Решение по дело №1222/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3659
Дата: 3 август 2020 г. (в сила от 22 декември 2020 г.)
Съдия: Христина Валентинова Колева
Дело: 20203110101222
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

…………/03.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при участието на секретар Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1222 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от С.Х.С., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адвокат К.Л.М. – ВАК срещу З. ”Д.Ж.и З.”, ЕИК ****, със седалище:***, иск с правно основание 405, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати сумата в размер на 1 лев /един лева/, представляваща частичен иск от общо 794.99 лв., обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 03.10.2019г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил Пежо 407 с ДКН ****, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В о.с.з. на 10.10.2020г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск чрез неговото увеличаване от сумата в размер на 1 лев /един лев/, заявена като частична от общ размер 794.99 лева, на сумата в размер 684 лв. /шестстотин осемдесет и четири лева/, заявена като частична от общ размер 794.99 лева, като същият се счита предявен за сумата в размер на 684 лв. /шестстотин осемдесет и четири лева/, заявена като частична от общ размер 794.99 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 03.10.2019г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил Пежо 407 с ДКН ****, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: на 14.11.2018г. между него и ответника възникнало застрахователно правоотношение, обективирано в застрахователна полица Каско МПС”****с валидност от 30.12.2018 г. до 29.12.2019 г.. Предмет на договора бил лек автомобил, собственост на ищеца, марка Пежо 407 с ДКН ****. Автомобилът бил оценен на стойност 7 000 лева, като застрахователната премия, която следвало да заплати ищеца съгласно застрахователния договор била в размер на сумата от 469.20 лв. Премията била изцяло заплатена. На 03.10.2019 г. установил увреждания по  паркирания на ****автомобил - счупено дясно огледало. На 04.10.2019 г. уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие, като била регистрирана щета номер 0201 - 001547/2019 - 01 г. На 04.10.2019 г. служител на застрахователната компания извършил оглед на автомобила и съставил опис - заключение за вреди на МПС: Корпус странично дясно огледало - подмяна. На 24.10.2019г. по банкова сметка ***азмер на 108.21 лв. Счита, че определеното  обезщетение не овъзмездява претърпените имуществени вреди. Твърди, че за отстраняване на щетите била необходима сумата в размер на 903.20лв., като след приспадане на заплатеното обезщетение, застрахователят му дължал сумата в размер на 794.99 лева. Ето защо има правен интерес да претендира обезщетение за отстраняване на щетите по автомобила. Моли в тази връзка за постановяване на положително решение по предявения частичен иск.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Далл Бог Живот и Здраве” АД  е  депозирал писмен отговор, с който е изразено становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с ищеца по застрахователна полица „Каско МПС” № ****, валидна от 30.12.2018 г. до 29.12.2019 г. Оспорва наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на настъпване на произшествието. Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между описания механизъм и сочените за настъпили вреди по МПС. Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си, посочено в раздел X, т. 57.8 от Общите условия за предоставяне на необходимата информация във връзка с настъпване на щетите по МПС. Сочи се нарушаване и на задължението по раздел X, т. 57.3 от Общите условия, за регистриране застрахователното събитие пред компетентните органи в деня на настъпването му или узнаването за него. Навежда доводи, че съгласно раздел X, т. 68.1 от Общите условия, при събития, доказвани изключително с декларация на застрахования и без документи, издадени от компетентните държавни органи, удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие или без двустранен констативен протокол (ДКП) за ПТП, съставен съгласно изискванията на приложимото право, както и при невъзможност на застрахования да представи необходимите документи, застрахователят обезщетява вредите, като общият размер на определените не може да надвишава 10% от застрахователната сума на МПС. Така максималният размер на обезщетението за имуществени вреди възлизал на 700 лв. В условията на евентуалност се излага, че изплатеното обезщетение е справедлив еквивалент на претърпените от ищеца имуществени вреди и достатъчен за тяхното репариране. Възразява се срещу пълния размер на претенцията с твърдения, че същият е прекомерно завишен и несъответстващ на средните пазарни цени, по които е възможно да се отремонтира автомобила. Моли за отхвърляне на иска.

В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание страните, чрез процесуални представители поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища. 

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към 03.10.2019г. по отношение на лек автомобил Пежо 407 с ДКН **** е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Каско” при ответника, обективиран в полица № ****, с валидност от 30.12.2018 г. до 29.12.2019 г., че ответникът определил размера на обезщетението, който възлизал на 108.21 лева.

От Застрахователна полица ****/14.11.2018г. е видно, че действителната стойност /застрахователната сума/ на застрахованото МПС е 7000 лева, при застрахователна премия 469.20 лева.

Представена е Сметка № 13848239/14.11.2018г. за платена премия.

Не е спорно, че ищецът е собственик на автомобила, което се установява и от Свидетелство за регистрация на МПС част I.

Ищецът е уведомил на 04.10.2019г. застрахователя за настъпилите щети по автомобила, като ответникът е съставил Опис по щета № ****за причинени увреждания по автомобила – корпус странично дясно огледало.

От приложеното на л.12 банково извлечение е видно, че по щета номер 0201.001547/2019.01 в полза на ищеца от ответника е изплатено на 24.10.2019г. обезщетение в размер на 108.21 лева.

 Представени са Общите условия по застраховка Каско, действащи към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Видно от Ликвидационен акт № **** на ищеца е определено обезщетение в размер на 108.21 лева, изплатено с преводно нареждане от 24.10.2019г..

От заключението по допуснатата САТЕ се установява, че уврежданията по автомобила съответстват на тези констатирани от представителя на застрахователя и видими на предоставения снимков материал /по Корпус огледало странично дясно/. Получените увреждания могат да настъпят по описания начин /пряк контакт, при който превозното средство е в покой и обект преминаващ в близост или механично умишлено нараняване на детайла с твърд предмет от неизвестен извършител/. Налице е причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди в паркирано състояние. Общата стойност на щетата на автомобила, като се определи стойността на частите по средни пазарни цени за оригинални части към датата на събитието, като се съобрази и разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ - без да се прилага коефициент на овехтяване, е в размер на 738.50 лв.. Общата стойност на увредената част на лек автомобил марка „Пежо", модел „407", с peг. N: ****, цената и необходимото време за труд по ремонта на корпус странично дясно огледало по средни пазарни цени, като се използват данните от поне три сервиза, различни от официалния сервиз за марката и от алтернативни доставчици на резервни части, е в размер на 684.45 лв. Увреждането на Капак дясно огледало налага боядисването на Капак дясно огледало. Увреждането на механизма на корпуса на огледало дясно не е възможно да бъде отремонтира и това налага подмяната на Корпуса огледало дясно с нов.

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за поправка на МПС, съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече с оглед възрастта на автомобила, тъй като независимо от амортизацията на частите към момента на настъпване на произшествието, собственикът на автомобила не може да бъде задължен да го ремонтира със също толкова амортизирани и овехтели части.

В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС  - Решение №155/05.12.2016г. по т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен риск.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

Не е спорно, че застрахователят е изплатил обезщетение в размер на 108.21 лева.

По делото е изслушано заключението на вещото лице А.В. по допуснатата от съда САТЕ, от което се установи, че получените увреждания могат да настъпят по описания начин. Общата стойност на щетата на автомобила, като се определи стойността на частите по средни пазарни цени за оригинални части към датата на събитието, като се съобрази и разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ - без да се прилага коефициент на овехтяване, е в размер на 738.50 лв.. Общата стойност на увредената част на лек автомобил марка „Пежо", модел „407", с peг. N: ****, цената и необходимото време за труд по ремонта на корпус странично дясно огледало по средни пазарни цени, като се използват данните от поне три сервиза, различни от официалния сервиз за марката и от алтернативни доставчици на резервни части, е в размер на 684.45 лв.

Предвид установения размер на претърпените щети и след приспадане на вече заплатеното застрахователно обезщетение, съдът намира, че застрахователят дължи на ищеца допълнително сумата 684 лв., необходима за възстановяване на увреденото моторно превозно средство. Предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска и съобразно размера в който е уважен. Реализираните разноски са в общ размер на 500 лева /50  лв. - държавна такса; 150 лв. – депозит вещо лице и 300 лева възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/. По отношение на сумата от 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност от ответната страна, което съдът счете за неоснователно. С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, извършените от адвоката процесуални действия и установения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възражения (в редакцията й към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие - ДВ, бр. 28/2014г.), съдът намира, че адвокатския хонорар не следва да бъде редуциран. В обобщение в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 500 лева.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З. Д.Ж.и З.”, ЕИК ****, със седалище:*** да заплати на С.Х.С., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:*** сумата в размер на 684 лв. /шестстотин осемдесет и четири лева/, частичен иск от общ размер 794.99 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 03.10.2019г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил Пежо 407 с ДКН ****, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание 405, ал. 1 КЗ.

ОСЪЖДА З. ”Д.Ж.и З.”, ЕИК ****, със седалище:*** да заплати на С.Х.С., ЕГН **********, адрес: *** сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                              

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: