№ 10672
гр. София, 10.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110169957 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 118, ал. 2 ГПК.
Горепосоченото гражданско дело е образувано въз основа на подадена от Б. ЯНК.
М. искова молба, с която са предявени отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1,
вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК срещу „Топлофикация София“ ЕАД за сумите 2359,91 лева –
главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода от 01.12.2012 г. до
30.04.2014 г. и 286,86 лева – законна лихва за периода от 31.01.2013 г. до 14.08.2015 г.
Ищецът твърди, че срещу наследодателя му – Я.К. М. е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 54424/ 2016 г., по описа на Софийски районен съд, 63 състав. За принудителното
събиране на вземанията било образувано изпълнително дело № 20178580401522, по описа
на ЧСИ Уляна Димоларова. Според твърденията в исковата молба ищецът не дължи ½ от
сумите, за които е издаден изпълнителният лист, тъй като вземанията за тях са погасени по
давност поради обстоятелството, че не са поискани и извършени по изпълнителното дело
изпълнителни действия, които да прекъснат давността, а самото изпълнително производство
е перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Като разгледа исковата молба настоящият съдебен състав намира, че не е местно
компетентен да се произнесе по предявените искове. Съгласно нормата на чл. 113 ГПК в
редакцията след изм., обн. в ДВ 65 от 2018 г. (в сила от 7.08.2018 г.), исковете на и срещу
потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Същата регламентира местна
подсъдност на исковете, свързани с потребителски спорове, за която съдът следи служебно
на основание чл. 119, ал. 3 ГПК. Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за
спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и
потребители – в този смисъл са Определение № 241/ 05.04.2013 г. по ч.т.д. №1395/ 2013 г. на
ВКС, ІІ т.о. и Определение № 1019/ 09.11.2012 г. по ч.т.д. № 783/ 2012 г. на ВКС, II т.о.
Нормата на чл. 113 ГПК не разграничава вида на предявения иск и съответно вида на
търсената защита, а предвижда като предпоставка за прилагането й страна по спора да е
потребител. Според § 13, т. 1 от ЗЗП „потребител” е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност”. Физическото
лице, което отговаря на посочените условия не губи качеството си потребител, когато търси
последваща защита срещу изпълнително основание, удостоверяващо притезание на
ответника по потребителски договор. При липса на изрично посочени в чл. 113 ГПК
ограничения, следва да се приеме, че разпоредбата намира приложение за всички спорове
между потребителя и търговеца/доставчика, свързани със съществуващия между тях
договор, включително и с наличието или не на задължения по него. Нормата на чл. 113 ГПК
1
следва да намери приложение и по отношение на спорове между наследника на потребителя
и търговеца, доколкото наследникът встъпва в правата и задълженията на потребителя,
произтичащи от съответния потребителски договор, а самият спор произтича от
потребителския договор.
В настоящия случай спорът, повдигнат за решаване, произтича от потребителски
договор – договор за доставка на топлинна енергия между наследодателя на ищеца - Я.К. М.
и „Топлофикация София“ ЕАД. Чрез предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК ищецът цели да бъдат отречени
правата на ответника, произтичащи от този договор, тоест да бъде признато за установено,
че същият не му дължи съответните вземания, основаващи се на договора за доставка на
топлинна енергия, за принудителното събиране на които е образуван изпълнителен процес.
Поради това приложение следва да намери нормата на чл. 113 ГПК, регламентираща
местната подсъдност при потребителски спорове. Без значение е, че ищецът е наследник на
потребителя, тъй като с оглед на изложеното по-горе водещият критерий за определяне дали
даден спор е потребителски е правоотношението, от което е възникнало спорното вземане.
Видно от служебно направена справка за адресна регистрация на ищеца Б. ЯНК. М.
регистрираният му настоящ адрес е в с. Ягнило, Община Ветрино, Област Варна.
Следователно местно компетентен да разгледа и да се произнесе по предявените искове
съгласно чл. 113 ГПК е Районен съд– Провадия, в чийто съдебен район се намира с. Ягнило,
Община Ветрино, а не Софийски районен съд. Последното налага на основание чл. 118, ал. 2
ГПК производството по делото пред Софийски районен съд да бъде прекратено, а делото
изпратено по подсъдност на Районен съд – Провадия.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА висящото пред Софийски районен съд, 51 състав, производство по
гр.дело № 69957/ 2021 г.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - Провадия.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на ищеца.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Районен съд –
Провадия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2