М О Т И В И НОХД
173/2018г. на СсОС
Силистренска
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимия Ш.А.Т. ***, по
чл.255, ал.1, т.1 във вр.с чл.26, ал.1 НК за това, че през периода 01.05.2013г.-30.04.2015г.
в гр.Силистра, в условията на продължавано престъпление е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, а именно 8 101,14
лева, като не е подал съответните декларации по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ по
съответните данъчни периоди.
Подсъдимият
лично, и чрез процесуалният си представител в процедурата по чл.248, ал.1, т.4 НПК изразява желание, съдебното производство да протече по реда на Глава
двадесет и седма от НПК, т.е. съкратено съдебно следствие при хипотезата на
чл.371, т.2 НПК.
В
съдебното производство проведено по реда на чл.252, ал.1 НПК, съдът разясни на
подсъдимия, че при постановяване на присъдата ще ползва направените от него
самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
С
оглед приетия от съда ред за разглеждане на производството, подс.Т. признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и
изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съгласно
разпоредбата на чл.371, т.2 НПК.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра поддържа
предявеното обвинение, като счита обвинението за доказано както от обективна,
така и от субективна страна. Намира квалифициращите признаци на престъплението
за доказани по несъмнен начин. Пледира за налагане на наказание по вид лишаване
от свобода в размер към шест месеца, предвид задължителната редукция на същото,
по смисъла на чл. 58а от НК. По отношение на кумулативното наказание „ Глоба“,
предлага, то да се определи в размер на петстотин лева. Счита, че така
индивидуализирано наказанието, може да бъде отложено за изтърпяване, като един
изпитателния срок от три години, би повлиял превантивно и превъзпитаващо по
отношение на Т..
Процесуалния
представител на подсъдимия, не оспорва установената фактическа обстановка и
изтъква, че действително с действията си Ш.Т. е осъществил от субективна и
обективна страна инкриминираното деяние. Изтъква наличието на чисто съдебно
минало и незнанието от подсъдимия, че следва да подава данъчни декларации. Моли
съда да постанови наказание при условията на чл.58а от НК, както и да приложи
института на чл.55 от НК.
В
последната си дума подсъдимия, моли за по- леко наказание.
Съдът
не прие за съвместно разглеждане предявения граждански иск, предвид
възможността, това да попречи на своевременното приключване на наказателното
производство.
Съдът
като прецени по отделно и в съвкупност събраните доказателства, приложени към
ДП № 6518 ЗМ-17/2018г. по описа на ОД МВР гр.Силистра, становищата на страните
изразени в съдебно заседание, прие за установено следното:
Подс.
Ш.А.Т. ***, български гражданин, с начално образование, пенсионер, неосъждан. От
събраните по разследването писмени доказателства се установява, че подсъдимият
е получавал през периода от 2012 г. - 2014 г. множество парични преводи от
различни физически лица от чужбина, като сумите са изпращани и получавани от подс.
Т. чрез международните системи за бързи разплащания „Western Union” и съответно
същите са теглени от него, в различни пунктове на финансовите институции.
Western
Union, MoneyGram, Easy Pay са международни системи за извършване на експресни
парични преводи, при която сумите се превеждат по банков път и се получават
лично. Изпращаща посочва имената на получателя, от коя държава е, размера и
вида валута. Получателят при получаване на сумата трябва да представи документ
за самоличност и уникален десет цифрен код /съобщен му от изпращача/.
Видно
от събраните писмени доказателства и съдебно-икономическата експертиза през
инкриминираните данъчни периоди обвиняемият е получил парични преводи на
стойност, както следва:
През
2012 г. преводи на стойност 1246,35 лв;
През
2013 г. преводи на обща стойност 68258,47 лв.;
През
2014 г. са били получени преводи на обща стойност 18551,05 лв.
Обвиняемият
не е подавал изискуемите по ЗДДФЛ годишни данъчни декларации, въпреки, че е
имал такова задължение.
Видно
от изготвената съдебно-счетоводна експертиза недекларираните и укрити данъчни
задължения по години са:
За
2012 г. - избегнат данък по ЗДДФЛ в размер на 114,66 лв.;
За
2013 г. - избегнат данък по ЗДДФЛ в размер на 6279,78 лв.;
За
2014 г. - избегнат данък по ЗДДФЛ в размер на 1706,70 лв.
Общият
размер на дължимия данък по ЗДДФЛ за инкриминирания период е в размер на 8101.14
лева.
До
приключване на наказателното производство Т. не е възстановил сумата дължима,
като данък по ЗДДФЛ.
Изложените
фактически обстоятелства се подкрепят изцяло от събраните в досъдебното
производство доказателства, в това число и обясненията на подсъдимия.
Доказателствените източници са събрани по надлежния процесуален ред, поради
което са носители на информация и съдът ги
кредитира изцяло, поради тяхната непротиворечивост.
Безспорно
е, че подс. Т. е местно физическо лице по силата на постоянния си адрес в Р.България.
Като такова, той е носител на задължението за данъци за придобити доходи от
източници в страната или чужбина. Получените парични суми са облагаем доход
(чл.12, ал.1 във вр.с чл.10, ал.1, т.6 във вр.с чл.35, т.6 ЗДДОФЛ) и не попадат
в изключенията предвидени в чл.13 ЗДДОФЛ.
Разпоредбите
на чл.50 и 53 ЗДДФЛ предписват задължение за подаване на годишна данъчна
декларация за получените доходи в срок до 30 април на годината, следваща
придобиването им. Несъмнено е, че подсъдимия не е изпълнил това задължение.
Т.
не е подал изискуемите данъчни декларации за получените доходи през 2012, 2013 и
2014г. в предвидения за това срок, а именно: до 30 април на всяка следваща
година.
Всяко
едно от инкриминираните деяния, поотделно осъществява един и същ състав на това
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват продължение
на предшестващите от обективна и субективна страна, поради което и
престъпленията са извършени в условията на чл.26 НК.
Престъплението
е извършено умишлено. Подсъдимият е съзнавал, че получава доходи, които е
следвало да декларира. Независимо от твърдението му, че не е знаел за това свое
задължение, съдът приема, че Т. е съзнавал обстоятелството, че с неподаване на
декларациите ще се избегне установяването, а оттам и плащането на дължимите
данъци върху получените суми.
Като
не е декларирал получените доходи, той е избегнал плащането на законово
определен дължим данък, който за целия инкриминиран период възлиза на сумата от
8101.14 лева. Тази сума надхвърля определения от чл.93, т.14 НК размер покриващ
понятието „големи размери”.
Предвид
на това, съдът счита, че от обективна страна подс. Ш.Т. е осъществил престъпния
състав на чл.255, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 НК.
При
определяне вида и размера на наказанието на Ш.Т., съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, липсата на данни за
други противообществени прояви, направените самопризнания. Като отегчаващи
съдът прие упоритостта и продължителността с която подсъдимия е осъществявал
деянията.
Съдът
не намери основания за приложението на привилегирования текст на чл.55 НК, тъй
като в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, още повече, че дължимите данъчни задължения не са внесени
Преценявайки
тези обстоятелства, съдът наложи на подс.Т. наказание по вид лишаване от
свобода в минималния предвиден за конкретния престъпен състав размер, а именно:
една година, както и глоба в размер от 500 лева. Предвид характера на
производството /съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.371, т.2 НПК/,
съдът редуцира така определеното наказание лишаване от свобода при
предпоставките на чл.58а, ал.1 НК с една трета, и определи същото в размер на
ОСЕМ МЕСЕЦА.
При
установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, характера на
деянието, събраните данни за личността на подсъдимия, както и наличието на
законовите предпоставки, съдът прие, че в случая следва да се приложи института
на условното осъждане, по смисъла на чл.66, ал.1 НК, като в един отлагателен
период от три години на подс.Т. се предостави възможност да осмисли поведението
си и да демонстрира, че наказанието е подействало поправително.
На
основание чл.189, ал.З НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по
делото разноски в размер на 328.24 лева по сметка на ОД МВР гр.Силистра.
На
основание чл. 309, ал. 1 от НПК съдът потвърди взетата по отношение на подс. Ш.Т.,
мярка за неотклонение - “ПОДПИСКА”
Съдът
счита, че наложеното наказание в този вид и размер ще изиграе своята
превантивна, възпитателна, поправителна и възпираща роля.
Водим
от тези съображения съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: