Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 06.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на дванадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при участието
на секретаря Десислава Костадинова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 9 553/2009 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл. 439 ал.1
от ГПК.
В исковата молба на Л.Й.К. и Д.Н.П. /починала в хода на съдебното
производство и на нейно място конституирана на основание чл. 227 от ГПК М.К. Д./
се твърди, че в полза на К.Х. К.-П.бил издаден изпълнителен лист срещу двете
първоначални ищци и било образувано изпълнително дело № 200885004000026 по
описа на ЧСИ – А.Б. с рег. № 850 към КЧСИ. Изложени са твърдения, че към датата
на депозиране на исковата молба в съда същите не дължат сумите по
изпълнителното дело, с оглед на факта, че са платени в хода на изпълнителния
процес. Твърди се, че относно дълга от 5 396, 01 лв. към Ч.К.А. същият е
погасен изцяло чрез плащане, извършено на 03.12.2008 г. Изложени са твърдения,
че дългът им към К. П. по издадения изпълнителен лист възлиза на 204 639,
90 щатски долара. Заявени са твърдения, че ищците дължат от посочената сума
2/3, възлизащи на сумата от 136 426,60 щатски долара. Твърди се, че
задължението не е солидарно, а разделно с оглед нормата на чл. 121 от ЗЗД. В
исковата молба се твърди, че частта от дълга на двете ищци е изплатен чрез
извършена публична продан на техен недвижим имот в изпълнителното производство
за сумата от 170 000 лв., която сума не можела да се ползва от третия
длъжник в изпълнителното производство, както и чрез плащане от 04.12.2008 г. за
остатъка от дълга в размер на 30 349, 98 лв. При тези фактически твърдения
е мотивиран правен интерес от исковете и ищците са сезирали съдът с искане да
се признае за установено по отношение на ответниците, че не дължат на
ответницата П. сумата от 100 174, 89 лв. респ. сумата от 5 396, 01
лв. на ответника А. като погасени чрез плащане.
Ответницата К.Х. К.– П., редовно уведомена, оспорва исковете в писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени възражения за неговата
процесуална недопустимост респ. неоснователност.
Ответникът Ч.К.А., редовно уведомен, не заявява становище по исковете в
срока по чл. 131 от ГПК.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Г..
Възраженията на ответницата П. се поддържат от адв. П..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235,
ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено решение
944/13.02.2006 г., постановено по гражданско дело 487/2005 г. на ВКС, Второ
гражданско отделение. От същото се установява, че Д.Н.П., Л.Й.К. и И.Й.П. са
осъдени да заплатят на К.Х. К.-П.сумата от 89 970 щатски долара на
основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД със законната лихва от 01.04.1999 г., както и
сумата от 19 569 лева разноски по делото.
По делото е представено
удостоверение от ЧСИ А.Б., от което се установява, че изп. дело 20088500400026
е образувано по изпълнителен лист от 10.03.2006 г. на СГС, Първо ГО, 3 състав,
гр.д. 455/99 г. в полза на взискателя К.Х. К.-П.срещу Д.Н.П., Л.Й.К. и И.Й.П. за сумата от
89 970 щатски долара и сумата от 19 569 лв. – разноски и по
изпълнителен лист от 30.03.2005 г. на СГС, Първо ГО, 5 състав по гр. д. 633/04
г. на ВКС срещу Д.Н.П., Л.Й.К. и И.Й.П.
от взискателя Ч.К.А. за сумата от 3 876 лв. – съдебни разноски и за
сумата от 900 лв. – възнаграждение на адвокат пред ВКС.
По делото е изслушано и
заключение на ССчЕ, изготвена от вещото лице В.Х.М..
Представен е и препис от
изпълнителното дело на ЧСИ – Б..
При тези ангажирани от страните
доказателства съдът прави следните правни изводи:
Процесуалната допустимост на
заявените искове е предмет на определение 2225/28.08.2014 г. на САС, ГО, 4
състав, с което са дадени задължителни указания за настоящия съдебен състав и
същите следва да бъдат съобразени.
Процесното вземане е съдебно
установено с влязло в сила съдебно решение на 13.02.2006 г. на ВКС, постановено
по реда на общия исков процес, чиято сила на присъдено нещо следва да бъде зачетена
от настоящия съдебен състав. Със същото първоначалните две ищци заедно с трето
за спора лице са били осъдени да заплатят на ответницата П. сумата от
89 970 щатски долара, ведно със законната лихва върху нея и съдебните
разноски в развилото се съдебно производство. Основанието за това парично
вземане произтича от неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55 ал.1 от ЗЗД. Изложени са твърдения, че задълженията между тримата ответници в съдебното
производство не са солидарни, а разделни и като такива частта на двете
първоначални ищци е погасена чрез плащане в рамките на инициираното
изпълнително производство изцяло към датата на депозиране на исковата молба в
съда като процесната сума се явява недължима и същата съставлява частта от
присъденото вземане, дължимо от третото физическо лице, посочено в съдебното
решение респ. издадения изпълнителен лист. Ответницата П. е навела възражения,
че след като в съдебното решение не е посочено, че задълженията са в режим на
разделност, а са посочени общо, то същите са солидарни такива.
Настоящият съдебен състав
споделя заявените твърдения на ищците по делото и намира възражението на
ответната страна за неоснователно. Съобразно практиката на ВКС, която
настоящият съдебен състав споделя - решение 419 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 5900/2013 г., ІV Г. О. на ВКС,
решение 15/26.05.2017 г. по гр.д. 40/2016 г. на Трето ГО на ВКС тогава, когато
повече лица се осъждат за един дълг, в съдебното решение се посочва, че
осъждането е солидарно, като само при наличието на изрично посочване за
солидарно дължими суми в диспозитива на съдебното решение, отразено и в
изпълнителния лист, съдебния изпълнител следва да пристъпи към събиране на
дължимите суми при условията на солидарност на дълга. При липса на изрично
посочване в диспозитива на съдебното решение, отразено и в издадения
изпълнителен лист, съдебния изпълнител не следва да тълкува волята на съда в
смисъл, че осъждането на длъжниците е при условията на солидарна отговорност.
При липсата на изрично посочване за солидарност на дълга, съдебния изпълнител
следва да насочи изпълнението за събирането на дължимата сума съразмерно с броя
на посочените длъжници в него, като не е в неговите правомощия да извършва
тълкуване на волята на съда, както и да прави правни изводи относно произхода
на задължението и следващото се от естеството на правоотношението, от което то
произлиза. Липсва отбелязване в диспозитива на съдебното решение респ.
издаденият изпълнителен лист, че присъдената сума е дължима в условията на
солидарност, поради което същата се дължи от тримата длъжници в изпълнителния
процес при режим на разделна отговорност. Още повече, че вземания, основани на
нормата на чл. 55 ал.1 пр.2 от ЗЗД, каквито са процесните по делото са дължими
в условията на разделна отговорност при множество длъжници /решение 163 от 07.02.2013 г. по т. д. 642/2011 г., Т.
К., І Т. О. на ВКС/.
Видно от изводите на
вещото лице по допуснатата ССчЕ сумите, събрани в рамките на инициираното
изпълнително производство към датата на депозиране на исковата молба в съда
/тази, получена от публичната продан на недвижим имот от 2007 г., собствен за
първоначалната ищца Л.К. и стореното плащане в размер на 30 349, 98 лв. с
вносна бележка от 03.12.2008 г./стр.12 в делото на СРС/ като аритметично
изражение покриват частта от съдебно установеното от ВКС задължение на двете
ищци към ответницата П.. Процесната по делото сума не се дължи от двете ищци, а
е частта на третия осъден с решението на ВКС длъжник – И.П..
С оглед факта на
плащане на сумата към присъединения взискател по изпълнителното дело Ч.А.
/допустимостта на иска срещу него отново е установена с определението на САС/,
който факт не се оспорва, а и се установява от ССчЕ тази сума към датата на
завеждане на исковата молба е недължима като погасена чрез плащане в хода на
изпълнителния процес.
С оглед на горните
съображения настоящият съдебен състав намира, че исковете като основателни и
доказани следва да бъдат уважени.
На ищците по делото се следват разноски в
размер на 400 лв. – заплатен депозит за ВЛ. Заявеното искане от процесуалния им
представител в съдебно заседание от 12.02.2018 г. за определяне на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА
е сторено в преклузивния по ГПК срок, но в пълномощното, легитимиращо
същия с валидна представителна власт /стр. 46 в делото/ не е посочено, че същото
е осъществено по сочения по-горе ред, поради което не са налице процесуалните
предпоставки за определяне на възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
На основание чл. 78
ал. 6 от ГПК ответницата П. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС сумата
от 4006, 96 лв., а ответникът А. сумата от 215, 84 лв. – ДТ.
Водим от горното Софийски градски
съд, I-19 състав:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове на Л.Й.К., ЕГН ********** и М.К.Д., ЕГН
********** /конституирана на мястото на починалата в хода на съдебното
производство Д.Н.П./, и двете със съдебен адрес:*** – адв. Е.Г. с правно
основание чл. 439 ал.1 от ГПК срещу К.Х. К.– П., ЕГН **********, съд съдебен
адрес: *** – адв. В.П., че Л.Й.К. и М.К.Д. не дължат на К.Х.К. сумата от
100 174, 89 лв. – предмет на изпълнение по изп.дело № 200885004000026 по
описа на ЧСИ – А.Б. с рег. № 850 към КЧСИ.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове на Л.Й.К., ЕГН ********** и М.К.Д., ЕГН
********** /конституирана на мястото на починалата в хода на съдебното
производство Д.Н.П./, и двете със съдебен адрес:*** – адв. Е.Г. с правно
основание чл. 439 ал.1 от ГПК срещу Ч.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, че Л.Й.К.
и М.К.Д. не дължат на Ч.К.А. от 5 396, 01 лв. – предмет на изпълнение по
изп.дело № 200885004000026 по описа на ЧСИ – А.Б. с рег. № 850 към КЧСИ като
погасена чрез плащане в хода на изпълнителното производство.
ОСЪЖДА К.Х. К.– П., ЕГН **********, съд съдебен адрес: *** – адв. В.П. да заплати
на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на Л.Й.К., ЕГН ********** и М.К.Д., ЕГН **********
/конституирана на мястото на починалата в хода на съдебното производство Д.Н.П./,
и двете със съдебен адрес:*** – адв. Е.Г. сумата от 400 лв. – разноски.
ОСЪЖДА К.Х. К.– П., ЕГН **********, съд съдебен адрес: *** – адв. В.П. да заплати
на основание чл. 78 ал.6 от ГПК на СГС сумата от 4006, 96 лв. – държавна такса.
ОСЪЖДА Ч.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК на СГС сумата от 215, 84 лв. – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: