да бъде изчакано
съдебното решение. Около 18 часа молителката посетила адреса на ответника и започнала
да звъни и чука по вратата му, но той не отворил вратата, докато не дошли полицейските
служители, извикани от него, а на детето било казано да мълчи. Пред полицаите детето
заявило, че иска да отиде при майка си и тръгнало с нея надолу по стълбите на блока, но
впоследствие след получени указания, че при липса на съдебно решение за родителските
права спрямо детето, то трябва да остане при родителя, при който се намира в момента,
полицаите уведомили майката, че следва да върне детето на бащата. Свидетелските
показания на разпитаните полицаи следва да бъдат счетени за обективни и достоверни, тъй
като не са лично заинтересовани от изхода на делото, а и същите са възприели ситуацията
без емоциите, които влагат родителите. Въпросът за правилността на действията им при
наличие на данни за осъществявано домашно насилие спрямо дете не може да е предмет на
разглеждане в настоящото производство. От показанията на полицейските служители е
видно, че те не са забелязали детето да е разстроено, плачещо или по никакъв да изразява
несъгласие относно връщането му при баща му.
Също така е доказано по делото, че в периода 20 часа - 20,30 часа на същата дата
ответникът и детето не са били в жилището, съответно детето не е било заключено и
държано насила вътре. Това обстоятелство е потвърдено и от молителката в съдебно
4
заседание, проведено на 16.09.2021 г. Причината за отсъствието на бащата и детето им от
адреса е било посещението при адвокат поради споделена от детето информация за
извършено насилие спрямо него от новия партньор на майката.
В закона не е дадено определение за това какво представлява психическо насилие,
поради което преценката дали е налице такова следва да бъде направена конкретно, като се
вземат предвид взаимоотношенията между лицата, техните психически особености и
съответно какви следи е оставило насилието в съзнанието на пострадалото лице.
Психическото насилие представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с което
му се причинява тормоз, който може да се накърни психологическата му цялост и да
предизвика попадането му в състояние на тревожност, депресия и други форми на нервно
разстройство. Формите на психическо насилие могат да включва вербална агресия,
унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение, което може да
намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и адекватно
мислене и поведение. При емоционалното насилие въздействието отново е върху психиката
на определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му, свързани с
преживявания от негативния спектър – изразява се в заплашване, контрол, което води до
чувство на страх, на малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително отношение.
Преобладаващо проявите на психическо и емоционално насилие се припокриват, доколкото
чрез действията се засягат емоциите и психиката на засегнатите лица, които са неразривно
свързани. Разликата е в продължителността на въздействието, интензитета, трайността на
последиците и дълбочината на посегателството, поради което емоционалното насилие е по-
лека форма и в общия случай не води до дългосрочни негативни изменения в психиката на
засегнатото лице.
От събраните по делото гласни доказателства и най-вече от изслушването на детето К.
е видно, че същото е било подложено на емоционално насилие от страна на своя баща
вследствие на действията, извършени при срещата му с неговата майка на 26.08.2021 г.
Вярно е, че самото дете сочи, че бабата по бащина линия е затискала устата му да не вика,
когато майка му е била пред вратата, но бащата по никакъв начин не се е намесил да
предотврати това недопустимо поведение на бабата спрямо детето. Настоящият състав на
въззивния съд не споделя мнението на първоинстанционния такъв, че нежеланието на
бащата за няколко минути да предаде К. на молителката и отказът му да й отвори вратата
представляват емоционална реакция от негова страна на желанието му детето да бъде при
него и да го отдалечи от семейната среда, която счита за неподходяща за сина му.
Действията на Н. са преминали границата на емоционална реакция и са довели до
накърняване психологическата цялост на десетгодишното дете, въвличайки го за пореден
път в отношенията между двамата родители, което само по себе си представлява
емоционално насилие. Твърдяното от молителката А. насилие спрямо детето е в резултат на
създалото се дълбоко неразбирателство между страните, съпровождано с агресивно и
нападателно поведение и от двамата бивши партньори. Без значение в случая е, че от
действията на молителката също може да се направи извод за проявена от нея словесна
агресия спрямо ответника, която е повлияла емоционално на детето, но той не е депозирал
5
молба по реда на ЗЗДН.
Доколкото въззивният съд възприема действията на бащата като акт на домашно
насилие спрямо детето, то това налага постановяване на мерки за защита. Всеки акт на
домашно насилие като форма на насилие е с различно естество, интензивност и последици,
поради което и законът предвижда различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка
мярка за защита следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест,
продължителност и последици. При избор на мярката, която да бъде наложена, съдът не
взема предвид формата и степента на вината на извършителя. В конкретния случай се касае
за упражнено емоционално насилие върху детето К., което не се отличава с висок
интензитет на въздействие върху детето. Несъзнаването от страна на ответника, че следва да
осигури спокойна и безопасна среда за нравственото, умствено и психо-емоционално
развитие на малолетното дете следва да се санкционира с предприемане на мярка по член 5,
алинея 1, точка 1 от ЗЗДН, която е безсрочна и всяко нейно нарушение ще съставлява от
обективна страна престъпление по Наказателния кодекс. На основание член 5, алинея 4 от
ЗЗДН на ответника задължително следва да се наложи и глоба в минимален размер от 200
лева.
Поради несъвпадане на крайните изводите на настоящата инстанция с тези на
ВРС по спора, решението на първата инстанция следва да бъде отменено и вместо него
да се постанови друго, с което да се наложи на Ю.Н. мярка по член 5, алинея 1, точка 1
от ЗЗДН и глоба в размер на 200 лева по член 5, алинея 4 от ЗЗДН.
По разноските
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78 от ГПК въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на А.А. направените пред двете инстанции разноски.
Въззиваемата е претендирала такива в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение
пред първата инстанция, 60 лева – депозит за призоваване на свидетели и 400 лева –
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, общо 960 лева. Също така Н. следва
да заплати и дължимите държавни такси за разглеждане на делото пред двете инстанции.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 21 от 05.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 12571 по описа за
2021 г. на Районен съд – Варна, осми състав, с което е отхвърлена молбата на АН. ИВ. АНГ.
в качеството на майка и законен представител на детето К. ЮЛ. Н. ЕГН ********** за
постановяване на мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие срещу
ЮЛ. К. Н.; осъдена е въззивницата АН. ИВ. АНГ. да заплати на ЮЛ. К. Н. сумата от 500
лева, представляваща сторени съдебни разноски пред първата инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание член 11, алинея 3 от ЗЗДН във връзка с член 78,
алинея 3 от ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна държавна такса в размер на 25 лева на основание член 11, алинея 3 от
6
ЗЗДН; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА ЮЛ. К. Н. ЕГН ********** от град Варна – *** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо детето К. ЮЛ. Н. ЕГН **********, на основание
член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА ЮЛ. К. Н. ЕГН ********** от град Варна – *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна, глоба в размер на 200
/двеста/ лева, на основание член 5, алинея 4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА ЮЛ. К. Н. ЕГН ********** от град Варна – *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 25 /двадесет и пет/
лева и по сметка на 12,50 /дванадесет 0,50/ лева, на основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА ЮЛ. К. Н. ЕГН ********** от град Варна – *** да заплати на АН. ИВ.
АНГ. сумата от 960 /деветстотин и шестдесет/ лева, представляващи сторените от нея
разноски пред двете инстанции, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на основание член 17, алинея 5, изречение
последно от ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание член 16, алинея 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда
да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по местоживеене на
извършителя и пострадалите лица.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7