№ 38572
гр. София, 30.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следН. състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110138252 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявен е осъдителен иск от Н. Д. Я. (ищец) срещу „РАН - 2007“ ЕООД (ответник) с
правно основание чл.200, ал.1 от Кодекса на труда КТ) за заплащане на сумата 15000.00
лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука,
настъпила на 30.01.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от същата дата до
окончателното й плащане.
Ищцата Н. Д. Я. твърди, че по силата на трудов договор № 156 от 09.10.2021г. е
постъпила на работа при ответника, изменен с допълнително споразумение от 31.01.2022г.,
на длъжност продавач- консултант, с работно място – магазин за ядки и сушени плодове с
адрес: гр. София, ул. „Александър Стамболийски“, № 25.
Твърди, че на 30.01.2023г. по време на работа, е претърпяла трудова злополука,
призната за такава с разпореждане на НОИ № 32808/14.02.2023г., влязло в законна сила на
05.03.2023г. Посочва, че злополуката е настъпила, докато изпълнявала служебните си
задължеН. на работното си място, когато при движение по пътека в магазина се спънала в
кабел на електрическа кана за вода и горещата вода от каната се изляла върху двата й крака.
Пояснява, че след инцидента е транспортирана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където е
приета за лечение за получените изгаряН. в областта на двете подбедрици и дясно стъпало
на площ около 4 %, а след извършени консултации и изследваН., на 31.01.2023г. била
извършена оперативна интервенция за премахване на девитализираните тъкани от
изгаряН.та, които били превързани с нанокристално сребро. Твърди, че в периода от
30.01.2023г. до 05.03.2023г. е била във временна неработоспособност. Посочва, че на
06.02.2023г. е приета в Отделение по Пластична възстановителна и естетична хирургия на
МБАЛ „Вита“ ЕООД, където било установено наличие на локална възпалителна реакция и
оток на ходилото, поради което на 07.02.2023г. под пълна анестезия й била извършена
1
оперативна интервенция. На 08.02.2023г., след изпиването й, били назначени допълнителни
прегледи. На 14.02.2023г. била приета в Отделението по Пластична възстановителна и
естетична хирургия на МБАЛ „Вита“ ЕООД за трето оперативно лечение, при което били
отстранени плътните крусти по крайниците, като престоят й в болницата продължил до
16.02.2023г., когато била изписана за продължаване на домашно лечение с назначени
медикаменти за обезболяване. Твърди, че следствие на злополуката изпитвала силни болки,
стрес и душевен дискомфорт, затворила се в себе си и не излизала от дома си. В
продължителен период от време била неработоспособна, поради което изпитвала душевни
терзаН., както и станала затворена и потисната поради вида на краката си, както и
понастоящем не се възстановила напълно и имала белези по краката. Счита, че предвид
обстоятелството, че увреждането е настъпило по повод изпълнение на трудовите й
задължеН., ответникът следва да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдаН. от травматичното увреждане. Предвид
изложеното, предявява иск по чл.200, ал.1 КТ. Представя доказателства и прави
доказателствени искаН.. Претендира разноски.
Ответникът - „РАН - 2007“ ЕООД, е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на
исковата молба, в който оспорва иска. Признава обстоятелствата, че към датата на
процесното събитие ищцата е работила на сочената длъжност, както и че с разпореждане №
32808 от 14.02.2023г. на НОИ злополуката е призната за трудова. Оспорва процесН.т
инцидент да има характер на трудова злополука с довод, че макар да е настъпил по време на
работна смяна на ищцата, злополуката не е настъпила нито при извършване на работа, нито
по повод извършвана работа и непосредствените й трудови функции. Твърди, че на
27.01.2023г. ищцата е депозирала искане до работодателя за прекратяване н трудовото
правоотношение, считано от 01.02.2023г., по взаимно съгласие, което искане е
удовлетворено от работодателя. Прави възражение за допусната от страна на работника
груба небрежност, обосноваваща намаляване отговорността на работодателя, с твърдение,
че с оглед предлаганите в магазина хранителни продукти в трудовите функции на
длъжността не се включвало използването на кана за подгряване на гореща вода, както и че
такава не е предоставяна от работодателя. Твърди, че посочеН.т електрически уред е внесен
в обекта без знанието и разрешението на работодателя и е предназначен за ползване за
лични нужди, поради което е налице самоувреждане на работника, за което работодателят
не следва да носи отговорност. В тази връзка посочва, че ищцата е дала обяснеН. пред НОИ,
които не съответстват с описаН. в исковата молба механизъм на настъпване на злополуката,
така и че в разпореждането на НОИ е прието, че злополуката е настъпила по време на смяна
на ищцата, която прекъсвайки изпълнението на трудовите си задължеН., е проявила груба
небрежност при ползването на електрическия уред за лични нужди. По изложените
съображеН. оспорва да дължи заплащане на претендираното обезщетение, в условията на
евентуалност - намира, че ищцата с посочените действия допринесла за вредоносН. резултат
и е налице съпричиняване в размер на поне 90%. Поддържа, че претендираН. размер на
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен с оглед травматичното увреждане.
Оспорва да дължи лихва за забава от датата на процесното събитие, като намира, че такава
2
евентуално е дължима от датата на сезиране на съда с исковата молба. Моли за отхвърляне
на иска. Представя доказателства и прави доказателствени искаН.. Претендира разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
Страните не спорят относно обстоятелствата, че ищцата е работила при ответника по
трудово правоотношение като продавач- консултант; че на 30.01.2023г. е претърпяла
инцидент през работно време на работното си място – в магазин на адрес: гр. София, ул.
„Александър Стамболийски“, № 25; че с разпореждане № 32808 от 14.02.2023г. на НОИ
злополуката е призната за трудова, както и че ищцата вследствие на злополуката е
претърпяла телесно увреждане.
В тежест на ищцата е да докаже, че по време на съществувалото между страните
трудово правоотношение с ответника е настъпила трудова злополука, от която е претърпяла
твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдаН. и други негативни
преживяваН., които твърди да е понесла, както и размера на обезщетението.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил на ищеца обезщетение за твърдяната
трудова злополука, както и че са налице обстоятелствата, свързани с направеното
възражение за съпричиняване и наличието на груба небрежност в действията на работника,
които намаляват отговорността на работодателя.
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което
същите следва да бъдат приети.
Съдът намира, че следва да уважи искането на ищцата за допускане на медицинска
експертиза.
Искането на ищцата за допускане на свидетели за установяване на неимуществените
вреди е относимо и следва да се уважи.
За доказване на обстоятелства около процесното събитие, с оглед направеното
възражение на ответника, следва да се допуснат двама свидетели при режим на довеждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни между страните
и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: че ищцата е работила при ответника
по трудово правоотношение като продавач-консултант; че на 30.01.2023г. е претърпяла
инцидент през работно време на работното си място – в магазин на адрес: гр. София, ул.
„Александър Стамболийски“, № 25; че с разпореждане № 32808 от 14.02.2023г. на НОИ
злополуката е призната за трудова, както и че ищцата вследствие на злополуката е
3
претърпяла телесно увреждане.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на
задачите, поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Цветелин Нешев Гатев, тел: 0888 714 197.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 400,00 лева, платими от
бюджета на съда.
ДОПУСКА на ищцата до разпит двама свидетели при довеждане за установяване на
твърдените неимуществените вреди, като УКАЗВА, че следва да води допуснатите
свидетели в насроченото по делото о.с.з., в противен случай свидетелите ще бъдат заличени.
ДОПУСКА на ответника до разпит двама свидетели при довеждане за установяване на
посочените в отговора на исковата молба обстоятелства, свързани с настъпване на
инцидента и оборудването в обекта, като УКАЗВА, че следва да води допуснатите
свидетели в насроченото по делото о.с.з., в противен случай свидетелите ще бъдат заличени.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношеН. между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани
с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задължеН.та (разноски в изпълнителН. процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.01.2024г. от
15:15 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдеН. за
нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищцата се изпрати
препис от писмеН. отговор, подаден от ответника.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4