ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …/...
гр. Варна, 10.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд – VІІ-ми касационен състав, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ
ч. к. адм. дело № 2268 по описа на Варненския административен съд за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.
229 и сл. от АПК.
Делото е
образувано по частна жалба от М.Л.Ж., ЕГН: **********, адрес-***, срещу
Определение № 2017/10.8.2021 г., постановено по адм. дело № 1388/2021 г. по
описа на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му,
против заповед № 509/ 25.05.2021 г. на началника на затвора Варна, потвърдена
със заповед № Л – 2051 от 18.06.2021г. на Главния директор на ГД “Изпълнение на
наказанията“, с която е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство
по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 3 дни“ и е прекратено
производството по делото.
Излага
доводи за неправилност на определението, като необосновано, поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и преграждащо пътя му на
защита. Иска се отмяната на същото и разглеждане на жалбата по същество.
В срока по чл. 232 АПК от ответника не е депозирано становище по частната жалба.
Административен
съд Варна, тричленен касационен състав намира частната жалба за допустима като
подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230
от АПК.
Разгледана
по същество, същата е основателна по следните съображения:
С
обжалваното определение Административен съд Варна е оставил без разглеждане,
като недопустима жалбата на М.Л.Ж., изтърпяващ наказание "лишаване от
свобода" в Затвора Варна, срещу Заповед № 509/ 25.05.2021 г. на началника
на затвора Варна, потвърдена със заповед № Л – 2051 от 18.06.2021г. на Главния
директор на ГД “Изпълнение на наказанията“, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок
от 3 дни“, и е прекратил производството по адм.д.№ 1388 по описа на
Административен съд- Варна за 2021г..
За да
постанови този резултат, административният съд е приел, че жалбата е
недопустима, като се е позовал на специалните норми на ЗИНЗС, които не
предвиждат съдебен контрол на заповедите за налагане на дисциплинарни
наказания, с изключение на тези, с които се налага наказанието "изолиране
в наказателна килия". Първоинстанционният състав е констатирал, че М.Л.Ж.
е обжалвал заповедта на Началника на Затвора Варна пред Главния директор на ГД “Изпълнение
на наказанията“, който със Заповед № 2051 от 18.06.2021г. е отхвърлил жалбата и
е потвърдил оспорената заповед. Изводите на съда са, че по този начин
регламентираният в чл.
110, ал. 4 и ал.
5 ЗИНЗС ред за оспорване на заповедта е изчерпан и същата е влязла в
законна сила, а жалбата на Ж. е процесуално недопустима като подадена срещу
неподлежащ на съдебно обжалване акт.
След запознаване с
доказателствата в административнонаказателната преписка и въззивното дело,
касационният състав приема, че обжалваното определение е постановено при
неправилно приложение на закона.
С обжалваната заповед на Ж. е
наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 2 ЗИНЗС. Чл. 104, ал. 1 ЗИНЗС
гласи, че дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед на
началника на затвора. Чл. 102—106 ЗИНЗС уреждат процесуалните правила за
налагане на наказанията, а чл. 107—109 ЗИНЗС – изпълнението на наказанията. Чл.
110 ЗИНЗС урежда реда и начина за обжалване на дисциплинарни наказания, като
според второ изречение заповедите, издадени от началника на затвора, подлежат
на обжалване пред главния директор на ГДИН, а според трето изречение заповедите
се обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта.
Алинеи 4 и 5 от този член предвиждат срок за произнасяне при обжалването по
административен ред и правомощията на компетентния да разгледа заповедта орган.
Действително за разлика от чл.
111 ЗИНЗС, който се отнася до обжалването на наложено дисциплинарно наказание
изолиране в наказателна килия и предвижда изрично пряк съдебен контрол на тези
заповеди пред административния съд, както и касационно оспорване на решението
на административния съд, чл. 110 ЗИНЗС предвижда изрично само оспорването по
административен ред.
Обжалваната от Ж. заповед обаче
безспорно има характер на административен акт, тъй като с нея се упражнява
спрямо Ж. държавна принуда от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията,
чиито актове, действия или бездействия във връзка с изпълнението на наказанията
са административни, по аргумент от т. 8 от мотивите на Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 2/2014 г., ОСГК и
І и ІІ колегия на ВАС.
Цитираната в обжалваното
определение съдебна практика се отнася до период преди 2020 г. Със Закона за
изменение и допълнение на ЗИНЗС, обн. в ДВ бр. 105 от 2020 г. и в сила от
15.12.2020 г. е въведена нова допълнителна разпоредба - § 4б, който гласи, че
разпоредбите на глава десета от АПК (относно оспорването на административните
актове пред първата инстанция) се прилагат и в случаите, когато не е предвидено
изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на
органите по изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат пред
административния съд по местоизпълнението на наказанието, чието решение е
окончателно.
С тази допълнителна разпоредба
изрично в закона се закрепя принципът на едноинстанционен съдебен контрол пред
административните съдилища на актовете на органите по изпълнение на наказанията
и се уеднаквяват процедурите по обжалване, както се установява от мотивите към
законопроекта за изменение и допълнение на ЗИНЗС рег. № 054-01-104/13.11.2020
г., с който е внесено приетото изменение.
Предвид горното, Заповед № 509/25.05.2021
г. на Началника на Затвора – Варна, с която на Ж. е наложено дисциплинарно
наказание по чл. 101, т. 2 ЗИНЗС е годен за обжалване индивидуален
административен акт, за който е приложим § 4б, ал. 1 от Допълнителните
разпоредби на ЗИНЗС, предвиждащ едноинстанционен съдебен контрол по същество.
Определението, с което производството по жалбата е прекратено, е неправилно и
подлежи на отмяна, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния състав
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 235 АПК, във връзка с §4б, ал. 2 ЗИНЗС, настоящият касационен състав на Административен съд – Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 2017/10.8.2021 г., постановено по адм. дело №
1388/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без
разглеждане жалбата на М.Л.Ж., ЕГН: **********, против заповед № 509/25.05.2021
г. на началника на затвора Варна, потвърдена със заповед № Л – 2051 от
18.06.2021г. на Главния директор на ГД “Изпълнение на наказанията“, с която му
е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържане на
чистотата и хигиената за срок от 3 дни“ и е прекратено производството по
делото.
ВРЪЩА делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.