Решение по дело №15574/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4871
Дата: 28 октомври 2023 г.
Съдия: Радослава Николаева Качерилска
Дело: 20221110215574
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 4871
гр. София, 28.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20221110215574 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на К. К. С. срещу електронен фиш серия К № 6365947, издаден
от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 800 лева.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли
за неговата отмяна, като се сочи, че липсват доказателства за самото нарушение, а именно
приложена към фиша снимка, както и за техническата годност на използваното АТСС и за
поставен знак Е 24 преди мястото на установяването на нарушението. Освен това намира, че
в случая е използвана мобилна камера за установяване на нарушението, поради което е било
недопустимо издаването на електронен фиш за него.
В съдебно заседание не се явява редовно призования жалбоподател.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител, но от
юрисконсулт към СДВР са депозирани писмени бележки.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима. От представената справка от ОПП СДВР е видно, че електронният фиш е връчен
на жалбоподателя на 17.11.2022 г., като жалбата срещу него е входирана в СДВР на
23.11.2022 г.
Разглеждана по същество, същата е основателна.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.09.2022 г. в 19:32 ч., в гр. София, по бул. Цариградско шосе до № , с посока на
движение от ул. П К към Околовръстен път, с мобилна система за видеоконтрол –АТСС,
Cordon М2 № MD1197, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел „ЦЛК 200” с рег. № 1 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в
полеви условия 3 км./час) при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, въведена с
пътен знак В 26, т.е. превишение – 31 км./ч. Автомобилът бил регистриран на името на К. К.
С. с ЕГН **********.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 6255520
срещу К. К. С. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 800 лева за нарушение на
чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП. Във фиша е посочено, че нарушението е извършено в условията
на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К №
5242768.
От разпечатка от паметта на техническо средство Cordon М2 № MD1197, която е
веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на
процесната дата – 12.09.2022 г., в 19:32:17 ч., в района на Столична община, на бул.
Цариградско шосе, е засечена скорост на движение от 84 км/ч, като са записани датата, часа,
посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на
автомобила. Автомобилът е заснет при приближаването му към техническото средство и е
единствения в центъра на кадъра, отбелязан на снимката и със знак „+“. Приложена е и
снимка на АТСС тип триножник, от която също се установява точното местоположение на
техническото средство, което е било поставено отстрани на пътното платно, извън
автомобил. Местоположението описано в снимката съответства изцяло на отразеното в
Протокола за използване на АТСС. От представените снимки се установява, че участъкът е в
рамките на населено място – гр. София, с въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч.,
което е въведено с пътен знак В 26, също заснет на един от представените кадри. Същото
ограничение на скоростта е отразено и в представения Протокол за използване на АТСС от
12.09.2022 г. В протокола е посочено и ограничението на скоростта в процесния участък, а
именно ограничение от 50 км./час, въведено с пътен знак В 26.
Поради всичко изложено, съдът намира, че несъмнено е установено точното
местоположение на автомобила, когато е бил заснет да се движи с превишена скорост, като
в електронния фиш е посочен не само бул. „Цариградско шосе“, но и посоката на движение,
както и конкретния пътен участък, уточнен чрез кръстовището, преди което е установено
нарушението. Съдът намира, че това е достатъчно като конкретизиране на мястото на
твърдяното нарушение, доколкото позволява не само определяне на местната подсъдност на
делото, но и на пътния участък, където се твърди да е извършено нарушението, а оттам и на
въведеното ограничение на скоростта.
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология,
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на
06.07.2018 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на
системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост
100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от
15.03.2022 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1197 е
била преминала първоначалната и последваща проверка. В случая липсват данни, които да
установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това
условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в
идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът
намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и
2
регистрационния номер на автомобила.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6365947 от 2022
г. на МВР-СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение;
справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от
2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен
фиш, и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по
метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща
проверка на системата, протокол за използване на техническото средство - мобилна Cordon
M2, копие на ел.фиш серия К № 5242768 на СДВР и справка за връчването му и др.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден съгласно правилата на ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Обстоятелството дали фишът е надлежно връчен на санкционираното лице има
отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, но не и
към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните
фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
3
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
Измерената скорост на движение на автомобила е 84 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост
от 81 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е
благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
толеранс като скоростта е намалена на 81 км./ч.
От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство радар било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 81 км./ч. при
ограничение от 50 км./ч. в населено място, въведено с пътен знак, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал.2 ЗДвП, като е установено превишение с 31 км./ч. От клипа от
техническото средство и от отразеното в протокола за използването му, несъмнено се
установява въведеното в пътния участък ограничение на скоростта с пътен знак В 26, а
именно – 50 км/ч за населено място, каквото е гр. София. Последното обстоятелство се
установява и от Протокола за използване на техническото средство, както и от снимката на
знака.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182
ЗДвП, като за конкретното превишение от 31 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал.1, т.4
от същия текст е предвидил глоба от 400 лева към датата на нарушението.
Правилно е определено и санкционираното лице – регистрираният собственик на
автомобила видно от справката от КАТ. В този смисъл адресат на административна санкция
по ЗДвП, наложена с електронен фиш е собственикът на автомобила или лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Доколкото
по делото не е представена декларация от законния собственик на автомобила К. С. за друго
лице, което да е управлявало автомобила, са налице предпоставките на чл. 188, ал. 1 ЗДвП за
ангажиране на отговорността на жалбоподателя.
Съдът обаче намира, че обжалваният електронен фиш не съдържа ясно и точно
посочване на нарушените разпоредби и следва да бъде отменен, тъй като това нарушение
на процесуалните правила съществено е ограничило правото на защита на жалбоподателя
да разбере защо е бил наказан именно с определения в електронния фиш размер на глобата.
На жалбоподателя С. е наложена глоба в размер на 800 лева на основание чл. 182, ал.
4 ЗДвП, доколкото другата цитирана в електронния фиш разпоредба на чл. 189, ал. 4 ЗДвП
урежда единствено възможността за издаване на електронен фиш вместо наказателно
постановление. Посочената разпоредба на чл. 182, ал. 4 ЗДвП предвижда налагане на по-
тежки административни наказания, в хипотеза на нарушение, извършено при условията на
повторност. Съгласно чл. 182, ал.4 ЗДвП „когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3,
т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца”.
В обжалвания електронен фиш обаче не е посочено кое точно нарушение, на кой
законов текст е извършено повторно, за да може да се определи глобата в двоен размер.
Единствено по пътя на логиката и тълкуването, съдът изведе, че това е нарушение на чл.
182, ал.1, т. 4 ЗДвП, но такова отразяване в обжалвания електронен фиш липсва. Това
нарушава правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение му е
наложено административното наказание, а също така препятства съда да прецени дали на
жалбоподателя е наложен правилният размер на административното наказание, което се
изчислява на базата на размера на наказанията по ал. 1. Но тези обстоятелства не могат да
4
бъдат проверени, тъй като в електронния фиш не е отразено дали извършеното нарушение
попада в хипотезите на ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 ЗДвП, а оттук – и дали
законът изобщо допуска за повторното му извършване да се налага по-тежко
административно наказание.
Значението на посочения процесуален порок на електронния фиш изпъква още повече
и предвид обстоятелството, че не се установи процесното нарушение да е извършено при
условията на повторност – не се доказа жалбоподателят да е бил наказван за същото по вид
нарушение в едногодишен срок преди датата на настоящото такова 12.09.2022 г. Към
преписката е представено копие от електронен фиш серия К № 5242768, с който
жалбоподателят на основание чл. 182, ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наказан с глоба в размер на 50
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, но не са представени доказателства
установяващи датата на получаване на препис от този ЕФ на жалбоподателя, за да може да
бъде направена преценка дали този ЕФ е влязъл в сила и кога. В справката „Картон на
водач“ е посочено, че цитираният електронен фиш е връчен на 17.11.2021 г. и че е влязъл в
сила, но не и кога се е случило това. Липсват данни дали е бил обжалван и ако е потвърден –
на коя дата е влязъл в сила съдебния акт, доколкото е възможно това да се е случило и след
датата на настоящето нарушение. Ето защо посоченият електронен фиш серия К № 5242768
не може да обоснове извод, че процесното нарушение е извършено в условията на
повторност.
Изложените по – горе нарушения на процесуалните правила, /изискващи ясно и
конкретно посочване на нарушените разпоредби/ съществено са накърнили правото на
защита на наказаното лице, поради което въпреки достигнатият извод за извършено
нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП обжалваният електронен фиш следва да се отмени като
незаконосъобразен. Не е възможно неговото изменение /с оглед недоказване на
обстоятелството, че нарушението е извършено повторно/, доколкото в ЕФ изобщо не е
посочена правна квалификация на нарушението и е недопустимо за първи път с решението
си съдът да дава такава.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да
бъде отменен изцяло като неправилен и незаконосъобразен.

Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 6365947, издаден от СДВР, с който за
извършено нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182,
ал. 4 ЗДвП на жалбоподателя К. К. С. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 800 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5