Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Кюстендил, 20.07.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 153 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.118 КСО във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
С.И.М. и А.Д.М.,***, в качеството им на законни представители на малолетната
Д.А.М., са подали жалба против Решение №
2107-09-116 #3/14.02.2020г. на директора на ТП
на НОИ-Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата им срещу разпореждане № ********** от 29.11.2019г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил, с което на
основание чл.96, ал.1, т.2 и т.4 от КСО
вр. с чл.31, ал.2 от НПОС и чл.96, ал.2 от КСО е прекратена наследствената
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Д.А.М., считано от
14.12.2018г. Релевирани са основанията
по чл.146, т.4 и т.5 от АПК с искане за отмяна на оспореното решение. Нарушението
на материалния закон се обосновава с доводи за това, че органът е приложил разпоредбата на чл.31, ал.2 от НПОС,
тълкувайки я разширително, без да
констатира, че същата противоречи на правни норми от по-висок ранг, а именно на
чл.80 от КС и чл.102 от СК, което е в противоречие с правните принципи,
установени в чл.15, ал.1 от ЗНА и на чл.5, ал.1 от АПК.
Несъответствието с целта на закона се свързва с принципите по чл. 3 от КСО,
които се считат за нарушени. Прави се искане за отмяна не оспорения
административен акт и връщане на преписката на органа за произнасяне съобразно
дадените указания във връзка с тълкуването и прилагането на закона. Оспорващите
претендират присъждане на деловодни
разноски по приложен списък.
Ответната
страна – директорът на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, чрез процесуалния си
представител юк А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Доводите
са за законосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с него
разпореждане на пенсионните органи. Сочи се, че същите правилно са приложили
материалния закон и не са допуснали
нарушения на административнопроизводствените правила.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, както и доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното:
Видно от
удостоверение за раждане № **********, изд. от Община Пловдив, малолетното дете
Д. Р.Е. е родена на ***г. от майка И.
А.М. и баща Р.Х.Е.. Видно от удостоверения за наследници №№ 15 273 и 15274 от 28.03.2018г., изд.
от Община Пловдив, двамата родители са починали на 15.03.2018г. и малолетното
дете е техен наследник, като след смъртта им е настанено в семейството на С. И.
М.
и
А.Д.М., който са
баба и дядо на детето – родители на починалата й майка И. А.М.. Същите са назначени за настойник и заместник – настойник на Д. с
протокол № 1/23.03.2018г. на Органа по настойничеството и попечителството при
Община Кюстендил.
Административното производство,
приключило с издаване на оспореното решение, е инициирано със заявление вх. №
2115-09-32/05.04.2018г. на Д. Р.Е., подадено чрез настойника й С. И. М., с адресат директорът на ТП на НОИ – Кюстендил и с
искане да бъде отпусната наследствена пенсия
на малолетното дете от починалите
му родители. Следва разпореждане № **********
от 12.04.2018г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кюстендил,
с което на Д. Р.Е. на основание чл.83, ал.1 и ал.3 от КСО вр. с чл.74, чл.81,
чл.82, ал.1 от КСО, е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо
заболяване от двамата наследодатели, считано от 15.03.2018г. в минимален размер
общо от 230,00лв. месечно. На осн.
чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО и чл.10, ал.2 от НПОС, с разпореждане № ********** от 16.05.2018г. , наследствената
пенсия е изменена, като е определена в действителен размер - общо 450,01лв.,
считано от 15.03.2018г.
Със заявление вх. №
2107-09-116/25.11.2019г., С.
И.
М. *** съдебни
решения, а именно: решение № 259 от 06.12.2018г. на Кюстендилския
окръжен съд по гр. дело № 329/2018г., с което е допуснато непълно осиновяване
при условията на чл.102, ал.1 от СК вр. с чл.82, ал.2, пр.2 от СК на Д. Р.Е. от
С. И.
М.
и
А.Д.М., като правата
и задълженията между осиновената и нейните низходящи с роднините им по произход
се запазват и родителските права и задължения преминават върху осиновителите;
решение № 1208 от 22.05.2019г. на Софийски апелативен съд по гр. дело
№718/2019г., с което се допуска промяна на бащиното и фамилно име на детето
като вместо Д. Р.Е., същата ще носи името
Д.А.М.. Видно от отразеното върху съдебните актове, същите са влезли в законна
сила.
Във връзка представените
доказателства, длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НИ –
Кюстендил, издава разпореждане № ********** от 29.11.2019г., с което на основание
чл. 96, ал.1, т.2 и 4 от КСО вр. с чл.31, ал.2 от НПОС и чл.96, ал.2 от КСО, е
прекратена наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Д.А.М.
от наследодателите И. А.М. и Р.Х.Е., считано от 14.12.2018г. Приема се, с оглед доказателствата за
допуснато непълно осиновяване на малолетното дете Д., че са налице
предпоставките по чл.31, ал. 2 от НПОС,
според която осиновените деца нямат право на пенсия от рождените си родители
и отпуснатата наследствена пенсия следва да се прекрати.
Издаденото разпореждане на пенсионния орган е съобщено на заявителката С. И. М.
като законен представител на Д.А.М., на 27.12.2019г. Следва жалба до
директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, която е подадена на 16.01.2020г., т.е. в
срока по чл.117, ал.2 КСО.
Директорът на ТП на НОИ-Кюстендил
се произнася по жалбата с оспореното Решение № 2107-09-116 #3/14.02.2020г., като я приема за неоснователна и я отхвърля. Изложени
са мотиви, идентични с тези в разпореждането, като се цитира разпоредбата на
чл.31, ал.2 от НПОС, според която осиновените деца нямат право на пенсия от
рождените си родители, и за която се приема, че не прави разграничение между вида осиновяване,
с оглед на което органът счита, че следва да се прилага по еднакъв начин при
пълното и при непълното осиновяване.
Решението е съобщено на заявителката чрез законния й представители, 20.02.2020г., а жалбата е депозирана на 04.03.2020год., т.е.
в срока по чл.118, ал.1 от КСО.
Преценката на събраните
доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.118, ал.1 от КСО и от законни представители на страна в административното
производство и адресат на оспорения административен акт, който е неблагоприятен
за него. Същата е редовна, като
изпълняваща изискванията на чл.150 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорения административен
акт с оглед критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, отменя същия
и връща преписката на административния орган за ново разглеждане. Съображенията
са следните:
Обжалваното решение е постановено от административен орган със степенна, материална
и териториална компетентност, в писмена форма и с необходимото съдържание по
чл. 59, ал.2 от АПК, при спазване
на процесуалноправните разпоредби по
издаването, но в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Налице са отменителните основания по чл.146,
т.4 и т.5 от АПК.
Необходимо е да се уточни, че
относимите факти са безспорни и по отношение на тях няма противоречие между
страните. Основният спор е по приложението на
закона и конкретно относно приложението на разпоредбата на чл.31, ал.2
от НПОС вр. с чл.96, ал.1, т.2 от КСО в
случаите на непълно осиновяване.
Съдът, съобразявайки правилата на чл.15, ал.3 от ЗНА и чл.5, ал.1
от АПК , счита правните изводи във връзка с приложението на чл.31, ал.2 от НПОС
вр. с чл.96, ал.1,т.2 от КСО, съдържащи се в разпореждането и решението на
пенсионните органи, за неправилни. Както се посочи, от събраните
доказателствени средства се установява, че на малолетното дете Д. е отпусната
наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от двамата
родители съгласно чл.80, ал.2 вр. с чл.83, ал.1 от КСО. Според чл.80, ал.2 от КСО, право на наследствена
пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите, а според в чл.83, ал.1 от КСО, при смърт на осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с
вида на личната пенсия за общо заболяване или трудова злополука или
професионална болест, която починалият би получил като лице с трайно увреждане
със загубена работоспособност повече от 90 на сто. Предвид относимата правна
уредба и доколкото е безспорно, че наследодателите не са придобили право на
пенсия към датата на смъртта и че обстоятелствата във връзка със смъртта им не са свързани с трудова злополука или
професионална болест, отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо
заболяване от двамата родители като
вид е правилно определена, а
възраженията на жалбоподателите в тази част са неоснователни.
От друга страна, по делото е установено, че малолетното дете Д. е осиновено от баба си и дядо си при условията на непълно осиновяване по чл. 102 от СК. Фактът на осиновяването в случая е приет като правоизключващ, което съответства на цитираното правило на чл.31, ал.2 от НПОС, но последното е приложено от органа без да бъде съобразено нормативното съдържание на института на непълното осиновяване. Видно от изложените мотиви в оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, се приема, че визираната разпоредба не прави разграничение между вида осиновяване, с оглед на което следва да се приложи по еднакъв начин при пълното и при непълното осиновяване. Горното сочи на изводи за разширително тълкуване на нормата на чл.31, ал.2 от НПОС, което не съответства на норми от по-висок ранг и конкретно на чл.80 от КСО и чл.102 от СК.
Съгласно чл.31, ал.2 от НПОС, при осиновяване осиновените деца нямат право на пенсия от рождените си родители и обратно, освен в случаите, когато родителят на осиновения е съпруг на осиновителя, а съгласно чл.96, ал.1, т.2 от КСО, пенсията се прекратява когато детето навърши възрастта, до която може да получава наследствена или персонала пенсия, или е осиновено. Необходимо е да се отбележи, че и в двете норми законодателят е използвал общия термин осиновяване.
Съгласно чл.80 и сл. КСО обаче личните пенсии могат да преминават в наследствени, а право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите. Законодателят ясно е изброил лицата, за които от събитието смърт на техен наследодател възниква право на пенсия. Получаването на наследствена пенсия обаче не се счита за приемане на наследство, както и отказът от наследство не лишава наследниците от право на наследствена пенсия / арг. чл.80, ал.3 и ал.4 от КСО/. Т. е. наследниците на починалото лице могат да получат пенсия след смъртта му, но не по силата на наследяване, а като тяхно лично право, произтичащо от качеството им на наследници, но на основание специалните разпоредби на КСО. Съгласно чл.102, ал.1 от СК, при непълното осиновяване възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя, от друга, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. Логическото и систематическо тълкуване на чл.31, ал.2 от НПОС, както и при спазване на изискването за съответствие с норми от по-висок порядък налагат извода, че употребения термин осиновяване в цитираната разпоредба на чл. 31, ал. 2 НПОС има предвид единствено пълното осиновяване. Тълкувана разширително нормата би противоречала на норми от по-високи по степен нормативни актове и в частност чл. 80 КСО и чл. 102 СК, поради което не би следвало да бъде приложена. В изложения смисъл са мотивите в представеното за послужване решение № 16335 от 02.12.2019г. на ВАС по адм.д. № 3807/2019г., VІо., които настоящият състав на административния съд възприема изцяло.
При това положение фактът на непълното осиновяване не може да има правоизключващо действие относно съществуването на правото на наследствена пенсия за Д.А.М. и разпореждането за прекратяването й е незаконосъобразно. С оглед на изложеното, актовете на пенсионните органи следва да бъдат отменени поради неточно прилагане на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, т.е. при основанията по чл. 146, т.4 и т.5 от АПК. Следва отмяната им от съда, като при усл. на чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се върне на административния орган за ново разглеждане при спазване на дадените указания по приложението на закона.
Предвид основателността на жалбата и на осн. чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателите съдът присъжда деловодни разноски в размер на 310,00лв., от които държавна такса 10,00лв. и адвокатско възнаграждение - 300,00лв., платими от ответника.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.173, ал.2 АПК вр. с чл.118, ал.2 КСО, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.И.М. и А.Д.М.,***,
в качеството им на законни представители на малолетната Д.А.М., Решение
№ 2107-09-116 #3/14.02.2020г. на
директора на ТП на НОИ-Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата им срещу разпореждане № ********** от 29.11.2019г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил, с което на
основание чл.96, ал.1, т.2 и т.4 от КСО
вр. с чл.31, ал.2 от НПОС и чл.96, ал.2 от КСО е прекратена наследствената
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Д.А.М., считано от 14.12.2018г.
ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона.
ОСЪЖДА ТП
на НОИ - Кюстендил да заплати на С.И.М. и А.Д.М.,*** деловодни разноски общо в размер на 310,00лв., от които държавна такса 10,00лв.
и
адвокатско възнаграждение - 300,00лв.
Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: