РЕШЕНИЕ
№ 22107
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110101385 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от С. С. Л., ЕГН
**********, чрез адв. М., против "К." ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "В." 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б." и против
"А. Т." ЕООД, ЕЖ: ..., гр. София, гр. София, бул. "В." 146 (сграда А), ет. 4
Бизнес център "Б.".
В исковата молба са налице твърдения, че ищцата е страна по договор за
потребителски кредит CN 2639567/15.09.2022 г., сключен с "К." ЕАД.
Съгласно този договор, ищцата получава под формата на кредит, сумата в
размер на 250 лева. Съгласно чл.4 ал. 1 от договор за потребителски кредит №
2639567/15.09.2022 г., ищцата следва да сключи Договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството А. Т. ЕООД, с цел да бъде обезпечен,
сключеният Договор за потребителски кредит. На 15.09.2022г., ищцата
сключва с Ай Тръст ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по
който следва да заплати сумата от 100 лева. Ищцата твърди, че е заплатила по
договор за потребителски кредит № 2639567/15.09.2022 г., сумата в размер на
260 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на
100 лева. В изпълнение на задълженията по договор за потребителски кредит
№ 2639567/15.09.2022 г., и Договор за предоставяне на поръчителство на
ищцата са издадени и удостоверения от К. ЕАД и А. т. ЕООД, че договорите
са приключили и сумите са изплатени.
Ищцата счита, че договор за потребителски кредит №
2639567/15.09.2022 г., сключен с „К.“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.
1
1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК. Счита и че
Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с А. т. ЕООД е нищожен
на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
На първо място счита, че договор за потребителски кредит №
2639567/15.09.2022 г., със „К.“ ЕАД е недействителен на специалните
основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл. 11,ал. 1,т.
9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в
Договор за потребителски кредит е посочен годишен лихвен процент, но
липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично
посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или
е променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора,
нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи
проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително
прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава
правата на ищцата и е основание за недействителност на Договор за
потребителски кредит сключен с „ К.“ ЕАД. В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е
предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В случая имаме погасителен план, но той
изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсва задължителната
информация по ЗПК. Доколкото в Договор за потребителски кредит е
предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите
е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната
периодичност. Това не е сторено то кредитодателя, а единствено и само се е
задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво
точно се съдържа в гази обща сума. Това създава невъзможност за ищцата да
разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти
включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно
самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем. На
следващо място, процесния договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.
2
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В договор за
потребителски кредит C N 2639567/15.09.2022 г., е посочена само абсолютна
стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компонента точно са включени в него и
как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент
на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз
на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В настоящият случай не става ясно
какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е
предвидена дължимостта на такса гарант. Не става ясно дали същите са
отразени в ГПР. Не става ясно, изобщо какво все включва в ГПР. В случая, в
договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се
има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в
ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни
елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се
създават предпоставки кредиторът да ги На следващо място с договор за
потребителски кредит CN 2639567/15.09.2022 г., е нищожен и поради
неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния
размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се
претендира чрез Договор за предоставяне на поръчителство не е включена в
ГПР и ГЛП. В Договор за потребителски кредит е посочен ГПР, но чрез
включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/
поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали
двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение
относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.
С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се
заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с
уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за
поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута
определена с ПМС№426/2014г. Наред с това, при извършена справка в
Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че
същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "А.
Т." ЕООД е "К." АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни
сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на "А. Т."
ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се
3
разпределя в полза на едноличния собственик "К." АД. С оглед това
обстоятелство може да се заключи, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в
договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие
ще бъде разпределено като печалба на "К." АД. С договора за поръчителство
не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "К." АД,
доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "К." АД
кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за
поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4
ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и
договора за поръчителство. Поради невключване на уговорките за заплащане
на разходи по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита
на потребителите. С преюдициално заключение по дело С[1]453/10 е прието ,
че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР
представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.
ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4
ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е
налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния
Договор за потребителски кредит № 2563239/01.05.2022 г. относно
определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на
закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него
не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като
изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е
приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената
по[1]горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия
договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК,
която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма
изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за
потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен. По отношение
4
на втория осъдителен иск, счита, че така сключеният Договор за предоставяне
на поръчителство от 15.09.2022г., сключен с дружеството „А. т.“ ЕООД е
нищожен на основание чл. 26 ал. 1 пр. З от ЗЗД, както и на основание чл.26
ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като съображенията за това
са следните: В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД
е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.
№395/2008г„ Решение №1270/2009г. по гр.д. №5093/2007г., определение№877
по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума
за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.
289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и
чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във
всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от
страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по
смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се е достига до значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на
кредитора.
На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство от
15.09.2022г. с дружеството „А. т.“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига
до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на
закона на основание чл.26 ал. 1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. В
настоящия случая, възнаграждението което следва да се заплати по Договор за
предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразен в определение
ГПР.
Ищцата формулира искане на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, съдът да
осъди „К.“ ЕАД да й заплати, сумата в размер на 10 лева, недължимо платена
договорна лихва по недействителен договор за потребителски кредит №
2639567/15.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и съдът
на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди Ай тръст ЕООД да й сумата в
размер на 100 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по
недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 15.09.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда,
до окончателното изплащане на сумата. Прави искане за изискване от
ответниците на процесните договори, както и справки за извършените
плащания.
5
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника "К." ЕАД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника "А. Т." ЕООД. Заявява, че оспорва исковете като неоснователни.
Оспорва изцяло по основание и размер иска за връщане на договорна лихва по
договор за потребителски кредит № 2639567/15.09.2022 г. (Договора за
кредит), с кредитора К.ЕАД (К.). Не спори, че С. С. Л. е сключила договор за
предоставяне на поръчителство с ответника А. Т. ЕООД (А. Т.) от същата дата,
както и че договор за потребителски кредит № 2639567/15.09.2022 г. е погасен
предсрочно. Не спори, че К.ЕАД е получило сумата от 10 лева – договорна
лихва по процесния договор за кредит. Оспорва, че договорът за предоставяне
на поръчителство с А. Т. е „задължително условие за получаване на кредита“
(по дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК), което е изискване вземанията на А.
Т. да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19 от ГПК. Изричната уговорка
между страните (чл. 4, ал. 3 от Договора за кредит) е, че кредитополучателят
не е длъжна да сключи договор с А. Т. „ В случай че Кредитополучателят е
заявил Кредит без Обезпечение, срокът за одобрение на Заявлението е 14
(четиринадесет) дни от подаване на Заявлението“ – т.е. Договорът за кредит
изрично урежда опцията за кредит без обезпечение. Договорът на ищцата с Ай
Тръст не „такса гарант“. Изцяло невярно е, че ищцата е „следвало“ да сключи
договор с Ай Тръст - писмената уговорка на чл. 4, ал. 3 на Договора за кредит
сочи обратното.
На следващо място счита, че чл. 9 на Приложение № 1 дава общ размер
на всички плащания (главница и лихва). При ясен размер на главницата,
общият размер на дължимата лихва по всички е разликата между сумата на
всички плащания и главницата по кредита. Твърди, че при липса на уговорка
за променлив лихвен процент числото на лихвата в чл. 8 на Приложение № 1 е
непроменливо и е в размера, посочен в чл. 7 на Приложение № 1 към договора
за кредит. Оспорва, че А. Т. е получило сумата от 100.00 лева от ищцата за
предоставената от А. Т. услуга гаранция по погасения кредит за срока, за
който е предоставило услуги. Твърди, че А. Т. е получило само 77,57 лева, но
не и горницата от 22,43 лева до 100 лева, които се претендират с исковата
молба. Ответникът твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство
между ищцата и А. Т. е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД
и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи
по кредита. По силата на договора за предоставяне на поръчителство А. Т. се
задължава да извърши за сметка на доверителя (ищцата) възложените от него
действия, а именно да отговаря пред кредитора К. солидарно с ищцата за
изпълнението на всички негови задължения по Договора за кредит, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията му. Вземанията за
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват
само в полза на Ай Тръст, а не в полза на кредитодателя Кредисимо, както се
сочи в Исковата молба. Кредисимо дори не е страна по договора между
ищцата и Ай Тръст. Оспорва като неоснователни твърденията за нарушение на
6
изискванията за добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на
страните и на добрите нрави при договора за предоставяне на поръчителство.
На последно място, свързаност между К. и А. Т. не води сама по себе си до
„скрито оскъпяване на кредита“. К. е едноличен собственик на капитала на А.
Т., видно от публичния регистър на ТРРЮЛНЦ, но А. Т. е отделно юридическо
лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен
предмет на дейност. Няма правна пречка едно юридическо лице да бъде
едноличен собственик на капитала на друго юридическо лице.
С протоколно определение от 13.11.2024 г., съдът, на основание чл. 214
ГПК е допуснал изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД срещу А. Т. ЕАД чрез неговото оттегляне по чл. 232 от ГПК, като
производството е прекратено за разликата над 77.57 лв. до пълния предявен
размер от 100 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
С определение от 05.04.2024 г. съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните С. С. Л. и "А. Т." ЕООД
обстоятелствата, че С. С. Л. е сключила договор за предоставяне на
поръчителство с ответника А. Т. ЕООД от същата дата, както и че договор за
потребителски кредит № 2639567/15.09.2022 г. е погасен предсрочно, както и
че К. ЕАД е получило сумата от 10 лева – договорна лихва по процесния
договор за кредит.
Видно от представените по делото писмени доказателства между ищеца
и ответника К. ЕАД е сключен договор за потребителски кредит №
2639567/15.09.2022 г., по силата на който ищцата получила под формата на
кредит, сумата в размер на 250 лева. Съгласно чл. 4 ал. 1 от договор за
потребителски кредит № 2639567/15.09.2022 г., ищцата следва да сключи
Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството А. Т. ЕООД, с цел
да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит.
На 15.09.2022г., ищцата сключила с А. Т. ЕООД, Договор за
предоставяне на поръчителство, по който следва да заплати сумата от 100
лева. Между страните не е налице спор, че ищцата е заплатила по договор за
потребителски кредит № 2639567/15.09.2022 г., сумата в размер на 260 лева,
от които 250 лв. главница и 10 лв. договорна лихва, а по Договор за
предоставяне на поръчителство сумата в размер на 77.57 лева, което
обстоятелство е признато в отговора на исковата молба.
В изпълнение на задълженията по договор за потребителски кредит №
2639567/15.09.2022 г., и Договор за предоставяне на поръчителство на ищцата
са издадени и удостоверения от К. ЕАД и А. т. ЕООД, че договорите са
приключили и сумите са изплатени.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави
7
следните правни изводи:
Основателността на предявените искове се предпоставя от установяване
от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
предаването, респ. получаването на процесните суми от ответниците, които от
своя страна следва да установят наличието на валидно възникнало основание
за тяхното задържане.
Съдът намира, че сключеният между страните договор за потребителски
кредит № 2639567/15.09.2022 г., попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има
характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за
него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В процесния договор за паричен заем е посочен действителния
процент на ГПР, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението по договора за предоставяне на обезпечение, сключен от
потребителя с А. Т. ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Плащането на възнаграждението за поръчителство обаче не
е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е
включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на
разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Разходът за
възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на Ай Тръст ЕООД
по процесния договор за паричен заем, отговаря на поставените от ЗПК
изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. При отчитането на
възнаграждението за предоставяне на поръчителство като несъмнен разход
действителният ГПР би бил завишен с 40 %, като предвиденото
възнаграждение на поръчителя надвишава и повече от пет пъти уговорената
между страните възнаградителна лихва.
Оттук и със сключването на договора за поръчителство се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за заем, което е уговорено по друго
8
правоотношение и единствено с цел да се избегнат (заобиколят)
ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Така уговореното възнаграждение има
значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в
оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя
нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение /арг. чл. 19, ал. 5
ЗПК/ и липса на основание за дължимост на това вземане.
Ето защо и макар формално договорът за паричен кредит да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради
неспазването на чл. 11, т. 10 ЗПК.
В решение по дело C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2,
буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. От посоченото следва, че грешно посочен
ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата стойност на
кредита.
В същото време договорът, сключен между потребителя и К. ЕАД и
договорът, сключен между потребителя и А. Т. ЕООД, се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните,
поради което последиците от недействителността на договора за паричен
кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне
на поръчителство, поради естеството на правоотношенията. Въпреки че
договорът за заем и договорът за предоставяне на поръчителство, формално
представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се
разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за
необходимост от предоставяне на обезпечение, без друга възможна
9
алтернатива, чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство от
заемателя с одобрено от заемодателя юридическо лице - поръчител,
сключването на договора за предоставяне на поръчителство в деня, в който е
усвоена сума от кредитната линия по договора за потребителски кредит, както
и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, ведно с основното задължение по заема. Оттук и
недействителността на договора за паричен заем води до недействителност на
свързаната с него обслужваща сделка – договорът за предоставяне на
поръчителство. В тази насока следва да се има предвид и че при извършена
справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се
установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на
капитала на "А. Т." ЕООД е "К." АД. Основен предмет на дейност на
ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. С оглед това
обстоятелство може да се заключи, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в
договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие
ще бъде разпределено като печалба на "К." АД. С договора за поръчителство
не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "К." АД,
доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "К." АД
кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за
поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал.
4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и
договора за поръчителство.
По исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Недопустимостта на неоснователното обогатяване е не само източник
на задължения, но и принцип на гражданското право. Според Постановление
на Пленума на ВС № 1 от 28.05.1979 г. "фактическият състав на чл. 55, ал. 1
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е
станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение."
Неоснователното обогатяване е извъндоговорен източник на задължения,
които възникват по силата на закона. Този вид правоотношения не почиват на
основата на вината, а имат обективно основание във всички законово уредени
фактически състави. Основанието се определя, като валидно възникнало
правоотношение, от което възникват права и задължения, основанието е
юридически факт, който поражда обогатяването на един субект и
придобиването на блага, права или погасяването на правни задължения.
На следващо място съдът намира, че ищецът установи освен
10
нищожността на процесните договори и че е платил на ответника
кредитодател сумата за договорна лихва в размер на 10 лв., видно от
горецитираното удостоверение, а и на поръчителя А. Т. ЕООД твърдяното
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на
77.57 лева, което обстоятелство е признато в отговора на исковата молба.
Такъв извод следва и от горецитираното удостоверение. Затова съдът намира,
че исковете се явяват доказани по основание и размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има
право на разноски в размер на 89 лв., представляващи държавна такса,
съразмерно на уважената част от исковете и с оглед частичното прекратяване
на делото, а предоставилия безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА адв. М. В. М. има право на адвокатско възнаграждение в
размер на 854.40 лв., представляващи минимален размер на адвокатско
възнаграждение с включен ДДС с оглед представените доказателства за
регистрация по ДДС.
При този изход на делото разноски се следват и на ответника А. Т. ЕООД
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК съразмерно на прекратената част от иска в
размер на 22 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "К." ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. "В." 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б.", да заплати на С. С. Л.,
ЕГН **********, със съд. адрес гр. П., бул. П. ш. № 81, ет. 3, ап. Б, чрез адв.
М., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 10 лева, недължимо
платена договорна лихва по недействителен договор за потребителски кредит
№ 2639567/15.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда 05.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА "А. Т." ЕООД, ЕЖ: ..., гр. София, гр. София, бул. "В." 146
(сграда А), ет. 4 Бизнес център "Б.", да заплати на С. С. Л., ЕГН **********,
със съд. адрес гр. П., бул. П. ш. № 81, ет. 3, ап. Б, чрез адв. М., на основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата в размер на 77.57 лева, недължимо платено
възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на
поръчителство от 15.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда 05.01.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 39
лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА "К." ЕАД, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "В." 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б.", да заплати адв. М. В.
11
М., с адрес на упражняване на дейността в гр. П., бул. П. ш. № 81, ет. 3, ап. Б,
сума в размер на 480 лв., представляващи възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца С. С. Л. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА "А. Т." ЕООД, ЕЖ: ...., гр. София, гр. София, бул. "В." 146
(сграда А), ет. 4 Бизнес център "Б.", да заплати адв. М. В. М., с адрес на
упражняване на дейността в гр. П., бул. П. ш. № 81, ет. 3, ап. Б, сума в размер
на 374.40 лв., представляващи възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищеца С. С. Л. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА С. С. Л., ЕГН **********, със съд. адрес гр. П., бул. П. ш. №
81, ет. 3, ап. Б, чрез адв. М., да заплати на "А. Т." ЕООД, ЕЖ: *********, гр.
С., бул. "В." 146 (сграда А), ет. 4 Бизнес център "Б.", сума в размер на 22 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 вр.
ал. 4 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12