Мотиви по НОХД 155/2020 г.
Срещу
подсъдимата Е.З.И. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 26.03.2020 г. в гр.Левски, област
Плевен, по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, във
връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, обявено с Решение на Народното
събрание на Република България върху цялата територия на страната за периода от
13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., нарушила мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората – Заповед №РД-01-130/17.03.2020
г. на Министъра на здравеопазването – т.6, във връзка с т.1, като лице,
поставено под карантина с предписание на Столичната регионална здравна
инспекция, не изпълнила задължението си да не напуска дома си, където посочила,
че ще пребивава в определения от предписанието 14-дневен срок – престъпление по чл.355, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимата
обвинение. Моли съда да я признае за виновна по обвинението и да й наложи съответно
наказание.
Подсъдимата
се признава за виновна, съжалява за извършеното.
Съдът,
като прецени представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Подсъдимата
Е.З.И. е родена на ***г. в гр.Ш.,
с постоянен адрес:***, с българско гражданство, със завършен трети клас на
обучение, разведена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.
На 08.03.2020 г. подсъдимата И.
напуснала пределите на Република България през Аерогара – София.
Във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка свързана с разпространението на новооткритото инфекциозно
заболяване, причинено от новооткрит коронавирус COVID-19, неизвестен преди м. декември 2019 г. и неговото разпространение
на територията на страната с решение на Народното събрание на РБългария от
13.03.2020 е обявено извънредно положение. Със заповеди на Министъра на
здравеопазването № РД-01-183/06.04.2020
г., № РД-01-229/22.04.2020 г. и № РД-01-265/14.05.2020 г. издадени на основание
разпоредбата на чл. 63 ал.1 от Закона за здравето, са въведени правила и мерки
свързани с предотвратяването и разпространението на COVID-19 включващи задължението на всички
лица, които влизат на територията на Република България да се поставят под
карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което
лицето е посочило, че ще пребивава, като всички които са поставени под
карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото за настаняване което
са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок и ако до
изтичане на определения с предписанието срок не се появят симптоми за COVID-19 съгласно актуалната дефиниция на
случая, карантината се преустановява.
На
18.03.2020 г. подсъдимата И. влязла на територията на Република България от *********.
Във връзка
със заповедта на Министъра на здравеопазването по отношение на нея било
съставено предписание за поставяне под карантина от Столична Регионална здравна
инспекция, което й било връчено на 18.03.2020 г. По силата на предписанието И.
като пристигаща от рискова зона – ****, била поставена под карантина за срок от
14 дни на настоящия й адрес в гр. *****.
На
26.03.2020 г. И. въпреки поставянето й под карантина, напуснала жилището, в
което следвало да пребивава и отишла до хранителен магазин, находящ се в гр.
Левски, където пазарувала.
За
нарушаване на наложената карантина от страна на И. бил подаден сигнал на
телефон 112, като при извършената проверка от страна на полицията било
установено, че същата действително е напуснала дома си в нарушение на
издаденото й предписание.
В
обясненията си И. заявява, че действително на посочената дата за кратко е
напуснала домът си, че е било необходимо да напазарува за децата, които живеят
в дома й, както и че след като разбрала, че няма право дори до магазина да
ходи, повече не е нарушавала предписанието.
Тази
фактическа обстановка се установява от пълните признания на подсъдимата,
показанията на разпитаните свидетели и
писмените доказателства по делото.
При това положение, съдът приема,
че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.355,
ал.2 във връзка с ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът преценява всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и
вината обстоятелства, както и обществената опасност на деянието и дееца.
Подсъдимата не е осъждана, има добро процесуално поведение, прави пълни
признания, съжалява и се разкайва за стореното, извършеното нарушение е
еднократно и за непродължителен период от време. При това положение, съдът е
приел, че и най-ниското предвидено в закона наказание за този вид престъпление
би било несъразмерно тежко по отношение на И. и е приложил разпоредбата на чл. 55
ал.1 т.2 б.б от НК, поради което и на основание чл.355, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с
чл.26, ал.1 от НК, във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, във връзка с чл.42а,
ал.4, във връзка с ал.3, т.1, във връзка с ал.2, т.1 и т.2 от НК, я е осъдил на
пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от шест месеца, при периодичност за явяване и подписване на
подсъдимия пред пробационен служител – два пъти седмично; и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца; и на основание чл.55, ал.3 от НК не й е
наложил по – лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с
наказанието лишаване от свобода в разпоредбата на чл.355, ал.2 от НК.
По делото не са направени
деловодни разноски и такива не са присъждани.
Воден от
горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: