№ 3791
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20211100107402 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
С решение № 26/24.03.2021 г. на ВКС, II ТО по т.д. № 524/2020 г., са обезсилени въззивно
решение на Софийски градски съд № 6 319/ 11.10.18 г., поправено с допълнително решение
№ 3271/08.05.2019 г., двете по в.гр. д. № 4 921/2017 г ., в частта , в която потвърждаваща
решение № 13785/30.08.2016 г., по гр.д. № 43145/2015 г. на СРС, с което е уважен
предявеният от Л. Н. М. и Г. Н. М. срещу ТБ “В.“, ЕАД, София /с универсален
правоприемник „ И.“АД/ субективно съединен осъдителен иск за реално изпълнение на
задължение за заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 36, т. І, рег.№
860, н.д. № 23/2014 г. на нотариус М.Р., рег.№ ******* на НК, поето с Допълнително
споразумение № 3 от 28.10.14 г., неразделна част от Договор за кредит № 1038 -12/18.07.12
г., както и потвърденото с въззивното решение решение на СРС, цитирано по – горе. Делото
е върнато с указания на СГС за разглеждане на първоинстанционно производство по
предявения иск и така е образувано настоящото дело.
Предявени са субективно кумулативно съединени искове от Л. Н. М., ЕГН **********,
София, ж.к******* и Г. Н. М., ЕГН **********, София, ж.к*******, против И. АД, ЕИК
*******, София, бул. „******* /правоприемник на Т.Б. „В.“ ЕАД, ЕИК *******/ с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на задължение, произтичащо от Договор за
кредит № 1038-12/18.07.2012 г. за заличаване на договорна ипотека, учредена с Нотариален
акт № 36, том I, рег. № 860, н. д. № 23/2014 г. на нотариус М.Р., № ******* на НК.
Претендират се разноски.
1
В исковата молба се твърди, че между „Е.“ ЕООД и Т.Б. „В.“ ЕАД /сета „И.“ АД/ е сключен
Договор за кредит 1038-12/18.07.2012 г., изменен с Допълнително споразумение
№1/09.04.2013 г., Допълнително споразумение № 2/20.01.2014 г. и с Допълнително
споразумение № 3/28.10.2014 г. Като обезпечение по договора е учредена първа по ред
договорна ипотека върху имот - УПИ IX- 46, кв. 9, по плана на София, м. „Изток“, район
„Изгрев“, с административен адрес: София, Столична община, район „Изгрев“, ул. „А. П.
*******, заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на три жилищни нива,
четвърти подпокривен етаж и сутерен, със застроена площ 164.30 кв.м. и разгърната
застроена площ 929.60 кв.м. Предвид увеличаване на кредитния лимит с Допълнителното
споразумение № 2, ищците са учредили в полза на банката втора по ред договорна ипотека
върху описания имот. На 28.10.2014 г. е сключено Допълнително споразумение № 3, с което
е уговорено, че, при изпълнение от кредитополучателя - трето за спора лице, на
предвидените в пар. 1 условия, Банката ще заличи /след заплащане на необходимите за това
такси от страна на кредитополучателя/ ипотеката по чл. 9, ал. 1, т. 2 от Договора за кредит и
ще прекрати Договора за поръчителство по чл. 9, ал. 1, т. 4, сключен с първия ищец.
Кредитополучателят е изпълнил посочените условия, като изпълнение от страна на Банката
на задължението за заличаване на втората по ред ипотека, не е последвало.
В тази връзка са предявени настоящите искове да бъде осъден ответникът да изпълни
задължението, произтичащо от Договор за кредит № 1038-12/18.07.2012 г. за заличаване на
договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № 36, том I, рег. № 860, н.д. № 23/2014 г. на
нотариус М.Р., рег.№ ******* на НК.
Ищците са представили писмени доказателства.
По същество поддържат предявените искове и молят съда да ги уважи изцяло със законните
последици, като основателни и доказани. Претендират разноски.
Ответникът „И.“ АД оспорва изцяло предявените искове, като недопустими и
неоснователни. Претендира разноски.
На първо място, твърди, че настоящото производство е поредно между страните, като част
от производствата са все още висящи, поради което искът за заличаване на договрната
ипотека е недопустим.
По нататък ответникът заявява, че осъдителните искове за реално изпълнение са с
невъзможен предмет, тъй като задължението за Банката – кредитор, произтичащо от едно от
Допълнителните споразумения, сключени между страните не съществува.
Твърди се, че ищците са имали насрещно задължение за учредяване на особен залог върху
стоки, но не и ипотека върху процесния имот, както и че Банката – кредитор е изпълнила
задължението си, породено от същото Допълнително споразумение да заличи описаната
2
договорна ипотека, депозирайки нарочна молба – съгласие в Служба по вписванията, което
води до неоснователност на предявения иск.
Представил е писмени доказателства.
По същество моли съда да отхвърли предявените искове изцяло, като му присъди разноски
по представен списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приетите в хода на делото доказателства се установява, че на 18.07.2012 г. между „Е.“
ЕООД /трето неучастващо в спора лице/ и „Е.Б.-Б.“ ЕАД /сега „И.“ АД/ е сключен Договор
за банков кредит № 1038-12/18.07.2012 г., по силата на който на кредитополучателя е
предоставен овърдрафт с лимит до 500 000 щ.д. Дружеството - кредитополучател се е
задължил да погаси целия дълг в срок до 18.07.2013 г. Съгласно сключения договор за
кредит задължението е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, особен залог
върху стоки /метални отпадъци/, особен залог върху съвкупността от всички настоящи и
бъдещи вземания на кредитополучателя по сметките му в Банката.
На 09.04.2013 г. страните по Договора за кредит са сключили Допълнително споразумение
№ 1 към него, с което лимитът по отпуснатия овърдрафт е увеличен до 1 410 000 щ.д. и е
изменен крайният срок за издължаване на кредита - до 25.03.2014 г. Изпълнението на
задълженията на кредитополучателя е осигурено чрез допълнително обезпечение в полза на
банката, чрез учредяване на договорна ипотека на недвижим имот - УПИ IX- 46, кв. 9, по
плана на София, местност „Изток“, район „Изгрев“, с административен адрес: София,
Столична община, район „Изгрев“, ул. „А. П. *******, заедно с построената в него
еднофамилна жилищна сграда на три жилищни нива, четвърти подпокривен етаж и сутерен,
със застроена площ 164.30 кв.м. и разгърната застроена площ 929.60 кв.м., учредяването на
която е сключен нотариален акт от 12.04.2013 г., № 97, том I, рег. № 2352 по н.д. № 71/2013
г. по описа на нотариус М.М.-Р., № ******* на НК.
Доказа се, че на 20.01.2014 г. между страните по Договора за кредит е подписано
Допълнително споразумение № 2, с което те постигнали съгласие да увеличат кредитния
лимит на процесния овърдрафт до 2 200 000 щ.д., като са изменили и срока за издължаване -
25.02.2015 г. С нотариален акт № 36, том I, рег. № 860 по н.д. № 23/2014 г. по описа на
нотариус М.М.-Р., № ******* на НК от 14.02.2014 г. е учредена втора договорна ипотека.
На 28.10.2014 г. между страните по договора за кредит е подписано Допълнително
споразумение № 3, съгласно което и в случай, че кредитополучателят изпълни кумулативно
определените между страните условия – да погаси 100 000 щ.д. от лимита, да се учреди
особен залог върху стационарна прееса за метал /скрап/ – балиране, да увеличи размера на
заложените по договора стоки с 300 000 евро, да увеличи размера на заложените по
договора вземания с 330 000 евро и да предостави на Банката удостоверение от Централния
3
регистър на особените залози, от което да е видно, че тя е първи по ред кредитор по
отношение на всички заложени в нейна полза стоки, дълготрайни материални активи и
вземания, Банката ще заличи ипотеката на имота в София и ще прекрати сключения
допълнителен Договор за поръчителство между вея и първия ищец.
На 30.10.2014 г. ответникът е подал в Служба по вписванията – София молба, вх. Рег. №
55059, к.д. № XLIII от 2014 г., за заличаване на първата договорна ипотека, учредена с нот.
акт № 97 от 12.04.2013 г., том I, рег. № 2352 по н.д. № 71/2013 г. по описа на нотариус М.М.-
Р., № ******* на НК.
Междувременно, на 03.04.2013 г. между първия ищец и ТБ „Креди Агрикол България“ ЕАД
/сега „И.“ АД/ е сключен Договор за ипотечен кредит № М 2015-32 за сумата 410 000 евро
със срок за изпълнение 90 месеца, считано от датата на усвояване. Изпълнението по
договора за ипотечен кредит е обезпечено с ипотека върху описания по -горе недвижим
имот, представляващ УПИ IX- 46, кв. 9, по плана на София, м. „Изток“, район „Изгрев“, с
административен адрес: София, Столична община, район „Изгрев“, ул. „А. П. *******,
заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ 164.30 кв.м.
и разгърната застроена площ 929.60 кв.м.
С нот. покана, рег. № 2676, том I, № 68 по описа на нотариус И.И., връчена при отказ на
първия ищец на 07.05.2015 г, ответникът го е известил, в качеството му на
кредитополучател, че обявява кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 7, ал. 10 от
Договора за ипотечен кредит, поради просрочие.
Изложеното се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства.
Други доказателства, релевантни за правния спор, по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Ищците твърдят, че е налице неизпълнение на задължението на ответника за реално
изпълнение по процесния договор за кредит.
Не се спори по делото, а и се установява от приетите доказателства, че на 18.07.2012 г.,
между трето за спора лице "Е." ЕООД и ТБ "В." ЕАД /с предишно наименование "Е.Б.-Б."
ЕАД/, чийто универсален правоприемник е ответното банково дружество, е бил сключен
Договор за банков кредит № 1038-12/18.07.2012г., като Банката е предоставила овърдрафт
лимит до 500 000 щ. д., а длъжникът – кредитополучател се е задължил да погаси кредита в
срок от 12 месеца с краен срок за издължаване 18.07.2013 г., заедно с допълнителните
плащания.
4
Доказа се, че изпълнението на задълженията по договора за кредит от 18.07.2012 г. е било
обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, особен залог върху стоки, особен
залог върху съвкупността от всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя по
сметките му в Банката, и поръчителство, възникнало по силата на сключен между нея и
първия ищец Договор за поръчителство.
На 09.04.2013 г., страните са допълнили и изменили сключения договор с Допълнително
споразумение №1, с което са увеличили овърдрафта до 1 410 000 щ. д. и са предоговорили
крайния срок за издължаване на кредита на 25.03.2014 г. Съгласно пар. 5 от цитираното
споразумение, изпълнението на задълженията на длъжника по Договора е обезпечено с
договорна ипотека на поземлен имот с идентификатор №56784.24.113 с площ 7732 кв.м. и
поземлен имот с идентификатор №56784.24.114 с площ 20 кв.м., находящи с в гр. Пловдив,
както и собствени на първия ищец недвижим имот - УПИ IX- 46, кв.9, по плана на гр.
София, с адрес: София, ж.к. "Изток", ул. "*******, заедно с построената в него еднофамилна
жилищна сграда на три жилищни нива, четвърти подпокривен етаж и сутерен, залог по реда
на ЗДФО и поръчителство.
На 20.01.2014 г. между ТБ "В." ЕАД /с предишно наименование "Е.Б.-Б." ЕАД/ и "Е."
ЕООД е подписано Допълнително споразумение № 2 към Договора, с което страните
уговорили увеличаване на кредитния лимит до 2 200 000 щ. д. и удължаване на срока на
издължаване до 25.02.2015 г. С нот. акт от 14.12.2014 г. е учредена договорна ипотека.
В хода на делото бе доказано, че на 28.10.2014 г. между ТБ "В." ЕАД /с предишно
наименование „Креди А.-Б.“ ЕАД/ и "Е." ЕООД е подписано Допълнително споразумение №
3 към Договора, съгласно пар. 1 на което в случай, че кредитополучателят изпълни
кумулативно следните условия: 1/ да погаси 100 000 щ. д. от лимита по чл.1 от Договора, 2/
да учреди особен залог върху Стационарна преса за метал /скрап/- балиране, на стойност 179
000 евро; 3/ да увеличи размера на заложените по чл. 9 от Договора за кредит стоки с
300 000 евро; 4/ да увеличи размера на заложените по чл. 9 от Договора за кредит вземания с
EUR 300 000 евро; 5/ да предостави на Банката удостоверение от ЦРОЗ, от което да е видно,
че тя е първи по ред кредитор по отношение на всички заложени в нейна полза стоки, ДМА
и вземания, Банката /и на стоящ ответник/ се е задължила да заличи ипотеката по чл. 9, ал.1,
т.2 от Договора за кредит и да прекрати договора за поръчителство по чл. 9, ал.1, т.4,
сключен с ищеца Л. М.. Прието е, че това задължение на Банката е валидно само след
заплащане на необходимите за това такси от страна на кредитополучателя.
Не е спорно между страните, че Допълнителните споразумения №1, 2 и 3 погасяват
кредитните задължения, които са съществували до момента и са заменени с нови.
Променени са и други условия по съществуващия договор, като срокът за изпълнение на
задълженията или пък съществуващите обезпечения.
Няма спор също и, че са изпълнени възникналите от Допълнително споразумение № 3
предпоставки, с изключение задължението на ответника да заличи процесната ипотека
/обстоятелство, което не е оспорено от него както в първоначалния отговор на исковата
молба, така и до момента на приключването на устните състезания/.
5
Като доказателство за изпълнение от ищцовата страна на поетите насрещни задължения
ищецът е представил и съдът е приел Договор за залог от 28.10.2014 г., Удостоверение от
ЦРОЗ № 879256/28.04.2015 г., Извлечение от банковата сметка на "Е." ЕООД. Няма спор по
делото, а и се доказва от депозираната молба с вх. № 15-ВМД-0015/09.01.2015 г., че "Е."
ЕООД е поискал от ответника да заличи изцяло вписаната върху процесния имот ипотека.
По – нататък по делото се доказа, че последващо даденото съгласие от страна на ответника
за заличаване на вписаната договорна ипотека, учредена в негова полза с нотариален акт от
12.04.2013 г. върху недвижим имот, находящ се в гр. София, а именно еднофамилна
жилищна сграда на три жилищни нива, четвърти подпокривен етаж и сутерен, със застроена
площ от 164,30 кв.м. и разгърната застроена площ от 929,60 кв.м., заедно с дворното място, в
което е построена, съставляващо УПИ IX- 46, кв.9 по плана на София, целия с площ от 566
кв.м.
В хода на делото ответникът възрази, че първата по ред ипотека обезпечава вземане в
размер 1 410 000 щ. д., а втората - такова от 378 798 щ. д. главница, както и начислената
договорна лихва и комисионна. Видно от нотариалния акт за учредяване на договорната
ипотека от 12.04.2013 г., същата обезпечава задълженията на трето за спора лице по
предоставен кредит, чиято главница към момента на сключването му е 1 410 000 щ.д.
Няма спор, че по искане на ответника с нарочна молба от 29.10.2014 г. до Службата по
вписванията вписаната първа по ред ипотека е била заличена.
Съдът намира, че Допълнително споразумение № 2/20.01.2014 г. е сключено преди
заличаване на обезпечението и в пар. 8 препраща към „първа по ред ипотека“. В пар. 9, ал.
1, б. „а“ е посочено, че на ответника следва да бъде предоставен „надлежно вписан
нотариален акт за учредена договорна ипотека върху имота, описан в чл. 9, ал. 1, т. 2 от
Договора за кредит, обезпечаваща частично вземанията на Банката по кредита, а именно:
главница 377 000 щ. д., заедно лихвите и разноските – изискване, което, видно от
нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 14.02.2014 г.,
е изпълнено.
Съобразно извършените вписвания, последната ипотека се явява втора поред върху
процесния имот.
В хода на настоящото производство основното възражение на ответника е свързано с
интерпретацията на текста на пар. 1 от Допълнително споразумение № 3/28.10.2014 г.,
според който „Банката ще заличи ипотеката по чл. 9, ал. 1, т. 2 от Договора за кредит.
Ответникът намира, че задължението за заличаване на ипотеката касае първата вписана, но
не и втората, защото втората ипотека обезпечава вземания на кредитора, които не са
удовлетворени. Противно на ответника, ищците смятат, че задължението на Банката касае
втората по ред ипотека, доколкото и към момента на сключване на това Допълнително
споразумение са били налице предпоставките за заличаване на първата ипотека. Наистина, в
сключените между страните споразумения липсва конкретизация относно това коя по ред
ипотека следва да бъде заличена след като се изпълнят предпоставките по пар. 1, т. 1-т. 5.
6
Не е спорно между страните, че два дни след подписването на Допълнително споразумение
№ 3/28.10.2014 г. е заличена първата по ред ипотека. Към датата на това заличаване
кредитополучателят не е бил изпълнил нито едно от задълженията си по Допълнително
споразумение № 3/28.10.2014 г. Според настоящия съдебен състав, няма не само правна, но
и житейска логика кредитна институция да се лиши от обезпечение преди да са били
изпълнени насрещни задължения от неин длъжник. Освен това, според отразеното в
представеното Съгласие за заличаване на първата по ред ипотека, ипотекираните имоти
обезпечават част от общия размер на главницата, а именно 1 410 000 щ. д.
Друго въведено в процеса възражение от страна на ответника е свързано с твърдението му,
че кредитополучателят е следвало да изпълни задълженията си към датата на подписване на
Допълнително споразумение № 3. Съдът приема, че, ако това възражение беше вярно, то
страните нямаше да имат необходимостта от подписване на цитираното Допълнително
споразумение, или пък щяха да сключат такова, с което само да констатират настъпилите
обстоятелства.
Установява се, обаче, че в посоченото Допълнително споразумение № 3 изрично е посочено,
че Банката ще заличи ипотеката в случай, че кредитополучателят изпълни условията – т.е.
касае се за бъдещи несигурни събития, като, в случай, че предпоставките на Споразумението
се изпълнят, ответникът ще заличи ипотеката, но ако това не стане, неговото задължение за
нейното заличаване изобщо няма да възникне.
С оглед на това съдът приема, че, щом ответникът сам твърди, че не са били налице
предпоставките, но въпреки това молбата за заличаване е била подадена, неговото
задължение касае втората вписана ипотека. Ако се приемеше обратното, до 28.04.2015 г. за
ответника нямаше да е налице задължение за поиска заличаване на първата ипотека, по нот.
акт за учредяване на договорна ипотека от 12.04.2013 г., която не е сред условията на
Допълнително споразумение № 3/28.10.2014 г.
В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на ответника за неизпълнение
от ищцовата страна на договора за кредит. Предмет на посоченото Допълнително
споразумение е замяната на обезпечения при определени предпоставки, което, доколкото
съответства или е съответствало на изразената от страните воля, напълно отговаря на
изискванията за валидност на договора.
Ответникът не оспорва изпълнението от страна на ищеца на всички задължения по
процесното Допълнително споразумение, което води до извода, че за Банката – кредитор е
възникнало задължението да заличи вписаната ипотека, учредена с Нотариален акт № 36,
том I, рег. № 860, н.д. № 23/2014 г. на нотариус Рашкова, обстоятелство, което до настоящия
момент не е сторено, а и такова не се твърди.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен и, като такъв,
следва да бъде уважен, като, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, Банката – ответник бъде осъдена
да заличи процесната ипотека на недвижим имот.
7
При изхода на спора на ищците следва да се присъдят разноски, съобразно представен
списък, както следва:. на Л. Н. М. следва да се присъди сумата от 3400.14 лева, а на Г. Н. М.
– 1880 лева. Тези разноски са сторени при първоначалното разглеждане на делото пред
първата инстанция.
На адвоката на ищцовата страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер
25 510 лв. на основания чл. 38 от ЗА, предвид факта, че осъществената правна защита и
процесуално представителство на двамата ищци произтича от едно и също основание и в
условията на другарство в процеса.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати д.т. в полза на
СГС в размер 47 959.81 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД И. АД, ЕИК *******, София, бул. „*******, по
предявените от Л. Н. М., ЕГН ********** и Г. Н. М., ЕГН **********, двамата със съдебен
адрес: София, бул."*******, ******* *******, да заличи договорна ипотека, учредена с
нотариален акт № 36, том I, рег. № 860, н.д. № 23/2014 г. на нотариус М.Р., Рег. № *******
на НК.
ОСЪЖДА И. АД да заплати на Л. Н. М. разноски по делото в размер 3 400.14 лв.
ОСЪЖДА И. АД да заплати на Г. Н. М. разноски по делото в размер 3 400.14 лв.
ОСЪЖДА И. АД да заплати на адв. И.Г., ЕГН **********, САК, адвокатско възнаграждение
в размер 25 510 лв. на основание чл. 38 ЗА
ОСЪЖДА И. АД да заплати на по сметка на СГС д.т. в размер 47 959.81 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8