№…………04.11.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА- ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Мария Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 654 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Навеждат се доводи за материална незаконосъобразност на атакувания изричен
отказ. Искането за придобиване на оръжие се обосновава с основателна причина за
самоотбрана , изложена в заявлението - „събиране на безделници и пияници пред входа, в който
живея “. Подателят на жалбата се
позовава и на съдебна практика на ВАС – решения №№ 16145/2012г., 16191/18 г. ;
15119/18 г. На изложените основания се
иска отмяна на обжалвания изричен отказ с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание процесуалния представител на оспорващото лице поддържа депозираната жалба на изложените в
нея основания. Според дадените обяснения от жалбоподателя причина да отправи искането за придобиване на
оръжие е обстоятелството ,че клиенти на
магазин, находящ се в гараж до блока , в който живее, консумират алкохол, сбиват се , а преди
Нова година е била разбита мазата на негов съсед с цел ползване на
тоалетната в избеното помещение.
Ответната страна – Началника на І РУ- Варна , редовно призован, се
представлява от гл. юрисконсулт Г Г, който изразява становище на
неоснователност на жалбата , респ. законосъобразност на атакувания адм. акт.
Сезира се съда с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като съобрази поотделно
и в съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Със заявление от 16.01.2020 г. жалбоподателят е поискал от н-ка на І РУ гр.
Варна издаване на разрешение за
придобиване на пистолет и боеприпаси за него /л. 18 от преписката/.
В попълнения към преписката анкетен лист Д.П. е конкретизирал , че е
пенсионер, към него и семейството му не са били отправяни заплахи и поради тази
причина не са подавани жалби в тази връзка. Изложеният довод за придобиване на оръжие е събиране на
„безделници и пияници“ пред блока, в който живее, чупените от тях на стъкла,
врати в партерния етаж , довело до сезиране на полицията през м. декември 2019
г., използване на избения етаж за „градска тоалетна“ / л. 16/.
Към преписката са приложени документ за платена такса за придобиване на ОБ
от 20 лв. , удостоверение за психиатрично освидетелстване , свидетелство за
съдимост , служебна бележка от Окръжна
прокуратура гр. Варна , декларация по чл. 76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ,
удостоверение за завършен курс и положен изпит за боравене с огнестрелно
оръжие, диплома за завършено висше
образование, копие на лична карта
.
По повод проверка на данните в подаденото заявление е изготвена докладна
записка , сочеща , че заявителят е регистриран през 1999 г. в масивите на
МВР за закана за убийство. Според
събрани данни от разговори със съседи е
установено, че П. е пенсионер, не е
конфликтна личност , не злоупотребява с
алкохол, наркотични вещества .
Административното производство е приключило с издаването на изричен отказ
на н-ка на І РУ гр. Варна на 07.02.2020 г. В мотивите за индивидуалния адм. акт
е цитирана разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ . Посочено, че
заявлението съдържа изискуемите документи по ЗОБВВПИ, но не обоснована
необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие . За опазване на личното
имущество и за по-голяма лична сигурност
се сочи възможност за придобиване на
други средства, които не са под разрешителен режим на ЗОБВВПИ. Освен това няма
актуални данни за заплахи към семейството на П..
По повод доказване изложените факти в анкетния лист Д.П. представя негова
жалба от 25.05.2012 г. до началника на І РУ-Варна за „денонощен „
шум от работещ денонощен магазин в гараж на ул. „Ц.С.“ № * с искане за закриване на този търговски
обект и писмо по препращане по
компетентност от началника на І РУ Варна до Община Варна на тази жалба и друга жалба на Д.П. с вх. № 6160/2012 г. В
писмото се посочва също, че е предупреден собственика на магазина да не се
продава алкохол на лица в нетрезно състояние / л. 19-21 от делото/.
Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Оспорваният административен акт
засяга неблагоприятно правната сфера на оспорващото лице, тъй като му е
отказано право да придобие огнестрелно
оръжие, поради което за него съществува правен интерес от обжалване.
Изричният отказ е връчен на Д.П. на 10.02.2020 г. , а жалбата срещу него е
подадена на 24.02.2020 г. т.е. субективното потестативно право на жалба е
упражнено в преклузивния 14-дневен срок от съобщаване на адм. акт. В контекста
на изложеното жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.83, ал.5 във вр.
с ал.1 от ЗОБВВПИ, тъй като изхожда от началника на съответното районно
управление на МВР, който е бил сезиран с
искане за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие.
Произнасянето на адм. орган е обективирано в изискуемата писмена форма. Има
информация в мотивите на отказа за отсъствие на
основателна причина за издаване на
разрешение за придобиване на оръжие предвид данните от анкетния лист на
заявителя . Има и посочване на правно основание за отрицателното произнасяне на
ответната страна по заявлението на П. – чл. 58, ал.1 т. 10 от ЗОБВВПИ. В този
контекст са спазени изискванията за форма на адм. акт .
Подателят на жалбата не твърди допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на протеклото адм. производство, а и служебната проверка на съда не
установи подобен порок. Според правилото на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВВПИ директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него
длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава разрешение за
съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от
подаване на заявлението. Заявлението и подадено на 14.01.2020 г. , изричният
отказ е постановен на 07.02.2020 т.е.
спазен е нормативно въведения
инструктивен срок за издаване на индивидуален адм. акт по заявлението.
При постановяване на акта е съобразено и
изискването на чл. 35 от АПК, тъй като са изяснени с допустими доказателствени
средства относимите за случая факти и обстоятелства.
Административният орган е постановил отказ за издаване на разрешение за
придобиване на огнестрелно оръжие поради съществуване на пречки по чл. 58, ал. 1,
т. 10 от ЗОБВВПИ. Цитираната правна норма сочи,
че разрешението не се издава на лице,
което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели,
културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение. Анализът на посочения текст от закона, в хипотезата на твърдяна
необходимост от самоотбрана, налага извод, че съответното физическо лице, което
иска издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси, трябва да изложи и подкрепи с доказателства
конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават несъмнен извод, че
неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са
персонално застрашени по начин, който да изисква тяхната охрана и отбрана
именно посредством огнестрелно оръжие. Наличието на такава нужда е възведена от
законодателя като необходима и абсолютна предпоставка, за да се разреши на
физическото лице да съхранява и носи огнестрелно оръжие. Наред с това,
въпросните обстоятелства трябва да бъдат от такова естество и сериозност, че да
оправдават разполагането във всеки един момент именно с огнестрелно оръжие,
въпреки съществуването на други средства за самозащита с по– ниска степен на
обществена опасност.
Жалбоподателят в анкетния лист е обосновал своето искане за издаване на разрешение със събиране
на „ пияници и безделници“ пред жилищния му блок, чупенето на стъкла и врати,
използване на избените помещения за тоалетна, довели до сезиране на
полицията през м. декември 2019 г.
Първо, посоченото основание на искането на П. не осъществява нито едно
от лимитативно определените от
законодателя условия за издаване на разрешение за придобиване на оръжие, а
именно самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране.
Второ, Д.П. въпреки даденото му от съда указание за доказателствена тежест
/ л. 13 от делото/ не представи доказателства и поради тази причина не доказва
достоверност на изложения факт в анкетния лист за сезиране на полицията през м. декември 2019 г. , заради действия на
„пияници и безделници“ , който факт спорен него му дава валидно основание да
придобие оръжие. Недоказаните факти съдът е длъжен да приеме за неосъществени.
Трето, не се посочват конкретни дати , на които са счупени врати на входа , конкретна дата на
сезиране на полицията за предприемане на действия по компетентност, както е
заявено в анкетния лист , което навежда на съждение за неистинност .
Четвърто, не може две жалби на П. до полицейските органи през 2012 г. по
повод денонощен шум от близкия магазин да се разглеждат като основателна
причина да му се издаде 7 години по-късно разрешение за придобиване на
огнестрелно оръжие.
Пето , ако се касае за дългогодишен проблем с клиенти на близкия до блока магазин , то
би следвало да има през този период от 7 години и други оплаквания,
жалби, сигнали и то не само от П., но и от други живущи в блока, а такива
сведения не се представиха по делото.
Шесто, посочените факти в анкетния лист на П. по използване на мазите в
блока за обществена тоалетна и за счупени врати сочат за свободен достъп на
външни лица т.е. входът на блока не се заключва в нарушение на чл. 16 от
Наредбата за обществения ред на Община Варна . Именно изпълнение на това правно
задължение ще осуети подобни действия, а на не придобиването на огнестрелно
оръжие от живущи в блока.
Седмо , притесненията на П. по опазване на имущество в избеното му
помещение и желанието му за резултатна
охрана на етажната собственост могат да
бъдат постигнати и с други правни средства
, както е посочено в мотивите на
изричния отказ, например снабдяване с газово оръжие, за чието придобиване не е
необходимо издаване на разрешение.
Освен това осигуряването на обществения ред и спокойствие е правомощие на
органите на Министерство на вътрешните работи по арг. на чл. 2 от ЗМВР и за
изпълнение на това правомощие те следва да бъдат сезирани от гражданите , а не последните да
искат да притежават огнестрелно оръжие , за да изпълняват чужди права и задължения.
Осмо, П. не твърди съществуване на
заплаха за неговия живот и здраве ,както за неговите близки и поради тази
причина той не е подавал жалби до правоохранителни органи за подобни
заплахи. Тези негови твърдения доказват
липсата на опасност за личната неприкосновеност и сигурност на заявителя и
неговото семейство.
Придобиването на оръжие е крайна мярка за опазване на обществено
значими блага. Доказването на необходимостта от притежаване
на оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ . За
издаване на разрешение за упражняване на субективното право да се придобие оръжие законодателят
е възложил в тежест на заявителя да посочи и докаже своето искане в зависимост
от конкретното основание . В настоящия случай ангажираните от П. не обосновават
необходимост от закупуване на
огнестрелно оръжие . Придобиването на
огнестрелно оръжие, с оглед високата степен на риск за обществения ред и
сигурност, не може да бъде самоцелно, а обосновано от сериозни и уважителни
причини. Самото желание на лицето да разполага с оръжие при отсъствие на
основателна според нормативните изисквания причина за това не обосновава нужда
от носене на оръжие. Подадената от П. информация в анкетния лист не попада в
обхвата на специалния закон, тъй като въведеният разрешителен режим изисква
установяване на основателни, актуални и конкретни причини, които по несъмнен
начин обосновават нужда от носене на оръжие, извън хипотетични предположения.
Нещо повече, предвид разрешителния характер на процедурата, административният
орган не е задължен да издирва такива причини и обстоятелства, установяващи
потенциалната необходимост на заявителя от придобиване на огнестрелно оръжие,
още по – малко да указва на същия, че не сочи такива.
Изложените правни съображения
налагат извода, че заявеното основание от П. не е годен правопораждащ
юридически факт за правото по
придобиване на огнестрелно оръжие, поради което законосъобразно
административният орган е постановил
изричен отказ по неговото искане .
Предвид изхода на делото на основание чл. 143,
ал.4 във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК на
ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно
размера по чл.8 във вр. с чл.7, ал.1 т.4 от Наредба №1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения- 150 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172 и сл. от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Х.П. *** , ЕГН ********** , срещу Отказ
за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо огнестрелно
оръжие и прилежащи боеприпаси на
началника на І РУ гр. Варна рег. № 4163/07.02.2020 г.
ОСЪЖДА Д.Х.П. *** , ЕГН ********** да заплати
на Областна дирекция на МВР гр. Варна
сумата от 150 / сто и петдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение .
Съдебното решение може да бъде
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчване на
страните на препис от него.
Съдия
: