Решение по дело №4/2021 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 11
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Ваня Георгиева Бянова Нейкова
Дело: 20217280700004
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                   №11 /5.2.2021 г.                        гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЯМБОЛ, ВТОРИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ

на двадесет и осми януари 2021 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ВАНЯ СТОЯНОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ :   ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

 СТОЯН ВЪЛЧЕВ

                                                                                                                                                                       

Секретар   Ст.Гюмлиева

Прокурор   М.Божидаров

като разгледа докладваното от  съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

КАНД №4 по описа на 2021 г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на ОДМВР-Ямбол чрез процесуален представител юрисконсулт З.А., против Решение № №260029/25.11.2020г., постановено по АНД № 457 по описа за 2019г. на Елховски районен съд. Със съдебния акт е отменен Електронен фиш серия К, № 2749387, издаден от ОД МВР Ямбол, с който на Г.Д.Д. с ЕГН - **********, в качеството му собственик на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с рег. № *** е наложено административно наказание глоба в размер от 50.00 лева на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал.1 ЗДвП, извършено на 16.05.2019 година.

Твърди се,  че съдебният акт е неправилен и необоснован, по следните съображения:

1.Няма неяснота относно мястото на нарушението.Така посоченото в ЕФ място със съответното фиксиране на участъка от пътя, позволява мястото на извършване на нарушението да бъде ограничено от което и да е друго място, като не възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на МПС в нарушение на установените правила.

2.Неправилно съдът е приел за недоказано, че техническото средство е годно за измерване и на база показанията му може да се приеме, че е извършено нарушение. С удостоверение №17.09.5126/07.09.2017 год. е установено, че е средство за измерване от одобрен тип, като е извършена първоначална метрологична проверка на същото, съгласно чл.32, ал.1 от Закона за измерванията. Мотивите на PC-Елхово нямат отношение към конкретното техническо средство, с което е извършено измерването, а именно съгласно чл.846, т.З от Наредбата за средствата, които подлежат на метрологичен контрол („знак за признаване на одобрен тип в случаите по чл.32, ал.2, т.1 и ал.З от ЗИ), във връзка с чл.32, ал.4 от ЗИ, знакът поставен в удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 BG17/5126, съгласно приложение № 50, срокът на валидност на одобрено средство (OIML) е до изтичане срока на валидността на представения сертификат, но не повече от 10 години, а именно валидността е до 07.09.2027 год., както е посочено и в представеното удостоверение по преписката за техническо средство № ATCC-ARN CAM 11743J3. Съгласно чл.43, ал.2 от ЗИ „последваща проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване“, а при средство за измерване в срок на валидност, съгласно ал.З „последваща проверка се извършва преди изтичането на срока за валидност на първоначалната или периодичната проверка в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване“. Ежегодна метрологична проверка би трябвало да се извърши единствено при ремонт на АТСС, какъвто ремонт към настоящия момент не е извършван поради липса на повреда. Реално АТСС с рег.№ ARN САМ 11743d3 е въведено в експлоатация от 15.03.2018 г. и видно от приложения протокол от извършена проверка № 69-С-ИСИС/22.10.2019 г. за допълнение към одобрен тип СИ№ 18.05.5126.1 за проверено СИ № 11743d3 с поставен знак за проверка №00102 /защитни стикери № 00191,№00192,№00193,№00194,00195,00196,00197/ и резултата от проверката с установено съответствие с одобрения тип, като грешките на превишават максимално допустимите грешки за типа средство за измерване, установено наличието на всички необходими надписи и означения върху средството за измерване на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера тип ARH CAM S 1, отговарящо в най-пълен обем на изискванията на чл.4 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на движението по пътищата. В мотивите си съдът неправилно се е позовал на решение № 111 от 04.08.2020 год. по канд № 94/2020 на АС - Ямбол, тъй като по посоченото дело такъв протокол не е бил представян, докато в настоящото дело е представен протокол за извършена метрологична проверка № 69-С-ИСИС/22.10.2019 год. на БИМ за техническа годност на средството за измерване, с оглед на което съдът е постановил своя съдебен акт в несъответствие със събраните по настоящото дело доказателства. С оглед на това е безспорно, че са били налице кумулативно всички условия, които въвежда чл.4 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и измерването на скоростта и констатирането на нарушението са осъществени законосъобразно.

3.Неправилно ЕРС е приел, че електронният фиш създава неяснота относно нарушението, с което е било ограничено правото на защита на лицето и възможността му да разбере какво точно нарушение е извършило й своевременно да организира адекватна защита. По никакъв начин не е ограничено правото на защита на лицето, тъй като ЕФ е получен лично на 18.11.2019 г., като се има предвид, че на лицето са налагани и предишни наказания за същите по вид нарушения на скоростния режим на движение. Лицето не се е възползвало от реда по чл.189, ал.6, във връзка с ал.14 на същия член от ЗДвП да депозира писмени възражения. Лицето е реализирало в пълен обем правото си на защита като е подало своевременно жалби до PC - Елхово, така че по никакъв начин не е нарушено правото му на защита. Безспорно установено и видно от ЕФ и приложените документи (протокол за използване на АТСС), че се касае за нарушение на скоростта за движение - 90 км/ч извън населено място, което е безспорно установено.

 

 

В съдебно заседание касаторът ОД МВР Ямбол, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касацията Г.Д.Д., се явява лично и счита решението на ЕРС за правилно.

Участващият по делото прокурор от ЯОП намира касационната жалба за основателна като споделя изложените в нея съображения.

 

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна.

Електронният фиш е издаден за това, че на 16.05.2019 г. в 14:51 ч. АТСС (ARN CAM S1) заснело л.а.  Фолксваген Поло  с рег. № ***, в обл.Ямбол, Общ.Елхово, Извън населено място, Път I-7, км.283+700 в посока на движение от ГКПП Лесово, собственост на  Г.Д.Д., като е установена превишена стойност на скоростта 14 км/ч.За извършеното нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв..

Срещу електронния фиш е била подадена жалба от собственика на автомобила Г.Д.Д., и по същата Елховски районен съд е постановил Решение  №260029/25.11.2020г., с което е го е отменил.Настоящият съдебен състав счита решението на ЕРС за правилно по изложените в него съображения.

Споделят се доводите на ЕРС за това, че за да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице условията, които въвежда чл. 4 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, а именно: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка.  В случая не са налице доказателства за наличие на всички кумулативно изисквани условия. По делото пред ЕРС не са представени доказателства удостоверяващи, че процесното АТСС, с което е измерена скоростта на автомобила, е преминало първоначална, респ. последваща проверка. По силата на чл.32, ал.4 от Закона за измерванията, удостоверението за признаване на одобрения тип по ал.2 и ал.3 е със срок на валидност до изтичане на валидността на представения сертификат, но не по-дълъг от десет години. Освен одобряване на типа на средствата за измерване и издаване на удостоверение от одобрен тип, законът изисква да се извършват първоначална, респ. последваща проверка на средствата за измерване, които  са различни и независими едно от друго изисквания, които следва да бъдат налице, за да се приеме, че са осъществени изискванията на чл.4 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., за да може със съответното АТСС да се осъществява контрол на участниците в движението по пътищата. Настоящият съдебен състав е постановил Решение № 111 от 04.08.2020г. по КАНД № 94/2020г. по описа на АС – Ямбол, на което се е позовал и ЕРС, където е изложил мотиви по приложението на закона, които не намира основание да изоставя, а именно, че в Раздел III „Първоначална и последваща проверка на средства за измерване“ от Закона за измерванията е регламентирано, че първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и се удостоверяват със знаци за първоначална проверка, като последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба периодично или след ремонт на средствата за измерване и се удостоверява със знаци за последваща проверка.Според тази правна уредба, одобряване на типа на средствата за измерване и издаване на удостоверение от одобрен тип от една страна, а от друга страна първоначалните, респ. последващите проверки на средства за измерване, са различни и независими едно от друго изисквания, които следва да бъдат налице, за да се приеме, че са осъществени изискванията на чл.4 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, за да може с въпросното АТСС да се осъществява контрол на участниците в движението по пътищата.В съответствие с това и с представените по делото доказателства правилно и обосновано въззивната инстанция е приела, че процесното средство за измерване не отговаря на всички посочени законови изисквания, тъй като липсват доказателства за извършена първоначална или последваща проверка, поради което на база показанията му не може да се приеме, че е извършено нарушение и съответно да се наложи наказание.

 

Едва пред настоящия съд касационният жалбоподател представя протокол за извършена метрологична проверка № 69-С-ИСИС/22.10.2019 год. на БИМ за техническа годност на средството за измерване, каквото писмено доказателство не е представил като част от административно-наказателната преписка пред ЕРС.Не се касае за ново доказателство, несъществувало към датата на постъпване на преписката в съда – 02.12.2019г. В тази връзка на първо място следва да се има предвид забраната за фактически установявания по чл.220 от АПК. Касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанциония съд в обжалваното решение. Пред ЕРС е представена административно-наказателната преписка и същата е била приобщена по делото. Неприобщаването на соченото от касатора писмено доказателство се дължи на неговото процесуално бездействие, а не на пропуск на съда. С оглед на това настоящият съдебен състав приема за правилен извода на ЕРС, че в рамките на реализираното пред него съдебно производство не е доказано, че към датата на констатиране на нарушението – 16.05.2019г., техническото средство, с което е заснето нарушението, е било технически годно и на база показанията му да може да се приеме, че е извършено нарушение и съответно да се наложи наказание. Следва да се има предвид и друго - соченото от касатора писмено доказателство протокол за извършена метрологична проверка № 69-С-ИСИС/22.10.2019 год. на БИМ не е било налично към датата на нарушението, вписана в електронния фиш – 16.05.2019г., която е предхождаща, следователно не е относимо към предмета на спора.

Извън горното, налице е и друго самостоятелно основание за отмяна на ЕФ, което ЕРС е обсъдил - в електронния фиш не се сочи, че ограничението на скоростта е въведено с пътен знак, а се касае за движение на МПС по път І-7 извън населено място, където съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП разрешената скорост е 90 км/ч. Съгласно чл. 20, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на

скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая разрешената скорост е била 90 км/ч, съгласно правилото на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като по делото няма данни да е била налична сигнализация за разрешена скорост с пътен знак. Това се установява и от съдържащия се в преписката Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 261р-9202 от 25.05.2019 г. , където е отбелязано, че ограничението на скоростта не е въведено с пътен знак. Въпреки това, на Г.Д.Д. е било наложено наказание за нарушение по чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, т.е. за извършено нарушение, изразяващо се в превишаване на  разрешена стойност на скоростта, различна от посочената в ал. 1 на чл. 20 от същия закон и сигнализирана с пътен знак. Правилен е изводът на ЕРС, че електронният фиш създава неяснота относно нарушението, което ограничава правото на защита на наказаното лице, препятства и преценката на съда за законосъобразност на оспорения акт. Посоченото несъотвествие представлява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в съдебната фаза и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

Решението на ЕРС е валидно - постановено от законен състав, допустимо - произнесено след редовно сезиране,  съответно на събраните от въззивния съд доказателства, съответно като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № №260029/25.11.2020г. по АНД № 457 по описа за 2019г. на Елховски районен съд.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете                         ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ не се чете

 

 

                                                                                            2./п/ не се чете