№ 865
гр. Русе, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20214520105610 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения и чл.92, ал.1 от
ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Теленор България” ЕАД гр. София, с ново име „Йеттел
България“ ЕАД твърди, че сключило с ответника договори за предоставяне
на електронни съобщителни услуги.
Моли съда да постанови решение с което да се признае за установено,
че ответникът Р. ЦВ. В. с ЕГН: ********** дължи на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в
град София сумата в общ размер на 236,82 лева, представляваща неустойка
за предсрочното прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги от
дата 25.02.2019г., за мобилен номер +359*********. Претендират се разноски
по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез назначеният му
особен представител подава отговор на исковата молба, в който развива
пространни съображения за неоснователност на исковете.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
1
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от представените с исковата молба писмени доказателства
между ищеца - мобилен оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, и ответника
- Р. ЦВ. В. са сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по
силата на които ответника е абонат на дружеството.
По повод договор за мобилни услуги от дата 25.02.2019г., сключен с
мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ответницата е абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и
титуляр по мобилен номер +359*********, с предпочетена абонаментна
програма „Тотал“ 26,99 лева, с уговорен срок на действие 24 месеца до
08.03.2020г.
С оглед сключения договорен абонамент от дата 25.02.2019г. във
връзка с мобилен номер +359*********, както и с оглед качеството абонат на
дружеството на ответника е предоставено за ползване мобилно устройство
Samsung Galaxy J4 Plus Dual Black срещу заплащане на лизингова вноска от
11,99 лева за период от 23 месеца. Стандартната цена на устройството била
509,90 лева а общата лизингова цена съобразно избраната абонатна програма
– 287,76 лева.
С оглед незаплащането от страна на абоната-ответник на процесиите
фактури за отчетния период на потребление 05.02.2019г.- 04.06.2019г., е
ангажирана договорната отговорност на абоната, като е прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните
абонаменти.
След прекратяване на отношенията операторът издава крайна фактура
№********** /05.07.2019г., в която е начислена дължимата договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти в размер на
236,82 лева.
При тези предпоставки въз основа на подадено от ищеца заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
от ГПК, срещу Р. ЦВ. В. с ЕГН: ********** било образувано ч.гр.д
№34/2021г. по описа на Русенски районен съд. Против длъжника била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 236,82
лева за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти, както и за разноски в общ размер на 205 лева.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от
правна страна следното:
По допустимостта на установителния иск:
Искът е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, след
издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото
исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на
задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че установителният иск е допустим.
По основателността на исковете:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно
двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка
по смисъла на чл.286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на
чл.298 от ТЗ на индивидуален договор за предоставяне на обществени
електронни съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът, като
доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги
от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния
да заплаща цената на тези услуги. Установено е и не се спори, че
претендираните от ищеца суми не са заплатени от ответника.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител —страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която
ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. ".
В настоящото производство интерес за ищеца представлява
начислената неустойка за предсрочно прекратяване на процесиите договори
3
за мобилни услуги в размер на 236,82 лева, която претендира на основание т.
11 от договора за мобилни услуги, която е уговорена съобразно постигнатата
с КЗП СПОГОДБА от 11.01.2018г., по която страна е „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД.
Ищецът деактивирал процесния абонамент, автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието
на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е
спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 26.99лв. за мобилен
номер +359********* до 08.03.2020г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за
мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна
клауза предвижда, че в в случай на прекратяване на подписан договор преди
изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по
нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи
свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване.
Към настоящия момент, предвид постигнато споразумение с Комисия за
защита на потребителите, дължимата се неустойка от абонатите на
дружеството при предсрочно прекратяване на договорите е в размер както
следва:
,, а " Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по
предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща
на оставащия срок на договора."
"б" „В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
4
услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната йена на устройството (в брой, без абонамент)
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова йена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия
срок на договора. "
По изложените съображения, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1
от ГПК се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните
следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Теленор
България” ЕАД гр. София от ответника, представляваща неплатени в срок
далекосъобщителни услуги и неустойка.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Теленор България” ЕАД гр.
София направените разноски по настоящото исково производство в размер на
505,00 лева, а по заповедното производство в размер на 205,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. ЦВ. В. с ЕГН:
**********, че дължи на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в град София, с ново
име „Йеттел България“ ЕАД сумата в общ размер на 236,82 лева,
представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договорен
абонамент за мобилни услуги от дата 25.02.2019г., за мобилен номер
+359*********, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №23 /06.01.2021г. по ч.гр.д. № 34/2021г. по
описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Р. ЦВ. В. с ЕГН: ********** да заплати на „Теленор
България” ЕАД гр.София, с ново име „Йеттел България“ ЕАД направените
деловодни разноски в настоящото производство в размер на 505,00 лева.
ОСЪЖДА Р. ЦВ. В. с ЕГН: ********** да заплати на „Теленор
5
България” ЕАД гр. София, с ново име „Йеттел България“ ЕАД направените
деловодни разноски по ч.гр.д. № № 34/2021г. на Русенски районен съд в
размер на 205,00 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6