РЕШЕНИЕ
№ 6694
гр. София, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110143402 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от Р. Д. П., ЕГН **********, срещу
С. Д. П., ЕГН **********, сестра на молителката, с искане за налагане на мерки за защита
при твърдения за извършени от ответницата спрямо молителката акт на домашно насилие на
28.07.2023 г., изразяващи се в това, че пред дома на молителката в гр. София, ......
ответницата във видимо нетрезво състояние е крещяла истерично „дайте ми децата“, „Кои
сте вие да ми взимате децата, нямате право“ и се е опитала насилствено да нахлуе в
жилището на молителката, за да отведе намиращото се там дете – М. П.. Твърди се, че
посочените актове на домашно насилие, се преживяват от молителката със силно
напрежение и чувство за заплаха и страх и представляват психически и емоционален тормоз.
Ответницата не оспорва молбата, като същата не дава писмен отговор в
законоустановения срок и не изразява позиция.
На 04.10.2023 г. е издадена Заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 от ЗЗДН, с
която на ответницата е наложена предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка за защита.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
1
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. Между страните липсва спор, а и от представеното и
прието по делото удостоверение за наследници се установява, че молителката е сестра на
ответницата, предвид което попада сред лицата, срещу които може да се търси защита.
Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира
същата за допустима.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която се съдържа описание
на процесните актове на насилие.
По делото са представени Заповед № ЗД/Д-С-КС-085 от 15.03.2023 г. и Заповед № ЗД/Д-
С-КС-084 от 15.03.2023 г., от които е видно, че децата Максим Стефанов Предов и Нико
Николай Инглизов са временно настанени при тяхната леля по майчина линия (молителката
по делото) до произнасяне на съда с Решение по чл. 28 от ЗЗД.
От представените Удостоверения за настоящ адрес е видно, че адресът на децата съвпада
с адреса на молителката по делото – .....
Видно от постановеното Определение № 35036 от 04.10.2023 г. на 181 състав,
производството по делото е прекратено в частта, с която се иска защита по отношение на
децата Максим Стефанов Предов и Нико Николай Инглизов, тъй като молителката не
разполага с процесуална легитимация и не е назначена за техен настойник или попечител по
предвидения в закона ред и не попада сред предвидените в чл. 8 от ЗЗДН лица, които могат
да подават молба за защита от домашно насилие по отношение на малолетните деца.
По делото е представено медицинско удостоверение с изх. № 37 от 15.03.2023 г. от което
е видно, че ответницата – С. Д. П. е постъпила на лечение в ДПБЛНА – Суходол, на
10.02.2023 г. и продължава да се лекува с диагноза психични и поведенчески разстройства
дължащи се на употреба на алкохол. Синдром на зависимост. Остатъчно или късно
психотично разстройство предизвикано от психоактивни вещества.
В хода на производството не са събрани доказателства, от които може да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на
ответницата, виновно. Не са разпитвани свидетели. Съдът разпределил доказателствената
тежест,хкато е дал съответни указания на молителката в тази връзка, но същата не ангажира
никакви доказателства за установяване на твърдения акт на насилие. Представената
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е годна да установи процесния акт на домашно
насилие, посочен в молбата, тъй като в същата не се съдържа подробно деклариране на
възприети от декларатора факти описани по време, мястото и начина на извършване на
твърдения акт на насилие. Тъй като в представената по делото декларация не са посочени
конкретни обстоятелства, очевидно тази декларация не може да служи като доказателствено
средство за факти от предмета на делото и поради това обстоятелство с нея не може да се
установят твърденията за извършено домашно насилие, посочени в молбата. В настоящото
2
производство не се установи по категоричен и безспорен начин, ответницата да е извършила
процесния акт на домашно насилие. Когато декларацията не може да се ползва от своята
доказателствена стойност, молителката следва да установи фактите при условията на пълно
и главно доказване. В настоящото производство същата не е провела доказването на
твърденията си в степен, която да убеди съда в основателността на молбата.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли молбата за защита, като
неоснователна и да откаже издаването на Заповед за съдебна защита.
Относно разноските за делото
С оглед изхода на делото молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лева, на
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН. При този изход на делото ответницата има право на
разноски, но тъй като такива не са поискани съдът не следва да се произнася.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 8, т. 2 от ЗЗДН с вх. № 220164/03.08.2023 г., депозирана от Р.
Д. П., ЕГН **********, срещу С. Д. П., ЕГН **********, по повод твърдени актове на
домашно насилие от 28.07.2023 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН Р. Д. П., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
ДА СЕ УВЕДОМИ съответното РУ-СДВР, след влизане в сила на настоящото решение,
че издадената по делото заповед за незабавна защита няма действие занапред (чл. 19 ЗЗДН.)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3