№ 5125
гр. Варна, 12.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100502286 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 76291/09.09.2025г.
по регистратурата на ВРС, подадена от Р. Г. М., чрез процесуалния си представител срещу
Решение № 3016/11.08.2025г. постановено по гр.д.№ 6547/2024г. по описа на ВРС, с което
жалбоподателят Е ОСЪДЕН да заплати на Е. С. К. сумата от 1277,68 лева, представляваща
неизплатени суми, произтичащи от договор за наем сключен на 22.08.2022г. за отдаване под
наем на недвижим имот - апартамент № 5, находящ се в гр. Варна, ул.“... /над ателие 2,
състоящ се от две стаи - дневна с кухненски бокс, спалня, баня, тоалетна, включващи:
неплатен наем - вноска за м.12.2022г. – 782,33 лева, разходи за ел.енергия и вода
/изразходвана вода с неплатена сметка за абонатен номер ... – 91,15 лева за периода от м.
06.2022г. до м.12.2022г. /датата на освобождаване на имота/ и неплатени сметки за ползвана
ел.енергия за м. 11.2022г. в размер на 111,92 лева и за м.12.2022г. в размер на 59,28 лева и
233 лева за подмяна на брава и ключове, ведно със законната лихва върху исковата сума от
1277,68 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.05.2024г. , на
основание чл.232 , ал.2, пр.1 и пр.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД; Е ОСЪДЕН да заплати сумата от
6801,88 лева - частична претенция от 9338,51 лева, представляваща претърпени
имуществени вреди в резултат ползването на наетото имущество по силата на Договор за
наем, сключен на 22.08.2022 г. за отдаване под наем на недвижим имот - апартамент № 5,
находящ се в гр. Варна, ул. „..., ет. 2, която частична претенция представлява определена от
вещото лице /в производството по чл.207 ГПК – ч.гр.д. № 3490/2023 на ВРС,42 състав
/стойност на щетите по пера както следва: 1. Подова настилка - ламинат - изцяло за смяна,
повреден без възможност за ремонт в двете стаи; 2. лайсна за ламинат полиран инокс -4 бр.;
3.кухненски плот - нарязан и обелен, гардероб с разбита долна лайсна и поведени плъзгащи
врати - закупуване, монтаж и демонтаж на кухненски плот, изрязване на отвори за мивка и
1
котлони, премахване на водобранна лайсна и поставяне на, разглобяване на шкаф за
хладилник и монтиране, почистване на кухня от мазнини при монтаж и демонтаж,
закупуване, кантиране и подмяна на 2 бр. наранени кухненски врати, разглобяване на
спалня, за да се подготви за поставяне на ламинат, разглобяване на гардероб с плъзгащи
врати, закупуване на механизъм за долна лайсна, сглобяване на гардероб в спалнята,
демонтаж и монтаж на душ- кабина, закупуване и монтаж на капак за тоалетна чиния;
4.капак на тоалетна чиния; 5.претапициране на столове; 6. Подмяна на калъф за матрак; 7.
Шкурене, шпакловане и боядисване - като стените били изцапани по начин, който не можел
да бъде почистен без цялостно боядисване; 8. Закупуване на латекс, грунд, шкурка; 9.
Закупуване на велпапе, тиксо, найлон; 10. Цялостно почистване, ведно със законната лихва
върху исковата сума от 6801,88 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 30.05.2024 г. на основание чл.233, ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД и Е ОСЪДЕНА да заплати
сумата от от общо 2 213,20 лева - сторените от ищцата съдебно - деловодни разноски по
делото пред настоящата инстанция, както и сумата от общо 1620 лева- сторените от ищцата
съдебно-деловодни разноски в производството по обезпечение на доказателства, водено под
номер на ч.гр.д. № 3490/2023г. по описа на ВРС,42-ри състав, на основание чл.78, ал.1 ГПК .
Въззивникът Р. М., чрез процесуалния си представител оспорва първоинстанционното
решение като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и
необосновано от събраните доказателства. Оспорва представените три договора за наем /от
31.07.2020г., от 21.07.2021г. и от 22.07.2022г./ да представляват едно и също облигационно
отношение. Излага, че депозит в размер на 800 евро е предоставен само по договора от
31.07.2020г. и само във връзка с този договор е съставен приемо-предавателен протокол. По
отношение на договора от 22.07.2022г. се посочва, че е със срок на действие до 15.08.2023г. и
по него не е предоставян депозит, нито е съставян приемо – предавателен протокол. Твърди,
че наемът за апартамента е заплатен до 30.12.2022г. с плащане на една и половина наемна
вноска в размер на 600 евро от 07.11.2022г. Прекратяването на договора е предприето от
ответницата с отправено до наемодателя едномесечно предизвестие със срок до 29.12.2022г.,
като до тази дата е заплатена и дължимата наемна вноска. На това основание се оспорват
изводите на съда за дължимост на наемна вноска за м.12.2022г. Оспорва се дължимостта и
на сумите за вода и ел.енергия предвид на това, че представените за тях писмени
доказателства касаят обект „ап.5А“, а не наетият апартамент № 5, т.е са недоказани. Оспорва
се и дължимостта на сторения разход за ключарска услуга в размер на 233 лева. По
отношение на иска за имуществени вреди, заявен в частичен размер от 6801,88 лева,
заявеното становище е за неоснователността му. Въззивникът се позовава на липсата на
съставен приемо-предавателен протокол към датата на сключване на договора за наем от
22.07.2022г., от който да е видно в какво състояние е предаден имота. Оспорват се
констатациите за замърсяване и увреждане на отдаденото под наем имущество отразени в
протокола съставен при прекратяване на договора – 30.12.2022г., които не се установяват от
показанията на разпитания свидетел и не са отразени от вещото лице изготвило заключение
по експертизата проведена в производството по чл.207 от ГПК. Посочва, че експертизата е
изготвена 7 месеца след освобождаването на имота и не може да се установи, че всички
2
вреди са причинени от наемателя, а не и от наемодателя в този период. По отношение
оценката на щетите счита, че правилно е те да бъдат оценени към м.01.2023г.,
непосредствено след прекратяване на договора, а не към м.07.2023г., когато е вече е
настъпило значително увеличение на цените на строителните материали и услуги. Счита, че
по договора е останал недоказан факта на увреждането на ламината в имота до степен
налагащ цялостната му подмяна по вина на наемателя, още повече при липса на
доказателства за състоянието му при сключване на договора за наем. Отделно от това
посочва, че подмяната му не представлява дребна поправка, за която отговорен да е
наемателя. По отношение на останалите вреди, становището е за недоказаността им във
времево отношение предвид липсата на данни за състоянието им към момента на сключване
на договора за наем. Възразява се и срещу изводите на съда за неоснователност на
направеното от ответницата възражение за прихващане на дължими от нея суми с вземането
й към наемодателя за платен депозит в размер на 800 евро по договора за наем от
31.07.2020г. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Е. С. К., чрез процесуалния си представител. Заявява становище за
допустимост, но неоснователност на депозираната въззивна жалба. Счита, че при
постановяване на обжалваното решение първоинстанционния съд е разгледал всички
възражения на страните и е обсъдил всички събрани доказателства, на база на което е
постановил законосъобразен акт. Посочва, че наемателят е бил в държане на имота от
момента на сключване на първоначалния договор за наем от 15.08.2020г. до 31.12.2022г.,
като депозит е предоставен веднъж, при първоначалния договор. Уточнява, че предмет на
договора за наем е обособена част от апартамент № 5, която е снабдена със самостоятелни
партиди за ток и вода, посочени в договора, като вещо лице е констатирало идентичност на
отчитаните уреди именно за ползвания от ответницата имот. Счита за правилен извода на
съда за прихващане на задържания депозит като неустойка по чл.2, ал.6 от договора, поради
извършени от наемателя нарушения на договора по чл.8, ал.3 и ал.4. Излага, че от
съставения при освобождаването на имота приемо-предавателен протокол установява, че
уврежданията не представляват обичайно овехтяване, а нанесени щети, които на основание
чл.9, ал.5 от договора са за сметка на наемателя. Излага, че решението правилно е
мотивирано със събраните показания на свидетеля на ищеца, като счита, че показанията на
свидетеля на ответницата не следва да бъдат кредитирани, тъй като изхождат от лице
заинтересовано от изхода на спора. Поддържа, че наемът за м.12.2022г. е останал незаплатен,
като посочва, че възраженията във въззивната жалба, че плащането е направено през
м.11.2022г. са направени за първи път тогава и са преклудирани. По отношение на иска за
имуществени вреди счита, че същите по вид и стойност са установени по безспорен начин
със заключението на проведената експертиза в производството по обезпечаване на
доказателства по ч.гр.д.№ 3490/2023г. по описа на ВРС, както и проведената такава в
рамките на първоинстанционното производство. Моли обжалваното решение да бъде
3
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260
ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Страните се
представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт. Делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 76291/09.09.2025г. по
регистратурата на ВРС, подадена от Р. Г. М., чрез процесуалния си представител срещу
Решение № 3016/11.08.2025г. постановено по гр.д.№ 6547/2024г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 2286/2025г. за разглеждане в открито съдебно
заседание на 03.12.2025г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4