РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 21.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТАНЯ
ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа
докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 42 /
2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 10 от 24.01.2022 г., постановено по НАХД № 86/2021 г., Ловешкият районен съд, втори състав, е изменил Наказателно постановление № 531217-F532693 от 23.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Централно управление на НАП, с което е наложена на „*****“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление: с. *****, ул. „*****, представлявано от управителя К.К.Д., ЕГН: **********, на основание чл. 53, във вр. с чл. 27/чл.83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 700 лв., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като е намалил размера на имуществената санкция от 700 лв. на 500 лв.
Със същото решение Ловешкият районен съд, втори състав, е потвърдил Наказателно постановление № 531217-F532693 от 23.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Централно управление на НАП, в останалата му част.
Със същото решение е осъдено „*****“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление: с. *****, ул. „*****, представлявано от управителя К.К.Д., ЕГН: **********, да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Недоволно от така постановеното решение е останало „*****“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление: с. *****, ул. „*****, представлявано от управителя К.К.Д., което чрез адв. С.Л. от ЛАК, е подало в законния срок касационна жалба против решението на ЛРС. Твърди се, че решението на ЛРС противоречи на разпоредите на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209 от АПК, но не и по приложимия чл. 348 от НПК, поради което касационната инстанция намира, че са наведени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Сочи се, че не е конкретизирана формата на изпълнителното деяние по чл. 185 от ЗДДС, както и че в АУАН и НП не било посочено къде точно са намерените пари извън касата. Отделно се оспорва посочената за нарушена норма на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като се сочи, че част от преброената в обекта сума извън касата – тази в портмонето – е била получена от продажбата на стоки. Оспорва се и частта на обжалваното решение, с което са присъдени разноски на НАП за юрисконсултско възнаграждение, като се сочи, че след като наказателното постановление е изменено и е намален размерът на имуществената санкция, то разноски е следвало да бъдат присъдени на жалбоподателя, а не на ответника. В заключение се моли касационната инстанция да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени изцяло наказателното постановление, както и да отмени частта на решението на ЛРС, с което касаторът е осъден да заплати разноски, като допълнително касаторът претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Л., която поддържа касационната жалба, включително в частта срещу решението на ЛРС за разноските, като се сочи, че разноските е следвало да бъдат присъдени по пропорционалност по реда на ГПК, а не, както е приел ЛРС, по правилата на НПК.
Ответникът по касационната жалба отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Централно управление на НАП, не се представлява в съдебно заседание, като е представено писмено становище вх. № 1347/25.03.2022 г., чрез юрк. Д.И., в което се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение на ЛРС, като се моли решението на ЛРС да бъде оставено в сила изцяло, като се претендират разноски за юрисконсулт за настоящата инстанция в размер на 80 лв.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е основателна, като намира, че при издаване на наказателното постановление са допуснати процесуални нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като отделно се оспорва приетата от РС фактическа обстановка.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение РС - Ловеч е изменил Наказателно постановление № 531217-F532693 от 23.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Централно управление на НАП, с което е наложена на „*****“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление: с. *****, ул. „*****, представлявано от управителя К.К.Д., ЕГН: **********, на основание чл. 53, във вр. с чл. 27/чл.83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 700 лв., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като е намалил размера на имуществената санкция от 700 лв. на 500 лв.
Със същото решение Ловешкият районен съд, втори състав, е потвърдил Наказателно постановление № 531217-F532693 от 23.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Централно управление на НАП, в останалата му част.
Касационната инстанция намира, че диспозитивът на решението на ЛРС, с който е потвърдено наказателното постановление „в останалата му част“ е ненужен, в който смисъл решението на ЛРС е непрецизно, поради това, че с Наказателно постановление № 531217-F532693 от 23.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Централно управление на НАП не са наложени няколко имуществени санкции, в който смисъл наказателното постановление няма няколко части. Ето защо за прецизност следва да се посочи, че е било достатъчно да се измени наказателното постановление, като се намали размерът на имуществената санкция, наложена с наказателното постановление, предвид това, че липсват две и повече административни нарушения, респ. не са наложени две и повече имуществени санкции. Независимо от горното, ненужният диспозитив на решението на ЛРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 531217-F532693 от 23.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Централно управление на НАП, „в останалата му част“ не влияе на законосъобразността на обжалваното решение на Ловешки районен съд.
Районният съд е изложил подробни мотиви, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а по същество административното нарушение е доказано въз основа на всички писмени и гласни доказателства, които РС е обсъдил поотделно и в цялост.
Касационната инстанция споделя подборните мотиви на РС за законосъобразност на наказателното постановление, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Следва да се посочи, че са правилни изводите на РС за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, като не се констатира нито процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН във връзка с непълнота на описанието на административното нарушение в НП, нито нарушение на друг реквизит на наказателното постановление и АУАН.
Съгласно чл. 185, ал. 2, изречение първо от ЗДДС, за нарушения на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по ал. 1 на същия член, за физическите лица, които не са търговци, се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - или имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева. Съгласно второто изречение на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, обаче, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева.
Следва да се посочи, че практиката на Административен съд – Ловеч е константна, че приложима административнонаказателна разпоредба за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е именно разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, като липсва допуснато процесуално нарушение относно правната квалификация на административното нарушение.
Както правилно е приел районният съд, от всички писмени и гласни доказателства се доказва извършеното административно нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като пред районният съд касаторът /тогава жалбоподател/ не е представил доказателства, обосноваващи различна фактическа обстановка от приетата от районния съд, която се основава на всички писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност, които правилно районният съд е кредитирал.
Касационната инстанция споделя тези мотиви на РС, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Неоснователно е възражението на касатора, че в АУАН и НП „не се сочи къде са намерени парите, на кои места“, т.к. местонахождението на наличните парични средства не представлява елемент от фактическия състав на административното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. За съставомерността на същото административно нарушение е достатъчно посочването в АУАН и НП, че от наличното фискално устройство е разчетена касова наличност в размер на 306,50 лв., а общата касова наличност, която е установена в обекта, е в размер на 485,73 лв., като е установена положителна разлика между разчетената наличност от фискалното устройство и фактическата наличност в размер на 179, 23 лв.
В допълнение касационната инстанция намира, че предвид това, че безспорно – административното нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ – не води до неотразяване на приходи, приложима е административнонаказателната разпоредба на чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която размерът на имуществената санкция е от 500 лв. до 2000 лв. Константна е практиката на административнонаказващите органи, а и на съдилищата при първо нарушение да се налага минимален размер на имуществената санкция, предвидена в съответния закон, поради което и правилно районният съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на имуществената санкция до минимума от 500 лв., съгласно сочената административнонаказателна разпоредба.
Касационната инстанция споделя и мотивите на РС, с които е осъдено дружеството да заплати в полза на НАП разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв., като намира, че правилно РС е приложил по аналогия разпоредбите на НПК, приложими по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН.
Правилно е прието от РС, че: „В административнонаказателното производство по аналогия намират приложение разпоредбите на НПК, като към тях изрично препраща нормата на чл.84 от ЗАНН. Това всъщност не е случайно, предвид сходствата при протичането на двете производства. В този смисъл, общото правило на чл.189, ал.3 от НПК гласи, че след като деецът е признат за виновен, то той дължи сторените в производството разноски, без значение какво наказание му е наложено и дали въобще му е наложено наказание (напр. в случаите на чл.183, ал.3 от НК). Налага се изводът, че осъждането за разноските е обвързано единствено с установяване на противоправно поведение от страна на дееца (престъпление по НК или административно нарушение по ЗАНН), което в крайна сметка е станало причина за образуване на производството и съответно за сторването на разноски от страна на съответния орган. Без значение за произнасянето по разноските е какво наказание ще се наложи или изобщо дали такова ще бъде наложено, доколкото основанието за възлагане на разноските не е наложеното наказание, а извършеното престъпление /нарушение/. Като допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза са и мотивите на ТР № 3 от 08.04.1985 г. по н.д.№ 98/1984 г., ОСНК на ВС, където е прието, че ако наказателното постановление бъде изменено и ако в производството има сторени разноски от страна на съда (за възнаграждения на вещи лица, изплатени пътни на свидетели и т.н.), то те се възлагат изцяло на жалбоподателя, а не съразмерно. Поради тези съображения съдът счита, че с оглед доказването в обсъждания тук случай на извършеното от страна на жалбоподателя административно нарушение, то той следва да бъде осъден да заплати изцяло сторените от наказващия орган разноски.“
Според касационната инстанция именно изричната препращаща разпоредба на чл. 84 от ЗАНН изключва приложимостта по аналогия на ГПК в производствата по обжалване на наказателни постановления, в които приложим е именно НПК, а не ГПК. Ето защо не следва да се прилагат разпоредбите на ГПК в частта за разноските в производствата по ЗАНН, в който смисъл доводът на касатора за приложение на ГПК и присъждане на разноски „по пропорционалност“ е неоснователен.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд е законосъобразно в цялост, поради което следва да бъде оставено в сила изцяло.
При този изход на делото основателна е претенцията на
ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание действащата в момента редакция на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 37
от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
чийто размер с оглед правната и фактическа сложност на делото и
обстоятелството, че ответникът е представил само писмено становище, без да се е
явил процесуален представител по делото, касационната инстанция определя на 80
лв. – колкото именно са претендирани от ответника с писмено становище вх. №
1347/25.03.2022 г. на юрк. Д.И..
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло решение № 10 от 24.01.2022 г., постановено по НАХД № 86/2021 г. на Ловешкия районен съд, втори състав.
ОСЪЖДА „*****“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление: с. *****, ул. „*****, представлявано от управителя К.К.Д., ЕГН: **********, да заплати на Национална агенция за приходите разноски за юриконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет лева/ разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: