Р Е Ш Е Н И Е
№….........../22.12.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 15113 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Ж.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу П.Е.И., ЕГН **********,***, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. първо и второ ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцата следните суми: сумата от 1040 лв., представляваща наемна цена за м. януари и м.
февруари 2020 г. по договор за наем от 08.03.2019 г. на недвижим имот –
апартамент № 7, находящ се в гр. Варна, ул. „***, сумата от 856,94 лв.,
представляваща стойността на потребена в наетия имот електроенергия в периода
от 03.11.2019 г. до 02.02.2020 г., както и сумата от 321,38 лв., представляваща
стойността на ползвани в наетия имот ВиК услуги за
периода от м. юни 2019 г. до м. януари 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 09.03.2020 г., до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3250/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав.
В исковата молба ищцата твърди,
че на 08.03.2019 г. между нея, в качеството й на наемодател, и ответника, като
наемател, е сключен процесният договор за наем на апартамент № 7 - мезонет, находящ се в жилищна
сграда в гр. Варна, ул. „***, за срок от 12 месеца, при уговорена месечна
наемна цена от 520 лв., дължима авансово – в периода от 20-то до 25-то число на
предходния месец, и отделно задължение на наемателя за заплащане на
консумативните разходи в наетия имот.
Излага, че ответникът не е заплатил дължимата наемна цена за м. януари и
м. февруари 2020 г. в общ размер на 1040 лв. и спрял да отговаря на обажданията
й, поради което през м. февруари 2020 г. тя е посетила жилището и го намерила
отключено, мръсно и повредено – със счупен прозорец на вратата на спалнята.
Твърди, че е извършила ремонт на повредите, за който е изразходвала оставения
при подписване на договора депозит в размер на един месечен наем. Излага, че
наемателят не е заплатил и дължимите от него консумативни разходи, от които
856,94 лв. електроенергия за периода 03.11.2019 г. – 02.02.2020
г. и 321,38 лв. ВиК услуги за периода м. юни 2019 г.
– м. януари 2020 г. Счита, че действието на договора е прекратено едностранно
от ответника с напускане на жилището в края на м. февруари 2020 г., като същият
е останал задължен за незаплатените до тогава суми за наемна цена и разходи,
свързани с ползването на вещта. Излага, че се е снабдила със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за тези суми, която е връчена на длъжника (настоящ
ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество моли за уважаване
на предявените установителни искове и претендира разноски за заповедното и
исково производство, вкл. адвокатско възнаграждение.
В
срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответника депозира отговор
на исковата молба, в който излага
становище за допустимост и частична неоснователност на предявените искове. Не
оспорва сключването на процесния договор за наем, предсрочното му прекратяване
без предизвестие от страна на ответника през м. февруари 2020 г., както и
неизпълнението на задълженията му за заплащане на наемната цена за м. януари и
м. февруари 2020 г. и на консумативните разходи за периода на осъщественото
ползване на наетия имот. Оспорва твърдените от ищеца обстоятелства, че са причинени вреди през време на
ползването на вещта, изразяващи се в счупен прозорец на спалнята в апартамента,
че е извършен ремонт за отстраняването им, както и че стойността на ремонта е
покрита от заплатения
депозит по наемния договор. Затова и намира, че депозитът следва да бъде
прихванат от дължимия наем за м. януари 2020 г., при което задължението на
ответника се ограничава до една месечна наемна цена за следващия м. февруари
2020 г.
С
тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения установителен иск
за наемна цена за м. януари 2020 г.
В открито съдебно заседание
ищцата, лично и чрез процесуалния й представител адв.
В.Д., поддържа исковата молба и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Ответникът се представлява от особения представител адв.
Д.П.-Б., който поддържа отговора и формулираното в него искане по същество.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото
като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени
обстоятелствата, че на 08.03.2019 г. между ищцата Ж.П., в качеството й на
наемодател, и ответника П.И., като наемател, е сключен процесният договор за
наем на апартамент № 7, находящ
се в жилищна сграда в гр. Варна, ул. „***, както и че фактическата власт
върху апартамента е предадена на ответника. Тези обстоятелства се потвърждават
и от представения двустранно подписан договор за наем (л. 8). От съдържанието
на последния се изяснява още, че месечната наемна цена след шестия месец от
сключване на договора е в размер на 520 лв., като същата е платима от 20-то до
25-то число на текущия месец за следващ наемен месец (чл. 5 и чл. 7 от
договора). Сред уговорените парични задължения на наемателя е заплащането на
месечния наем и консумативни разходи (чл. 13), разходите за отстраняване на
дребните повреди, дължащи се на обикновеното ползване и амортизиране на имота
(чл. 14), както и разходите за виновно нанесените щети, причинени от него или
други лица, които той е допуснал в имота, с изключение на дължащите се на
естественото износване щети (чл. 15). Предвидено е още непаричното негово
задължение да върне на наемодателя имота в тридневен срок от прекратяването на
договора и в състоянието, в което е бил предаден, като предаването и
евентуалните възражения на наемодателя се удостоверяват с писмен приемо-предавателен протокол (чл. 17). Според клаузата на
чл. 18 от договора при подписването му наемателят заплаща депозит в размер на
520 лв., обезпечаващ изпълнението на задълженията му по договора. Уговорено е
право на наемодателя да задържи депозита или част от него, покриваща
претърпените загуби (чл. 20), при нарушение на изрично посочени задължения на
наемателя, в т.ч. отказ за връщане на имота в уговорения срок или предаване на
същия с нанесени щети (чл. 19, б. „а“), забава в плащането на един или повече
месечни наема (чл. 19, б. „в“), както и при едностранно прекратяване на
договора без предизвестие преди изтичане на 11 месеца от сключването му (чл.
19, б. „д“). В случай че наемателят е изправна страна по договора, той има
право да получи обратно депозита в деня на връщане на имота (чл. 21).
Уговореният срок на договора е 12 месеца, считано от 20.03.2019 г. (чл. 22).
Страните не спорят, че депозит в посочения размер на 520
лв. е заплатен от ответника при сключване на договора, както и че същият не му
е върнат.
Безспорно е още, че ответникът е напуснал наетия
апартамент през м. февруари 2020 г. без да заплати наемната цена от общо 1040
лв. за м. януари и м. февруари 2020 г., както и стойността на потребената ел.
енергия в размер на 856,94 лв.
за периода от 03.11.2019 г. до 02.02.2020 г. и ВиК услуги в размер на 321,38 лв. за периода от м. юни 2019
г. до м. януари 2020 г. От страна на ищцата са ангажирани доказателства
за заплащане на консумативи в посочения размер (л. 10-16).
По делото са събрани и гласни доказателствени средства
посредством разпит на ангажирания от ищцата свидетел Атанас Пеев (неин съпруг).
От показанията му се установява, че наемателят заплащал редовно дължимия наем
до м. декември 2019 г., вкл., като наемът за м. януари 2020 г. не бил платен до
25-то число на месеца и ответникът спрял да отговаря на телефонните им
обаждания. Поради това в края на м. февруари двамата с ищцата посетили наемния
имот, като първоначално само тя се качила в апартамента, но скоро след това се
върнала разплакана, понеже намерила същия отключен и с открехната врата.
Свидетелят отишъл сам да провери състоянието му и видял, че действително входната
врата била отворена, с оставен от външната й страна ключ в ключалката, а
другият ключ намерил счупен. Забелязал още, че всичко в апартамента било
изоставено и нахвърляно, стъклото на вратата на спалнята било счупено, а
боядисаните с латекс стени в хола - изцапани. Свидетелят споделя, че се опитали
да намерят наемателя, вкл. на работното му място, но не го открили там. Твърди,
че за почистване на апартамента извикали чистачка, на която заплатили в брой около 200 лв., а за поправяне на
нанесените щети ангажирали бояджия, който боядисал изцапаните стени и сменил стъклото
на вратата срещу сумата от общо 300 лв., също платена в брой. Твърди, че
писмени договори за тези услуги не са подписвали, като чистачката била позната
на ищцата, а бояджията бил препоръчан от техен съсед.
Видно от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 3250/2020
г. по описа на ВРС, в полза на ищцата е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните вземания срещу ответника, която
е връчена на последния по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и установителните искове са
предявени в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими,
доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото
на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.
422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Предмет на исковете с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. първо и
второ ЗЗД е установяване със сила
на присъдено нещо съществуването на обективираните в
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания за незаплатена наемна цена и консумативи по сключен между страните договор за наем.
Следователно основателността на
претенциите е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало
между страните наемно правоотношение, 2.) изпълнение на задължението на
наемодателя (ищец) да предостави на наемателя (ответник) наетия апартамент, 3.)
настъпила изискуемост на задължението на последния да заплати дължимата наемна
цена и разходите, свързани с
ползването на вещта, както и 4.) неговото неизпълнение. Съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, правопораждащи
съдебно предявените вземания. В негова тежест е да установи още и размера на
паричните му претенции. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен
факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва, а именно точно изпълнение на задълженията му и/или
настъпването на други правопогасяващи факти.
Безспорно по делото е, а и се установява от
приобщените писмени доказателствени средства, сключването на процесния договор
за наем на 08.03.2019 г. и предаването на имота на ответника, поради което между
страните е налице валидно възникнало наемно правоотношение, по което ищцата се
явява изправна страна.
По силата на договорната връзка за ответника е
възникнало насрещното парично задължение по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на
уговорената наемна цена в размер на 520 лв. месечно и разходите, свързани с
ползването на вещта – ел. енергия и ВиК услуги.
Падежът на наемната цена е уговорен до 25-то число на предходния месец, респ.
процесните вземания за наем за м. януари и февруари 2020 г. са станали
изискуеми на 25.12.2019 г., съответно 25.01.2020 г., които дати предхождат сезирането
на заповедния съд на 09.03.2020 г. със заявлението по чл. 410 ГПК. До тогава е
настъпила изискуемостта и на вземанията за стойността на потребената в наетия
имот ел. енергия за периода 03.11.2019 г.-02.02.2020 г. и ВиК услуги за м. юни
2019 г.-м. януари 2020 г. (предвид общоизвестните
Общи условия на съответните доставчици на посочените услуги).
Неизпълнението на падежиралите
задължения на ответника и техният размер също не са спорни между страните.
Безспорно е още, че ответникът е напуснал
наетия апартамент през м. февруари 2020 г., тоест преди изтичане на неговия
12-месечен срок, уговорен до 20.03.2020 г., както и че заплатеният от него
депозит е задържан от ищцата.
Основният спорен въпрос по делото се свежда до това дали е възникнало правото
на наемателя да получи обратно депозита, респ. дали това негово вземане подлежи
на прихващане с процесните насрещни парични вземания на наемодателя. Настоящият съдебен състав намира, че следва да
бъде даден отрицателен отговор на този въпрос, като съображенията за това са
следните:
Според уговорките на страните вземането на
наемателя за депозит възниква след прекратяване на договора и връщане на наетия
имот, при условие че той е изправна страна по правоотношението – арг. от чл. 18 и чл. 21 от договора. В клаузата на чл. 17
връщането на имота е договорено в тридневен срок след прекратяване на договора
и е предвидена писмена форма за доказване както на връщането, така и на
състоянието на имота към този момент – двустранно подписан приемо-предавателен
протокол.
В настоящия случай срокът на наемния договор е
уговорен до 20.03.2020 г. и преди изтичането му няма данни нито наемателят да е
отправил до наемодателя едномесечно предизвестие за прекратяване на договора (съобр. чл. 23, б.“б“), нито да уведомил наемодателя за фактическото
опразване на наетото жилище. С оглед недобросъвестното поведение на ответника,
между страните не е подписан и съответен приемо-предавателен
протокол за връщането на вещта.
От събраните по делото свидетелски показания
се доказва, че след самоволното напускане на наетия апартамент в същия са
констатирани щети, изразяващи се в счупен ключ за външната врата на имота,
счупено стъкло на вратата в спалнята и изцапани стени в хола, като за
почистване на имота и отстраняване на щетите по стените и вратата са били заплатен
в брой около 500 лв. на наетите за тези дейности лица. Съдът кредитира напълно свидетелските
показания, отчитайки възможната заинтересованост на свидетеля при условията на
чл. 172 ГПК, доколкото разпитаното лице лично е възприело състоянието на имота
и участвало в намирането на съответни лица за извършване на необходимите за
поправяне на щетите услуги, и възпроизвеждането на тези факти пред съда е ясно,
последователно и непротиворечиво. Показанията на свидетеля също така са
житейски логични, доколкото на практика договорите за подобни почистващи и
бояджийски услуги (по същество договори за изработка) обикновено се сключват в
устна форма и уговорените възнаграждения по тях се заплащат в брой. Освен това
договорът за изработка е неформален, поради което установяването му със
свидетелски показания е допустимо, а липсата на подписан писмен договор за ремонтни
дейности не опровергава доказателствената стойност на гласните доказателствени
средства, каквито възражения релевира особеният
представител.
Така установените от свидетелските показания щети
представляват дребни повреди, които са за сметка на наемателя – арг. от чл. 231, ал. 1 ЗЗД и чл. 14 от договора.
Следователно разходите за отстраняването им подлежат на приспадане от получения
депозит, на основание чл. 20 във вр. чл. 19, б. „а“
от договора. От свидетелските показания се изяснява, че размерът на извършените
ремонтни дейности е около 500 лв., като след прибавяне към тази сума на
стойността на повредения ключ от външната врата на имота общият размер на
щетите възлиза поне в размер на депозита от 520 лв., респ. вземането на наемателя за обратно получаване
на същия изобщо не е възникнало.
Гореизложеното налага извод за успешно
доказване на всички елементи, включени в правопораждащия съдебно предявените
вземания фактически състав, както и техния размер, при което исковете са
основателни и следва да бъдат изцяло уважени.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 625,63 лв., от които
55,63 лв. за заплатена държавна такса, 200 лв. за депозит за особен
представител и 370 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и
съдействие от 09.12.2020 г., съдържащ разписка за извършено плащане на сумата в
брой.
Разноски за
заповедното производство не са поискани със заявлението по чл. 410 ГПК, поради
което заявената едва в исковия процес претенция за разноски за заповедното
производство е недопустима и в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани
такива. В този смисъл са и мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС.
Предвид извода за
основателност на предявените искове, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът П.Е.И., ЕГН **********,***, дължи на ищцата Ж.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: сумата
от 1040 лв. (хиляда и четиридесет лева), представляваща наемна цена за м. януари и м. февруари 2020 г. по
договор за наем от 08.03.2019 г. на недвижим имот – апартамент № 7, находящ се
в гр. Варна, ул. „***, сумата от 856,94
лв. (осемстотин петдесет и шест лева
и деветдесет и четири стотинки), представляваща стойност на потребена в наетия
имот електроенергия в периода от 03.11.2019 г. до 02.02.2020
г., както и сумата от 321,38 лв. (триста
двадесет и един лева и тридесет и осем стотинки), представляваща стойност на
ползвани в наетия имот ВиК услуги за периода от м.
юни 2019 г. до м. януари 2020 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
09.03.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 3250/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав, на основание
чл. 232, ал. 2, предл. първо и второ ЗЗД.
ОСЪЖДА
П.Е.И., ЕГН **********,***, да заплати на
ищцата Ж.А.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 625,63 лв. (шестстотин двадесет и пет лева и шестдесет и три
стотинки) за сторените в исковото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: