Р Е
Ш Е Н
И Е №158
гр.Видин, 12.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският районен съд,
гражданска колегия, в публичното заседание на
дванадесети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав :
Председател: Нина Николова
при секретаря Мила Петрова,
като разгледа докладваното от съдията Николова гр.дело № 2387 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по искова
молба от Е.М.Т. ***, против Главна
дирекция Пожарна безопасност и защита на населението – Министерство на вътрешните работи гр.София,
с която са предявени искове с правна квалификация чл. 179 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Претенциите на ищеца произтичат от
възникнало служебно
правоотношение с ответника. Посочва
се, че през последните три години работи
като мл.експерт-КЕ в РС ПБЗН
Видин–МВР. Посочва също, че през цялото
време е работил на сменен режим на
работа като смените са били по 12ч. или 24 ч.,
поради което е полагал труд
повече от 40 часа седмично . За времевия период от 22.00ч. на текущия ден до
06.00ч. на следващия ден ищецът твърди, че е полагал нощен труд, който не му е
заплатен. Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата, след допуснато увеличение на размерите на претенциите от
1716.39 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 22.08.2016г. до 22.08.2019г., както и сумата от
213.69 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по
тримесечия, считано от последния ден от месеца, следващ този за тримесечието,
за което се отнася, до подаване на исковата молба в съда. Претендират се
разноските по делото.
Ответникът в срока за отговор
е оспорил иска като неоснователен и
недоказан по размер. Не е оспорил, че ищецът се намира в служебно
правоотношение с ответника Оспорил е, че на ищеца се дължи възнаграждение за
нощен труд за процесния период, преизчислен като извънреден труд, като излага,
че не е налице празнота в специалната уредба на правоотношенията, респективно
оспорва прилагането на общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. Посочва се, че на
ищеца е изплатено възнаграждение за всичкия положен от него извънреден и нощен
труд , като ЗМВР прави разграничение между двата вида труд, като възнагражденията
за извънреден труд са регламентирани в ЗМВР, а тези за нощен труд в Заповед на
министъра на вътрешните работи , и за конкретния период - Заповед №8121з-791/28.10.2014г. Оспорва се
приложимостта на разпоредбите на КТ и НСОРЗ по отношение на служителите на МВР,
като са развити доводи, че статутът им се урежда единствено в ЗМВР.
По
делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед
данните по делото, Съдът намира за установено от фактическа страна следното :
Не се оспорва, че страните се
намират в служебно правоотношение на
посоченото основание, както и не е се оспорва, че за исковия период ищецът е работил на посочената длъжност на сменен режим по график при сумарно отчитане на отработеното време между
22.00 ч. и 06. 00
ч.
От
заключението на вещото лице по назначената и приета
по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена
въз основа на представените разплащателни ведомости за начисленото трудово
възнаграждение на ищеца, както и графиците за отработени смени, се установява че през исковия
период ищецът е отработил 1720 часа нощен труд. Приравненият с коефициент 1, 143 нощен труд в дневен възлиза на 1966
часа положен извънреден труд, или действително
положения извънреден от нощен труд е 246 часа , възнаграждението за
който се равнява на 1716.39 лева. Според заключението на вещото лице,
обезщетението за забава на плащането на главниците за заявения три годишен
период по периоди на възникване до 23.08.2019г. е в размер на 213.69 лева.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
При
така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
/ чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период / чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6, 00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период / чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР/. Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /
чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи / чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/.
През
процесния период 22.08.2016 г. – 22.08.2019 г. са действали Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г., издадени от Министъра
на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от трите наредби, е предвидена възможността за полагането на труд и през нощта - между 22. 00
и 06. 00 часа, при работа на смени, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период.
С
първата от тях (чл. 31, ал. 2) изрично е уредена редукцията на часовете положен
нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на отработеното време. За целта
общият брой часове нощен труд за отчетния период се умножава с коефициент 0.
143. Тази наредба е отменена с приемането на втората, в сила от 01.04.2015 г.
Тя пък е отменена с решение №8585/11.07.2016г. по
адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС, в сила от датата на постановяването му и
обнародвано в ДВ ,бр.59 от 29.07.2016г.. В периода от
отмяната до издаването и обнародването на третата наредба – на 02.08.2016 г.,
отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в
дневен, по силата и на пар. 90, ал.2 от
ЗИДЗМВР , с който изрично е запазено действието на подзаконовите нормативни
актове, до издаването на нови при условие, че не противоречат на изменителния
закон..
Съгласно
чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а съобразно чл. 9 и
чл. 12 от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда
за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила
от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки отработен
нощен час или за част от него от 22, 00 ч. до 6, 00 ч., на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд след предоставяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 6
към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. При липсата на специално
правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо
правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното
/7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, съдът намира за неоснователни изложените в отговора възражения относно
приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното
служебно правоотношение.
Относно
нормата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, както
и редакцията й от 01.01.2018 г., която предвижда отпадане на израза "без
превръщане на нощните часове в дневни", няма отношение при преценката за
начина на начисляването положения труд и дължимостта на претендираното
възнаграждение за извънреден труд, тъй като въпросната разпоредба касае само
отчитането на същия пред Инспекцията по труда.
Ето защо исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за периода от 22.08.2016 г. – 22.08.2019г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установи,
че ищецът е положила 1720
часа нощен труд. Приравненият с коефициент 1, 143 нощен труд в
дневен възлиза на 1966 часа положен извънреден труд, или действително
положен 246 часа, възнаграждението за който се равнява на 1716.39 лева.
Искът за лихва за забава е акцесорен по
отношение на иска за главното вземане. С оглед уважаването на главния иск
подлежи на уважаване и обусловената претенция, която за периода на забавата от
момента, в който вземанията за трудови възнаграждения по отчетни периоди са
станали изискуеми, до депозиране на исковата молба /23.08.2019г. / възлиза според заключението на вещото лице в размер на
213.69 лева.
Ответната страна не е ангажирала доказателства на ищеца да е изплатено дължимото възнаграждение в горния размер за
действително положения от него извънреден от нощен труд, поради което исковите претенции ще следва да се уважат изцяло.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът
намира за частично основателно направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в общ
размер от 700.00 лева, който се претендира от
ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при възражение за прекомерност на хонорара,
съдът може да намали същия съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер,
съобразно чл.36 от ЗА. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер за защита в една инстанция по оценяем иск
/каквито са предявените/,
при интерес до 1000 лева е 300 лева, при интерес от 1 000 до 5000 лева е 300.00 лева плюс 7 % за горницата
над 1000 лева. В случая, така изчислен минимален размер от 650.12
лева се явява справедлив и обоснован с оглед на
фактическата и правната сложност на делото.
Тъй като
ищецът е освободен по силата на закона от заплащане на държавна такса за водене
на делото /т.23 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012
г.,ОСГТК на ВКС/, по правилото на чл. 78, ал. 6 от ГПК, при този изход от спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса общо в
размер на 118.64 лева. Ответникът като държавно
учреждение не е освободено от заплащане на държавни такси по смисъла на чл. 84,
ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като предмет на делото не са публични държавни
вземания, а частни субективни права на ищеца /така т.10 от Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г.,ОСГТК на ВКС/.
Ответникът следва да понесе и разноските за
вещо лице в размер на 90.00 лева, платени от бюджета на съда.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението – Министерство на вътрешните
работи гр.София, с адрес гр.София, п.к. 1309, ул. Пиротска №171А, със законен
представител Гл.комисар Николай Николов и съдебен адрес ***, да
заплати на Е.М.Т. ,
ЕГН: ********** с адрес ***, ж.к.Бонония
бл.22, вх.А, ап.6, със съдебен адрес:***
сумата от 1716.39 лева, представляваща
дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден
труд за
периода 22.08.2016 г. – 22.08.2019г., получен след преобразуване на положени часове
нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от предявяване на иска в съда – 23.08.2019г. до
окончателното плащане, както и сумата от 213.69 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата по периоди на възникване до
предявяване на иска в съда.
ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението – Министерство на вътрешните
работи гр.София, с адрес гр.София, п.к. 1309, ул. Пиротска №171А, със законен
представител Гл.комисар Николай Николов
и съдебен адрес *** , да
заплати на Е.М.Т. , ЕГН: ********** с адрес ***, ж.к.Бонония бл.22, вх.А, ап.6
със съдебен адрес:*** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650.12 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението – Министерство на вътрешните
работи гр.София, с адрес гр.София, п.к. 1309, ул. Пиротска №171А, със законен
представител Гл.комисар Николай Николов и съдебен адрес *** да заплати на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Видин
сумата от 118.64
лева – държавна такса, както и сумата от 90.00
лева – възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: