№ 44195
гр. София, 11.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110149251 по описа за 2022 година
С Решение № 12968 от 24.07.2023г., постановено по делото съдът е осъдил „Д.“ ЕАД
да заплати на “С.“ ЕООД по иск с правно основание чл.405, ал. 1 КЗ сума в размер на 1986
лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на 3 200 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в увреждане на фар ляв, фар десен, стоп
десен външен и стоп ляв външен на л.а. марка „БМВ 530Д", с peг. № ***, причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие в срока на действие на Договор за
имуществена застраховка „Каско +” № 4700022271000155 от 30.03.2022г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 05.09.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на
79,44 лв. за заплатена държавна такса, 350 лв. депозит за работа на вещо лице и 498,60 лв.
адвокатско възнаграждение.
В срока за обжалване на така поставеното решение е постъпила молба от „С.“ ЕООД
по чл. 248 ГПК за изменение на така постановеното решение в частта за разноските.
Изложени са съображения, че редуцирането на адвокатското възнаграждение, изплатено от
ищеца е неоснователно. Поддържа, че съдът при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК
има процесуално правомощие да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност и да
намали дължимото като разноски възнаграждение до размера, определен в чл. 78, ал. 5 ГПК
вр. чл. 36 ЗА, но не по-малко от минимално определения в НМРАВ размер. От приложения
по делото договор за правна помощ било видно наличието на действително заплатено от
ищеца възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС. Сочи, че материалният интерес по
делото е в размер на 1986 лева, като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ в редакцията й
приложима към настоящия случай минималният размер на адвокатско възнаграждение е
498,60 лева без ДДС. Счита, че съгласно пар. 2а от ДР на НМРАВ за регистрираните по ДДС
адвокати данък се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Поради което минималното
възнаграждение възлизало на 598,32 лева /498,60 лева +20 % ДДС/. В конкретния случай
било представено удостоверение за регистрация по ДДС. В договора за правна помощ било
записано и че възнаграждението е платено в брой. Искането към съда е да измени
постановеното по делото решение като присъди разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в пълен размер от 600 лева с ДДС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от ответника „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД.
1
Съдът, като взе предвид постъпилата молба, както и извърши преценка на данните по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице и в
срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Представен е и списък по чл. 80 ГПК- л. 59 от делото.
Разгледана по същество молбата е основателна.
По делото е представен Договор за правна защита и съдействие серия Б № 421677 от
03.04.2023г., с който е уговорено възнаграждение в размер на 600 лева, платено в брой на
03.04.2023г., като е посочено че възнаграждението е 600 лева с ДДС. Представено е и
удостоверение за регистрация по ДДС на адв. А..
Т.е по делото са представени доказателства за сторените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение в пълен размер от 600 лева с включен данък добавена стойност.
С оглед размера на предявения иск след увеличението му /1986 лева/ минималното
адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ в приложимата й към датата
на сключване на договора /03.04.2023г./ редакция е 400 лева + 10 % за горницата над 1000
лева. Изчислено по посочения начин минималното възнаграждение е в размер на 498,60
лева.
Съгласно пар. 2а НМРАВ за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената
стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък
върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.
По приложението на § 2а от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение е създадена константна практика на ВКС (с постановени по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 782/12.12.2014г. по ч. т. д. № 3545/2014г.;
Определение № 109/18.02.2016г. по ч. т. д. № 1983/2015г., І ТО, Определение № 50415 от
14.12.2022г. на ВКС по ч. гр. д. № 1713/2022г., III г. о., ГК и др.), съгласно която, когато
адвокатът е регистриран по ЗДДС и страната му е изплатила сумата за дължимия ДДС, тази
сума се счита неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение и следва да се
съобрази при присъждане на разноски, като ДДС се начислява върху възнагражденията по
НМРАВ.
В конкретния случай с решението възнагражението за прекомерност на ответника е
уважено като размерът на адвокатското възнаграждение е намален до минимума от 498,60
лева, а предвид факта, че адв. А. е регистриран по ЗДДС и ДДС му е било изплатено,
доколкото същото е било част от уговореното възнаграждение и е било изрично посочено в
сключения договор за правна помощ, то се дължи и 20 % ДДС върху сумата от 498,60 лева
или още 99,72 лева, изчислено по този начин възнаграждението следва да е в размер на
598,32 лева.
С оглед на минималната разлика между минималния размер на адвокатско
възнаграждение, предвиден в НМРАВ и уговорения по делото /1,68 лева/, както и
2
фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че на ищеца се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение в пълен размер от 600 лева. С решението съдът е присъдил
възнаграждение в размер на 498,60 лева, поради което на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на още 101,40 лева /600 – 498,60/.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 12968 от 24.07.2023г., постановено по гр. дело № 49251/2022г.
по описа на СРС, 25-ти състав, КАТО
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: *** 20, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 101,40 лева, представляваща разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от получаването му от страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3