№ 475
гр. Ловеч, 27.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20224300500278 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.418, ал.4 от ГПК.
Подадена е частна жалба от „ОВЕРГАЗ КАПИТАЛ“ АД , ЕИК *****, седалище и адрес
на управление: гр*****, представлявано от изп.директор С.Й.Д., чрез юрисконсулт Д.К.
срещу Разпореждане№ 635 от 10.11.2021 г. постановено по ч.гр.дело № 755 по описа за
2021 година на Районен съд Тетевен , с което е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника М. Кр. Ас. от
с.Глогово, община Тетевен.
Жалбоподателят обжалва разпореждането като неправилно. Изразява несъгласие с
мотивите на съда, който е приел наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, за
обезпечение на който е издаден процесния запис на заповед, както и че е нарушена
разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗПК.Излага, че договорът е сключен при индивидуални
условия, а обезпечението на кредита чрез запис на заповед е по желание на клиента. Развива
съображения, че ЗПК допуска обезпечение на задълженията по потребителски кредит чрез
запис на заповед при изпълнение на определени условия, посочени в чл.34,ал.2 ЗПК, които
в случая са изпълнени.
Не е съгласен с приетото от РС, че искането на заявителя е основано на договор за
кредит и заявява, че описанието на каузалната сделка, за обезпечението на която е издаден
процесния запис на заповед, има за цел единствено преодоляване на евентуални бъдещи
възражения на длъжника за погасяване на вземането в евентуално бъдещо исково
1
производство по чл.42 ГПК дотолкова, доколкото погасяването на задълженията по
договора би имало последица и погасяване на вземанията по ценната книга.
Възразява срещу мотивите на съда за нищожност на записа на заповед и счита, че
той е редовен от външна страна и годен за изпълнение документ- спазена е формата,
съдържа всички необходими реквизити и не е предмет на неравноправна клауза.
Излага и доводи, че дори да се приеме наличието на неравноправни клаузи в
договора за потребителски кредит, то това не води до неговата нищожност, ако договорът
може да се прилага без тези клаузи- чл.146, ал.5 ЗПК.Издаването на порочно обезпечение
не е порок, който да доведе до невъзможност за съществуване на каузалното
правоотношение, във връзка с което е издаден.
Като се позовава на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС акцентира, че съществуването
на вземане във връзка с каузално правоотношение, за обезпечаване на което е издаден
менителничния ефект, въз основа на който се иска издаване на ЗИ и ИЛ, е предмет на
доказване в производството по чл.422 ГПК, след подадено възражение от длъжника срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Доколкото при заповедното
производство по чл.417 от ГПК съдът обследва документите единствено от външна страна,
то соченето към наличие на каузално правоотношение, ако това не засяга реквизитите на
менителничния ефект, не опорочава формата му и не би следвало да се взема под внимание
от заповедния съд.
Моли, да бъде отменено изцяло разпореждането, като неправилно, с всички
произтичащи от това последици.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК и е допустима.
Производството по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Тетевенския районен съд
от „ОВЕРГАЗ КАПИТАЛ“ АД, ЕИК ***** срещу длъжника М. Кр. Ас., ЕГН **********, с
адрес: с.Глогово-п.к. 5724, община Тетевен, област Ловеч, ул.“Христо Ботев“ № 30, за
парично вземане, основано на Запис на заповед, издаден на 06.01.2020 г. в гр.Габрово,
целият за сумата 15 507.21 лева. В заявлението е посочено, че записът на заповед е предявен
за плащане на длъжника и се заявява плащане частично в размер на 12 034.52 лева, поради
съществуването на каузално правоотношение между страните, основано на договор за
кредит № 005039 и Общи условия на потребителски кредит, сключен на 06.01.2020 г., който
е приложен.
Районният съд-Тетевен е издал разпореждане № 914 от 04.05.2022 г. по ч.гр.д.№
364/2022 г., с което е отхвърлил изцяло молбата на „Овергаз Капитал“ АД за издаване на
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, като се е позовал на
разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗПК и е приел, че записът на заповед е нищожен и не
представлява годен документ по чл. 417, т.10 ГПК, въз основа на който може да се издаде
изпълнителен лист.
Частната жалба е неоснователна.
2
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
и да се установява изискуемостта му. Разпоредбите на чл.411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК,
задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не е в противоречие със
закона или с добрите нрави, както и дали се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Искането на „ОВЕРГАЗ КАПИТАЛ“ АД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 10 от ГПК – запис на заповед.
В т.14 заявителят е посочил, че вземанията на заявителя от длъжника произтичат от
сключен на 06.01.2020 г.между същите страни Договор за кредит № 005039 и Общи условия
за потребителски кредити на Овергаз Капитал към договора и за обезпечение на
задълженията по договора длъжникът е издал Запис на заповед, с който се е задължил, без
протест и разноски, при предявяване на записа, да заплати на кредитодателя сума в размер
на 15 507.21 лева. Записът за заповед е представен в оригинал и заявителят е изпълнил
изискването на чл.417,т.10 ,пр.второ ГПК като е приложил договора за потребителски
кредит, заедно с приложимите общи условия.
От външна страна записът на заповед е редовен, тъй като съдържанието му отговаря
на изискванията на чл.535 от ТЗ.
Заявеното за плащане по записа на заповед вземане е частично- за сумата в размер на
12 034.52 лева и включва: просрочена главница- 10 556.64 лева; просрочено възнаграждение
(договорна лихва) за периода 07.12.2020 г.- 07.06.2021 г.; наказателна лихва за забава за
периода 07.12.2020 г.- 07.06.2021 г.- 27.60 лв.; законна лихва за периода 07.06.2021-
29.04.2022 г. (в т.число 958.89 лв. върху главницата и 40.92 лева върху възнаграждението).
В т.17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че „при въведени от страните
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод и
във връзка с което е издаден запис на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение.“ За да е изискуемо вземането по записа на заповед е необходимо да е
изискуемо и вземането по каузалното правоотношение. Записът на заповед е предявен за
плащане на длъжника със същото съобщение, с което е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост- на „Телепоща със заверка на съдържанието от 13.04.2022 г. на „Български
пощи“ ЕАД и е получена лично на 18.04.2022 година. Следователно, записът на заповед е
надлежно предявен, а вземането по каузалното правоотношение е изискуемо. Съществува
обаче неяснота относно вземането и по какъв начин е формиран размерът на главницата и
различните видове лихви във връзка с договора. Това конкретизиране е необходимо, тъй
като с промяната на закона с Д.в. бр.102/2017 г. (приета след постановяване на ТР № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС) е въведено изискване в чл.417,т.10 от ГПК когато ценната книга, въз
основа на която се иска издаване на заповед за изпълнение, обезпечава вземане,
произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението да се прилага и договорът,
3
заедно с всички негови приложения, включително и приложимите общи условия.
Тълкуването на тази разпоредба дава основание на настоящия състав да счита, че
предпоставка за издаване на заповедта за изпълнение въз основа на записа на заповед, освен
неговата редовност от външна страна, е и изявлението на заявителя, че вземането, което
той обезпечава, е изискуемо в размера, за който се иска издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. В случая липсва информация относно размера на платените суми от
длъжника, т.е. каква част от задължението за главници и лихви е погасено.
Тълкуването на приложения към заявлението договор за потребителски кредит дава
основание на настоящия въззивен състав да приеме за правилен извода на Тетевенския
районен съд за нищожност на клаузата от договора за потребителски кредит относно
издаването на запис на заповед. Макар в договора да е посочено като обезпечение на
кредита поръчителство на физическо лице- такова няма, а като клауза на кредита (в т.14 от
него) е изведено изрично издаването на запис на заповед, т.е. записът на заповед се явява
задължително условие за отпускането на заема. А съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира
потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница.
Макар и като второстепенен мотив за отказ следва да се отбележи, че кредиторът не е
изпълнил изискванията на чл.34, ал.2 ЗПК, според който "Когато задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит са гарантирани чрез издаването на запис
на заповед или менителница, след всяко плащане кредиторът ги привежда незабавно в
съответствие с остатъка по задължението". Подобно отбелязване върху записа на заповед
няма, а от доказателствата към заявлението се установява, че записът на заповед е предявен
за плащане от длъжника в пълния му размер.
На следващо място – от съдържанието на договора за кредит може да се направи
извод и за наличието на неравноправни клаузи в него, които не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, т.е.нарушение и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, което
прави тези уговорки нищожни, на основание чл.146, ал.1 ЗЗП.А това рефлектира и върху
размера на задължението по договора за потребителски кредит, съответно и върху размера
на обезпечението. Като пример може да се посочи текстът на т.12.1, който е послужил като
основание на кредитора да не предостави на кредитополучателя целия размер на кредита,
тъй като част от него- в размер на 234.00 лева е удържана като такса по т.8.1 (такса за
определяне на степента на кредитния риск). Неправилно в посочената в заявлението сума са
включени главница и лихви- договорни, наказателни, мораторни и е поискано и присъждане
на законна лихва за забава върху цялото вземане, основано на записа на заповед, от датата
на подаване на заявлението и до окончателното изплащане, което е недопустимо- по арг. от
т.4 на ТР № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по т.д.№ 1/2004 г. на ОСТК.
Съдът намира за неоснователно изложеното в частната жалба, че в заповедното
производство по чл.417 от ГПК съдът обследва документите единствено от външна страна, а
соченето към наличие на каузално правоотношение, ако това не засяга реквизитите на
4
менителничния ефект, не би следвало да се взема под внимание от заповедния съд. Както
беше вече изложено по-горе изискуемостта на вземането по записа на заповед е обусловена
от изискуемостта и размера на вземането по каузалното правоотношение, в обезпечение на
което е издадена. Дори да е редовен от външна страна менителничният ефект, то същият не
би могъл да породи желаните правни последици, ако обезпеченият чрез него договор за
кредит е недействителен. Именно по тази причина в чл.417,т.10 ГПК е въведено изискването
за представяне на договора за кредит, наред със записа на заповед- за да може заповедният
съд да прецени дали искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на
неравноправна клауза в договор и да съобрази това обстоятелство.
Обжалваният съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 914 от 04.05.2022 година, постановено по
ч.гр.дело № 364 по описа за 2022 година на Тетевенския районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5