№ 99
гр. А.овград, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А.ОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:И. Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от И. Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20235310200250 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №410/27.02.2023г., издадено от М. Х. Д.-Директор на
Регионална Дирекция по горите-Пловдив, упълномощен със Заповед № РД49-
199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на В. Р. Я. с ЕГН
**********, от гр. А.овград, ул. „Георги Данчев“ №23, за нарушение по чл.84, ал.1 вр.
чл. 43, ал.3,т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, на основание чл.96, ал.1
от ЗЛОД и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, са били наложени административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и административно наказание ”Лишаване от
право на ловуване за срок от 3 години“ на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД ,
В хода на делото жалбоподателят В. Р. Я. се явява лично, като чрез жалбата си
моли НП да се отмени, като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и издадено
при съществени процесуални нарушения. Алтернативно се иска да бъде приложен
текста на чл.28 от ЗАНН, като НП да се отмени поради маловажност на случая.
Сходно становище изразява и адв. Л. А.-М. от АК, който се явява като
повереник на жалбоподателя. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
АНО в лицето на Директора на РДГ Пловдив не се явява по делото, като според
представеното писмено становище, обжалваното НП е правилно и законосъобразно и
като такова следва да се потвърди. Претендира за заплащане на юрисконсултско
1
възнаграждение. Сходно е и становището на юр.к. Зоя Маркова, която се явява като
упълномощен представител на АНО. Освен мотиви в подкрепа на правилността и
законосъобразността на издаденото НП се претендира за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение или алтернативно, при уважаване на подадената
жалба, да се намали присъденото адвокатско възнаграждение до минимално
предвиденото от закона.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Към Месец Октомври 2022г. свидетелите А. И. Б.,А. В. Б. и Ю. Я. А. работели
като лесничеи в Южноцентрално Държавно Предприятие /ЮЦДП/ Смолян. Във
връзка със издадена заповед на Директора на ЮЦДП Смолян, , тримата свидетели
били включени в състава на екип от проверяващи, които следвало да извършат
възложените им проверки по спазване разпоредбите на ЗЛОД, отнасящи се за
територията на Община А.овград. Предвид дадените им указания, на 15.10.2022г. рано
сутринта, тримата свидетели, заедно с други проверяващи служители се намирали в
района на бензиностанция „Петрол“ находяща се на изхода на гр. А.овград в посока гр.
Смолян. В хода на разпределяне на задачите, се установило, че тримата свидетели,
заедно със св. В. А. К. работещ като гл. експерт в ИАГ гр.София и И. Е.С.-горски
стражар при ТД ДГС-А.овград, следвало да извършат проверка на ловностопанския
район на ловна дружинка „А.овград 1“. Според плана за ловностопанските дейности
на ТП „ДГС“ А.овград, с който проверяващите разполагали, на този ден ловна
дружинка „А.овград 1“ следвало да се намира и провежда лов в ловище „А.ова
крепост“, попадащо в землището на с.Лясково и гр. А.овград. Отивайки на място,
ползвайки GPS, проверяващите от екипа служители, обходили района попадащ в
границите на ловище „А.ова крепост“, като при това не били установени хора.
Връщайки се обратно по асфалтовия път, в близост до него, те видели човек приличащ
на ловец. Същия се оказал свидетеля И. Д. Т., който този ден участвал в груповия лов
на ловна дружинка „А.овград 1“. Проверяващите провели разговор с него при което се
установило, че гонката е вече започнала и той участва в лова с куче, като т.н. „гонач“.
На зададения му въпрос, къде са другите участници в лова, св.Т. посочил с ръка надолу
към склона от което проверяващите заключили, че най-вероятно същите се намират
разположени по пусиите. С цел да установят останалите участници в лова,
проверяващите се разделили, като тръгнали в различни посоки. От своя страна, св. Т.
се свързал по радиостанцията с ръководителя на лова-В. Р. Я. и го информирал за
присъствието на проверяващите. Последния от своя страна прекратил лова, като указал
на останалите ловци да се изтеглят от пусиите. В. Я. също се насочил към мястото,
където се намирали паркирани средствата им за придвижване. Обхождайки района, св.
А. В. Б. също забелязал паркираните джипове, като се насочил към тях.
Приближавайки се, той видял, че вече е изпреварен от св. И. Т.. Св. Б. информирал
2
останалите проверяващи, като ги насочил към сборното място. Докато св. Б. изчаквал
своите колеги, към мястото на паркираните МПС-а се приближил и В. Р. Я., който
носел ловна пушка. След известно време, на същото място дошъл и св. Ю. Я. А..
Докато той и св. Б. изкачвали колегите си, изтегляйки се от гората, на мястото се
появили участващите в лова трима свидетели Д.Д.Д. Л.Т.Н. и Н.Б.Д., както и А.Р.Ц..
На двамата проверяващи направило впечатление, че всички дошли ловци носят ловни
пушки, които не са поставени в калъфи. От посоката от която се били появили ловците,
проверяващите заключили, че те идват от ловище „Лясково“. Проверката продължила
и след идването на свидетелите А. И. Б. и В. А. К., като при това били проверени
разрешителното за групов лов Серия ЮЦ №005992 от 28.09.2022г., 12 бр. талони,
ловните билети и членските карти на шестимата установени на мястото ловци. При
проверката се оказало, че отсъстват вписаните в разрешителното ловци П.С. и Д.Д., за
които на по-късен етап се установило, че са се оттеглили в посока към района на
„Луковица“ на пътя А.овград-Смолян.
Констатациите на проверяващите били отразени в съставения в 13.20 часа от
св. В. К., Констативен протокол /КП/ серия ИАГ № 152853 от 15.10.2022г. Освен
другите обстоятелства в същия било посочено и това, че ловците ловуват в
ловностопански район „А.овград 1“ в ловище „Лясково“, а не в ловище „А.ова
крепост“, според издаденото разрешителното за групов лов. От страна на св. К., в
15.55 часа бил съставен и втори КП серия ИАГ № 152854, в който той отразил сходни
обстоятелства от тези установени в първия протокол.
В 14.40 часа от страна на св. А. Б. бил съставен КП серия ЮЦДП № 003655, в
който той отразил сходни обстоятелства с тези установени в съставените от св.К. два
констативни протокола. Във връзка с установеното в хода на проверката, на основание
чл. 190, ал.2,т.8 от ЗГ, със съставения КП били дадени препоръки за съставяне на
актове за адм. нарушения спрямо шестимата ловци.
Въз основа на съставените три КП и данните от извършената проверка, на
30.11.2022г. от страна на св. И. Г. Т. на длъжност горски стражар при ТД ДГС-
А.овград, спрямо участвалия на 15.10.2022г. в лова В. Р. Я. бил съставен АУАН серия
ЮЦДП № 008627, с оглед извършено нарушение по чл.84, ал.1 вр. чл. 43, ал.3,т.1 от
ЗЛОД. Освен другите обстоятелства посочени и в съставените констативни протоколи,
в акта, било отразено, че нарушителя ловува, като извършва движение извън населено
място, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, с редовно заверен билет за лов №
353703 и вписан като ръководител на лова в разрешителното за групов лов на дивя
свиня серия Серия ЮЦ №005992 от 28.09.2022г., за ловуване в ловностопански район
„А.овград 1“ с място на ловуване ловище „А.ова крепост“, по плана за
ловностопанските дейности на ТП „ДГС“ А.овград от 2020г., но извън определеното в
разрешителното място, без да е убил дивеч. Въз основа на така съставения АУАН,
въпреки депозираните възражения, по- късно било издадено и обжалваното НП.
3
Горната фактическа обстановка приета за доказана от събраните по делото
писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото, като свидетели: А. И.
Б., А. В. Б., Ю. Я. А., В. А. К., И. Г. Т., Д.Д.Д. Л.Т.Н., Н.Б.Д. и И. Д. Т..
Съдът след като се запозна с наведените в жалбата доводи и тези на
повереника на жалбоподателя в хода на делото по същество, както и със становището
на представителя на въззиваемата страна, намира жалбата за допустима, а разгледана
по същество за основателна. На жалбоподателя В. Р. Я. е наложено административно
наказание за това, че е нарушил текста на чл.84, ал.1 от ЗЛОД. Вмененото нарушение е
затова, че на 15.10.2022г. е ловувал по смисъла на чл.43, ал.3,т.1 от ЗЛОД, а именно
движи се извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, като
макар и с писмено разрешително за лов, извършва това извън определеното в
разрешителното място без да има убит дивеч. За точната преценка дали описаното
нарушение се явява доказано, следва да се извърши и преценка на правилността на
дадената квалификация. В тази насока цялостната хипотеза, обуславяща релевантното
поведение на В. Р. Я. следва да съобрази и със законовите определения касаещи
понятието „Ловуване” дадено съгласно чл. 43, ал.2 и ал. 3 от ЗЛОД. Според чл.43, ал.2
от ЗЛОД „Ловуване е убИ.е, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и
вземане, пренасяне, укрИ.е, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и
убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици -
обект на лов”. Съгласно чл. 43, ал.3 т.1 и т.2 от ЗЛОД, „Ловуване е и престой или
движение на лица извън населените места със: т.1. извадено от калъф и сглобено ловно
оръжие, независимо дали е заредено или не и т.2 стъпни капани, примки с метално
въже и електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за привличане на дивеча”. Видно
от съставените АУАН и НП, то макар и поведението на нарушителя и извършеното
нарушение да са били квалифицирани като такива във връзка с чл. 43, ал.3,т.1 от
ЗЛОД, то не са посочени определени обстоятелства касаещи съставомерността му, а и
липсват доказателства по отношение на част от фактите описани там . В тази насока са
и събраните по делото гласни и писмени доказателства. Доколкото на нарушителя се
вменява нарушение, за това, че се е движил в район който попада извън района на
даденото разрешително, то макар и да са налице доказателства по делото, че това се е
случило в ловище „Лясково“, то липсват безспорно доказателства, че това движение на
лицето е било именно умишлено с цел да бъде извършено съответното нарушение. На
второ място, предвид факта, че нарушителя В. Р. Я. има издадено разрешително да
съхранява, носи и употребява общо пет ловни пушки / лист 50 от съд.дело/
непосочването в АУАН и НП, с какво оръжие /модел и калибър/ той е бил установен на
15.10.2022г. следва да се счита за съществено процесуално нарушение, което е
опорочило цялото административно наказателно производство. Както се установи по
делото, проверяващите не са направили никакъв опит да констатират кой от ловците
какво оръжие е носил на 15.10.2022г., като поради този си пропуск, лишават и съда от
4
възможност, да провери, дали носеното от В. Р. Я. ловно оръжие е позволявало
технологично то да бъде разглобено или не и до каква степен. Както се установи по
делото, обстоятелствата относно начина на носенето на ловното оръжие, дали същото е
било в разглобен или сглобен вид и дали то се е намирало в калъф са от съществено
значение за съставомерността на извършеното по чл.84, ал.1 вр. чл. 43, ал.3,т.1 от
ЗЛОД. Неизвършването на физическа проверка на оръжията на шестимата ловци от
страна на проверяващите и неотразяването на обстоятелствата относно това кой от тях
с какво оръжие е бил, дали същото представлява т.н. чупеща се ловна пушка, ловен
автомат или карабина, чийто затвор е изваден или не от оръжието са все пропуски,
които са довели до непопълване на преписката със съответните доказателства от
значение за вмененото нарушение. Констатираните от съда липса на доказателства и на
непосочване на елементи от състава на нарушението, правят издаденото НП
незаконосъобразно, като то следва да се отмени. В тази насока е едно от основните
възражения на защитата.
Съобразно своите правомощия по чл.53, ал.4 от ЗАНН, АНО не е преценил
всички събрани по делото доказателства, като при издаването на обжалваното НП е
било допуснато и друго процесуално нарушение. Видно от обжалваното НП, то е
издадено на основание текста на чл.96, ал.1 от ЗЛОД. Същия гласи, че „Нарушенията
по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове,
съставени от служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури,
държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните
горски стопанства, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско
образование, длъжностните лица по чл. 67 или от упълномощени служители на
Министерството на вътрешните работи, а наказателните постановления се издават от
министъра на земеделието или от министъра на вътрешните работи, или от
упълномощени от тях длъжностни лица“ . Доколкото приложения по делото АУАН е
бил съставен от служител на ТП ДГС А.овград което структурно е в ИАГ, то
процесуално нарушение в тази насока няма допуснато. Не така обаче стои въпроса по
отношение на издателя на обжалваното НП. Видно е, че същото е било издадено от
Директора на РДГ Пловдив, който следва да е упълномощен за това от Министъра на
земеделието. Представената към адм. нак. преписка Заповед № РД49-199 обаче, не
удостоверява тези негови правомощия. Същата е издадена на 16.05.2011г от
тогавашния Министър на земеделието и храните, като е общо известен факта, че от
онзи момент до момента на констатиране на нарушението и издаване на НП предмет на
делото е последвала нееднократна смяна на министрите на съответното министерство,
а е била и налице трансформация в самото ведомство. Констатираните промени
касаещи органа компетентен да издаде съответното НП по ЗЛОД, респективно оказват
влияние и се отразяват и на правомощията на същия орган да упълномощи друг такъв
да издаде такова. Липсата на представителна власт касаеща Директора на РДГ Пловдив
5
да издаде съответното НП за констатирано нарушение по ЗЛОД с самостоятелно
основание за отмяна на обжалвания акт.
Предвид установените процесуални нарушения, съдът намира, че обжалвано
НП следва да се отмени, като по отношение на останалите искания на повереника на
жалбоподателя не следва да излага подробни мотиви. Само за коректност следва да
посочи, че не се констатират цитираните от повереника други нарушения допуснати от
актосъставителя и АНО в хода на административнонаказателното производство.
Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се
явява основателно, а разгледано по същество то следва да бъде уважено изцяло.
Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че „ В съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по делото писмени
доказателства–пълномощно и договор за правна защита и съдействие /листи 18 и 51 от
съд.дело/ се установява, че от страна жалбоподателя Я. е бил изплатен хонорар на адв.
М. в размер на 600 лева. Това именно се явяват и направените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото адв. М. е изготвила подадената
жалба и се яви в съд.заседание, то е налице процесуално представителство в съдебната
фаза, и е видно, че е изпълнила поетите ангажименти спрямо жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения „За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на наложената глоба. В случая следва да намери приложение текста
на чл.7, ал.2,т.1 от Наредбата, където е предвидено, че за „За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес при интерес до
1000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв.“ Доколкото спрямо жалбоподателя са
били наложени две административни наказания: глоба в размер на 100 лева и
кумулативно административно наказание ”Лишаване от право на ловуване за срок от 3
години“ то съдът е на становище, че размера на адвокатското възнаграждение се явява
изцяло съобразен с Наредбата. В този смисъл направеното искане от АНО за
прекомерност на възнаграждението съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява
неоснователно. Делото макар и да не се отличава с някаква фактическа и правна
сложност, все пак приключи в рамките на две заседания в хода на които бяха разпитани
общо девет свидетеля. Предвид и което искането за присъждане на разноски, в размер
на 600лв. се явява основателно и следва да бъде уважено, като съдът осъди РДГ
Пловдив, да заплати тази сума на жалбоподателя.
Мотивиран от горното, Съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП №410/27.02.2023г., издадено от М. Х. Д.-Директор на Регионална
Дирекция по горите-Пловдив, упълномощен със Заповед № РД49-199/16.05.2011г. на
Министъра на земеделието и храните, с което на В. Р. Я. с ЕГН **********, от гр.
А.овград, ул. „Георги Данчев“ №23, за нарушение по чл.84, ал.1 вр. чл. 43, ал.3,т.1 от
Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, на основание чл.96, ал.1 от ЗЛОД и
чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, са били наложени административно наказание „Глоба” в
размер на 50 лв. /петдесет лева/ и административно наказание ”Лишаване от право на
ловуване за срок от 3 години“ на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД ,
ОСЪЖДА Регионална Дирекция по горите-Пловдив да заплати на В. Р. Я. с ЕГН
**********, от гр. А.овград, ул. „Георги Данчев“ №23, сумата от 600.00 лева
/шестстотин лева / за направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – А.овград: _______________________
7