№ 2021
г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 28. 09. 2021 г., в състав :
Административен съдия : Красимир
Кипров
при секретаря Камелия Александрова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело
№ 282 по описа на съда за 2021 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 215 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на К.М.Д. и М.А.К., против заповед № 06/ 6.01.2021 г. на Кмета на Район „Приморски“, с която на основание чл. 225а, ал.1 вр. с чл. 225, ал.2, т.2
от ЗУТ е наредено на двамата жалбоподатели да изготвят и представят за одобрение в едномесечен срок план за безопасност и здраве за
премахване на строеж „Двуетажна масивна сграда“, находяща се в ПИ **.** по КК
на гр. Варна, по плана на СО „Ален мак“, гр. Варна и да премахнат същият строеж
в 2-месечен срок от одобряването на плана за безопасност и здраве.
Жалбата
съдържа доводи за издаване на обжалваната заповед от некомпетентен адм. орган и в
нарушение на материалния закон, поради несъответствие
при прилагането му с действителните факти по случая. Иска се отмяна на
обжалваната заповед и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат О., включително с представената писмена защита с. д. 14540/5.10.2021
год.
Ответникът
Кметът на Район „Приморски“, чрез упълномощения юрисконсулт Ц. изразява
становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното :
С договор
за покупко-продажба по н. а. № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. , К.М.Д. и М.А.К.
закупуват от О.Ч.М. недвижим имот находящ се в гр. Варна, с. о. „Ален мак“ ,
представляващ поземлен имот с идентификатор **.** по одобрената със заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. КККР на гр. Варна, с площ от 580 кв.м. , с трайно предназначение
на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, ведно с построената в него
еднофамилна вилна сграда с идентификатор **.**.3 съгласно изменението на КККР по заповед № 18-1588/23.02.2018 г. на началник
СГКК-Варна , със застроена площ от 100 кв.м., както и всички подобрения и
приращения в имота. При извършеното
преди покупко-продажбата нанасяне на сграда с идентификатор **.**.3
като нов обект на кадастъра с издадената на основание чл.54, ал.1 от ЗКИР от началника
на СГКК-Варна заповед № 18-1588/23.02.2018 г. ,
са заличени като обекти на кадастъра масивна жилищна сграда с идентификатор **.**.1 с
площ от 42 кв.м. и полумасивна
жилищна сграда с идентификатор **.**.2 с
площ от 23 кв.м. Преди заличаването им, въпросните две сгради са били нанесени със същата застроена
площ в кадастралния план от 1989 г. ,
както и в одобрения със заповед №
РД-17706/410/ 25.11.2003 г. план на
новообразуваните имоти, който впоследствие е интегриран в кадастралната карта
при одобряването й със заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК. По същият начин, двете сгради са отразени в ПИ с идентификатор **.**
при одобряването на ПУП-ПУР за СО „Ален мак“ с решение
№ 1732-13 по протокол № 17/13 и 14.10.2009 г.
и решение № 1809-2 по протокол № 18/13.11.2009 г. на Общински съвет-Варна. През месец декември 2017 г. по възлагане от О.М. е извършено от инж. С.Р.
геодезическо заснемане на сградите в ПИ **
, които в съставената за целта скица / л.43/ са отразени като обединени в една сграда с посочен в обяснителната записка / л.42 / идентификатор **.**.1, ЗП от 100 кв.м. и РЗП
от 100 кв.м. , като е запазен общият контур на
двете сгради такъв какъвто
е
бил нанесен при одобряването на КККР със
заповед № РД-18-92/14.10.2008 год., според който общата им площ е в
размер на 65 кв.м. / 42 кв.м. + 23 кв.м./. На 19.12.2017 г. М. е заверил нотариално своя декларация
/л.30/, в която е посочил , че строителството на еднофамилна жилищна сграда с
полусутерен със застроена площ 100 кв.м. и РЗП
100 кв.м. , посочена в КККР като сграда № 1 , изградена в ПИ с идентификатор **.**,
е извършено преди 31.03.2001 год. При разпита му в съдебно заседание като
свидетел / л.63-64/ , О.Ч.М. дава показания, че продадената от него на двамата
жалбоподатели сграда била построена от наследодателя му В.Н.Д. в периода
1984 г. – 1986 г., имала площ от 100
кв.м., представлявала един вкопан надолу приземен етаж и един надземен етаж с
правоъгълна форма, която била правилно нанесена едва при последното
изменение на КККР – твърди, че преди това неправилно сградата била нанесена с
начупена конфигурация. Въз основа на подадено от М. *** заявление рег. № АУ117357ПР
от 20.12.2017 г. / л.28/ е издадено удостоверение за търпимост № 200/22.12.2017 г. /л.29/, в което е посочено, че едноетажна
сграда със застроена площ от 100 кв.м. , намираща се в ПИ **.** по плана на СО „
Ален мак“, гр. Варна, съгласно геодезично заснемане, е
допустима по смисъла на закона / пар.127, ал.1 от ПЗР от ЗИДЗУТ, обн. ДВ, бр.82
от 2012 г./ и представлява търпим строеж. Това удостоверение
за търпимост е посочено в горецитираният
нотариален акт като документ представен
при сключването на договора за покупко-продажба. На 7.10.2020 г. е извършена проверка от инспектори при Район „Приморски“
в придобитият
от двамата жалбоподатели имот, за резултатите от която е съставен на основание чл. 225а, ал.2 от ЗУТ констативен
акт № 20/7.10.2020 год. /л.12-14/. В акта е описано, че при проверката е
констатирана новоизградена в периода от
03.2018 г. до 08.2020 г. двуетажна
масивна сграда на етап груб строеж, на
ниво плосък покрив с РЗП 220 кв.м. , размери 10/11 м., височина 7 м. , положена
външна топлоизолация и частично положена външна мазилка, изцяло положено
хидроизолационно покритие на вече изграден плосък покрив, за която има издадено
на името на предишния собственик О.Ч.М. удостоверение
за търпимост № 200/22.12.2017 г. , съответно няма разрешение за строеж и други необходими строителни книжа. Актът е връчен на
К.М.Д. на 3.11.2020 г. , като е подписан от него и в качеството му на пълномощник на М.А. К.. Срещу акта не са подавани в 7-дневния срок по чл. 225а,ал.2 от ЗУТ възражения от страна на Д. и К.. Констатациите по акта са изцяло
възприети от кмета на район „Приморски“, който въз основа на правомощията предоставени му с
т.6 от заповед № 0508/7.02.2020 г. на кмета на община Варна /л.2-3/ ,
издава обжалваната заповед № 06/6.01.2021 год.
В заповедта собствената на
жалбоподателите сграда е квалифицирана като незаконен строеж съответстващ на пета категория съгласно чл. 1*, ал.1,т.5,б.“а“
от ЗУТ, изпълнен без одобрен инвестиционен проект и без надлежно издадено
разрешение за строеж ; не попадащ в
хипотезите на пар.16 от ДР на ЗУТ или пар.127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ ; разположен на територия с
наложена строителна забрана съгласно заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството ; с различен контур на съществуващата сграда и контура на
представеното към удостоверение за търпимост № 200/ 22.12.2017 г. геодезическо
заснемане. Заповедта е връчена на 18.01.2021
г. на К.Д., включително в качеството му на пълномощник на М. К., след което двамата подават жалба до АС-Варна, която е приета в Район „Приморски“ с рег. № УСКОР21000172ПР/ 27.01.2021 год. В хода
на съдебния процес по образуваното дело е назначена съдебно-техническа експертиза,
като е извършена и допълнителна такава. Дадено
е от вещото лице инж. Г. заключение, че описаната в обжалваната заповед сграда
е идентична със сграда с идентификатор **.**.3 ; състои се от един полуподземен
етаж и един надземен етаж ; има ЗП от 100 кв.м. и РЗП
от 100 кв.м. ; съгласно одобрения със заповед № РД-02-14-2200/3.09.2012 г. на
министъра на МРРБ ОУП на Община Варна , имота в който се намира жилищната по
характера си сграда попада в зона Жм2 и зона със строителна забрана, като последната преминава през южната част на имота, а
сградата е разположена в северната част ; констатираните като извършени към
момента на експертизата ремонтни
дейности представляват „текущ ремонт“ по смисъла на пар.5,т.50 от ДР на ЗУТ ; за
имота няма одобрен ПУП, но сградата съответства на устройствените показатели за
Жм2 по действащия ОУП , не нарушава предвижданията на одобрения през 2009 г. ПУП - ПУР за СО „Ален мак“ и отговаря на сега действащите
градоустройствени норми и показатели ; вида на разкрития бетон и тухлена зидария съответстват
на масовата практика за изпълнение на подобен тип обекти през 80 години, поради
което съгласно дадените гласни показания и първите данни за строежа по КК от
1989 г., би могло да се допусне, че периода на строителство е преди 1989 год.
При така установените
обстоятелства, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е
процесуално допустима – видно от датата на съобщаване на оспорената заповед /
18.01.2021 г./ и датата на поставения от
Район „Приморски“ рег. № на жалбата / 27.01.2021г./, същата е подадена при
спазване на 14-дневния срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна - оспорената
заповед е издадена от компетентен адм. орган съгласно приложената в преписката
заповед № 0508 от 7.02.2020 г. на кмета
на община Варна /л.2/, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК и в противоречие
с материалния закон по смисъла на чл.146, т. 4 от АПК.
По делото
няма спор, че процесната сграда представлява незаконен строеж по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - тя е
изградена без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж.
Незаконните строежи подлежат на премахване освен ако представляват търпими
строежи по смисъла на пар.16 ,ал.1 от ПР на ЗУТ
или пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Изложената в оспорената заповед констатацията на адм. орган, че процесната
сграда не представлява търпим строеж по смисъла на тези две разпоредби е
направена при допуснато от него съществено нарушение на
административнопроизводствените правила – релевантните в това отношение факти
не са били изяснени така както се изисква от нормата на чл. 35 от АПК. Едно от необходимите
нормативни условия за наличието на търпимост
на строежа представлява периода
на изграждането му. В тази връзка ,
съобразно наличните в преписката данни за извършване на строежа преди 31.03.2001 г. според приложената нотариално заверена на 19.12.2017
г. декларация на О.М. и издаденото от главния архитект на район „Приморски“
удостоверение за търпимост № 200/ 22.12.2017
г. , органът е бил длъжен да обследва
условията за търпимост по пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ обн. ДВ, бр. 82 от 2012
год. Изискване на нормата за наличието на търпимост е изграждането на строежа до 31.03.2001 г. , т.е. изградените след тази дата незаконни строежи не могат да
бъдат търпими дори да са допустими по разпоредбите , които са действали по
времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ. С
оспорената заповед органът приема период на изграждане от м.03.2018 г. до м.08. 2018 г. основно по две причини – първата е свързана с
документа за придобиване на собственост от страна на жалбоподателите, а втората
е свързана с констатацията при извършената на място проверка, според която е
установена разлика в контура на съществуващата сграда и контура на
геодезическото заснемане към удостоверението за търпимост. Съгласно
разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, в доказателствена тежест на адм. орган е да установи съществуването на фактическите основания
посочени от него в оспорения адм. акт. В
този смисъл, съществуващата за ответника доказателствена тежест обхваща два основни посочени
в издадената от него заповед юридически факта -
първият за извършването на строежа в периода м.03.2018 г. – м.08. 2018 г. и вторият
, че към същият момент е действаща
цитираната в заповедта строителна забрана. Тази доказателствена тежест е
указана на ответника от съда в първото проведено по делото съдебно заседание.
Съответно, на жалбоподателя е указана съществуващата за него доказателствена
тежест за установяване условията за търпимост на процесния строеж, които
включват доказване от негова страна на период за извършване на строежа,
различен от този посочен в обжалваната заповед. Правилата на доказателствената
тежест предполагат реализиране от страна на ответника на пълно и главно
доказване на горепосочените юр. факти, с което според съда той не се е справил.
Установеното при огледа различие в контура на процесната сграда в сравнение с
контура по приложеното към удостоверението за търпимост геодезическо заснемане,
съпоставено с датата на нотариалния акт
с който жалбоподателите придобиват имота, съвсем не установява извършен в периода м.03-м.08.2018 г. нов строеж, какъвто е описан в обжалваната
заповед. Установеният при огледа контур на сградата е показан в правоъгълна
форма на скицата към констативен акт № 20/7.10.2020 г. , като той действително
се различава от контура в скицата от
геодезическото заснемане , но съвпада с контура нанесен в КК при изменението й
със заповед № 18-1588/23.02.2018 г. на началника на СГКК- Варна / л.48-49 от
делото/. Това изменение на КК е
извършено преди двамата жалбоподатели да придобият имота на 23.03.2018 г., т.е.
именно този факт не е бил установен от адм. орган, а той сочи по недвусмислен
начин , че посочената в обжалваната заповед правоъгълна конфигурация на процесната сграда е
съществувала не след, а преди м. 03.2018 г. – съгласно чл.2,ал.5 от ЗКИР,
данните в кадастъра са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят,
до доказване на противното. На този извод сочи посоченото в заповед
№ 18-1588/23.02.2018 г. правно основание по чл.54,ал.1 от ЗКИР за изменение на одобрената през 2008 г.
кадастрална карта , поради допуснати непълнота или грешка. Заповедта представлява влязъл в сила адм. акт, като с
нея се поправя допусната още през 2008
г. грешка по смисъла на чл.51, ал.1, т.2
от ЗКИР относно конфигурацията и площта на
нанесените тогава в кадастъра сгради с
идентификатори **.1 и **.2. , която най-вероятно е била допусната и в посочените от ответника предходни КП от 1989 г. и ПНИ от 2003 г., данните от които са послужили при
одобряването през 2008 г. на КККР . Не е отчетено от адм.
орган и допуснатото при геодезическото
заснемане явно противоречие между отразената в скицата конфигурация и
посочената в обяснителната записка площ на сградата – при нанесената в неправилна форма конфигурация застроената площ би следвало да бъде 65 кв. м., а в
обяснителната записка тя е посочена като 100 кв.м. Въпросното противоречие в геодезическото
заснемане очевидно има характера на допусната при отразяването на конфигурацията
грешка, тъй като посочената в обяснителната записка ЗП от 100 кв.м. напълно съвпада с посочената в заповед № 18-1588/23.02.2018
г. ЗП от 100 кв.м. на сграда с
идентификатор **.**.3 , за която в т.7 от извършената съдебно-техническа експертиза
/л.79/ е дадено заключение за идентичност с процесната по оспорената заповед сграда.
Изложеното налага извода, че посоченият в заповедта период за извършване на
строителството м.03.- м.08. 2018 г. не е
доказан от страна на ответника. Същият не е доказал и наличието на действаща
през този период строителна забрана, като релевантните според разпоредбата на
чл.198, ал.3 от ЗУТ факти изобщо не са били изследвани от него – процесният имот
** действително попада в зоната на наложената със заповед №
РД-02-14-300/21.04.1997 г. на министъра на МРРБ
строителна забрана, чийто период на действие обаче не е безсрочен във
времето, а в конкретния случай е със
срок до осъществяването на съответните геозащитни мероприятия – данни за
последните липсват в оспорената заповед.
От друга
страна, за да обоснове извършването на
изцяло нов строеж, а не пристрояване или надстрояване на впоследствие заличените от кадастъра сгради с
идентификатори **.1 и **.2 , адм.
орган посочва в издадената от него заповед различни етажност и ЗП в
сравнение с тези отразени в удостоверение за търпимост № 200/22.12.2017 г. , а
именно : сграда на два етажа /един по удостоверението/ , ЗП 110 кв.м. / 100 кв.м.
по удостоверението/ и РЗП 220 кв.м. /в удостоверението не е посочена РЗП/. За тези
констатации, както в обжалваната заповед, така и в констативен акт №
20/7.10.2020 г., единствено са посочени размери
на сградата за дължина от 10 м., ширина
11 м. и височина 7м. Данните за котата на средното ниво на прилежащия терен
не са били изследвани от адм. орган, с
което той е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като същите според
дефинициите на т.47, 48, 49 и 50 от пар.5 от ДР на ЗУТ са необходими за
определяне етажността на процесната сграда в смисъл такъв, че посочената в
удостоверението за търпимост едноетажност има предвид само понятието за надземен
етаж по смисъла на пар. 5, т.50 от ДР на
ЗУТ без да включва понятията за подземен етаж по смисъла на т.48 и за полуподземен етаж по смисъла на т.49. Горепосочените изложени в оспорената заповед факти са опровергани със
заключението по т.1, т. 5 и т. 6 от
извършената съдебно-техническа експертиза, според което съобразно изследваните от вещото лице данни за
котата на средното ниво на прилежащия терен и извършените замервания на външните очертания на ограждащите стени по смисъла на пар.5,
т.15 от ДР на ЗУТ , сградата се състои от един полуподземен етаж и един
надземен етаж, и има ЗП и РЗП от 100 кв.м. Като извършена по искане на
жалбоподателите , експертизата
представлява израз на проведено от тях насрещно доказване, което за разлика от дължимото от ответника главно доказване може и да
бъде непълно такова с присъщата за него последица винаги да бъде достатъчно за разколебаване на изложените
в оспорената заповед факти за етажност , ЗП и РЗП. Именно по причина на последното и поради това,
че органът не е изследвал в проведеното
от него адм. производство релевантните в
това отношение факти за котата на средното ниво на прилежащия терен, съдът
намира за необосновано извършеното от процесуалния представител на ответника
оспорване на заключението по експертизата. Видно е от дефиницията на пар.5,
т.18 от ДР на ЗУТ , че РЗП включва единствено сбора от ЗП на надземните етажи и не включва ЗП на подземния и полуподземния
етаж, т.е. след като ответникът не е доказал съществуването на два надземни
етажа, съдът приема за правилно и обосновано заключението по експертизата за
наличието на един надземен етаж със ЗП от 100 кв.м., съответно за РЗП със същият
размер от 100 кв.м. Установената по този
начин еднаквост на ЗП и етажност на процесната
сграда със същите посочени в удостоверението за търпимост данни, опровергава по
категоричен начин и другата изложена в оспорената заповед констатация за извършен след 2018 г. нов строеж. Подкрепящи този извод са и
показанията на свидетеля И.К.И. /л.40/, според които след закупуването на имота жалбоподателите са извършвали само
саниращи сградата действия. Доколкото обратното не е установено с извършената
по делото експертиза, съдът приема за достоверни така дадените показания и квалифицира описаните в тях ремонтни дейности
като текущ ремонт по смисъла на пар.5, т.43 от ЗУТ, за който съгласно чл.151, ал.1,
т.1 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж.
Независимо
от така допуснатите от адм. орган съществени процесуални нарушения при
установяване на фактите, законосъобразността на заповедта за премахване на незаконния строеж е обусловена и от успешната доказателствена
дейност на жалбоподателите за установяване наличието на търпимост. В тази връзка и за разлика от издаденото на
техния праводател удостоверение за търпимост № 200 /22.12.2017 г. , същите се
позовават на разпоредбата на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ, процесуални пречки за което не
съществуват, тъй като въпросното удостоверение не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила. Разпоредбата на пар.16, ал.1 поставя изискване
за извършване на незаконния строеж в периода до 7.04.1987 г. и определя
търпимостта в зависимост от две алтернативни условия, първото от които е за допустимост
по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите
действали по време на извършването им, а второто за допустимост съгласно
разпоредбите на ЗУТ. Чрез показанията на свидетеля О.Ч.М. жалбоподателите установяват
начало на строежа през 1984 г. и завършване през 1986 год. Тези показания
съдът намира за достоверни, тъй като те се подкрепят от заключението по т. 2 от
допълнителната съдебно-техническа експертиза,
според което извършените разкрития / снимки на л.102 от делото/ установяват използвани при строежа материали,
които са характерни за строителството през 80-те години. Действащите за този
период устройствени планове за територията, в която попада процесният имот са проверени от вещото лице. В тази връзка е
дадено заключение по т.1 от
допълнителната експертиза, според което в периода 1984-1986 г. не е имало действащ подробен устройствен план,
а единствено е бил одобрен с Решение ТСУ-7 на КТСУ при МС с № РД-0302/46/ от
31.12.1982 г. Общ устройствен план ,
според предвижданията на който имотът попада в зона „Ниви“ или „Пасища и мери“,
т.е. територията е определена с предназначение „земеделска“. Съгласно тогава
действащите правила и нормативи /посочени в допълнителната експертиза/, в
земеделските територии се допуска застроена площ до 35 кв.м.
и тъй като процесната сграда има ЗП от 100 кв.м., то категорично същата
не отговаря на горепосоченото първо
условие за търпимост.
Същевременно
не е спорен факта, че при действието на ЗУТ е одобрен със заповед №
РД-02-14-2200/3.09.2012 г. на министъра на МРРБ общия устройствен план на
Община Варна. Предвижданията на същият по отношение на територията в която попада
процесния имот са обследвани от вещото лице, което в т.1 от допълнителната експертиза
дава заключение, че тя е с отреждане за устройствена зона Жм2 / жилищна
устройствена зона с ниско застрояване и допълнителни специфични изисквания/. Доколкото
се установява, че за ПИ ** не е
одобряван подробен устройствен план, то релевантно
е съответствието с предвижданията на
ОУП. Устройствените показатели на Жм2 са изчерпателно посочени в допълнителната
експертиза, като е установено съответствие с постигнатите показатели за ПИ **. Така даденото заключение е оспорено
от процесуалния представител на ответника без излагането в тази насока на каквито и да било обосновани аргументи, поради което същото се приема от
съда за правилно и обосновано – оспорванията касаят само периода на
строителството, брой етажи и размер на ЗП. Дадено е и заключение, че извършеното в ПИ ** застрояване не нарушава предвижданията на одобрения през
2009 г. план за улична регулация на СО „Ален мак“, което съдът приема за
правилно по същите съображения. Оспорената заповед не съдържа изложение на каквито
и да било конкретни факти за недопустимост на процесния строеж съгласно
разпоредбите на ЗУТ, а единственият посочен като релевантен в това отношение факт за височина на сградата от 7м. потвърждава допустимост по разпоредбата на
чл.23, ал.1,т.1 от ЗУТ - налице е ниско
застрояване, каквото е допустимо съгласно приетата с ОУП устройствена зона
Жм2. По тези съображения за допустимост
на процесният строеж съгласно разпоредбите на ЗУТ, съдът намира, че
същият представлява търпим строеж съгласно горепосоченото второ условие от
нормата на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Търпимите строежи не подлежат на
премахване, поради което обратно разпореденото с обжалваната заповед прави
същата материално незаконосъобразна по смисъла на чл.146,т.4 от АПК и съответно
подлежаща на отмяна като такава.
При този
изход от делото, ЮЛ към чиято структура принадлежи адм. орган дължи съгласно
чл.143, ал.1 от АПК възстановяване на сторените от двамата жалбоподатели разноски по делото, които са в общ размер на
440 лв. и включват 2 х 10 лв. платена държавна такса и 420 лв. платено
възнаграждение на вещо лице.
Предвид
изложеното съдът,
Р Е
Ш И
:
ОТМЕНЯ като материално-незаконосъобразна издадената от Кмета
на Район „Приморски“ заповед № 06/6.01.2021 год.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на К.М.Д. с адрес *** и М.А.К.
със същият адрес сумата от 440 лв. за разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :