ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№___________
гр.Варна, 13 септември 2021г.
Варненският административен съд, ХХІХ
- ти състав, в закрито заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като
разгледа докладваното частно адм. дело
№ 1874 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.248
от ГПК, вр.§2 ДР на ДОПК, вр. чл.41, ал.3 от ДОПК.
Образувано е по молба С.д. № 12882/01.09.2021г.
от ТД на НАП-Варна за изменение на Определение № 2118/24.08.2021г. в частта за
разноските по съображения, че определеният размер за адвокатско възнаграждение
е прекомерно висок и [не е съобразен] с фактическата и правна сложност на
делото. Прави се искане разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат
редуцирани до минималния размер от 300лв. по чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004г.
С Разпореждане № 11350/02.09.2021г.
съдът е разпоредил връчването на препис от молбата на „Изток инвест 3000“ ЕООД,
с предоставена възможност за представяне на писмен отговор по молбата в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Във връзка с предоставената
възможност е постъпило становище от „Изток инвест 3000“ ЕООД със С.д. № 13325/13.09.2021г.,
с което навежда доводи за недопустимост, респ. за неоснователност на искането.
Конкретно сочи, че правото да се иска намаляване на разноските поради
прекомерност в случая е преклудирано, т.к. ответникът не е направил възражение
за прекомерност едновременно с изпращане на жалбата до съда. В тази връзка
сочи, че доказателствата за сторените разноски са представени с жалбата,
последната е подадена чрез административния орган, поради което същият е имал
възможност да изрази становище по тях. В случай че съдът приеме искането за допустимо
сочи, че неправилно ответникът иска разноските да бъдат определени по реда на
чл.9, ал.1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, т.к. по
арг. по арг. от §1 от ДР на Наредба № 1 по аналогия възнаграждението следва да
се определи по реда на чл.7, ал.1, т.5
от Наредбата, която за охранителните производство и за производствата по
обезпечаване на доказателства предвижда минимално възнаграждение в размер на
500лв. По изложените съображения твърди, че заплатеното [за производството] адвокатско
възнаграждение е в съответствие с предвидения от минимален размер, поради което
искането за неговото намаляване е неоснователно.
Във връзка с постъпилата молба по
чл.248, ал.1 от ГПК, съдът намира следното:
С Определение № 2118/24.08.2021г., Варненският административен съд, ХХІХ-ти
състав, е отменил по жалба на „Изток инвест 3000“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост,
ул.Самоковско шосе № 7, представлявано от управителя М.Р.Д., действия за
обезпечаване на доказателства обективирани с протокол за предприети действия за
обезпечаване на доказателства №0000761/22.07.2021г. на старши инспектори по
приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение №
147/05.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна, а именно: стока, представляваща МДФ профили с бруто
тегло 26000кг., намираща се в контейнер ВМОU4307039, превозвана с МПС марка
ИВЕКО рег.№ В **** ВА и ремарке с рег.№ В 7037 ЕК, запечатана с 1бр. ТСК -
пломба № 0534292, и е осъдил Национална
агенция за приходите да заплати на дружеството разноски за производството в
размер на 550 (петстотин и петдесет) лева, от които 50,00лв. за държавна такса
и 500лв. адвокатско възнаграждение,
изплатено и получено в брой съгласно фактура № 4/09.08.2021г. и разписка към
нея от същата дата.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските.
В конкретния случай искането по молба С.д. № 12583/26.08.2021г. за
изменение на така постановеното определение в частта за разноските, е
мотивирано с прекомерност на размера на присъденото адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Тъй като производството по реда на чл.41, ал.3 от ДОПК не се провежда в
открито съдебно заседание - до когато най-късно може да се направи възражението
по чл.78, ал.5 от ГПК, и ответната страна не е изразявала становище по жалбата
(с писмо вх.№ 12194/17.08.2021г. на
основание чл.152, ал.2 и ал.3 от АПК само е представена жалбата, ведно с
административната преписка, като в производството по чл.41, ал.3 от ДОПК съдът
не е длъжен [основание чл.163, ал.2 от АПК] да
указва срок за отговор), настоящият съдебен състав приема, че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е допустимо да се
направи по реда на чл.248 от ГПК, поради което искането е допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно,
т.к. изплатеното и присъдено адвокатско възнаграждение е определено в
предвидения по Наредбата минимален размер.
Неоснователно ТД на НАП-Варна твърди, че в случая размерът на адвокатското
възнаграждение следва да се определи по реда на чл.9, ал.1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - за изготвяне на жалба без
процесуално представителство.
Възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела са предвидени в чл.8 от Наредбата, като тези по делата без
материален интерес, са регламентирани в ал.2 на с.р. Тъй като производствата по
чл.41, ал.3 от ДОПК не са сред изрично посочените в чл.8, ал.2, точки 1-7,
приложима е разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредбата, според която за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500
лв.
Отделно, дори да се приеме че хипотезата на чл.41, ал.3 от ДОПК не се
обхваща от правилото по чл.8, ал.3 от Наредбата, по арг. от §1 от ДР на
Наредбата, приложима е разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5 от Наредбата, според
която за охранителни производства и производства за обезпечаване на
доказателства, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 500лв.
По изложените съображения искането за изменение на Определение №
2082/19.08.2021г. в частта за разноските следва да се отхвърли като
неоснователно.
Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
С.д. № 12882/01.09.2021г. на ТД на НАП-Варна за изменение на Определение № 2118/24.08.2021г.
в частта за разноските.
Определението съгласно чл.248,
ал.3 от ГПК, вр. чл.41, ал.3 от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: