Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. София, 22.02.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в публичното заседание на петнадесети март
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 3 737 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът – Т.Д.П.
твърди, че е осъден да заплати сумата от 100 лева представляваща юрисконсултско
възнаграждение по дело, изхода от което е в полза на Столична община. Не
оспорва дължимостта на сумата и правото да бъде образувано изпълнително дело,
но твърди, че е претърпял неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., виновно
причинени от двамата ответници Р.Ф.И.,*** и И.Е.Ц.,*** изразяващи се не в образуване
на изп. дело №20169190400125, а:
-в умишлено
подвеждане на ЧСИ да го търси с препоръчани писма на постоянния му адрес по
лична карта, след като ищецът е посочил на ответниците лице за контакт, телефон
и електронен адрес,
- не са
дали информацията на ЧСИ, с която разполагат относно адресите, на които може да
бъде намерен и
- въпреки, че са знаели, че няма да бъде
намерен на адресите, на които са изпращани препоръчани писма, поискали
налагането на запори върху цялото му имущество /жилище, кола, банкови сметки и
земи/. Ищецът счита, че деянията следва да бъдат разглеждани като извършени и
от двамата ответника, тъй като вторият ответник поръчва извършването на
описаните действия/бездействия, а първият ответник ги изпълнява. Претендира, че
в резултат на описаното поведение на ответниците е претърпял следните
неимуществени вреди: възмущение, гняв, болки и страдания, безсилие, страх, че
ще бъде смачкан, защото е активен гражданин. Моли да бъде постановено съдебно
решение, с което се осъдят ответниците солидарно да заплатят:
- 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
тяхното поведение /действия и бездействия/, в качеството им на органи на власт,
заемащи посочените длъжности за периода от 08.06.2016г. до 05.05.2020г.
Ответникът – Р.Ф.И.
в депозирания от нея отговор е направила възражение за изтекла погасителна
давност на претенцията на ищеца. Поддържа, че не е знаела по какъв начин ЧСИ
може да се свърже с ищеца. Моли да се постанови съдебно решение, с което се
отхвърли предявеният иск. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът – И.Е.Ц. в депозирания от
него отговор не оспорва, че с решение, постановено по гр. д. №35 250/2012г. по
описа на СРС, Г. О., 51 състав, ищецът е осъден да заплати на Столична община
сумата от 100 лв., представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Посочва, че на 25.01.2016г. е издаден изпълнителен лист в полза на Столична
община, въз основа на който по молба на Столична община е образувано
изпълнително дело. Поддържа, че той и другият ответник не са знаели,, нямало е
как да узнаят и не са били длъжни да знаят, и да уведомяват частния съдебен
изпълнител за това дали и в какъв момент длъжникът ще се намира на посочения в
молбата адрес, нито пък да издирват и да уведомяват частния съдебен изпълнител
на кой адрес се намира в действителност длъжникът по изпълнителното дело.
Твърди, че в молбата са посочени единствено предпочитаните способи за
изпълнение и е поискано да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника,
заедно с връчване на поканата за доброволно изпълнение. Моли да се постанови
съдено решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Претендира
направените по делото разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК на л. 221 от делото.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК
съдът е отделил като безспорни между страните и съответно ненуждаещи се от
доказване в настоящото производство следните факти:
-по молба на Столична община е образувано изп. д. №20169190400125 с
взискател – Столична община и длъжник – ищеца за сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
От представените по делото на л. 20 – 24 съобщения изпратени в периода
08.06.2016г. – 01.08.2016г. общо 5 броя по изп. д. №20169190400125 се
установява, че с тях е уведомен ищецът, в качеството му на длъжник по това
изпълнително дело, че съответно са наложени следните обезпечителни мерки:
- възбрана на апартамент №20, в ***, в ж. к. ***, ***, на етаж 5,
- възбрана върху четири земеделски имота, находящи се в гр. Свиленград с
площ както следва 1, 169 дка, 1, 784 дка, 3, 490 дка и 3, 561 дка.,
- запор върху банковите му сметки в „Пиреос банк България“ АД,
- запор върху банковите му сметки в „Централна кооперативна банка“ АД и
- запор върху притежавания от ищеца лек автомобил.
От представените части от протокол от 15.04.2015г. на Комисията за защита
от дискриминация по преписка №360/2014г. се установява, че председателя на
състава е предложил и предоставил на първия ответник електронен адрес на ищеца,
без да е конкретно посочен самия електронен адрес / л. 25 – 26 от делото/.
На л. 126 от делото е представена
молба, подписана от първия ответник и адресирана до ЧСИ за образуване на изп.
д. №20169190400125. В нея е вписано „като предпочитан способ на изпълнение
посочвам запор върху възнагражденията на банковите сметки на длъжника, опис и
продажба на движимо и недвижимо имущество“, както и „Моля едновременно с
поканата да се наложи и запор върху банковите сметки на длъжника“.
На л. 161 от делото е представена молба от 28.01.2016г. с вх. №6388,
адресирана до СРС, 94 нак. състав по дело №8031/2015г., която е от ищеца. В нея
е посочено – адрес, телефон и електронен адрес, както и е посочено, че „в
случай, че отсъствам от страната посочвам и лице за контакт, което може да
получава призовките: М.П.– адрес и телефон…“. От представеното определение от
04.07.2016г. по нчхд №8031/2015г. по описа на СРС, Н. О., 94 състав – л. 160 се
установява, че това производство е образувано по частна тъжба на ищеца срещу
втория ответник. С определение от 15.03.2023г. изрично е посочено, че не се
приема този документ като доказателство по делото, тъй като въпреки дадените от
съда указания, в посочения срок в тях, както и към датата на съдебното
заседание този документ е бил незаверен съгласно изискванията на ГПК от ищеца.
С определение от 08.06.2022г. съдът е отделил като безспорен между страните
фактът, че между ищеца и ответниците е имало образувани дела от частен характер
към датата на образуване на изпълнителното производство №20169190400125.
По искане на първия ответник по делото са приети като доказателства документите,
които се съдържат по образуваното изп. д. №2016990400125. По-горе е описана
молбата, въз основа на която е образувано изпълнителното дело. Тя е подадена на
14.04.2016г. Изпълнителното дело е образувано въз основа на издаден
изпълнителен лист на 25.01.2016г. по гр. д. №35 250/2012г. по описа на СРС, 51
състав.
На л. 6 от изпълнителното дело е приложена извършена от съдения изпълнител
справка от НБД „Население“ относно постоянния и настоящ адрес на длъжника –
ищецът в настоящото дело. От този документ се установява, че адресът, който е
посочен в молбата за образуване на изпълнителното дело като адрес на длъжника е
същият, който е вписан като негов постоянен и настоящ адрес.
На 12.05.2016г. – л. 20 от изпълнителното дело е изготвена покана за доброволно
изпълнение до длъжника, в която е вписан като адрес, декларирания от него
постоянен и настоящ адрес. Тази покана е връчена по реда на чл. 47 от ГПК чрез
залепване на уведомление на входната врата на имота и пускане на екземпляр в
пощенската кутия на 25.06.2016г./л. 83/.
На 08.06.2016г. е поискано от съдебния изпълнител вписване на възбрана върху апартаментът, на който е регистриран
постоянния и настоящ адрес на ищеца. Възбраната е вписана от Служба по
вписванията – София на 22.06.2016г. На 24.06.2016г. е изготвено искане от
съдебния изпълнител до Службата по вписванията за налагане на възбрани върху
четири земеделски имота, които са собственост на ищеца /л. 71/.
На 27.06.2016г. е наложен запор от съдебния изпълнител върху банковите
сметки на ищеца в „Банка Пиреос България“ АД – л. 88. От банката е изпратено
писмо, че по сметката няма налични средства – л. 107.
На 05.07.2016г. е наложен запор от съдебния изпълнител върху банковите
сметки на ищеца в „Централна кооперативна банка“ АД – л. 103. В отговора от
банката от 14.07.2016г. е посочено, че от трите открити банкови сметки на ищеца
при тях, само по една има авоар в размер на 85 лв., която сума е преведена по
сметка на съдебния изпълнител – л. 110.
На 01.08.2016г. е изготвено уведомление за наложен запор до СДВР относно
лек автомобил, собственост на ищеца – л. 110.
На 30.08.2016г. – л. 14.. е връчено на ищеца съобщение за образуване на
изпълнителното дело, в което е посочено, че като обезпечителна мярка е наложена
възбрана върху недвижим имот, който е посочен с неговия административен адрес. На същата дата са връчени на ищеца съобщения
за наложени запори върху банковите му сметки в „Централна кооперативна бака“ АД
и в „Пиреос банк България“ АД и възбрана върху четирите земеделски имота в гр.
Свиленград.
На 28.03.2017г. е наложен запор от съдебния изпълнител върху банковите
сметки на ищеца в „Първа инвестиционна банка“ АД – л. 15... От банката е
изпратено писмо, че по сметката няма налични средства – л. 168.
Към настоящия момент изпълнително дело №20169190400125 не е приключило и е
висящо.
Другите представени от страните документи съдът не обсъжда, тъй като същите
са неотносими към предмета на правния спор.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните изводи:
Относно предявените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД
Съгласно направения от съда доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването на следните факти:
1. посочване от ищеца на ответниците лице за контакт, телефон и електронен
адрес,
2. умишлено подвеждане на ЧСИ от ответниците за изпращане на препоръчани
писма на постоянния адрес на ищеца,
3. притежаване на информация от ответниците относно адресите, на които може
да бъде намерен ищеца,
4. искане от страна на ответниците до ЧСИ за налагане на запор върху цялото
имущество на ищеца,
5. налагане на запор върху цялото имущество на ищеца /жилище, лек
автомобил, банкови сметки и земи/,
6. претърпяване на описаните в исковата молба на ищеца вреди от описаното
поведение на ответниците,
7. причинно – следствена връзка между противоправното действие/ бездействие
на ответниците и вредоносния резултат и
8. извършване на действия, с които е спряна или прекъсната давността по
отношение на претендираното вземане.
В доказателствена тежест на ответниците е да установят, че в молбата за
образуване на изпълнителното дело са посочени единствено предпочитаните способи
за изпълнение и е поискано да бъде наложен запор върху банковите сметки на
длъжника, заедно с връчването на поканата за доброволно изпълнение.
Във връзка
с установяване на първия факт са представени два документа от ищеца: протокол
от заседание на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ и негова молба,
адресирана до СРС, 94 състав. От първия от тях се установява, че на първия
ответник е предоставен електронен адрес, който използва ищеца в производството
пред КЗД. Вторият документ не е редовно представен пред съда, поради което и
по-горе е посочено, че не е приет като доказателство по делото. Но за пълнота
съдът посочва, че дори и да бъде разгледан този документ, от същият не се
установява, че насрещната страна в наказателното производство – втория ответник
е узнал за съдържанието на тази молба, доколкото същата не е адресирана до него,
а ако се е запознал с нея – същата посочва лице за контакт, друг адрес, телефон
и електронен адрес, но същите са посочени на съда във връзка с конкретно
съдебно производство. От това не може да бъде направен извод, че същите данни
за ищеца – лице за контакт и адрес могат да бъдат използвани и в други
производства, за да бъде същият открит и уведомен. В подкрепа на този извод е и
фактът, че тази молба е подадена на 28.01.2016г., а молбата за образуване на
изпълнителното дело на 14.04.2016г. С оглед на това от ангажираните от ищеца
доказателства се установява единствено, че първият ответник е разполагал с
електронен адрес на ищеца.
Съгласно чл. 426 от ГПК във връзка с чл. 127
от ГПК в редакция към 2016г., както и към настоящия момент при подаване на
молба за образуване на изпълнително производство същата, за да бъде приета като
редовна, се изисква единствено посочване на името на длъжника и неговия адрес.
Липсва изискване за взискателя да посочи телефон и електронен адрес на
длъжника. За пълнота следва да се посочи, че едва с направените изменения в ГПК
с ДВ бр. 110/2020г. се въведе възможността да се ползва електронния адрес като
адрес за връчване, но при две условия – самата страна да го е посочила и да е
заявила изрично, че желае да бъде уведомявана по този начин. Следователно и към
настоящия момент не може едната страна в производството да посочва електронен
адрес на другата страна и да иска чрез него да бъде уведомявана. С оглед на
изложената правна уредба следва да се приеме, че подадената молба за образуване
на изпълнителното дело от първия ответник е редовна – посочен е адрес на
длъжника.
От представеното
изпълнително дело се установява, че преди да бъде изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника и да бъдат извършвани каквито и да е изпълнителни
действия по него първо е направена справка за регистрирания постоянен и настоящ
адрес на длъжника и е установено, че същият съвпада с този посочен от
взискателя в молбата за образуване на изпълнителното дело. Съгласно чл. 93, ал.
5 и ал. 6 от Закона за гражданската регистрация „Постоянният адрес на гражданите е адрес за
кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното
самоуправление“, както и „Постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или
ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен
акт“. С оглед на така посочените норми и чл. 47 от ГПК съдебният изпълнител е
извършил проверка, за да установи постоянния и настоящ адрес на длъжника и едва
след това е пристъпил към неговото уведомяване за образуване на изпълнително
дело срещу него. Предвид така установеното съдът приема, че от събраните по
делото доказателства не се установява вторият посочен по-горе факт от ищеца,
чиято е доказателствената тежест, а именно – умишлено подвеждане на ЧСИ от ответниците за изпращане на
препоръчани писма на постоянния адрес на ищеца. Допълнително следва да се
посочи, че съгласно цитираните правни норми от Закона за гражданската
регистрация постоянния и настоящ адрес са адресите, които се използват от
държавната администрация и съответно органи, които са натоварени с такива
функции – какъвто е съдебния изпълнител за контакт с гражданите. В случай, че
едно лице не живее и не може да редовно да му бъде връчено съобщение на тези
адреси, то последиците от това са в резултат на собственото му поведение и не
следва да бъде търсена отговорност от други лица. Поради така посоченото липсва
един от елементите на фактическия състав на деликта – противоправност на
първите две групи действия/бездействия, посочени от ищеца като твърдени, че са
извършени от ответниците. За уважаване на предявен иск за деликт с правно
основание чл. 45 от ЗЗД следва да бъдат установени осъществяването на следните
елементи – действия/бездействия на конкретно лице, противоправност на същото,
претърпяване на вреди в резултат на това и причинно – следствена връзка между
поведението на това лице и претърпените реди от друго. От изложените по-горе
мотиви се установява, че ищецът не е доказал първите два елемента: твърдяното
от него поведение на ответниците и съответно противоправността на твърдяното,
което е основание в тази част искът да бъде отхвърлен като недоказан.
Относно третият посочен в доклада
факт - притежаване на
информация от ответниците относно адресите, на които може да бъде намерен
ищеца, както вече е посочено по-горе в мотивите на настоящото решение липсват
доказателства, които да го установяват. Не се представят документи или други
доказателства, че ищецът е уведомил ответниците, че при производства при които
те са страни да бъдат ползвани конкретни адреси, различни от неговия постоянен
или настоящ адрес.
От представеното изпълнително дело се установява, че взискателят е
представил единствено молба за образуването му, в която се съдържа посочване на
различните изпълнителни способи, които да
бъдат използвани от съдебния изпълнител. Видно от нейното съдържание
никъде не е посочено, че се иска да бъде запорирано и възбранено цялото
имущество на длъжника. В същата изрично е записано, че се иска преди връчване
на поканата за доброволно изпълнение на длъжника единствено да бъдат наложени
запори на банковите му сметки. От
представеното изпълнително дело действително се установява, че преди връчване
на съобщение за образуване на изпълнително дело до длъжника, съдебният
изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот в гр. София – апартамент,
както и върху четири земеделски имота в гр. Свиленград, запори върху банковите
сметки в две банки и запор върху лекия автомобил на длъжника. Следва да се
посочи, че отговорност за броя и вида на наложените мерки за обезпечаване на
вземането, предмет на изпълнителното производство, носи единствено лицето,
което ги е наложило – тоест съдебния изпълнител. Независимо какво е искането на
взискателя, преценка за последователността на изброените множество изпълнителни
способи и необходимостта от тях се извършва от съдебния изпълнител. В случай,
че длъжникът счита, че извършените действия от страна на съдебния изпълнител са
незаконосъобразни същият разполага с възможността да ги обжалва по реда на чл.
435, ал. 2 от ГПК пред окръжния съд и да иска тяхната отмяна. Ако в резултат на
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител са причинени вреди, то той
носи отговорност за тях по реда на чл. 441 от ГПК. Следователно отговорност за наложените
обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника носи единствено съдебния
изпълнител, но не и взискателя, който единствено може да ги посочи, но не ги
налага. С оглед на така направения извод следва, че налагането на обезпечителни
мерки спрямо имуществото на длъжника не е в резултат на действия на
ответниците, поради което те не носят отговорност за претърпените вреди в
резултат на тези мерки от длъжника и следва и в тази част искът да бъде
отхвърлен.
Относно разноските по делото
При този
изход на делото, право на разноски имат ответниците.
Първият ответник
в отговора на исковата молба е направил искане за присъждане на направените от
него разноски в тежест на ищеца. По делото се установява единствено извършване
на разход в размер на 24 лв. – заплатена такса за изготвяне на препис от
изпълнителното дело – л. 210 от делото. В представения договор за правна защита
и съдействие – л. 151 е посочен само размера на уговореното адвокатско
възнаграждение, но липсва отбелязване за извършено плащане на част или на
цялата сума, поради което съдът не включва същото като разноски за процеса. С
оглед изхода на спора, направеното от първия ответник искане и приложените по
делото документи, ищецът следва да бъде осъден да заплати на първия ответник сумата
24 лв.
Вторият ответник
е направил искане за присъждане на направените от него разноски в тежест на
ищеца. По делото се установява единствено извършване на разход в размер на 1
680 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане - – л. 222 - 224 от
делото. С оглед изхода на спора, направеното от втория ответник искане и
приложените по делото документи, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
втория ответник сумата 1 680 лв.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ подадените от Т.Д.П., ЕГН – **********, с адрес: ***
срещу Р.Ф.И., ЕГН – ********** със съдебен адрес: *** – чрез адвокат Е.Д. и И.Е.Ц., ЕГН – ********** със съдебен адрес:
***, офис 101 - чрез адвокат Н.Б. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 30 000 лева,
представляваща претендирано обезщетение за неимуществени вреди - възмущение, гняв, болки и страдания, безсилие, страх, че ще бъде смачкан,
защото е активен гражданин, претърпени
в резултат на извършени от ответниците на следните деяния:
- умишлено
подвеждане на ЧСИ по изп. дело №20169190400125 да го търси с препоръчани писма
на постоянния му адрес по лична карта, след като ищецът е посочил на
ответниците лице за контакт, телефон и електронен адрес,
-
ответниците не са дали информацията на ЧСИ, с която разполагат относно
адресите, на които може да бъде намерен и
- въпреки,
че са знаели, че няма да бъде намерен на адресите, на които са изпращани
препоръчани писма, поискали налагането на запори върху цялото му имущество
/жилище, кола, банкови сметки и земи/.
ОСЪЖДА Т.Д.П., ЕГН – **********,
с адрес: *** да заплати на Р.Ф.И., ЕГН – ********** със съдебен адрес: *** –
чрез адвокат Е.Д. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 24 лв.
ОСЪЖДА Т.Д.П., ЕГН – **********,
с адрес: *** да заплати на И.Е.Ц., ЕГН – ********** със съдебен адрес: ***,
офис 101 - чрез адвокат Н.Б. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
1 680 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ: