РЕШЕНИЕ
№ 1444
гр. Бургас, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120101353 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, уточнена с молба
от 15.03.2023г., подадена от Ж. В. С., ЕГН:**********, с адрес в гр. Б, чрез
адв. Г. С. – БАК, срещу „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С, р-н „“, ж.к. „, ул. „Бизнес парк
София“, сграда 6, представлявано от Д. К. К. заедно с М. С. или Я. К, с която
се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 65,91
лв., представляваща дължима лихва за периода 04.02.2020г. – 07.11.2021г.,
върху главницата от 369 лв., недължимо платена по фактура
№**********/15.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата. Ангажирани са писмени доказателства. Не се претендират разноски.
Ищцата твърди, че е клиент на ответното дружество с тел.номер .........
Сочи се, че с влязло в сила Решение №338/23.02.2022г., ответникът е осъден
да заплати на ищцата сумата от 369 лева с ДДС, представляваща
неоснователно заплатена от нея стойност за роуминг услуги, за което е
издадена фактура №.................../15.01.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяването на иска, считано от 08.11.2021г., до
окончателното плащане на сумата. Посочва се, че предмет на това
производство е била дължимата главница по горепосочената фактура и
законната лихва от датата на предявяване на иска, но не и лихвата от датата
1
на плащането, до завеждане на иска. Твърди се, че с молба от 03.02.2020г.,
ищцата е поискала от ответното дружество да й заплати горепосочената сума,
но с писмо от 05.02.2020г., ответникът отказал да стори това.
Поради гореизложеното се претендира заплащане на сумата от 65,91
лв., представляваща дължима лихва за периода 04.02.2020г. /датата следваща
отправяне на поканата за плащане/ – 07.11.2021г., /датата предхождаща
датата на предявяване на иска за главница по гр.д. №7855/2021г. по описа на
БРС/, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Така предявеният иск е с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, като
същият е допустим.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор
на исковата молба, с който предявеният иск се признава изцяло. Заявява се
нередовност на исковата молба, поради непосочване на банкова сметка от
страна на ищеца, каквото е изискването на чл.127, ал.4 от ГПК. Изразява се
готовност за незабавно заплащане на претендираната сума, след посочване на
банкова сметка от страна на ищеца. Иска се да не бъдат присъждани разноски
на ищеца, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, както
и поради обстоятелството, че ответникът не е дал повод за завеждането му, а
в условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Излагат се подробни съображения за злоупотреба с право от страна на
ищцата и процесуалния й представител, чрез предявяване на няколко иска за
малки суми, с цел материално облагодетелстване, чрез претендиране на
адвокатско възнаграждение по всяко образувано, въз основа на тези искове,
дело. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от адв. С.,
който поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск.
Моли съда да се произнесе с решение съобразно направеното признание на
иска. Претендира разноски, за които представя списък.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Заявената искова претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се
признава от ответника, а ищецът е поискал съдът да постанови решение
съобразно направеното признание.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално
действие на ответника, с което той се отказва от защита срещу иска, защото
го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на
действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува,
което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните.
Гореизложеното налага да се постанови съдебен акт, без да изследва
2
основателността на иска и да се правят фактически и правни изводи по
предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен, като e
достатъчно да се укаже в мотивите, че решението се основава на признание на
иска – аргумент от чл.237, ал.2 от ГПК.
В случая предявеният иск е допустим, а признанието не попада в някоя
от хипотезите на чл.237 ал.3 от ГПК. Признава се право, с което страната
може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея,
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, поради което
съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки претенцията на
това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният
иск да се уважи изцяло.
На основание чл. 237, ал.2 от ГПК, съдът не излага мотиви по
съществото на спора.
При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца съдебно-деловодни разноски в общ размер от 450 лв., от които: 50
лв. – държавна такса и 400 лв. – адвокатски хонорар. Ответникът, в отговора
на исковата молба е изразил становище, че не следва да бъдат присъждани
разноски в полза на ищеца, а в условията на евентуалност е направил
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.
Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. Видно от посочената разпоредба, за да бъдат възложени в
тежест на ищеца разноските по делото, е необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните две предпоставки: признание на иска от
страна на ответника и с поведението си последният да не е дал повод за
завеждане на делото. В настоящия случай е налице само едната от двете –
признание на иска, поради което се дължат разноски в полза на ищеца. От
ответника е направено своевременно възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ищеца, което е неоснователно, доколкото
претендираното възнаграждение е в минималния предвиден размер в Наредба
за минималните размери на адвокатските възнаграждения №1/2004г.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С, р-н „М“, ж.к. „“, ул. „Бизнес парк София“, сграда
6, представлявано от Д. К. К, заедно с М. С. или Я. К, да заплати на Ж. В. С. с
ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. Б, ул. сумата от 65,91 лева,
представляваща дължима лихва за периода 04.02.2020г. – 07.11.2021г. върху
главницата от 369 лв., представляваща недължимо платена сума по фактура
№ **********/15.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
3
предявяването на иска, до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С, р-н „. „Бизнес парк София“, сграда 6,
представлявано от Д. К. К. заедно с М. С. или Я. К, да заплати на Ж. В. С.,
ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. Б, ул. „, сумата от 450 лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски, от които: 50 лв. –
държавна такса и 400 лв. – адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.Препис от решението да се
връчи на страните.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: __/п/В.Кисимова_____________________
4