Решение по дело №2128/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                  Гр. Пловдив, 17.07.2020г.

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

          

Пловдивски окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                               ***: СВЕТЛАНА СТАНЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  МИГЛЕНА МАРКОВА

                                                                       АТАНАСКА АНАСТАСОВА

 

при участието на секретаря Стефани Калоферова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова ВНЧХД № 2128/2019г. по описа на ОС - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХI от НПК.

С Присъда № 178/24.06.2019г., постановена по НЧХД № 482/2019г., РС – Пловдив, II н. с. е признал подс. З.Ф.М. – роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, ЕГН ********** за невинен в това, че на 25.06.2018. в гр. С. чрез печатно произведение – вестник „***“, бр.47 от 25–27.06.2018г. в статия „Сигнал до ВСС срещу съдия от С. внесе Н., заради делото за изборите в Б.“, е разгласил позорни обстоятелства, а именно: за некомпетентно и неквалифицирано водене на делото и за провеждане на съдебно заседание небезпристрастно и незаконно от К.В.С., ЕГН **********, като длъжностно лице при изпълнение на служебните задължения – съдия в ****, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 от НК.

Предявеният граждански иск от К.С. срещу подс. М. за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2018г. до окончателното й изплащане, е отхвърлен, като неоснователен.

На основание чл.190 ал.1 от НПК частният тъжител С. е осъдена да заплати на подс. М. направените по делото разноски в размер на 1 440 лв.

Срещу присъдата са постъпили въззивна жалба, както и допълнителна такава от частния тъжител С., чрез повереника й адв. З.С., по изложените в които съображения се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова, с която подс. М. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и да се уважи изцяло предявеният срещу него граждански иск.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител С. – адв. С. по изложените от него съображения моли съда да отмени обжалваната присъда, като неправила и незаконосъобразна и постанови нова, с която подс. М. да бъде осъден по повдигнатото му с тъжбата обвинение, както и да се уважи предявеният срещу него граждански иск в пълен размер.  

Частният тъжител С. поддържа казаното от нейния повереник. Моли съда да отмени оправдателната присъда и да постанови осъдителна такава.

Защитникът на подс. М. – адв. А.К. моли съда да потвърди оправдателната присъда, като излага подробни съображения в тази насока.

Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите и съображенията на страните в жалбата и в съдебно заседание, и служебно провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира следното:

Жалбата е подадена в законния срок от лице сред изброените в чл.318 от НПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

За да постанови съдебния си акт първоинстанционният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:

Подс. З.Ф.М. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, ЕГН **********.

Подс. М. е журналист с дългогодишна практика, като към инкриминираната дата е „главен редактор“ на вестник „***“, който като средство за масово осведомяване излиза два пъти седмично – в понеделник и четвъртък и отразява обществените и политически процеси на територията на обл. С..

С Решение от 28.11.2006г. на ВСС частният тъжител С. *** на длъжност съдия, считано от 15.02.2007г.

Между подс. М. и тъжителя С. до завеждане на частната тъжба от последната не е имало отношения и срещи от личен или служебен характер.

В бр.47/25-27.06.2018г. на вестник „***“, на който главен редактор е подс. М., била отпечатана статия със заглавие „Сигнал до ВСС срещу съдия от С. внесе Н. заради делото за изборите в Б.“. След узнаването й от тъжителя С. било възприето, че в статията са изложени неистини и позорни квалификации по повод работата и като съдия, обосноваващи съставомерността на извършено престъпление „клевета“, поради което и е внесена частна тъжба против З.М. *** 2018г. били проведени частични местни избори за избор на Кмет на кметство Б. в два тура – на  20 и 27.05.2018г. На 27.05.2018г. бил проведен балотаж между кандидатите за кмет - С.М.Н., издигнат от ПП „ГЕРБ“, и Н.Р.Д., издигнат от ПП „БСП“. 

Провежданите в с. Б. частични местни избори били отразявани във вестник „***“.

След приключване на изборния ден в с. Б. на 27.05.2018г.,  ОИК – Девин, с Решение № 311-2109 МИ/28.05.2018г. обявила за избран за Кмет на кметство Б., общ. Девин, обл. С. кандидатът С.М.Н..

За  допуснати нарушения в изборния ден, от името на К. Н. – в качеството й на *** на ПП „БСП“, бил изпратен сигнал до Главния прокурор от 28.05.2019г.  и от 29.05.2018г., надлежно входирани с входящ № 29333 и № 29337 от 29.05.2018г.    

Решението на ОИК - Девин от 28.05.2018г. било обжалвано от  *** на ПП „БСП“ пред АдС - С..

На 07.06.2018г. в АдС - С. по повод  жалбата от 05.06.2018г. от К. Н. – *** на ПП „БСП“, подадена чрез А.В.– **** на ПП „БСП“ срещу Решение № 311-2109 МИ/28.05.2018г. на ОИК – Девин, е образувано адм. д. № 130/2018г. по описа на съда. В деня на неговото образуване за съдия-докладчик е определена К.С..

По образуваното административно дело съдия-докладчикът на 07.06.2018г. в закрито заседание с Определение № 212/07.06.2018г. е отхвърлил искането на ПП „БСП“ София за спиране на допуснато предварително изпълнение като неоснователно, което определение подлежало на обжалване в 7-дневен срок пред ВАС от съобщаването за неговото изготвяне.

Посоченото определение не е било обжалвано.

В закрито заседание по делото от 07.06.2018г. с Определение № 213/07.06.2018г. съдия-докладчикът е насрочил делото за разглеждане в открито заседание на 18.06.2018г. от 11,15ч., посочил лицата за призоваване и се произнесъл по доказателствата.

На 18.06.2018г. е било проведено открито заседание по посоченото административно дело с участие на жалбоподателя ПП „БСП“, представляван от *** В., ответника ОИК – Девин, представляван от ***я на ОИК Т.Д., заинтересована страна С.М.Н., заинтересова страна ПП „ГЕРБ“, представлявана от ***я на Общинската организация на ПП „ГЕРБ“ Р.Ч.и адв. П.М., пълномощник на ПП „ГЕРБ“.

В хода на заседанието искането от процесуалния представител на жалбоподателя „ПП БСП“ за конституиране като заинтересована страна на кандидата за кмет на кметството Б. - Н.Р.Д. било оставено без уважение от съда.

След съдебното заседание на 18.06.2018г. по адм.  д. № 130/2018г. по описа на АдС - С., в интернет сайта на ПП „БСП“ било публикувано  съобщение за неговото провеждане, за „поредна доза от грозни манипулации и фалшификации на местните избори от страна на ГЕРБ в с. Г. и с. Б.“, както и коментар за проведеното съдебно заседание в АдС - С. от 18.06.2018г.  

След проведеното на 18.06.2018г. съдебно заседание по адм. д. № 130/2018г. по описа на АдС - С., поради несъгласие с реда на провеждането му, както и относно реда на провеждане на съдебното заседание по адм. д. № 330/2018г. по описа на АдС – Враца, от името на К. Н. - *** на ПП „БСП“, чрез *** А. В., бил изпратен до ВСС Б. М.сигнал със становище за непрофесионално, необективно, незаконосъобразно водене на съдебните заседания по посочените административни дела.

По отношение на проведеното съдебно заседание по адм. д. № 130/2018г. по описа на АдС - С. в сигнала са изложени твърдения за упражнен натиск върху представляващия ПП „БСП“ за отказ от разпит на свидетели, за натиск върху част от допуснатите за разпит свидетели, за допускане на разпит на свидетел, присъствал в залата при разпита на други свидетели, за неучастие на прокурор, независимо че делото е с високо ниво на обществен интерес и за неконституиране като заинтересована страна на кандидата на ПП „БСП“ Н.Р.Д. и конституирането на кандидата на ПП „ГЕРБ“ С. Н. като заинтересована страна.

Във връзка с подадените сигнали от ПП „БСП“ до Главния прокурор и до ВСС по повод допуснати нарушения при провеждане на частичните местни избори за избор на кмет на кметство Б. и на съдебното заседание от 18.06.2018г. по адм. дело № 130/2018г. по описа на АдС - С. по делото няма представени доказателства за произнасяне от Главния прокурор и от ВСС.

За проведеното съдебно заседание на 18.06.2018г. по адм. д. № 130/2018г. по описа на АдС - С. св. Е. П. - журналист във вестник „***“, научила от разпространеното в сайта на ПП „БСП“ съобщение, което споделила с подс. М.. Подсъдимият възложил на св. П. проверка по случая. В хода на проверката било установено, че от АС - С. няма пуснато съобщение за насрочване на делото по обжалване на изборите в с. Б. в сайта на съда, въпреки наличието на секция за такива съобщения. Било установено, че ОП - С. също не е била уведомявана и призовавана по делото. В хода на проверката от св. П. било установено, че като представляващ на ПП „БСП“ се явила св. В., за която адв. М. Г.– регонален представител на ПП „БСП“ й предоставил информация за осъществяване на контакт с нея. След проведен разговор между свидетелите В. и П., по електронната поща от св. В. били изпратени два имейла, съдържащи сигнали до ВСС и Главния прокурор.         

Преди публикацията във вестник „***“ бил проведен и телефонен разговор с ***я на АдС - С. – св. И. К., при който св. П. го запознала със съдържанието на писмото, получено в редакцията на вестника от името на К. Н., както и за несъобщаване на сайта на съда за насрочване на делото и за непризоваване на ОП - С. за участие по делото. Св. К. се въздържал от коментар като лаконично посочил, че несъобщаването за насрочване на делото не е умишлено направено, че по преценка на съдия-докладчика се призовава прокуратурата, както и че ще се ползва от правото си на отговор. Становището на ***я на АдС - С. относно посоченото в статията е представено в бр. 48/2018 година на вестник „***“ от 28.06-01.07.2018г.

На 20.06.2018г. с Решение № 245 по адм. д. № 130/2018г. по описа на АдС - С. е потвърдено Решение № 311-2109 МИ/28.05.2018г. на ОИК – Девин за избиране на Кмет на кметство Б., общ. Девин, обл. С..

На 25.06.2018г. в бр. 47/2018г.,  25–27.06.2018г. на вестник „***“ била представена публикация със заглавие „Сигнал до ВСС срещу съдия от С. внесе Н. заради изборите в Б.“, в която е посочено, че лидерът на БСП К. Н. сезира ВСС за непрофесионално, необективно и незаконосъобразно водене на съдебното заседание по делото за изборите в село Б. от страна на съдия К.С. от *** административен съд, за което е съобщено от щаба на социалистите. Съгласно публикацията: „В сигнала до Б. М.– представляващ ВСС, се посочва, че има отказ от правосъдие и на БСП са им отнети процесуални права като заинтересова страна, конституирана в процеса. От БСП обвиняват С. в упражнен натиск по време на съдебното заседание, проведено на 18 юни.“

В статията, като цитат от съобщението от ПП “БСП“ е посочено за опити и упражнен натиск от съдия С. върху представляващия ПП „БСП“ в процеса да се откаже да разпитва свидетелите за едни и същи наблюдения за нарушения по време на вота, за разпит на един свидетел само за едно от тях, както и че ако свидетелите не са подали сигнали за нарушения няма основание да бъдат снети  техните обяснения. В статията е посочено, че според тях в съдебната зала е направена груба манипулация и невиждан натиск върху част от свидетелите, че в откритото заседание не участва прокурор, независимо че делото е с високо ниво на обществен интерес, както и че съдия С. допуска до разпит свидетел, който през цялото време присъствал в съдебната зала и внимателно слушал снетите показания на останалите петима свидетели, преди да призоват него. Че е отказано искането на представляващия БСП да бъде конституиран като заинтересова страна кандидатът на БСП Н. Д., участвал на втория тур в частичните избори, а в същото време е конституиран като заинтересова страна кандидатът на ГЕРБ С. Н..

Освен изложеното, в статията е посочено, че два дни след съдебното заседание АдС - С. излиза с решение, с което потвърждава избора за кмет на С. Н., както и представено съдържанието на жалбата до съда от БСП за допуснати редица груби нарушения, извършени по време на втория тур: за явяване на членовете на комисията в непълен състав и отваряне на секцията без да се уведоми ОИК или ЦИК, че част от тях са гласували при заключени врати, без присъствието на застъпници, наблюдатели и представители на пресата, за допуснати да гласуват граждани във времето от 06,40ч. до 07,00ч. Съгласно статията социалистите сочат още и за несъответствие на данните от протоколите на СИК и ОИК, както и с данните от протокола на СИК, получен от застъпниците на БСП, твърдят и за заплаха, контролиран и корпоративен вот от страна на кмета на Община Девин К. Д. и бизнесмена Г. Г., който има *** в селото.

В статията са посочени и мотивите на съдия С. към решението да не се касират изборите, а именно, че при проверка на двата протокола не се установяват съществени различия, а при неоспорване на протокола на ОИК се налагал изводът, че данните, посочени в протокола на СИК са достоверни, както и че доводите на БСП, че са вписани неверни данни в протокола на СИК били неоснователни и като цитат са посочени част от мотивите на съда.

В статията е отразен коментарът на окръжния прокурор относно отсъствието на прокурор по делото за изборите в с. Б., както и становището на ***я на АдС - С. И.К., че участието на прокурор в изборни дела е по преценка на съдията-докладчик.

В статията е отразено и наличието на две преписки, образувани в РП - Девин във връзка с изборите в с. Б., по които на 12.06.2018г. с постановление е отказано образуването на досъдебно производство.

В бр.48/28.06–01.07.2018г. на вестник „***“ е публикуван отговор на ***я на АдС – С. относно представена публикация  във вестник „***“ бр.47/2018г., озаглавена „Сигнал до ВСС срещу съдия от С. внесе Н. заради изборите в Б.“. Публикацията е със заглавие „***на Административен съд – С. И. К.: Публичен коментар по съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, е недопустим“, което съгласно посоченото е на редакцията. В правото си на отговор *** на АдС – С. съдия И.К. категорично заявява, че представеният от г-жа К. Н. материал е грубо манипулативен и съдържа подвеждаща информация, както и че пренасянето на съдебното оспорване на страниците на печатните произведения от страните е некоректно и противоречи на Конституцията на Р България.

С жалба от 29.06.2018г. чрез АдС - С. до ВАС от името на К. Н. – като *** на ПП „БСП“, чрез *** А.В.е обжалвано Решение № 245/20.06.2018г. по адм. дело № 130/2018г. по описа на АдС - С. поради постановяването му в противоречие със съдопроизводствените правила и с материалния закон, обуславящи отмяната му.

В жалбата са представени аргументи в подкрепа на искането за отмяна на Решение № 245/20.06.2018г. и за допуснати процедурни нарушения и лишаване от възможността за защита на законния им правен интерес, а именно: за отказ за спиране на изпълнението на оспорваното решение на ОИК Девин; за отказ от повторно ръчно преброяване на бюлетините, с които е било гласувано и да се извърши съдебно-техническа експертиза и установяване колко са действителните бюлетини, има ли сгрешени или унищожени и основанието за това, има ли бюлетини, на които вотът е зачетен за недействителен и на какво основание, а е изложено становище; за оказан натиск върху допуснатите в режим на довеждане свидетели от ПП „БСП“ и за отказ от разпит на някои от тях за „процесуална икономия“ и груби съдопроизводствени нарушения: да не се допускат свидетели, които ще доказват едни и същи факти; за това, че членовете на СИК присъстват в залата по време на разпита на свидетелите, дали своите показания в режим на довеждане; за намеса на присъстващите в залата при провеждане разпита на свидетелите; за съществуващи два протокола на СИК и неустановеност кой от тях е истинския; за отказ за конституиране на кандидата на ПП „БСП“ Н.Р.Д. като заинтересована страна по делото и конституиране на кандидата на ПП „ГЕРБ“ Н. Н. като заинтересована страна.

На 18.07.2018г. е било образувано адм. д. № 9092/2018г. по описа на ВАС, приключило с Решение № 12964/25.10.2018г. с което било отменено Решение № 245/20.06.2018г. по адм. дело № 130/2018г. по описа на АдС -С. и делото върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. 

За да постанови решението си съдебният състав при ВАС, четвърто отделение приел, че Решение № 245/2018г. по адм. дело № 130/2018г. по описа на АдС - С. е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно провеждане на първоинстанционното производство без участие на всички страни в него в противоречие на разпоредбата на чл.154 от АПК. Съгласно решението на ВАС неконституирането като заинтересова страна на кандидат–кмета Н.Р.Д. в производството при налични данни по чл.153 от АПК, представлява процесуално нарушение от рода на съществените и при констатирането на такова нарушение обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Съгласно решението отказът на съда за спиране изпълнението на атакуваното решение било извън предмета на проверка по адм. д. № 9092/2018г., доколкото подлежало на самостоятелно обжалване с частна жалба, а не с касационна такава.

С решението е прието като неоснователно възражението за извършени груби съдопроизводствени нарушения, отнасящи се до недопускане до разпит на всички поискани свидетели и за оказан силен натиск от съда върху упълномощения представител на жалбоподателя за отказ от свидетели и техния разпит, както и извършени разпити на свидетели в пълно противоречие със съдопроизводствените правила. Съставът на ВАС считал, че не е допуснато нарушение, доколкото в първоинстанционния процес са събрани гласни доказателства и разпитани свидетели, включително и на тези, за които се твърдяло, че са подписали протокола с особено мнение, както и че същият не е оспорен при приемането му като писмено доказателство по предвидения за това законен ред в чл.193 от ГПК вр. чл.144 от АПК и по отношение на него не е открита процедура по оспорването му. В решението е посочено, че протоколът има характер на официален документ и съгласно чл.164 ал.1 т.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК не се допускат свидетелски показания за опровергаване на съдържанието му. В решението е посочено и това, че недопускането на ръчно броене на бюлетините и назначаването на експертиза по този въпрос също не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В изпълнение на решението на ВАС на 30.10.2018г. е образувано в АдС - С. адм. д. № 311/2018г. по описа на съда, с докладчик съдия В.Ч.. Делото приключило с Решение № 451/12.11.2018г., с което е потвърдено Решение № 311-2109 МИ/28.05.2018г. на ОИК - Девин и е обявен за избран за кмет на кметство Б., общ. Девин С.М.Н..

Решението по адм. д. № 311/2018г.  е  обжалвано пред ВАС, където на 06.12.2018г. е образувано адм. д. № 14741/2018г. по описа на ВАС, четвърто отделение. Делото е приключило с Решение № 1185/29.01.2019г., с което ВАС оставил в сила Решение № 451/12.11.2018г. по адм. д. № 311/2018г. по описа на АдС - С..

Решенията на ВАС и АдС - С. са надлежно отразени в публикации на вестник „***“.

В бр.75/2018г. на вестника, 01–04.11.2018г. е представено  решението на ВАС за отмяна на решението по адм. д. № 130/2018г. по описа на АдС - С. и за връщане за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, както и на мотивите на ВАС.

В бр. 79/2018г. на вестника, 15–18.11.2018г. е представено решението на АдС - С. по адм. д. № 311/2018г. по описа на АдС - С., с което е потвърдено Решение № 311-2109 МИ/28.05.2018г. на ОИК - Девин и е обявен за избран за кмет на кметство Б., общ. Девин С.М.Н..

В бр.7/2019г. на вестника, 15–21.02.2019г. е представено решението на ВАС, с което е потвърдено решението на АдС - С. по адм. д. № 311/2018г. по описа на АдС - С..

Гореописаната фактическа обстановка се приема за установена и от настоящия съдебен състав с изключение на това, че след проведеното на 18.06.2018г. съдебно заседание по адм. д. № 130/2018г. по описа на АдС – С. поради несъгласие с реда на провеждането му от името на К. Н. – *** на ПП „БСП“, чрез *** В., бил изпратен сигнал до ВСС Б. М. за „непрофесионално, необективно и незаконосъобразно водене на съдебното заседание“.

Още с депозиране на тъжбата от страна на тъжителя е представено писмо от ВСС изх. № ВСС-11359/28.09.2018г., съгласно което във връзка с постъпило заявление за достъп до обществена информация с рег. № 47/18.09.2018г. и след извършена проверка в записите на автоматизираната система за управление на документооборота във ВСС, е установено, че към 21.09.2018г. в деловодството на ВСС не е регистриран сигнал от К. Н. или друг представител на БСП срещу К.С. ***.

Информация в посочения смисъл е изискана и при разглеждане на делото от въззивната инстанция, в която връзка е постъпило писмо от ВСС изх. № ВСС-11359/2018 от 20.02.2020г., с което съдът е уведомен, че към момента на изпращане на писмото във ВСС не е постъпвал сигнал от К. Н., в качеството й на *** на ПП „БСП“ срещу К.В.С. ***, както и че при регистриране на документите в автоматизираната информационна система за управление на документооборота във ВСС същите получават регистрационен индекс, формиран по следния начин „ВСС-11359“, който се различава от начина на формиране на входящия номер, цитиран в изпратеното от ОС – Пловдив писмо, а именно вх. № 01-30-027А/20.06.2018г.

Тъй като в писмото на ВСС е посочено, че сигналът може да е депозиран в Инспектората към ВСС, който е самостоятелно юридическо лице, предвид правомощията му по чл.54 от ЗСВ, информация е изискана и оттам, като по делото е постъпило писмо изх. № А-01-211/23.03.2020г., съгласно което след извършена проверка в деловодните масиви на ИВСС е било установено, че не са постъпвали сигнали от К. Н., в качеството й на *** на БСП.

В показанията си, дадени пред първоинстанционния съд, св. В. посочва, че изготвеният сигнал е бил входиран във ВСС. Същите обаче се опровергават от изпратените по делото писма от ВСС, съгласно които сигнал от К. Н., в качеството й на *** на ПП „БСП“ срещу К.В.С. ***, не е постъпвал.

Предвид изложеното не може да се приеме, че от името на К. Н., в качеството й на *** на ПП „БСП“, е бил изпратен, респ. внесен, сигнал до ВСС срещу съдия К.С. заради делото за изборите в Б..

В същото време от доказателствата по делото се установява, че такъв сигнал е бил изготвен, като това се потвърждава от показанията на св. В. - *** на ПП „БСП“, която е представлявала партията по адм. д. № 130/2018г. по описа на АдС – С., в качеството на жалбоподател, и в която именно връзка е изготвила сигнала. Св. В. посочва, че след делото е уведомила *** на ПП „БСП“, след което изготвила сигнала до ВСС във връзка с несъгласието й с реда на провеждане на съдебните заседания за изборите в с. Б. и с. Г.. Впоследствие св. В. изпратила по имейл адрес текста на сигнала, който изготвила, на журналист от вестник „***“. Обстоятелството, че такъв сигнал е бил изготвен се потвърждава и от показанията на св. Павлова – журналист във вестник „***“, която именно е разговаряла със св. В. и на която последната изпратила изготвения сигнал до ВСС, а наред с това и сигнала до Главния прокурор. В този смисъл са и обясненията, дадени от подс. М., който потвърждава, че от страна на св. В. по имейл адрес е бил изпратен изготвеният сигнал за проведеното съдебно заседание във връзка с изборите в с. Б.. Като писмени доказателства по делото са приети и два броя сигнали до ВСС Б.М.от К. Н., в качеството й на *** на ПП „БСП“, първият от които неподписан, а вторият с регистрационен номер и подпис на лицето, от което изхожда.    

В останалата част фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинтанционния съд въз основа на обясненията на подс. М. и показанията на свидетелите – И.Ц. К., Е. Д. П. и А. С. В., както и на приложените писмени доказателства. Правилно съдът е кредитирал показанията на посочените свидетели, като безпротиворечиви и категорични и доколкото се потвърждават от приетите писмени доказателства, неоспорени от страните. Кредитирани са и дадените от подс. М. обяснения относно това, че получената в редакцията на вестник „***“ информация за проведеното съдебно заседание на 18.06.2018г. по дело на АС – С. е била проверена, че статията в бр. 47/2018г. представлявала преразказ на становището на ПП „БСП“ относно проведените избори в с. Б. и начина на провеждане на съдебното заседание на 18.06.2018г., като не е имало редакторска намеса и промяна на текста, както и че в бр. 48/2018г. на вестника е било публикувано становището на ***я на АС – С.. Предвид горното и доколкото дадените от подсъдимия обяснения се подкрепят от показанията на свидетелите К., П. и В., като наред с това не се опровергават от останалите, събрани по делото доказателства, правилно са кредитирани от състава на районния съд.

Не се споделят изводите на съда относно това, че не следва да се даде вяра на показанията на свидетелите С. М. Б., Л. В. А. и А. М. Р., доколкото не изхождали от лица със специални познания, поради което не можели да служат като доказателство за промените в душевното и здравословното състояние на тъжителя. Назначаването на експертиза, съгласно чл.144 ал.2 т.2 от НПК, е задължително само, когато съществува съмнение относно характера на телесната повреда. Доколкото в случая такава не се твърди да е била причинена на тъжителя, не са били и необходими специални знания, респ. необходимост от назначаване на експертиза за установяване на претърпените неимуществени вреди. Не съществуват пречки показанията на свидетелите да се кредитират, като настоящата инстанция напълно се довери на изнесеното от тях.        

При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приложил материалния закон, като е признал подс. М. за невинен в това на 25.06.2018. в гр. С. чрез печатно произведение – вестник „***“, бр.47 от 25–27.06.2018г. в статия „Сигнал до ВСС срещу съдия от С. внесе Н., заради делото за изборите в Б.“ да е разгласил позорни обстоятелства, а именно: за некомпетентно и неквалифицирано водене на делото и за провеждане на съдебно заседание небезпристрастно и незаконно от К.В.С., ЕГН **********, като длъжностно лице при изпълнение на служебните задължения – съдия в ****, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 от НК.

Както правилно е посочил районният съд нормата на чл.147 ал.1 от НК криминализира две форми на изпълнителното деяние на престъплението клевета – разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго и приписване на неизвършено престъпление. За престъпната съставомерност по чл.147 ал.1 от НК са изискуеми и определени субективни признаци на противоправното посегателство – пряк или евентуален умисъл като разновидности на виновното поведение.

Описаната по настоящето дело конкретика мотивира престъпна несъставомерност на инкриминираната от частния тъжител дейност на подсъдимото лице, при визираната форма на клевета чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго.

Безспорно е в доктрината и съдебната практика, че позорното обстоятелство по смисъла на чл.147 от НК е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му живот или неговата професионална реализация, укорим от гледна точка на общопризнатите морални норми; или отразяващ отрицателни качества на субекта, характеризиращи го негативно, който е от естество да накърни доброто име в обществото, да компрометира честта и достойнството.

Изискването за конкретизирано съдържание на твърдението за позорното обстоятелство, включваща информация за времевите му и пространствени параметри, за лицата, които са негов адресат и всички релевантни детайли е предпоставено от необходимостта за установяване на неговата достоверност, подлежаща на доказване в наказателния процес. Логическото следствие от това е заключението, че предположенията, създаването на различни версии и аналогии, изводите, интерпретациите и други проявления на субективна психическа и интелектуална дейност, които се правят от прочетеното или чутото, изказаните мнения, съждения, оценки и внушения не субсимират престъпния състав на клеветата.

Свободата на словото е една от основите на демократичното общество и се отнася и за информация и идеи, които обиждат, шокират или смущават. Тя е подчинена на редица изключения, които обаче следва да се тълкуват стеснително, като нуждата от всяко от тях да бъде убедително доказана. Ограниченията на правото на изразяване трябва да са предвидени в закона, да са необходими, пропорционални и да съответстват на преследваната цел. В едно демократично общество индивидите имат право да изразяват публично своето разбиране по всякакви въпроси без страх от санкциониране, да коментират, да търсят и разпространяват информация, да критикуват.

Критичните изказвания, които биха могли да имат негативно влияние за авторитета на дадена личност, не бива да бъдат изключвани, те могат да имат различен характер от гледна точка на своята насоченост и предназначение, и да бъдат третирани различно, като несъмнено границите на приемливата критика по отношение на държавните служители и длъжностни лица при упражняването на техните правомощия могат при определени обстоятелства да бъдат по-широки, отколкото спрямо частни лица. Не следва да се игнорират и обстоятелствата дали изявлението на лицето, упражняващо свободата на словото, има своята фактическа и обективна база, и субектът действа ли със съзнанието, че изпълнява професионален и граждански дълг.      

Във връзка с горното е необходимо да се посочат някои особености, свързани с правото на изразяване на мнение, правото на търсене и разпространяване на информация тогава, когато тези права се упражняват от лице, упражняващо журналистическа професия. Двете права трудно могат да бъдат разграничени, защото свободата да се разпространява информация може да се възприеме и като израз на мнението на самия информиращ или на трето лице. Търсенето на информация предхожда съставянето, а оттам и изразяването на мнение от лицето, което търси информация. Свободата на изразяване, от своя страна, не се ограничава само до словото, а включва множество разнообразни средства за изразяване на мисли, мнения, информационни данни, убеждения, а даже и емоции и интуиции.

В практиката си ЕСПЧ във връзка с  граждански или наказателни дела срещу журналисти и други автори на статии във вестници, подчертава значението на свободата на печата, която заема основно място в понятието за гражданско общество. Върху медиите пада отговорността да разпространяват информация и идеи, които обществото има право да получи. В противен случай пресата не би могла да “изиграе жизненоважната си роля на страж в обществото”.

В практиката на ЕСПЧ внимателно се разграничават случаите, в които е наказано лице за собствени изявления, от тези, в които деецът е разпространил чужди. В решението по делото Йерсилд срещу Дания, е прието, че не жалбоподателят е направил инкриминираните изявления, а е спомогнал за тяхното разпространение в качеството си на телевизионен журналист, отговорен за новинарска програма. В решението се посочва, че не е работа на Съда, нито на националните съдилища да предписват на медиите своите виждания за техниката (формата) на отразяване от страна на журналиста, защото не само съдържанието, но и формата на мнението се ползват със защитата по чл.10 от Конвенцията. В решението се подчертава, че представянето на новини, основано на интервюта, редактирани или не, е едно от най-силните средства, чрез които пресата може да играе своята най-значителна роля на “обществен наблюдател”. Осъждането на един журналист за улесняване в разпространението на изявления, направени от друго лице по време на интервю, сериозно би възпрепятствало възможния принос на пресата в разискването на въпроси от обществен интерес и не бива да се окуражава, освен ако не съществуват особено силни причини за това.

В решението по делото Лингенс срещу Австрия, е прието, че свободата на словото има особено значение, когато става дума за пресата. Пресата не трябва да преминава границите, поставени между другото за защита на репутацията на другите, но въпреки това неин дълг е да разпространява информация и идеи по политически въпроси, точно както и по въпросите в други области от обществен интерес. Не само пресата има задача да разпространява такава информация и идеи, но и обществото има право да ги узнае. Без съмнение чл.10 т.2 от Конвенцията дава възможност да се защити репутацията на другите, т.е. на всички. В случаите обаче, когато става въпрос за държавни служители и длъжностни лица, изискванията за такава закрила трябва да се преценяват във връзка с интересите на откритата дискусия по въпросите от обществен интерес.  

Установява се от доказателствата по делото, че на 25.06.2018г. в бр. 47/2018г.,  25–27.06.2018г. на вестник „***“ е била публикувана статия със заглавие „Сигнал до ВСС срещу съдия от С. внесе Н. заради изборите в Б.“, съгласно която „Лидерът на БСП К. Н. сезира Висшия съдебен съвет за непрофесионално, необективно и незаконосъобразно водене на съдебното заседание по делото за изборите в село Б. от страна на съдия К.С. от С. административен съд, съобщиха от щаба на социалистите“. По-нататък в статията е изложено посоченото в сигнала, като са цитирани отделните негови части, съдържащи обвинения от страна на БСП срещу съдия С. във връзка със съдебното заседание по делото за изборите в Б., като на няколко места в статията е посочено, че информацията е съобщена от щаба на социалистите и се съдържа в изготвения от тях сигнал. Наред с горното в статията е дадена информация и за съдебното решение по делото, като са посочени и мотивите на съдията, както и съдържанието на жалбата от ПП „БСП“ срещу решението. Отразени са коментарът на окръжния прокурор, становището на ***я на АС - С. И. К., както и това, че в РП - Девин са образувани преписки във връзка с изборите в с. Б.

Действително установява се, че сигнал от К. Н., в качеството й на *** на ПП „БСП“, срещу съдия С. във връзка със съдебното заседание за изборите в с. Б., не е внасян във ВСС. Такъв сигнал обаче е бил изготвен, което както беше посочено по-горе, се установява от показанията на св. В., св. П., както и от обясненията на подс. М. и най-вече от изпратения по имейл адрес на вестник „***“ сигнал за проведеното съдебно заседание във връзка с изборите в с. Б., изготвен от св. В., включително и с регистрационен номер и подпис на лицето, от което същият изхожда – К. Н., като представляващ ПП „БСП“. Ето защо не може да се приеме, че написаното в статията е било лишено от обективна и фактическа основа, доколкото такъв сигнал с твърдения в него „за непрофесионално, необективно, незаконосъобразно водене на съдебното заседание“, изразяващо се в „отказ от правосъдие“ и „отнемане на процесуални права като заинтересована страна, конституирана в процеса“, действително е бил изготвен. Заинтересованото лице е уведомило, че ще подаде сигнал. Защо не го е подало е въпрос, който е ирелевантен, доколкото подсъдимият не е имал основание да се съмнява в този факт. 

 Наред с горното, както правилно е отбелязал районният съд, преди публикацията е била извършена проверка от страна на вестник „***“. На първо място и доколкото за проведеното съдебно заседание за изборите в с. Б., св. П. е разбрала от публикация на интернет страницата на ПП „БСП“, като такава нямало публикувана в сайта на АС – С., се свързала по телефона с ***я на съда – св. К., който й казал,че вероятно в случая се касае за пропуск. Тъй като св. К. не могъл да даде отговор на въпроса дали по делото е била призована ОП – С., като наред с това обяснил, че това е по преценка на съдията-докладчик, св. П. се свързала с окръжния прокурор, от когото разбрала, че прокуратурата не е била уведомявана за съдебното заседание във връзка с изборите в с. Б.. След това св. П. се свързала с адв. М. Г., в качеството му на *** на общинската структура на ПП „БСП“, от когото разбрала, че по това дело партията е била представлявана от ***а на Централата на ПП „БСП“ в гр. София, а именно св. В.. При проведения със св. В. телефонен разговор последната изразила недоволството си от начина, по който било протекло съдебното заседание пред АС – С., като наред с това казала, че от името на партията са подготвени сигнали до Главния прокурор и до ВСС, които впоследствие изпратила по имейл адрес на вестника. Това се потвърждава и от св. В. в дадените от нея показания пред районния съд, в които освен това тя потвърждава изнесеното от нея в сигнала. От показанията на св. П. се установява и това, че преди статията да бъде публикувана, в процеса на събиране и проверяване на информацията, подс. М. се е обаждал на двама свидетели по делото във връзка с изборите в с. Б.. В следващия брой на вестник „***“ е бил публикуван и отговор на ***я на АС – С. със заглавие „***ят на Административен съд – С. И. К.: Публичен коментар по съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, е недопустим“. Следва да се посочи, че от показанията на св. К. се установява, че когато се е готвел материалът, св. П.се е свързала с него по телефона и му е казала, че К. Н. е изпратила в редакцията на вестник „***“ писмо, с което го е запознала и го е помолила да коментира определени неща, свързани с делото. Единственото, което тогава св. К. е коментирал, било относно участието на прокуратурата по делото, тъй като разбрал, че така или иначе ще има право на отговор, когато материалът бъде публикуван във вестника. Т.е. в случая е имало възможност за отговор.

В тази връзка следва да се има предвид и казаното по-горе относно това, че в практиката на ЕСПЧ се разграничават случаите, в които лицето е наказано за собствени изявления от тези, в които е разпространил чужди. Такъв е и настоящият случай, доколкото не подс. М. е направил инкриминираните изявления, а е спомогнал за тяхното разпространение в качеството си на главен редактор на вестник „***“. Пак според практиката на ЕСПЧ /делото Йерсилд срещу Дания/ осъждането на един журналист за улесняване в разпространението на изявления, направени от друго лице, макар и да се имат предвид изявления по време на интервю, сериозно би възпрепятствало възможния принос на пресата в разискването на въпроси от обществен интерес и не бива да се окуражава, освен ако не съществуват особено силни причини за това. Включително и от показанията на св. В. се установява, че впоследствие е извършила проверка в интернет относно това дали е било коректно отразено това, което е било посочено в изпратения от нея сигнал в редакцията на вестник „***“, при което установила, че съдържащата се в него информация, макар и да не е била изцяло преписана, е била много коректно отразена.

Макар и такъв сигнал всъщност да не е бил внесен във ВСС така, както  е посочено във въпросната статия, това твърдение само по себе си не представлява позорно обстоятелство, свързано от дееца с личността на пострадалия, отнасящ се до прояви от личния му живот или неговата професионална реализация, укорим от гледна точка на общопризнатите морални норми; или отразяващ отрицателни качества на субекта, характеризиращи го негативно, който е от естество да накърни доброто име в обществото, да компрометира честта и достойнството, поради което и не може да се приеме, че е налице клевета по смисъла на чл.147 от НК. Правото на подаване на сигнали от гражданите до държавните органи е конституционно гарантирано, поради което и твърдението, че е бил подаден сигнал срещу определено лице, само по себе си не би могло да бъде позорящо обстоятелство.

В случая трябва да се има предвид и дали изявлението на лицето, упражняващо свободата на словото, действа със съзнанието, че изпълнява професионалния си и граждански дълг, както и добросъвестен ли е същият. Както беше посочено по-горе, ролята на печата в едно демократично общество е съществена, като въпреки че не трябва да се прескачат някои граници, в частност по отношение на репутацията и правата на гражданите, печатът има за дълг да разпространява по начин, който отговаря на присъщите му задължения и отговорности информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес. Не само пресата има задача да разпространява такава информация и идеи, но и обществото има право да ги узнае, доколкото ако това не е така пресата няма да бъде в състояние да изпълнява своята роля в обществото. Именно изпълнение на вменени му професионални задължения като главен редактор на вестник „***“ е изпълнявал подс. М., публикувайки процесната статия. Когато е извършена необходимата проверка относно истинността на информацията съгласно установената журналистическа практика, чрез използване на обективно съществуващите и възможни източници на информация, е налице професионална добросъвестност, която изключва наказателната и гражданската отговорност /Решение № 111/26.05.2000г. по н. д. № 23/2000г., II н. о./.

Следва да се има предвид и обстановката, в която тази статия е била публикувана - наскоро след проведените в с. Б. частични местни избори за избор на Кмет на кметство Б. в два тура – на  20 и 27.05.2018г., които били отразявани във вестник „***“, именно във връзка с които е било и образуваното в АС – С. административно дело, станало повод за статията. В показанията си св. П. посочва, че изборите в с. Б. са били отразявани още от самото начало, като общо осем са публикуваните в тази връзка статии във вестника. Информация за изборите в с. Б. и за решенията на съдилищата във връзка с обжалване на избора на Кмета на Кметство Б. е продължила да бъде отразявана във вестника и впоследствие. Ето защо процесната статия следва да бъде разгледана в контекста на изборите в с. Б. и последвалите събития, а не като целяща да увреди репутацията на тъжителя и да я дискредитира. В тази връзка следва да се има предвид и посоченото от *** на АС – С. в показанията му, дадени пред районния съд, че във вестник „***“ работата на съда винаги е била отразявана коректно и не е имало нито една негативна кампания.

Предвид всичко изложено не може да се приеме, че в случая ограничаването на свободата на словото е уместно и пропорционално с оглед защитата на репутацията на тъжителя. Отново следва да се отбележи, че границите на приемливата критика са по-широки по отношение на държавни служители, отколкото по отношение на частно лице. Държавният служител безспорно има право на защита на репутацията, но изискванията за тази защита трябва да бъдат оценени спрямо интересите на открито обсъждане на въпроси от обществения живот, тъй като изключенията от свободата на изразяване трябва да се тълкуват тясно.

С оглед на горното правилно подс. М. е бил признат за невинен в извършване на престъплението, във връзка с което му е повдигнатото с тъжбата обвинение, поради което и е бил оправдан.     

Правилно е произнасянето на районния съд и относно предявения от тъжителя С. срещу подс. М. граждански иск, който е отхвърлен като неоснователен предвид признаването на подсъдимия за невинен за престъплението, от извършването на което се твърди, че са настъпили неимуществени вреди за тъжителя.   

Правилно и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът е осъдил тъжителя С. да заплати на подс. М. направените по делото разноски в размер на 1 440 лв.

Поради изложеното обжалваната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за изменение или отмяната й.

Имайки предвид изложеното и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 178/24.06.2019г., постановена по НЧХД № 482/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, II н.с.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Да се изпрати съобщение по чл.340 ал.2 от НПК на страните за изготвеното решение.

 

                                                      ***:

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: