Решение по дело №580/2022 на Окръжен съд - Сливен

Мотиви към решение по ЧНД № 580/2022 г. на Окръжен съд-С.
Производството е по реда на чл. 44 от Закон за екстрадицията и
Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).
Същото е инициирано по искане на Окръжна прокуратура-С., във
връзка с изпълнение на постъпила от МВР - Д "МОС", по реда на чл. 38а, ал.
1, т. 1 от ЗЕЕЗА, а именно чрез Шенгенската информационна система (ШИС),
Европейска заповед за арест (ЕЗА) от 28.10.2022 г., издадена от Р.Л. –
Заместник Кралски Прокурор, гр.Б., Кралство Б., с която се иска предаването
на компетентните власти на Кралство Б. на българския гражданин К. Х. Х.,
роден на *** г. в гр.С., ЕГН **********, живущ в гр.С., ***, за изпълнение на
наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ години,
съгласно присъда №2022/2913, произнесена в публично заседание на
20.05.2022 г. от Първоинстанционния френско говорящ съд на Б., Кралство Б.
по дело № 22F000353. Присъдата е влязла в сила на 20.05.2022 г.
В съдебно заседание, прокурорът предлага да бъде отказано искането
и на осн чл.40,ал.1, т. 4 от ЗЕЕЗА съда да приеме да се приведе в изпълнение
наказанието лишаване от свобода от прокуратурата в Р. България.
В подкрепа на това посочва, че К. Х. Х. е български гражданин, които
живее и постоянно пребивава в Република България, както и изявеното от
него желание в съдебно заседание да изтърпи това наказание в неговата
държава.
Упълномощеният защитник на исканото лице - адв. Д. Д. се
солидаризира със становището на Окръжна прокуратура, като заявява че са
получили препис от присъдата, не желаят екстрадирането на Х. в Кралство Б.,
признават присъдата, не желаят да я обжалват и искат Х. да търпи
наказанието лишаване от свобода в Р. България
В правото си на лична защита, исканото лице се солидаризира с
изложеното от защитата му. Допълнително изразява искане да изтърпи в Р.
България наложеното му с присъдата на белгийския съд наказание.
В рамките на проведеното съдебно следствие, съдът разясни на
исканото лице възможността по чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА Българският Съд
да приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието "лишаване
от свобода", наложено от съда на издаващата държава - членка.
Съдът, като съобрази становищата и доводите на страните,
доказателствата по делото и приложимите разпоредби на закона, намери, за
установено следното:
Българския гражданин К. Х. Х. е роден на *** г. в гр.С., ЕГН
**********, живущ в гр.С., ***, неженен,не е осъждан, неработи, няма
висящи наказателни производства срещу него н РБългария.
В Окръжен съд С. е постъпила Европейска заповед за арест на
френски език и в превод на български език, издадена на 28.10.2022 г. от Р.Л. –
Заместник Кралски Прокурор, с която се иска предаването на компетентните
власти на Кралство Б. на българския гражданин съгласно присъда
№2022/2913, произнесена в публично заседание на 20.05.2022 г. от
Първоинстанционния френско говорящ съд на Б., 47-мо изправително
отделение, Кралство Б. по дело № 22F000353, за изпълнение на наложено на
1

същия наказание "лишаване от свобода" за срок от 6/шест/ години, като
присъдата е влязла в сила на 20.05.2022 г.
Получената ЕЗА съдържа всички необходими, съгласно чл. 37 от
ЗЕЕЗА, респективно чл. 8 от Рамковото решение на Съвета 2002/584/ПВР от
13.06.2002 г. (наричано по-надолу за краткост само "Рамково/то решение"),
реквизити, досежно формата и съдържанието, предвидени в приложението
към Рамковото решение и във формуляра на ЕЗА.
Исканото лице е с индивидуализирана самоличност и гражданство.
Заповедта е издадена от компетентен орган на съдебната власт на
Кралство Б. - Заместник Кралски прокурор на гр.Б..
Същата, съобразно императивната разпоредба на чл. 37, ал. 3 от
ЗЕЕЗА, е придружена и с превод на български език.
В ЕЗА са посочени ясно наименованието, адреса, включително и
електронния такъв, и телекомуникационните възможности за връзка с
издаващия орган.
Посочени са и влязлата в сила присъда и окончателния съдебен акт,
въз основа на който наложеното на исканото лице наказание "лишаване от
свобода" е изпълнимо. След изискване от Окръжен съд С. е представено
копие от просъдата.Конкретно, това е присъда №2022/2913, произнесена в
публично заседание на 20.05.2022 г. от Първоинстанционния френско
говорящ съд на Б., 47-мо изправително отделение, Кралство Б. по дело №
22F000353, за изпълнение на наложено на същия наказание "лишаване от
свобода" за срок от 6/шест/ години, като присъдата е влязла в сила на
20.05.2022 г., която е преведена на български език.
Описани са подробно, съобразно изискванията на чл. 8, ал. 1, б. "д" от
Рамковото решение, респективно на чл. 37, т. 5 от ЗЕЕЗА, обстоятелствата,
при които е извършено престъплението, включително време, място и степен
на участие на исканото лице.
Отразени са изрично характера и правната квалификация на
престъплението, за което е било осъдено исканото лице, като е посочено, че
се касае за извършени в периода 29.02.2016г. до 01.02.2019г. 4/четири/
деяния:
- трафик на хора с цел експлоатация на проституция или други форми
на сексуална експлоатация в гр.Шербеек и другате в Кралство Б.,
престъпление по чл.389 ал.1,ал.1 и ал.5 от Наказателния кодекс на Кралство
Б. извършено спрямо Т.Ц. И. от гр.С. и Д.М.К. от гр.С..
-експлоатация на разврата или проституцията на други лица с
утежняващи обстоятелства, престъпление по чл.380,ал.1.4 и 7 чл.382, ал.1 от
Наказателния кодекс на Кралство Б. в гр.Шербеек извършено спрямо Т.Ц. И.
от гр.С. и Д.М.К. от гр.С..
- трафик на хора с цел експлоатация на проституция или други
сексуални форми в гр.Антверпен, Кралство Б. престъпление по чл.433
параграф1.1, 2 и 4 от Наказателния кодекс на Кралство Б. извършено по
отношение на И.К.З. от гр.С..
-експлоатация на разврата или проституцията на други лица-чл.380
2

ал.1.4 и 7 и чл.382 ал.1 и 4 от Наказателния кодекс на Кралство Б. извършено
по отношение на И.К.З. от гр.С. в гр.Антверпен.
Изпълнено е и императивното изискване на Рамковото решение и на
българския закон за посочване на наложеното на исканото лице наказание.
Същото е визирано като "лишаване от свобода", в размер на шест години,
както и допълнително наказание "глоба" в размер на 24 000евро.
Горепосоченото обуславя вече изложения извод на съда, че ЕЗА, с
която е сезиран, освен необходимата за целите на тази процедура писмена
форма, притежава и всички необходими реквизити и отговаря на формалните
изисквания, поставени като условие за редовност с разпоредбите на чл. 8 от
Рамковото решение, респективно с чл. 37 от ЗЕЕЗА.
В това производство, обаче, съдебният състав следва да съобрази,
освен наличието на формалните предпоставки, визирани в разпоредбите на
чл. 37 от ЗЕЕЗА, а именно издадена ли е ЕЗА в изискуемата форма и има ли в
пълнота необходимото съдържание, и дали са изпълнени условията по чл. 36
от ЗЕЕЗА (чл. 2 от Рамковото решение) и дали не са налице императивните
или факултативните основания за отказ от изпълнение й, съобразно чл. 39 и
чл. 40 от ЗЕЕЗА (чл. 3 и чл. 4 от Рамковото решение).
По отношение на изискванията на чл. 36 от ЗЕЕЗА (чл. 2 от
Рамковото решение), съдът констатира, че същите са изпълнени в цялост.
Наложеното наказание "лишаване от свобода", за чието изпълнение
се иска българския гражданин с издадената ЕЗА, е не по-малко от 4 месеца, а
именно шест години. С това е изпълнено изискването на чл. 36, ал. 1 от
ЗЕЕЗА (чл. 2, ал. 1 от Рамковото решение).
Независимо от така обоснованата липса на задължение по реда на чл.
36, ал. 2, изр. 1 от ЗЕЕЗА за проверка за двойна наказуемост, т. е. за
инкриминираност на описаните в ЕЗА деяния и по вътрешното
законодателство на Р. България, в качеството й на изпълняваща държава,
съдебният състав намира за добре да посочи, с оглед прецизност, че същите
все пак има аналог и в българския Наказателен кодекс. Те са инкриминирани
в глава 2, раздел 9“трафик на хора“, в нормата на чл.159а и сл от НК.
Диреното лице е не присъствало на съдебния процес, вследствие на
който е постановена присъда №2022/2913, произнесена в публично заседание
на 20.05.2022 г. от Първоинстанционния френско говорящ съд на Б., 47-мо
изправително отделение, Кралство Б. по дело № 22F000353
Не е налице и нито една от закрепените в хипотезиса на чл. 39 от
ЗЕЕЗА (чл. 3 от Рамковото решение), условно обозначени като "абсолютни",
материално - правни предпоставки за отказ от изпълнение на ЕЗА.
Престъплението, за което е издадена заповедта, не е амнистирано в
Република България и не попада под нейната юрисдикция. Исканото лице е
пълнолетно. Същото не е осъждано, съобразно наличните по делото
доказателства (вж. справка за съдимост - л. 12), за същото престъпление, за
което е издадена настоящата ЕЗА, с влязла в сила присъда на български съд
или на съд на трета държава - членка, по смисъла на чл. 39, ал. 1, т. 2 от
ЗЕЕЗА и чл. 3, т. 2 от Рамковото решение, респективно не изтърпява или не е
изтърпяло наказание за това престъпление.
3

Също така, не са налице и посочените в чл. 40, ал. 1, т. 1, т. 1а, т. 2, т.
3, т. 5 и ал. 2 от ЗЕЕЗА факултативни обстоятелства, даващи право на
преценка на съда на изпълняващата страна дали да откаже изпълнението на
ЕЗА.
Срещу българския гражданин К. Х. Х., видно от приложената към
делото справка за съдимост и за висящи наказателни производство в
Република България/л.13/ не е водено и прекратено, преди получаването на
ЕЗА, наказателно производство за деянието, за което е издадена ЕЗА. Не е
изтекъл и давностният срок за наказателно преследване, съобразно
вътрешното на изпълняващата страна законодателство. Настоящият съд не е
уведомен в рамките на съдебната процедура по делото, че исканият български
гражданин е изтърпял или изтърпява наказание в държава, която не е членка
на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за престъплението, за което е
издадена заповедта. Не е налице и обстоятелството, визирано в разпоредбата
на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА, тъй като описаните в ЕЗА престъпления не са
извършено частично или изцяло на територията на Р. България, нито са
извършени извън територията на издаващата държава - членка и българското
законодателство не допуска наказателно преследване за такива престъпления,
извършени извън територията на Р. България. Впрочем, дори хипотетично да
беше извършено извън територията на издаващата държава - членка, то
българското наказателно-процесуално законодателство позволява
наказателно преследване на български граждани за престъпления, които са
извършени извън територията на Р. България - чл. 4, ал. 3 от НПК и чл. 41, ал.
3 от ЗЕЕЗА.
Посочената норма на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА предвижда, че когато
исканото лице живее или е постоянно пребиваващо в Р. България, или е
български гражданин и българският съд приеме да се приведе в изпълнение
от прокурора наказанието "лишаване от свобода" или мярката, изискваща
задържане на лицето, наложени от съда на издаващата държава - членка,
може да откаже предаването му.
В случая, за да формира становището си по този въпрос, съдът
подложи на внимателна преценка публично-правната връзка на исканото лице
с Р. България (в частност неговите националност и гражданство), наличие или
липса на фактическа (реална) и правна трайна привързаност към конкретно
местоположение на територията на страната (актуално, действително
местоживеене и наличието или липсата на административна регистрация по
настоящ/постоянен адрес), социалното му и семейно положение.
При това, съдебният състав установи, както от писмените
доказателствени източници по делото, така и от изслушването на исканото
лице в хода на съдебното следствие и съдебните прения, че същия безспорно
е български гражданин, роден и израсъл в Р. България, притежава настоящ
адрес в Р. България, на територията на гр. С., както и роднини в същия град.
Същия изрази желание при възможност да не бъде предаван, а да изтърпи
наказанието си, наложено й от съда на издаващата страна, в Р. България, за да
може да бъде посещаван от близките си и предвид заболяването което има.
С оглед така установеното, съобразявайки и константната практика
на Европейския Съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) по
4

приложението на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи (КЗПЧОС) и Препоръка Rec (2006)2 на Комитета на
министрите на държавите - членки относно Европейските правила за
затворите, приета от Комитета на министрите на 11 януари 2006 г. - "17. 1
Доколкото е възможно, затворниците се настаняват в затвори, намиращи се
близо до техните домове или места за социална рехабилитация. ", съдът
намери за законосъобразно и правилно, в духа на хуманността, залегнала в
основата на българското и общностното наказателно и пенитенциарно право,
съгласно принципа за постигане на целите на наказанието с възможно най-
нисък интензитет на наказателната принуда и правото на всеки човек,
включително лишения от свобода, на личен и семеен живот, по смисъла на
чл. 8, т. 2 от КЗПЧОС, да откаже предаването на исканото лице, съгласно
изрично даденото му правомощие за това, посредством чл. 44, ал. 6 и ал. 8,
вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, като приеме да се приведе в изпълнение
наказанието му в Р. България.
По този начин ще бъде спазен основният принцип в пенитенциарното
право, възприет и в националното такова (чл. 58 от Закона за изпълнение на
наказанието и задържането под стража (ЗИНЗС)), изпълнението на
наказанието "лишаване от свобода" да е възможно най-близко до
местоживеенето на осъдения (постоянния му адрес). Именно по този начин се
обезпечава необходимия баланс между интересите на обществото и
правосъдието от поправяне и превъзпитание на осъденото лице, от една
страна, и интересите на осъдения, гарантирани от разпоредбите на ЗИНЗС във
вътрешното на Р. България нормативно пространство, а в общностен план
чрез изрично защитените с чл. 8, т. 2 от КЗПЧОС блага на личния и семеен
живот. При такова процедиране ще се съхрани в най-пълно степен освен
връзката на осъденото лице с най-близките му, охранена като част от правото
му на личен и семеен живот, а и възможността за сравнително
безпроблемната му ресоциализация и адаптация, неминуемо необходими след
изтърпяване на наложеното наказание "лишаване от свобода". Ще се избегне
и потенциалната опасност да се надхвърлят целите на държавната репресия
(наказанието), като непропорционално на същото се засегне нееднократно
вече споменатото право на осъдения на личен и семеен живот.
След като съдът отказва изпълнението на ЕЗА респективно предаване
на искания български гражданин, на факултативното основание на чл. 40, ал.
1, т. 4 от ЗЕЕЗА, е длъжен, на основание чл. 44, ал. 8, вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 от
ЗЕЕЗА, да приеме да приведе в изпълнение наложеното му от съда на
искащата страна - членка наказание. Това положение не се повлиява от
обстоятелството, че в случая отказът от изпълнение на ЕЗА и на предаване на
българския гражданин на белгийските власти е самостоятелно мотивиран и от
хуманитарно съображение, произтичащо от разпоредбите на чл. 1 и чл. 3 от
Конвенцията, а също и по аргумент от чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА, доколкото
разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС гарантира на осъдения български
гражданин изтърпяване на наказанието в българско пенитенциарно заведение,
при спазване изискванията на КПИ и ЕПЗ и критериите на ЕСПЧ. Освен това,
основополагащият принцип при осъществяване на международно-правното
сътрудничество между държавите-членки на ЕС, а именно наличието на
висока степен на доверие между съдебните системи на същите, задължава
5

съда на изпълняващата държава, при положение, че откаже предаване на
исканото лице единствено на основание публично-правната му връзка с
изпълняваща държава (наличие на гражданство), или териториалната му
обвързаност със същата (живущо или постоянно пребиваващо), да приеме да
изпълни на собствена територия наказанието или мярката, изискваща
задържане. Поради изложеното, съдът прие да се приведе в изпълнение от
Окръжна прокуратура-С.(изводимо от разпоредбата на чл. 44, ал. 10 от
ЗЕЕЗА и установеното по делото местонахождение, т. е. реално
местожителство на исканото лице), след влизане на решението в сила,
наложеното от съда на искащата страна наказание "лишаване от свобода".
На основание чл. 44, ал. 9 от ЗЕЕЗА и с оглед на постановеното
решение, с което се отказва предаване на исканото лице на белгийските
власти и се приема да се приведе в изпълнение в Р. България наложеното му
наказание "лишаване от свобода", то най-адекватна в случая мярка за
неотклонение спрямо К. Х. Х., ЕГН ********** и със снета по делото
самоличност, се явява "домашен арест" до приключване на процедурата по
привеждане в изпълнение на наказанието "лишаване от свобода", с оглед
осигуряване на лицето за изпълнение на наказанието му и неутрализиране
опасността от укриване, за което се постанови и поставяне на електронно
проследяващо устройство.
За да вземе това решение, съда взе в предвид, че към настоящия
момент във връзка с разглеждането на ЕЗА Х. е с тази мярка, не е я
нарушавал, явява се при призоваванията и има възможност близките му да се
грижат за него предвид заболяването ,което има.
Също така следва да се отчете, че настоящето осъждане е първо за Х.
и няма други данни за противоправно поведение от негова страна, което пък
отнесено към същината на настоящето производство, доколкото въпросната
мярка за неотклонение следва да обезпечи лицето, дават основание на
настоящият съдебен състав да приеме, че в случая не е налице толкова голяма
опасност за обществото, която да постави в риск последното до формалното
му постъпване в пенитенциарното заведение.
Водим от гореизложеното, съдът постанови своето решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
6

Номер на акта:	15
Дата:	25 януари 2023 г.
Съдия:	Пламен Димитров Стефанов

Дело:	20222200200580
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	21 ноември 2022 г.

Решение по дело №580/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите