Р Е Ш
Е Н И Е № 260015
гр.
Пловдив, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на първи февруари две
хиляди двадесет и първата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретаря Мариана Апостолова и
прокурора Иван Перпелов, след като разгледа докладваното от чл. съдията
Рангелова в.н.о.х.д. № 613 по описа на ПАС за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на подс. А.В.С., депозирана чрез
защитника му адв. С.С., срещу присъдата № 26009/25.09.2020 г. по н.о.х.д. №
1015/19 г. по описа на ПОС, с която за престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от десет
месеца и наказание глоба от 4000 лева, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 НПК е определен „общ“ първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода. Постановен е оправдателен диспозитив по част от обвинението;
приложена е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като е извършено
приспадане на времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, и
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК, като е постановено отделно изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода по предходно наказателно дело. Съдът се е произнесъл и относно
веществените доказателства и за разноските, които са възложени за заплащане на
подсъдимия.
В жалбата, която е своевременно депозирана, се твърди
необоснованост на присъдата поради отказ от страна на съда да събере всички
необходими и възможни доказателствени източници. По-конкретно се възразява
срещу отказа да бъде назначена допълнителна графологическа експертиза и да бъде
организиран разпит в качеството на свидетел на лице, което се намира зад
граница. Изразява се виждане, че обвинението не е доказано от наличните
доказателства, поради което се претендира за оправдателна присъда.
Независимо че в жабата не са формулирани доказателствени
искания, съдът в настоящия състав положи допълнителни усилия за откриване на
лицето, което се твърди, че може да
осветли случая – Ч.П.. За преценяване основателността на възражението срещу
заключението на назначената от ПОС графологична експертиза беше проведен
допълнителен разпит на нейния автор.
При въззивните прения адв. С. направи синтезиран преглед на
доказателствената маса и изведе съждението, че обвинителната теза не е
подкрепена от достатъчно годни доказателствени източници. Потвърди искането си
за оправдателна присъда. Подсъдимият се присъедини към развитата от защитника
си аргументация и искане за оправдаване.
Прокурорът от АП-Пловдив изрази мнение, че присъдата е
правилна и законосъобразна и подлежи на потвърждаване, като изтъкна конкретни
възражения по отношение на част от становището на защитата за недоказаност на
обвинението.
Пловдивският
апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, служебно и във връзка с
изложените оплаквания, доводи и съображения на страните, прие жалбата за неоснователна.
Подсъдимият А.В.С. е роден на *** *** и живее в
същия град. Той е българин, български гражданин. Не е женен. Има основно
образование. Работи непостоянно като строителен работник на честни начала..
През 2015 г. бил осъден условно за
разпространение на високорискови наркотични вещества. Периодично постъпващите в
следващите месеци сигнали за продължаване на разпространителската му дейност
провокирали по-сериозно наблюдение. В резултат на наблюдението и след разговори
с информатори било установено, че С. контактува с множество потребители на
наркотични вещества, като успява да поддържа високо ниво на конспиративност.
В изпълнение на решение за проверка на сигналите служителите от цивилния състав на *
РУП-* Д.К., Н.Г. и А.К.се разположили за наблюдение около адреса на С. ***.
Осигурили си пряка видимост към входа, седейки в необозначен служебен автомобил.
По едно време им се сторило, че подсъдимият връща клиентите си и се сетили, че
разпознава колата им. Поради това продължили наблюдението от друго превозно
средство. На 10.11.2016 г. забелязали, че малък лек автомобил спира пред блока
на ул. „*“№ 51 и от него излиза млад мъж, облечен с червено горнище. Това бил св.
Д.П..
По-рано през деня св. П. се бил
срещнал със св. О.М. (негов първи братовчед) в района на „*“ в *, където
двамата живеели. Там се уговорили да отидат до дома на подс. С., с когото се
познавали. Св. П. знаел, че той продава марихуана и амфетамин в квартала. св.
М., който също бил наясно с това, но бил скаран с него поради непогасен дълг, помолил
св. П. да купи няколко грама марихуана от свое име, а после да му ги предаде. Св.
П., който няколко пъти същия месец бил водил клиенти на С., се съгласил да
услужи и на братовчед си.
В изпълнение на намисленото двамата
свидетели се придвижили до адреса на подсъдимия с посочения по-горе лек
автомобил, шофиран от приятелката на св. О.М. – св. М.К.. Св. П. взел от св. М.50
лева за планираната покупка и се отправил към входа. Оттам телефонирал на подсъдимия,
за да му каже, че е пристигнал. Полицаите проследили как С. оглежда района през
терасата, след което отключва дистанционно входната врата. Св. П. се качил на
четвъртия етаж. С. му отворил лично входната врата, взел 50-те лева и му дал равностойното
количество марихуана (3.982 грама), поставено в салфетка. Дал му и и яке в
полиетиленова чанта. Купувачът сложил салфетката с марихуана в чантата с якето
и се върнал при колата. В купето предал чантата с якето и марихуаната на св. М..
Последният извадил салфетката с увитото в нея наркотично вещество и я поставил в
левия страничен джоб на синьото горнище, с което бил облечен. Автомобилът
потеглил, като свидетелите К., Г. и К. го последвали със своя автомобил. След
кратко разстояние свидетелите П. и М.слезли и продължили пеша.
Срещнали се с трето лице – също
познатия на полицията по линия на наркотиците Ч.П.. Сетне тримата се насочили
зад ъглова кооперация на ул. „*“№ 2. Наблюдаващите ги полицейски служители
решили да пристъпят към проверка на тримата. Свидетелите К. и Г. заобиколили кооперацията
от едната ѝ страна, а св. К.– от другата. Когато св. М.ги видял, ги разпознал,
тъй като те лично били извършили задържането му в друг случай. Помъчил се да им
се изплъзне, като тръгнал да бяга към кино „*“. Свидетелите К. и Г. го настигнали
в района на близкото читалище. Беглецът оказал яростна съпротива, което
наложило използване на физическа сила и помощни средства за задържането му. Тогава
той признал, че държи марихуана, която бил закупил от подс. С.. Бил обискиран
на основание чл. 164, ал.1, т.1 НПК, при което предадената му от св. П.
марихуана, завита в салфетка, била иззета от облеклото му. Протоколът за обиск
получил съответната съдебна санкция.
Спрямо св. М.било образувано досъдебно
производство за притежание на споменатото количество марихуана. В хода на това
ДП (приобщено по настоящото дело) иззетото от него количество наркотик било експертно
изследвано. Според експертните констатации представлявало марихуана с нето тегло
3.982 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4.9 тегловни
%. Впоследствие било образувано н.о.х.д. № 7128/16 г. на ПОС, по което обвинението
и защитата уговорили споразумение по реда на глава 29-та НПК, което било
одобрено с необжалваемо определение от 14.11.2016 г. През 2017 г. М.изтърпял определено
му наказание седем месеца лишаване от свобода.
Докато свидетелите К. и Г. преследвали св. М.,
св. К.останал при св. П. и Ч.П.. Попитал ги дали носят забранени вещества. Св. П.
също признал, че малко по-рано е закупил марихуана от подс. С., която завил в
салфетка и предал на св. М.в колата, в която се возили заедно.
След задържането на св. М.тримата полицаи
се върнали на адреса на подсъдимия и възобновили наблюдението си. В един момент възприели как той
отново излиза на терасата и оглежда района, а веднага след това слиза по
стълбите. Забелязали как преди да премине през входната врата на блока, се навежда
наляво. Проследили по-нататъшното му движение – към пункт на * и поели след
него. В близост до споменатия пункт го настигнали и спрели за проверка.
След това го върнали в апартамента му,
където в присъствието на поемните лица св. И. и св. П. било предприето
претърсване и изземване от извикана на място дежурна оперативна група. В джоб
на яке, поставено върху дивана в хола, било открито бяло вещество под формата
на бучка. След това било извършено претърсване и на мястото, където подсъдимият
се бил навел преди напускането на входа. Там бил поставен чувал с дърва, зад
който било намерено и иззето полиетиленово пликче с бяло прахообразно вещество.
И за двете намерени вещества С. обяснил, че са амфетамин. Те били подложени на
експертно изследване, което установило, че топчето, намерено в якето, съдържа
амфетамин, а в пликчето, намерено до входната врата на блока, има кодеин.
Химическата експертиза, изготвена от
вещото лице С.Б.(вж. л. 60 от ДП), дава отговор на въпроса за вида на иззетото
от св.М.наркотично вещество, продадено му по-рано от подс. С., и концентрацията
на активен компонент. Касае се за марихуана с нето тегло от 3.982 грама и съдържание
на тетрахидроканабинол от 4.9 тегловни %.
Заключението на физикохимична
експертиза на в.л. К. дава отговор на въпроса за вида на иззетото от яке в
апартамента на подсъдимия вещество, нето теглото на което е 0.338 гр. (вж. л.
45-47 ДП). В същото се доказва наличие на амфетамин
и кофеин, със съдържание на амфетамин – 12.5%. Изследвано е и иззетото от
вътрешната страна на входа на блока на подсъдимия вещество. Установено е, че
става дума за кодеин, парацетамол,
аспирин и кофеин, но поради липса на еталони на стандарт за кодеин не са
проведени анализи за определяне на процентното съдържание на компонента кодеин.
В съдебното заседание от 28.10.19 г.
вещото лице К. е разяснила, че след справка в електронната страница на
„Изпълнителна агенция по лекарствата“ е установила, че на фармацевтичния пазар
се предлага лекарствения препарат „Ацефин“ (таблетки), съдържащ споменатите активни
компоненти. Посочила е, че съотношението на компонентите, което в случая не
може да бъде определено, има значение за това дали веществото представлява този
лекарствен продукт. Накрая на разпита си е посочила, че както процентното
съдържание на кодеин в изследваното вещество, така и съотношението на четирите
съставки в него могат да бъдат определени в ИАЛ.
След въпросните разяснения ПОС е
взел правилното решение да назначи химическа експертиза, която да възложи на
вещо лице от състава на ИА по лекарствата, със задача да бъде определено
процентното съдържание на кодеин в иззетото от входа на блока на С. на
10.11.2016 г. вещество (обект № 2 по физикохимичната експертиза на в.л. К.) и
да бъде определено дали представлява някакво лекарство. За нуждите на
експертизата е бил предоставен остатъкът от това вещество от 0.095 грама.
Оказвало се е, че остатъкът е недостатъчен за определяне на процентното
съдържание на кодеин. С нарочно писмо изпълнителният директор на ИАЛ е посочил,
че откритите в обект № 2 кодеин, парацетамол, аспирин и кофеин представляват
активни вещества на лекарствения продукт „Ацефеин 250/50/10/250 мг“ (таблетки),
който има валидно разрешение за употреба в Република България. Пояснил е, че в
състава му влизат следните активни вещества: Ацетилсалицилова киселина
/аспирин/ 250 мг., Кофеин 50 мг., Кодеин фосфат 10 мг. и Парацетамол 250 мг.
Съгласно одобрена спецификация съдържанието на Кодеин фосфат може да бъде в
граници 9,5-10,5 мг/таблетка или 95,0-105,0 % от 10 мг., обявени върху
опаковката. В писмото е разяснено, че единствено посредством анализи е възможно
да бъде отговорено дали въпросният обект № 2 представлява лекарствения продукт
Ацефеин, защото само така би могло да се докаже изискуемото съотношение на
лекарствените вещества в него. Със следващо писмо е конкретизирано, че
лекарственият продукт Ацефеин е разрешен за употреба по национална процедура с
режим на отпускане „без лекарско предписание“ и може да бъде закупен свободно в
аптечната мрежа (приложена е кратка характеристика на този лекарствен продукт).
Стойността на наркотичните вещества е
пресметната съобразно критериите по Приложение № 2 към Постановление № 23 на МС
от 29.01.1998г. за цени на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Първоинстанционният съд е назначил почеркова
експертиза за изследване авторството на подписите и текста срещу тях, положени
върху протокола за изземване на инкриминирания амфетамин от яке в апартамента
на С. от 10.11.2016 г. (приложен на л. 19-20 от ДП). В.л. С. *** е аргументирал
категорично заключение, че са изпълнени от подс. С.. Конкретизирал е, че при
сравнителното изследване на подписите е установил съвпадение в техните общи и
частни признаци – вид и съдържание на транскрипцията, степен на обработеност,
структурна сложност, свързаност, строеж, посока, форма, последователност и
относително месторазположение на движенията при изписването и свързването на
елементите от буквите и парафната част и връзките между тях – и после ги е
визуализирал. Що се отнася до текста, е посочил, че констатира коренно различно
изписване на главните букви (най-вече на буква „Б“), поради което не ги е взел
предвид за изграждане на изводите си. Поканен да даде допълнителни разяснения
пред първата, а също пред настоящата инстанция, в.л. С. сочи, че на първо място
игнорирането на въпросните букви се дължи на видимото контролиране на процеса
по снемане на сравнителен материал от страна на подсъдимия (който поддържал
преднамерено бавно темпо и така си е осигурил възможност да положи различно
изписване). На второ място, обръща внимание, че използваните методики не се
влияят от начина на изписване на съответната буква (включително от различието в
наклона, допуснато било случайно или нарочно), а се основават на общи и частни
признаци. Набляга, че в случая са констатирани редица частни признаци, които дават
възможност за категоричен отговор относно авторството на текста и подписите,
доколкото са характерни и устойчиви и демонстрират т.нар. „характерни
отклонения от правописа“. Обобщава, че същността на методиката е не сравняване
на буквите една с друга, нито изследване на подписа като рисунък, а изследване
на движението, което е породено от писмено-двигателните навици на лицето.
*
ПАС е обявил, че базира
гореописаната фактическа обстановка на следните доказателствени материали: показанията
на разпитаните свидетели Д.К., Н.Г., А.К., Д.П., О.М., М.К., П.П., Р. И.,
включително и прочетените частично досъдебни показания на свидетелите К., Г. и
К. и прочетените изцяло показания на свидетелите П., М.и К. от досъдебното
производство, писмените доказателства: протокола за оглед на МП и фотоалбума
към него, протокола за претърсване на апартамента на С. и изземване на
инкриминирания амфетамин от джоб на яке и фотоалбума към него, заверено копие
от протокола за обискиране на св. М.и изземване на процесната марихуана,
експертни справки, характеристична справка, декларация за семейно и имотно
състояние и справка за съдимост, както и от веществените доказателства.
Що се отнася физикохимичната и
съдебно-почерковата експертизи е стигнал до споделимия извод, че са изготвени
добросъвестно и с необходимата компетентност.
За да изведе изложените фактически констатации, окръжният съд е извършил доказателствен анализ,
съобразен с правилата на обективната логика – информацията от всеки от гласните
доказателствени източници е проверявана за достоверност при съпоставка със
съдържанието на другите от същия вид, както и с писмените доказателства, и с
експертните изводи. Не се наблюдава преиначаване
или превратно тълкуване на тяхното съдържание.
Според ПАС първоинстанционният съд
правилно е разрешил противоречията между частите на относимата доказателствена
маса.
Споделят се разсъжденията за
свидетелската годност на полицаите К., Г. и К., които не са участвали по делото
в друго процесуално качество. На инкриминираната дата те са осъществявали
наблюдение върху действията на подсъдимия и на негови клиенти на няколко места
в гр.*и са констатирали контакт между св. П. и подсъдимия, предхождан от
оглеждане на района от страна на последния; последващ контакт между свидетелите
П. и М.; предприето от св. М.бягство; преследване и използване на помощни
средства за задържането му и изземване на марихуана от бельото му. Фактът, че
са реализирали наблюдението в изпълнение на свои служебни задължения в процеса
на планирана акция за контрол върху поведението на подсъдимия, няма никакво
отношение към въпроса за допустимостта на свидетелстване от тяхна страна.
Служебният характер на разискваното наблюдение би могъл да се обсъжда
единствено при преценка на достоверността на техните показания.
Подобен подход прилага адв. С., като
лансира виждане, че показанията на полицейски служители не би могло да се
третират като правдоподобни по принцип. Касае се за абсолютизиране, което не е
поднесено под формата на някакъв смислен и проверим аргумент. Отделен е
въпросът, че специално в настоящия случай възражението не звучи и логично при
положение че полицаите не са били ангажирани с някаква анализаторска дейност,
потвърждаването на резултата от която да им донесе позитиви (вкл. признание на
умения, похвала и др. подобни), а с мероприятие от чисто физическо естество. Не е правдоподобно да се приеме,
че са си измислили серията подробности, които са съобщили, тъй като е нямало
защо да правят това.
Вярно е, че
пред съда тримата полицаи не са си спомняли или са допуснали неточности относно
дати, часове и имена и цвета на колата на св. К., което е наложило прочитането
на досъдебните им показания. Непълнотата
на изложените в с.з. техни възприятия относно споменатите детайли не е маркер
за недостоверност на всичките им твърдения, както счита защитата. Изложеният от
всеки от тримата свидетели разказ за събитията се е очертал като класическа възстановка
на спомени, при която изминалото време е повлияло негативно на възприятията за
подробностите, а на възприятията за основополагащите моменти на описваните
ситуации – не. Пък и показанията им именно за тези главни моменти звучат
обективно, ясни са и не се разминават помежду си. Така че ПОС е взел
споделимото решение да се довери изцяло на техните съвпадащи твърдения за
отделните етапи на поведението на подсъдимия и свидетелите М.и П., на които са
станали преки очевидци.
Показанията на тримата полицаи са в идеално съответствие с показанията на
св. К. от досъдебното производство (вж. л. 72 ДП). Според въпросните показния
тя е била шофьорът на червената кола, с която свидетелите П. и М.са се
придвижили до блока на подсъдимия; там св. П. слязъл и се качил до апартамента
на С., като от предходния му разговор със св. М.станало ясно, че ще предаде на С.
сума пари и ще получи от него якето на св. М., което в онзи момент държал. Пред
съда свидетелката е демонстрирала заличен спомен, поради което цитираният
досъдебен разпит е бил прочетенн на основание чл. 281, ал.4 вр. ал. 1, т. 2,
пр. 2 НПК. След изслушване на своите протоколирани изявления св. К. е обявила,
че си е припомнила случката; дори е споменала подробност, която липсва в
досъдебния ѝ разпит – че св. П. излязъл от входа на подсъдимия с якето в
ръка.
ПОС правилно е открил синхрон между коментираните еднопосочни твърдения
на свидетелите К., Г., К. и К.и досъдебните показания на св. П., който е
признал, че е посетил подсъдимия в дома му на четвъртия етаж и там е купил от
него, по молба на св. М., инкриминираното количество марихуана, а сетне го е
предал на последния в автомобила, с който заедно пристигнали. До прочитане на въпросните
показания от досъдебното производство (дадени на две последователни дати – вж.
л. 65-67 и л. 68-69) се е стигнало, след като св. П. е съобщил, че не си спомня
да е ходил заедно със св. М.до блока на С.. След изпълнение на процедурата по
чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК свидетелят е обявил, че „щом тогава
съм го казал това, вероятно е така“ – става дума за казаното при първия му
разпит, че по молба на братовчед си св. М.е отишъл до дома на подсъдимия и взел
от него торба с яке, а после без да провери какво има в нея, я е предал на
изчакващия го долу св. М.. Що се отнася до показанията му, че е взел от
подсъдимия и торбата с якето, и марихуана, образуващи втория му
досъдебен разпит, тях за първи път чувал. ПОС с основание е отхвърлил това
твърдение. Няма каквото и да е основание да се приеме опорочаване на втория му разпит,
пък и св. П. е сигурен, че при подписването на протокола на л. 68-69 ДП нито е
бил задържан (а отишъл в РПУ-то сам, след повикване), нито е бил подложен на
някакъв натиск (психически или физически), нито му е било отказано да прочете
преди подписване протоколираните си изявления. Освен това разискваното отричане
е колебливо, доколкото в един момент самият разпитван е посочил, че всъщност не си спомня да е депозирал
коментираните показания, а накрая на разпита е заявил, че всъщност не е взел от
подсъдимия дори яке (и е започнал да твърди, че последният сам предал якето на св.
М., слизайки пред входа). В противовес досъдебните му показания са богати с
подробности, които са възпроизведени в логическа връзка помежду си, звучат
убедително, а и я няма наблюдаваната при съдебния му разпит вътрешна
противоречивост между отделните изявления. Така че ПОС е бил прав да приеме
новата позиция на свидетеля като преднамерено облагодетелстване каузата на
защитата, още повече че въпросната позиция не злепоставя интересите на братовчед
му св. М.(доколкото към момента на съдебния разпит на св. П. св. М.вече е
изтърпял своето наказание за паралелно извършеното престъпление по чл. 354а,
ал. 3, т. 1 НК).
св. М., на свой ред, е отрекъл да е придобил
марихуаната (за държането на която е бил осъден) от подсъдимия, с
посредничеството на св.П.. Настоял е, че са ходили с колата до блока на
подсъдимия само за да си вземе якето, което направил с посредничеството на св. П.. Неговият досъдебен разпит, в който
е заявил, че е дал на св. П. 50 лв., за да му купи марихуана, после отишли с
кола до блока на С., а когато се върнал след среща с последния в блока св. П.
му донесъл марихуана, също е бил прочетен на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал.
1, т.1 и т. 2 НПК. За разлика от св. П. той не твърди изопачаване на
твърденията при протоколирането им от разпитвалия го на първата процесуална
фаза (а казва, че знае какво пише в протокола), но също като него не може да
предложи разумно звучащо пояснение защо се отклонява от казаното тогава.
Версията му, че е бил подмамен от обещание за по-ниско наказание, не е
приемлива при положение че санкционният избор не зависи от разследващия полицай,
а за да се приеме, че на съда е било оказано противозаконно влияние, са
необходими конкретни данни. Подобни данни няма, пък и определеното наказание седем
месеца лишаване от свобода не е по-ниско от обичайно определяните при подобна
фактическа обстановка по реда на глава 29-та НПК. Впрочем на няколко пъти пред
ПОС св. М.е изтъкнал, че точно преди да депозира своите досъдебни показания, бил
бит от полицаи, така че в последна сметка не става ясно на каква причина за
лъжовност на показанията си се спира – физическа принуда или обещание за
смекчено санкциониране. Ако става дума за първата, трябва да се посочи, че по
делото няма официални данни за побой (от който, по думите му, получил телесна
повреда), пък и твърдението, че го гонили, заловили, а после – удряли десетима
полицаи очевидно не е вярно, доколкото в акцията не са участвали толкова много
служебни лица.
Впрочем с досъдебните си показания св.
М.не уличава пряко С., доколкото не твърди да е научил от св. П., че е купил
доставената марихуана точно от подсъдимия. Изявлението „Възможно е тогава Д. да
е взел марихуаната, която ми даде, от А., но не мога да го твърдя със
сигурност“ не приляга да е изложено от манипулиран или от физически малтретиран и
поради това – наплашен човек.
Следва да се отбележи също, че пред
съда св. М.е крайно колеблив по въпроса как се е сдобил с иззетата марихуана:
„От „*“ може би си я бях взел…може и да същия ден да съм я взел, а може и на
предния. Не помня от кого …“.
Поради всичко изложено е очевидно,
че решението на св. М.да разкаже при досъдебния си разпит точно какво се е
случило, е било взето самостоятелно, извън каквото и да е давление.
Наблюдава се съществено противоречие
между досъдебните показания на св. П., според които неиздиреният от съда Ч.П. е
придружавал него и свидетелите К. и М.в колата, с която отишли пред блока на
подсъдимия, и досъдебните показания на последните двама, че П. го е нямало. Според
адв. С. присъствието на лицето П. в колата е маркер за недостоверност на
показанията на полицейските служители. ПОС правилно отхвърлил този довод, преди което се е
обосновал, че коментираната част от досъдебните показания на св. П. е изолирана
и поради това – неправдоподобна. Аргументирал се е със съответствието между
показанията на полицейските показания за броя на лицата, които в различни
моменти наблюдавали да влизат и излизат в колата, и казаното от шофьора за
пасажерите, които са превозвани – св. К. е била категорична, че освен приятеля
ѝ св. М.и св. П.не е качила други лица; св. М., на свой ред, е потвърдил
това. При тази доказателствена ситуация е очевидно, че св. П.е бил в
добросъвестно заблуждение, обяснимо с обстоятелството, че г-н П. не е имал роля
в онази ситуация, т.е. присъствието му не е било сред запомнящите се факти.
Фактът, че в с.з. св. М.е изменил споменатото свое досъдебно твърдение и е
започнал да твърди, че в колата е бил и П., няма капацитет да промени съдебния извод.
Това е така, доколкото св. М.не е изложил някакво приемливо пояснение по
въпроса как е успял да възстанови спомен относно подобен маловажен факт четири години
след деянието, а също по въпроса кое е наложило присъствието на П., който на
10.11.16 г. не е бил участник нито в уговорките, нито в получаването на
наркотик (или друга вещ).
С оглед тези разсъждения съдът от
първата инстанция е бил прав да откаже доверие на обясненията на подсъдимия в
съдебно заседание, като правилно е констатирал, че са се оказали непотвърдени от
други доказателства. Става дума за отричането да е дал на св. П. освен яке и наркотик.
Както беше посочено по-горе, свидетелите, които са полицейски служители, са
проследили огледа, който С. е направил от терасата на района около блока, преди
да отвори вратата на св. П.. Тази демонстрация на предпазливост, кредитируемите
досъдебни показания на св. П., че е взел марихуана за 50 лева от подсъдимия, която
предал на св.М., кредитируемите досъдебни показания на св. М., че е взел от св.
П. марихуана, която по негова поръка купил (от някого) срещу 50 лв., споменът
на очевидката св. К. за посещение на св. П. в блока на подсъдимия, стореното
минути по-късно изземване на струваща около 50 лв. (по улични цени) марихуана от
св. М.образуват верига от логически връзка, която води до направения извод за току-що
извършена покупко-продажба на наркотик.
Според показанията на полицаите при
намирането на двете други инкриминирани вещества подсъдимият им е казал, че
става въпрос за амфетамин за лична употреба. В първоинстанционно с.з. С. е отрекъл
подобно изявление. Отрекъл е и да е вписвал обяснение в подобен смисъл в
съставения протокол за претърсване и изземване, а също да е подписал протокола
(приложен на л. 19-20 ДП). Потвърдил е единствено, че якето, в което е открито
веществото, е негово, и е настоял, че не знае как веществото е попаднало в
джоба му.
ПОС е установил след получаване на
специални (графологични) знания, че и подписите в споменатия протокол за
изземване и текста, представляващ обяснение за произхода на намереното вещество,
са авторство на подсъдимия. Не е прав обаче, че споменатото обяснение и
предхождащото изявление пред свидетелите-полицаи за принадлежността на веществото
ползват каузата на обвинението. Касае се за данни, които не са и не могат да
бъдат третирани като доказателствени средства.
Адв. С. обаче греши в мнението си, че
изолирането на тези данни от относимата доказателствена съвкупност налага
оправдателен извод. По валиден доказателствен начин е установено, че
амфетаминът е намерен в яке в процеса на законосъобразно протекла процедура по
претърсване на апартамента, обитаван единствено от С. и неговата майка, и е
иззет в присъствието на поемни лица. Подсъдимият е бил там, видно от
показанията на поемните лица - свидетелите И. и П., и е подписал протокола,
видно от заключението на графологическата експертиза. Доказателствена
способност има и признанието на С., изложено при депозиране на обясненията му в
с.з., че якето е негово. Касае се за ежедневно използвана лична вещ, намерена на
дивана, който е ежедневно използвана мебел, в апартамента, в който пребивавал
само той (и майка му). Така че естествено е знаел какви предмети се намират в
джобовете на въпросното яке. В противен случай някой трябва да му е направил таен
„подарък“, а подсъдимият не излага поне предположение защо, кой, кога и къде би
сторил подобен жест. Впрочем С. и не отрича да е имал досег с наркотични
вещества, напротив – твърди, че е употребявал такива.
ПОС се е занимал обстойно с
показанията на поемните лица. Отчел е, че те не твърдят да им е било показано
къде е намерен описаният в протокола за претърсване на апартамента на С.
предмет, както и да са видели самия предмет, а казват, че полицаите си говорили
един на друг, че не намират нищо. И правилно е заключил, че тези техни
твърдения не означават, че описаните в протокола конкретни действия не са се
случили. От една страна, всеки от двамата е разпознал свои подписи в протокола
и е потвърдил, че действително е присъствал в апартамента, когато полицаите
търсели нещо там и е подписал документи, преди да си тръгне. От друга страна, двамата
свидетели са разпитани през 2020 г. за събитие от 2016 г., което не ги касае
пряко. И е закономерно настъпилото затлачване на спомените им. Така че нито
изявлението на св. И.: „в апартамента не помня да е открито бяло вещество“,
нито изявлението на св. П.: „Нямам спомен за това, което прочетох в протокола“
обслужват каузата на защитата.
**
При тази фактология ПОС правилно е
приел, че подсъдимият А.С. е осъществил
състава на престъплението по чл.354а, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На инкриминираната дата той е упражнявал
с разпространителска цел фактическа власт върху инкриминираните количества
амфетамин и марихуана, а на св. П. е продал инкриминираното количество марихуана,
без да е имал за това съответно разрешение.
Деянията са извършени с пряк умисъл,
както правилно се е мотивирал първият съд. Целта за разпространение на
държаните вещества се доказва от тяхната разнородност, интерпретирана в аспекта
на кредитираното твърдение на свидетеля П., че лично е водил на подсъдимия
клиенти за покупка на подобни вещества. По отношение на марихуаната споменатата
цел е и реализирана, като веществото реално е преминало във владението на св. П..
Крайната цел на дееца се е заключавала в извличане на имуществена облага, видно
от покупната цена от 50 лева, която последният му престирал.
Разсъжденията на ПОС за
квалификацията във връзка с чл. 26 НК са правилни и не се оспорват, поради
което няма защо да бъдат преповтаряни.
Правилен е оправдателният
диспозитив за държане с цел за разпространение на веществото кодеин (респ. за
разликата в предмета и стойността на обвинението). Видно от събраните
доказателства, количеството прахообразно вещество, намерено до входната врата
на блока на подсъдимия, не представлява чист кодеин, а смес от четири различни
вещества, които в комбинация и съответни съотношения помежду си се използват
във фармацевтичната промишленост за изготвяне на лекарствения продукт Ацефеин. Възприема
се като основателно съждението на решаващата инстанция, че в случая става
въпрос за комбинация от вещества, незабранена за притежание и разпространение.
***
При избора на решение за
санкционирането окръжният съд се е съобразил с критериите за определяне на
наказанието, първият от които се прилага посредством оценяване степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, а вторият – посредством отчитане на
наказателноправно релевантните характеристики на личността на дееца, които не
са свързани с обществената ѝ опасност. Въпросното оценяване е извършено след
коректно интерпретиране на свойствата на индивидуализиращите обстоятелства. Обстоятелства
със смекчаващ потенциал представляват неголямото количество и ниската стойност
на престъпния предмет. Други обстоятелства от тази категория са полагането,
макар и непостоянно, на труд, както и младата възраст на дееца, които благоприятстват
прогнозата за неговото поправяне и превъзпитание. Като обстоятелство с
противоположен знак правилно е отчетен фактът, че С. е понесъл
административнонаказателна, а после и наказателна отговорност за идентични
престъпления, т.е. е развил престъпен навик да посяга на обществените
отношения, свързани с наркотиците. Друго обстоятелство с отегчаващи свойства се
явява фактът на нарушаване на изпитателния срок, за който е било отложено
предходно негово наказание лишаване от свобода (по н.о.х.д. № 1538/15г. на ПОС).
Дългият период от време, който е
изминал от инкриминирания момент по независеща от подсъдимия причина, е
съществено смекчаващо обстоятелство. Капацитетът на това
обстоятелство да повлияе при избора на наказание е много голям, от една страна,
доколкото закъснялото наказание лишаване от свобода по принцип носи слаба
ефективност, а от друга страна, доколкото продължителното разглеждане на делото
отдавна вече оказва своеобразно поправително-превъзпитателно въздействие върху
подсъдимия. Пък и нетипичната продължителност на наказателното производство за
неусложнено от фактическа и правна страна дело е силен емоционален негатив за
обвиненото в престъпление лице, на какъвто подсъдимите по други сходни дела не
са подложени. Така че ПОС не е сгрешил, като е приел това смекчаващо
обстоятелство за изключително и в тази връзка е стигнал до извода по чл. 55,
ал. 1 НК за несъразмерната тежест на най-ниския
срок на наказанието лишаване от свобода (две години) и на най-ниския размер на
наказанието глоба (5000 лева). Санкционният избор под посочените минимуми също
е проведен коректно, като наложената кумулативна санкция, включваща лишаване от
свобода за срок от десет месеца и глоба от 4000 лева, отчита силата и
съотношението на споменатите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, поради
което се оказва подходящото санкциониране. ПАС също счита, че определената съвкупност
от основно и допълнително наказания отговаря на целите по чл. 36 НК, което
означава, че е изпълнено и изискването на чл. 57, ал. 2 НК.
Правилно е преценено, че не са
налице предпоставките за условно осъждане, респ. е определен законосъобразният
режим на изтърпяване на лишаването от свобода – „общият“. Правилно е приложена
и нормата на чл. 68, ал. 1 НК, като е постановено отделно изтърпяване (също при
„общ“ първоначален режим) на наложеното на С. по н.о.х.д. № 1538/15 г. по описа
на ПОС наказание една година лишаване от свобода. Видно от приложената на л.
120 ДП справка за съдимостта на подсъдимия, настоящото престъпление е сторено в
изпитателния срок, за който е отложено споменатото първо негово наказание.
По отношение решенията на ПОС за приложение на
разпоредбата на чл. 59 НК и относно веществените доказателства и разноските не
се излагат някакви конкретни възражения, които да бъдат предмет на обсъждане по
реда на въззивното производство.
Въззивната инстанция не откри основания за отменяне или
изменяне на присъдата в някоя нейна част.
Водим от горното и на основание чл.
338 вр. чл. 334, т. 6 НПК, Пловдивският апелативният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъдата № 26009/25.09.2020 г.,
постановена по н.о.х.д. № 1015 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2019 г.
Решението не е окончателно, а подлежи на обжалване и протест в
15-дн.срок от съобщението до страните за неговото изготвяне пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: