О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.София ……….2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9 въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря ........... и с участието на прокурора ................,
изслуша докладваното от съдия Ангелова ВНЧД 167 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.8 НПК.
В Софийски градски съд е
депозиран протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение
от 21.11.2019г. по НЧД 16930/2019г. на Софийски районен съд – Наказателна
колегия, 11 състав, с което е отменено постановление на прокурор при СРП от 12.08.2019г.
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1343/2018г.
по описа на 8 РУ-СДВР, пр.пр. 35820/2018г. на СРП, образувано за извършено
престъпление по чл. 194, ал.1 НК.
Протестът, с който е сезиран Софийски
градски съд изразява позицията на прокурора, че определението на районен съд
следва да бъде отменено поради неговата неправилност като се анализара
лексикално съдебния акт и аргументите на съда. Атакуващият прокурор излага и
несъгласието си с отразеното в съдебното определение, че са налице основания за
разследване на престъпления по чл. 346 НК, чл. 252, ал.1 НК или такова по глава
пета раздел пети от Особената част на НК, тъй като съдът не разполагал с
правомощия да указва на прокурора каква да бъде правната квалификация на
разследваното деяние или какви други евентуално извършени престъпления следва
да се изследват. Предлага да бъде отменен атакуваният съдебен акт и бъде
постановено определение от въззивния съд, с което да се потвърди прокурорското
постановление за прекратяване на наказателното производство.
Протестът е подаден в
процесуалноустановения срок и при разглеждането му по същество въззивният
съдебен състав счита, че той е основателен.
Наказателното производство е образувано на 20.09.2018г. за
това, че на 14.07.2018г. в гр. София е отнета чужда движима вещ – лек автомобил
марка „Гранд Чероки“ с ДКН *******от владението на И.В.И. без негово съгласие с
намерение противозаконно да бъде присвоена – престъпление по чл.194, ал.1 НК.
При запознаване с материалите по делото, този състав на
съда възприе следната фактическа обстановка:
Свидетелят И.И. притежавал автомобил „Джип Чероки“ с ДКН
СВ *******. Неговият приятел – св. С.Д.го запознал със св. З.Ч., който имал
нужда от услуга в КАТ – СДВР по повод приложена административна мярка спрямо
него. И. отказал да осигури съдействие на З.Ч. пред органите на КАТ – СДВР, но
на 07.07.2018г. се свързал с него, за да поиска заем в размер на 2000.00 лева.
СвидетелятЧ.дал сумата в заем на св. И. с уговорка да бъде върната по-голяма
сума за определен период. На 14.07.2018г. свидетелят И. се срещнал със св. Ч.,
за да върне част от заетата сума. Междувременно на 11.06.2018г. на управлявания
от св. З.Ч. лек автомобил по повод извършено нарушение били снети
регистрационните табели на автомобила му с ДКН *******. След тази дата
свидетелятЧ.не могъл да ползва автомобила, още повече, че бил и с отнето СУМПС
от същата дата, поради което след 14.07.2018г. ползвал автомобила на свидетеля И.
- „Гранд Чероки“ с ДКН СВ *******. При извършена проверка на 19.07.2018г. на Ч.,
управлявайки този лек автомобил, било установено отнемането на негово
свидетелство за правоуправление, в резултат на което били свалени и
регистрационните табели на лекия автомобил на И.. В периода от 14.07.2018г. до
21.07.2018г. били установени седем входящи повиквания от страна на И. къмЧ.с
различна продължителност, най-голямата от които била 154 секунди – на
21.07.2018г. в 17.39 часа. Впоследствие не била установена проведена
комуникация между двамата. На 06.08.2018г. И.И. подал заявление до 08 РУ-СДВР, че
З.Ч. и други лица са му взели ключовете на лекия автомобил и документите за
него и казали, И. да се обади, когато има 3000.00 лева, иначе няма да види
колата си. Автомобилът на И.И. бил намерен от полицейски служители на 8 РУ-СДВР
на 16.08.2018г., паркиран в град София, кв. „Редута“ на ул. „********без
регистрационни табели, със спукана задна лява гума, спукано предно стъкло,
подбитости и охлузвания по предна броня, преден десен калник, дясна вежда и
задна броня. След извършен негов оглед той бил върнат на св. И.И..
Тази фактическа
обстановка съдебният състав базира частично на свидетелските показания на З.Ч.,
Д.Д., И.И. и С.Д., изцяло на тези на свидетелите Д.П., Т.К.и С.Д., на обективираното
в заключението на съдебно-медицинска експертиза по делото и в писмените
доказателствени източници – протокол за оглед на веществени доказателства по
делото, справка – картон за З.Ч. от КАТ – СДВР, справка относно собствеността
на лекия автомобил, разпечатка от трафични данни и съдебно-медицинско
удостоверение.
При запознаване с материалите по делото настоящият
въззивен състав счита, че органите на досъдебното производство са изчерпали
възможностите за събиране на доказателства, които да изяснят обективната истина
по спора и то въпреки показанията на пострадалия И.И., които страдат от
неубедителност и противоречивост. Качеството му на пострадал от разследваното
твърдяно от него деяние определя и важимостта на информацията, която той носи
за разкриване на реално стеклите се събития и съответно последващата преценка
дали е осъществен или не състав на престъпление от общ характер. Всъщност
яснота за случилото се в показанията на И. се съдържа единствено в изявленията
му относно начина на запознанство със св. З.Ч., причината за запознанството им,
искането на парична сума в заем от И., предоставяне на този заем отЧ.и неговият
размер, както и условията по заема. В останалата им част показанията на св. И.И.
са вътрешно противоречиви – той твърди, че след нанесени му удари на
14.07.2018г. св.Ч.е взел без негово съгласие собествения му лек автомобил след
като ключът на автомобила е паднал от джоб на И., а в последваща очна ставка
заявява, че ключът за автомобила се е намирал в контактния ключ. Не съответства
на облективираното в съдебно-медицинско удостоверение и заявеното, че ударите,
след които е отнет автомобила от Ч., Д. и неустановени по делото лица, са били
нанасяни на 14.07.2018г. – самият И. се е явил на преглед в съдебна медицина на
12.08.2018г., заявявайки, че на 06.08.2018г. е бил бит от група непознати мъже,
които са му откраднали колата. От заключението на назначената впоследствие съдебно
- медицинска експертиза се изяснява, че установените при този преглед
наранявания са с 5-7 дневна давност от прегледа, т.е. към 06.08.2018г. и
съществува малка вероятност увредите на И. да са причинени на 14.07.2018г.
Всъщност датата, заявена от И. пред съдебния лекар, като такава на причиняване на
увердите е тъждествена с тази, на която И. е сигнализирал за случилото се
органите на 08 РУ – СДВР – 06.08.2018г., явявайки се на удостоверителен
медицински преглед едва на 12.08.2018г. Непоследователното поведение и
изявления на И.И. относно начина, по който автомобилът се е озовал във владение
наЧ.препятства както органите на досъдебното производство, така и съда да
установи дали той се е намирал уЧ.без съгласие на И. или последният му го е
предоставил доброволно. Не внасят яснота за това важно за преценката за съставомерността
на деянието и показанията на св. С.Д., който коментира в тях възприемане на
удари от страна наЧ.спрямо И. и вземане от първия на ключовете на автомобила от
земята, след което привеждането му в движение, и последващите изявления за липса
на спомен за възприемане на подобни удари при проведена очна ставка. Фактът, че
св.Ч.е осъждан и се е намирал в условията на ареста при провеждане на това действие,
не може априори да доведе до извода, направен от решаващия съд, че той е оказал
влияние върху съпоставения му Д., без този извод да е подкрепен с други
доказателства в тази насока. Не могат да бъдат възприети с пълно доверие и
показанията на свидетелитеЧ.и Д. относно повода за управление от страна наЧ.на
автомобила на И. и впоследствие случилото се с него, тъй като най-малко не е
изяснена причината за повредите, с които той е установен в кв. „Редута“, както
и от кого е взет ключа за автомобила и документите за него при транспортирането
му и последващо предаване на И. – дали са предоставени от И., от брата на И.
или от Ч.. Изясняването, обаче, на това обстоятелство, не би отговорило на основния
релевантен въпрос – налице ли е принуда от страна наЧ.спрямо И. при преминаване
на процесния автомобил в неговия патримониум. Въпреки позицията на първия съд,
че отговор на този въпрос би бил съдържим в записи от охранителни камери от 14.07.2018г.,
въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 56, ал.4 ЗЧОД, не таи надежда
относно наличие на записи от охранителни камени на намиращ се в близост магазин
или запазване на тези записи при регламентиран двумесечен срок за съхранението
им.
При преценка на цялата доказателствена съвкупност
въззивният съд в този му състав може да гради само предположения за случилото
се спрямо процесния лек автомобил и за действителните отношения между И. и Ч.,
базирайки се на времето на подаване на заявление от пострадалия, неговите и наЧ.показания
– и тези предположения са за доброволно предаване на 14.07.2018г. от страна на И.
на лекия автомобил наЧ.като гаранция за връщане на заетата сума и последвала
причинена на 06.08.2018г. лека телесна повреда отЧ.или близки до него лица на И.,
когато всъщност той е и сигнализирал
полицейските служители. Тези разсъждения на съда, обаче, са само в сферата на
предположенията, тай като не са подкрепени от обективни доказателства, а
позиция на съда в една или друга насока не може да се базира само на предположения.
В конкретния случай е изчерпана възможността за събиране на други доказателсва,
които обективно да спомогнат за изясняване на фактологията по делото. В този
смисъл и разсъжденията на контролирания съд относно правната квалификация на
деянието се явяват безпредметни именно поради невъзможността безспорно да се
установи налице ли е била недоброволност у И. при преминаване на собствения му
автомобил във владение на Ч..
Изложените до момента
аргументи за невъзможност за изясняване на действителното фактическо положение
по начина на преминаване на автомобила от патримониума на И.И. в този на З.Ч. и
невъзможността за извършване на действия от органите на досъдебното производство,
чрез които потенциално биха били събрани обективни доказателства, води като
единствена последица отмяна на атакуваното определение на първостепенния съд и
потвърждаване на постановлението на прокурора, с което наказателното
производство е прекратено.
Воден от изложените мотиви съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение на Софийски районен съд –
Наказателна колегия, 11 състав от 21.11.2019г., с което е отменено постановление
на прокурор при Софийска районна прокуратура от 12.08.2019г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 1343/2018г. по описа на 8
РУ - СДВР, пр.пр. 35820/2018г. на СРП, образувано за извършено престъпление по
чл. 194, ал.1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА постановление на
прокурор при Софийска районна прокуратура от 12.08.2019г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 1343/2018г. по описа на
8 РУ - СДВР, пр.пр. 35820/2018г. на СРП, образувано за извършено престъпление
по чл. 194, ал.1 НК.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.