РЕШЕНИЕ
№ 640
17.12.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………...
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 982 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от А.С.Т. ***, подадена чрез процесуален представител против Решение № 1030-26-1322-3 от 09.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия срещу мълчалив отказ на ръководителя на осигуряването за безработица по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, с вх. № 261-00-3605/22.04.2020г. на ТП на НОИ-Хасково.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните правни норми. Считано от 01.01.2021г. била налице нова редакция на разпоредбата на чл.54г, ал.4 от КСО, съгласно която максималният срок за спиране на административното производство бил ограничен от законодателя на шест месеца. Нормата била процесуална и пораждала правни последици от влизането й в сила занапред, т.е. максималният срок бил изтекъл на 01.07.2021г. С обжалваният административен акт незаконосъобразно било мотивирано становище, че новата редакция на правната норма била неприложима за спирания от преди приемането й. По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение и потвърдения с него мълчалив отказ и се разпореди да бъде разгледано заявлението за отпускане на обезщетение за безработица на оспорващия по същество. Претендират се разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Под изх. № 1393 от 22.04.2020г. при Д“БТ“- Хасково, рег. № 261-00-3605/22.04.2020г. при ТП на НОИ-Хасково, А.С.Т., подал заявление с молба да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица.
С разпореждане № 261-00-3605-1 от 17.12.2020г. Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Хасково на основание чл.54г, ал.4 от КСО спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица образувано по заявление вх.№ 261-00-3605/22.04.2020г. при ТП на НОИ-Хасково подадено от А.С.Т..
Разпореждането било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ-Хасково, който го потвърдил със свое Решение № 1012-26-35-2 от 10.02.2021г. Последното било обжалвано пред АдмС-Хасково, който с окончателно Решение № 218 от 25.05.2021г. постановено по адм.дело № 261 от 2021г. по описа на същия съд го потвърдил.
С вх. № 5899 от 10.08.2021г. А.Т. *** жалба против мълчалив отказ на ръководителя на „ОБ“ при ТП на НОИ-Хасково да се произнесе по подаденото от него на 22.04.2020г. заявление. С определение от 20.08.2021г. постановено по адм. дело № 796 по описа на съда за 2021г., като приел че в случая не е изчерпан предвидения в КСО задължителен административен контрол по преценка на постановения отказ жалбата е оставена без разглеждане, производството прекратено, а жалбата ведно с преписката изпратена по компетентност на Директора на ТП на НОИ-Хасково.
След постъпване на преписката при горестоящия административният орган, последния с решение № 1030-26-1322-3 от 09.09.2021г.е отхвърлил жалбата.
Решението е било съобщено на адресата си на 14.09.2021г. с известие за доставяне. Жалбата срещу решението е била депозирана чрез административният орган на 27.09.2021г. и заведена под вх. № 1030-26-1322-6 от същата дата.
Горната фактическа обстановка се установява от документите съдържащи се в изпратената в съда административна преписка.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оглед описаната по - горе фактическа обстановка и
съгласно задължителната проверка, предвидена в чл.168, ал.1 от АПК относно
евентуалното наличие на отменителни основания по чл146 от АПК, на първо място
съдът намира оспореното решение за издадено от материално и териториално
компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3, вр. ал.1, т.2, б.“б“ от КСО.
Издадено е в писмена форма, изложени са фактически и правни съображения и не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган се е произнесъл по жалбата на А.Т., след като е бил сезиран с Определение от 20.08.2021г. постановено по адм. дело № 796 по описа на АдмС-Хасково за 2021г.
За да се осигури защита на носителя на едно
субективно право срещу неоснователно бездействие от страна на административните
органи, при наличие на подадено искане, по което съответен орган е задължен да
се произнесе в срок, законодателят е
въвел необоримата презумпция, с процесуален характер, че административният
орган не е съгласен с направеното искане или заявление, поради наличието на
законни пречки за неговото удовлетворяване, съчетана с фикцията, че се е
произнесъл. В този смисъл е нормата на чл.58, ал.1 от АПК, според която непроизнасянето
в срок по подадено до административен орган заявление се смята мълчалив отказ да се издаде исканият
акт. При осъществяване на съдебен контрол мълчаливият
отказ се приравнява на изричен такъв. Същия подлежи на обжалване в едномесечен срок от
изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе
- чл.149, ал.3 от АПК.
За да е налице сформиран мълчалив отказ, по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК е необходимо административният орган да е бил длъжен по силата на изрична законова разпоредба да се произнесе по искане, с което е сезиран, като издаде изричен административен акт и въпреки липсата на формални пречки за образуването и провеждане на производството по това искане, той да не е изпълнил това си задължение.
Всяко административно производство, в това
число и производството по чл. 54ж, ал.1, вр. с чл. 54, ал.1 от КСО за отпускане
на парично обезщетение за безработица, респ. отказ за отпускането му следва да
се проведе и приключи в определен от
закона срок. Този срок обаче спира да тече, в случаите в които производството е
спряно. В този смисъл е и нормата на чл. 54, ал.3 от АПК. Т.е. при спряно
административно производство е налице временно преустановяване развитието
му, при което е налице забрана за извършване на процесуални действия.
Следователно и при наличие на спряно производство е налице процесуална пречка
същото да приключи с издаване на съответен административен акт. Последният може
да бъде издаден едва след като производството е възобновено.
В конкретният случай производството образувано по искане на А.С.Т. с рег. № 261-00-3605/22.04.2020г. при ТП на НОИ-Хасково, да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица е било спряно и това не е спорен между страните въпрос. В контекста на гореизложеното и предвид липсата на доказателства за последващото възобновяване на производството, то е била налице процесуална пречка Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Хасково да се произнесе по подаденото от оспорващия искане и съответно мълчалив отказ не е бил формиран.
Ето защо и доколкото производството пред горестоящият административен орган се е развило по реда на Глава шеста от АПК, а в чл. 88 от АПК, няма предвидена възможност същото да бъде прекратено поради липса на годен предмет за оспорване, то правилно като краен резултат жалбата срещу твърдения мълчаливият отказ е била отхвърлена.
При липса на формиран мълчалив отказ, доводите на жалбоподателя за неправилно приложение материалния закон, поради изтекъл 6 месечен срок за спиране на производството по отпускане на обезщетение не следва да се обсъждат. Същите са относими, при сезиране на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Хасково, с искане за постановяване на разпореждане за възобновяване на производството по спиране, поради изтичане на предвидения в чл. 54г, ал.4, т.2 от КСО, след изменението на разпоредбата с ДВ бр. бр. 103 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г., преклузивен срок.
Поради гореизложените съображения решението на Директор на ТП на НОИ- Хасково, се явява законосъобразно като краен резултат, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Въпреки този изход на спора на ответника не се дължат разноски, тъй като до приключване на съдебното производство същият не е сторил такова искане.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на А.С.Т. ***, против Решение № 1030-26-1322-3 от 09.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия срещу мълчалив отказ на ръководителя на осигуряването за безработица по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх. № 261-00-3605/22.04.2020г. на ТП на НОИ-Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.
Съдия: