Р Е Ш Е Н И Е
№ 18 / 26.1.2018г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер......687....по описа за............2017…...............година
Производството по настоящото
дело е образувано по повод подадената искова молба от Агенция за събиране на вземания ЕАД гр. София с която същото дружество е предявило срещу установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу М.А.А. .Със
същият иск горепосочения ищец моли съда да постанови решение с което да приеме за
установено по отношение на горепосочения ответни , че същият дължи на
ищеца следните суми произтичащи от неизплатени
задължения по договор за паричен заем от
24.12.2014 година , а именно : парична
сума в размер на 300 лв. – главница ,договорна лихва в размер на
сумата от 30, 65 лв. дължима се за периода от 21.01.2015 г. до 21.05.2015
година , сумата от 45 лв. представляваща такса разходи ,сумата от 182
лв. представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за
периода от 21.01.2015 година до 21.05.2015 година , сумата от 71, 77 лв.
представляваща обезщетение за забава за периода от 22.01.2015 г. до датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 02.03.2017
г. както и законната лихва върху главницата
, считано от датата 02.03.2017 година – датата
на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане
, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по № 149 от 8.3.2017
г. по ч. гр.д. № 201 / 2017 година по описа
на Районен съд Карнобат , както и сумата от 225 лв. представляваща всички направени по заповедното производство съдебни разноски.
Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да
осъди ответната страна да му заплати и
сумата от 325 лв. представляваща
всички направени от него съдебни
разноски по настоящото дело на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован, се
явява лично неговият процесуален представител и поддържа така предявените от него искове, ведно с всички законни
последици от това.
Ответницата М.А.
в
преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подала отговор по исковата молба с която
са предявен горепосочените установителен
иск срещу нея и по този начин взема становище по същите искове като считат същите за неоснователни и недоказани по съображения изложени от нея в
същия отговор .Прави възражения за
нищожност на чл. 8 от същия договор за
заем по отношение на претендираната сума
за разходи в размер на 45 лв.поради противоречието й със закона и за нищожност на клаузата
по чл. 4 от договора за паричен заем
касаеща неустойка в размер на 182
лв.поради противоречието й с добрите нрави и че същите суми по този начин не се
явяват дължими от нея, които възражения като направените в съответния срок ,
съдът е приел за разглеждане.
Същата ответница
редовно призована не се явява в съдебно заседание , като не се явява и съответен неин процесуален представител и по този начин не взема допълнително
или друго становище по предявените срещу
нея искове.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият
предявен от ищеца Агенция за събиране на вземания ЕАД гр.София иск се явява по своята същност положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника М.А.А. съществуването в полза на ищеца Агенция за
събиране на вземания ЕАД на твърдяните от него вземания за посочените от него суми. За да бъде уважена тази
претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от
ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно :
между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е била налице
валидно правоотношение обективирано в получаването на твърдения от страните паричен заем , ищецът като страна по това валидно
правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил
твърдяната от него парична сума по заема на ответника в качеството му на заемател на същата ,
ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно
т.е. да не е извършил задължителните плащания по договора за заем и последно
в полза на ищеца по делото при условията
на чл. 417 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение, както и
респективно тука следва страната - ответника да е бил валидно уведомен , че
кредита е предсрочно изискуем.
По силата на
представения договор за паричен заем №
2213471 от 22.12.2014 г. сключен
между Изи Асет Мениджмънт АД гр. София и
М. , е че същото кредитно учреждение в качеството й на заемодател - респ. кредитодател е предоставило на същата ответница
заем в размер на сумата от 300 лв. ,
като същата сума е била усвоена изцяло от ответника А. ,
като същата се е съгласила да я заплаща на съответни месечни вноски в размер на
66, 13 лв. и лихви уговорени в същия
договор , като по този начин кредитното учреждение е изпълнило изцяло задълженията си по
договора за кредит , посочен по- горе.
В чл. 8.3. от договора при допусната забава в плащанията на главницата и / или
лихвата над 90 дни , то заемателят дължи
на заемодателят законна лихва за забава
, а съгласно чл. 9 ал.1 от договора ако
заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите се месечни
погасителни вноски , то заемодателят има право да предприеме
всички позволени от закона
действия , за да събере своето вземане към него, а съгласно чл. 10 от договора
страните са се съгласили , че
заемодателят има право по всяко
време да прехвърли вземанията си по
настоящия договор на трето лице ,
включително и да заложи вземането
си в полза на третото лице, съгласно
Закона за особените залози. Затова това кредитно учреждение предвид допуснатото неизпълнение на договора за заем изразяващо се в неиздължаването от страна на заемателят А. на уговорените по договора месечни погасителни вноски , е
прехвърлил вземанията си към заемателят по този договор видно от приложените писмени
доказателства , а именно : рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземанията / цесия / , потвърждение за
сключена цесия на основание чл. 99 ал.3 от Закона за задълженията и договорите
, пълномощно ,подписани между кредитното учреждение и ищцовото дружество с
който първото е прехвърлило на второто вземанията си по процесния договор за
заем по отношение на ответницата , която пък е уведомена изрично за тази цесия
с нарочно уведомително писмо , която тя лично е получила на дата 14.07.2015
година. Тъй като е получило правата на заемодателя по процесния договор за
паричен заем с подаване на заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за горепосочените
суми респ. ищецът е инициирал нарочно заповедно производство ,
като по този начин по това заявление е
образувано ч.гр.д. № 201 / 2017 г. по
описа на КРС по което последният съд е издал заповед № 149 от 8.3.2017 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С нея
КРС е разпоредил ответницата А. явяваща
се длъжник да заплатят на кредиторът – ищецът по делото Агенция за събиране на вземания ЕАД
гр. София гр. София дължимите се от същите суми посочени в диспозитива
на исковата молба , а именно парична
сума в размер на 300 лв. – главница ,договорна лихва в размер на
сумата от 30, 65 лв. дължима се за периода от 21.01.2015 г. до
21.05.2015 година , сумата от 45
лв. представляваща такса разходи ,сумата
от 182 лв. представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за
периода от 21.01.2015 година до 21.05.2015 година , сумата от 71, 77 лв.
представляваща обезщетение за забава за периода от 22.01.2015 г. до датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение –
02.03.2017 г. както и законната лихва
върху главницата , считано от датата
02.03.2017 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, както и сумата
от 75 лв.
представляваща направени по това заповедно производство съдебни разноски. С оглед на това съдът
намира, че спрямо ищецът по настоящото
дело е налице една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на
настоящия иск- в негова полза да има образувано заповедно производство за
процесната сума дължаща се от ответника.
Възползвайки се обаче от правата си ответницата
е
възразила против така издадената срещу тях горепосочена заповед за изпълнение на парично
задължение и съдът с нарочно разпореждане № 691 от 13.04.2017 г. по същото ч.гр.д. № 201 / 2017
г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че
може да предяви настоящия установителен
иск за горепосоченото задължение срещу ответника А. , което
с настоящата си искова молба сегашния ищецът
е сторил, тъй като по силата на горепосочения
договор за покупко- продажба на вземания
/ цесия / сключен между Изи Асет Мениджмънт ЕАД гр. София като цедент и Агенция за
събиране на вземания ЕООД гр. София , понастоящем Агенция за събиране на вземания ЕАД гр. София като
цесионер , последното дружество сега ищец е придобило процесното вземане срещу заемателят А., ведно
с всичките привилегии и обезпечения . Горепосочените
факти така установени от настоящия съд се признават от страните по делото.
Ответникът по
делото никога не е оспорил , че се е намирал с ищеца по делото в облигационно-
правна връзка респективно отношения с оглед на които е получил посочения за
процесния период паричен заем , което се
потвърждава и от приложените по делото писмени доказателства. По настоящото
дело не се приложиха писмени или каквито и да е други доказателства
опровергаващи твърденията на ищеца в тази им част , като същите доказателства като неоспорени от страните по
делото удостоверяват по един несъмнен и безспорен начин и водят съда до правния
му извод , че страните по делото през процесния
период са били в правоотношения уредени по
силата на получения от ответника паричен кредит
по силата на който ищецът му е
предоставил тази сума . Налице в случая е и другата предпоставка за уважаването
на иска.
Тука е спорен
факта ,дали ответника е бил уведомен за
предсрочната изискуемост на кредита поради неплащането на една или повече
вноски по него преди инициирането на заповедното производство пред Районен съд
Карнобат , с оглед уважаването на тази претенция, установителна такава която е
обвързана от тази съобщена изискуемост на длъжника. Съдът намира , че по силата
на чл. 60 ал.2 изр. 1 от Закона за
кредитните институции , банката може да поиска
издаването на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК само когато кредитът е бил обявен вече за предсрочно изискуем поради неплащането на една или
повече вноски. Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора , което за разлика от общия
принцип в чл. 20 а ал. 2 от ЗЗД настъпва само с волеизявление само на едната от страните и при наличие на две предпоставки – 1.
Обективния факт на неплащането и 2.
Упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем , като предсрочната
изискуемост има действие от момента на
получаването от длъжника на
волеизявлението на кредитора , ако към
този момент са налице обективните факти
, обуславящи настъпването й. Настоящата заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи
на изпълнение вземания по чл. 418
ал.2 от ГПК , като настъпването на изискуемостта и респ. обуславящото я обстоятелство следва
да бъде удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ – чл. 418
ал.3 от ГПК. Затова извлечението от
счетоводните книги на банката по чл. 417
т.2 от ГПК макар да е документ който
установява вземането , не може да се кредитира като документ който да удостовери , че до длъжника е достигнало
волеизявлението на банката да
направи кредита предсрочно изискуем. Дори да има постигната в договора
предварителна уговорка , че при неплащането на определен брой вноски
кредитът става предсрочно изискуем
и без да се уведомява длъжника , кредиторът може да събере вземането си
, не поражда действие , като трябва банката
изрично да е заявила , че
упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем поради неплащането на определен брой вноски от кредита и това волеизявление трябва да е достигнало до длъжника - кредитополучател. В същия смисъл е и
разрешението дадено по ТР № 4 / 2013 г.
на ОСГТК на ВКС , което се явява задължително
за съдилищата на основание чл.
130 ал.2 от Закона за съдебната власт . В
т.18 от същото е изрично
отбелязано , че постигната в договора
предварителна уговорка , че при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства , кредитът
става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника , кредиторът може да събере вземането си , не поражда действие , ако
банката изрично не е заявила , че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем , което
волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател.Съобразно
горепосоченото тълкувателно решение което е задължително за съдилищата и съобразно горепосоченото и съобразно ,
твърдението на ищцовата страна , че не е известила изрично длъжника , че е
обявява кредита за предсрочно изискуем и
това нейно волеизявление не е достигнало до длъжника преди подаването на заявлението за издаването
на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК е
че неправилно районния съд е издал
заповедта за незабавно изпълнение № 149 от 8.3.2017 г. по ч.гр.д.№ 201/ 2017
г. по описа на Районен съд Карнобат тъй като не са били предпоставките за това
предвидени в разпоредбата на чл. 418 ал.2 и ал.3 от ГПК , поради което настоящия
съд счита , че следва да се отмени
разпореждането за незабавно изпълнение на горепосочената заповед за незабавно
изпълнение като напълно незаконосъобразно
и се обезсили издадения въз
основа на същата заповед изпълнителен
лист. Поради гореизложеното и липса на валидна заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист съдът намира, че този
иск като неоснователен и недоказан
следва да бъде отхвърлен изцяло.В тази
връзка следва да бъде посочено и друго обстоятелство и то е че ищцовото
дружество по делото не е ангажирало никакви доказателства в подкрепа на претенциите си за посочените от
него вземания и дали същите се дължат от
ответника и по този начин съдът намира , че същите се явяват абсолютно
недоказани и следва да бъдат отхвърлени като неоснователни изцяло, ведно с
претендираните за установяване разноски по заповедното производство.По този
начин следва да бъде отхвърлено и искането на ищцовото дружество да му бъдат
заплатени и направените от него съдебни разноски по настоящото дело.С оглед
отхвърлянето на така предявения иск по горепосочените съображения като
неоснователен , то съдът намира, че не следва да разглежда и евентуално да
констатира нищожността на така приетите за разглеждане горепосочени възражения
за нищожност на определени клаузи от процесния договор за паричен заем , водещи
до недължимост на посочените в тях задължения
по отношение на ответницата.
Ответната страна
е поискала също разноски по настоящото дело , но тъй като не е представила
доказателства за тях, то съдът намира, че същите не следва да й бъдат присъждани.
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК предявен от Агенция за събиране на вземания ЕАД с
ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София , ж.к. Люлин 10 бул. Д-р Петър Дертлиев № 25 офис – сграда Лабиринт ет. 2 офис 4 , същото дружество със съдебен
адрес *** офис 4 Агенция за събиране на вземания
ЕАД – чрез юрисконсулт Е.Х.Б. срещу М.А.А. с ЕГН ********** *** и с
който ищецът Агенция за събиране на вземания ЕАД моли съда да постанови решение с което да приеме
за установено по отношение на М.А.А. ,
че същата в качеството й на длъжник му дължи
общата парична сума от 629, 42 лв.
представляваща дължима се сума по
договор за паричен заем № 2213471
, сключен на дата 24.12.2014 г. от която :
парична сума в размер на 300 лв. – главница ,договорна лихва в размер на
сумата от 30, 65 лв. дължима се за периода от 21.01.2015 г. до
21.05.2015 година , сумата от 45
лв. представляваща такса разходи ,сумата
от 182 лв. представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за
периода от 21.01.2015 година до 21.05.2015 година , сумата от 71, 77 лв.
представляваща обезщетение за забава за периода от 22.01.2015 г. до датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение –
02.03.2017 г. както и законната лихва
върху главницата , считано от датата
02.03.2017 година – датата на подаването
на заявлението за издаването на
съответната заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане , за които суми е издадена заповед
за незабавно изпълнение по № 149 от 8.3.2017 г. по ч. гр.д. № 201 / 2017
година по описа на Районен съд Карнобат
, както и сумата от 225 лв.
представляваща всички направени
по заповедното производство съдебни разноски, като неоснователен и
недоказан изцяло , като отхвърля и
искането за присъждането на съдебни разноски направени от ищцовото дружество по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в
14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: