Р Е Ш Е Н И Е № 260471
гр.Пловдив, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на шести декември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Боряна Козова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 364 по описа за 2020 година, намери за установено следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Т.С.Д. ***,
твърди, че на 30.06.2019 г. на път 8606, км.1+30 /Куклен – Манастир Св.Св.
Кузма и Дамян/,
пътувала заедно със съпруга си В.Й.Д., управлявал собствения си лек автомобил
марка Фолксваген, модел Пасат с ***, когато той причинил по непредпазливост
пътно-транспортно произшествие с насрещно движещия се автомобил марка Хюндай,
модел Санта Фе, с рег. № ***, управляван от П.М.Т.. Твърди, че вследствие на
удара са й причинени телесни увреждания комплексно счупване на тялото на първи
гръден прешлен и счупване на задните дъги на седми шиен прешлен. Твърди също,
че първата от посочените травми причинява трайно затруднение на движенията на
снагата за 7-8 месеца, а второто от тях – за 9-10 месеца. Била й извършена
оперативна интервенция, поставен бил шиен кейдж и е извършена предна метална
стабилизация с титаниева пластина. Престояла в болница 12 дни, след което била
изписана с предписание да носи шийна яка в продължение на 3 месеца. Ищцата
твърди още, че около месец била на легло, не можела да се обслужва сама, а за
личната й хигиена се грижили синът и съпруга й, от което тя чувствала голямо
неудобство. Изпитвала силна болка, силно затруднено било използването на
помощни средства, което налагало непрекъснато присъствие и помощ от трети лица.
Изпитвала безсъние и умора, а предвид възрастта й възстановяването протичало
бавно. Вследствие на изложеното се обезверила, изпитвала чувство на
непотребност, изгубила надежда, че ще се възстанови напълно като и до момента
не се е възстановила напълно, изпитва силни болки, а движенията в травмираната
област са силно ограничени. Тъй като автомобила, с който е причинено ПТП, е бил застрахован в ответното дружество, отправила искане за
изплащане на застрахователно обезщетение за причинените й имуществени и
неимуществени вреди, което искане било отказано с писмо от 02.03.2020 г.
Предвид изложеното, претендира дружеството да бъде осъдено да й заплати обезщетение за нанесените й имуществени вреди, изразяващи се в извършени от нея разходи за лечение общо в размер от 4807 лв., от които за закупена шийна компресионна плака с 6 отвора и стандартни винтове - 2064 лв; за закупен шиен кейдж - 2660 лв.; за закупена шийна яка – 38 лева; за освидетелстване и медицинско удостоверение – 30 лв. и за копие на образни изследвания – 15 лв., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 15.08.2019 г.
Ангажира писмени и гласни
доказателства. Претендира
присъждане на разноските по делото.
Ответното
дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 20299615, седалище и адрес на
управление град София, пк 1172, район Изгрев, бул. Г.М. Д. № 1, оспорва
предявените искове.
Оспорва механизма на настъпване на произшествието. Твърди наличието на вина за него и за водача на другия автомобил – П.М.Т.. Твърди наличие на съпричиняване, както и на солидарна отговорност за причинените вреди от страна на застрахователя ва посочения автомобил ЗД Бул Инс АД. Оспорва причинените неимуществени и имуществени вреди, както и връзката им с процесното ПТП. Оспорва телесните увреждания, тяхното възстановяване, интензитетът на болките и страданията на ищцата. Оспорва началната дата за присъждане на дължимата лихва. Като счита, че началната дата следва да е три месеца след предявяване на застрахователната претенция – 15.11.2019 г. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
По делото е конституирано ЗД Бул Инс АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, в качеството на трето лице-помагач на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 20299615. Същото оспорва предявените искове, както и възражението за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от водача П.М.Т., застрахован към него по застрахователна полица „Гражданска отговорност“.
Съдът, като взе предвид доказателствата, събрани по делото, както и становищата на страните, намира за установено следното:
По делото е прието като доказателство ДП № 81/2019 г. по описа на Сектор РПТ при ОДМВР – град Пловдив, пропурорска преписка № 5691/2019 г. на РП – Пловдив.
Въз основа на данните от констативния протокол, протокол за оглед на местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с досъдебно производство, както и от заключението на изслушаната в настоящето производство, неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, се установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На 30.06.2019 г. В.Й.Д. управлявал л.а. „Фолксваген Пасат” с рег. № *** по дясната част на платното за движение на път Ш-8606 в посока от юг на север (от манастир „Св. Козма и Дамян“ към гр. Куклен). При навлизане в десен завой, водачът загубил контрол над автомобила и преминал в лявата част на платното за движение. По същото време и на същия път, П.М.Т., управлявал л.а. „Хюндай Санта Фе“ с рег. № *** по дясната част на платното за движение срещу л.а. „Фолксваген Пасат” (по дясната част на платното за движение от гр. Куклен към манастир „Св. Козма и Дамян“). Водачът на л.а. „Хюндай Санта Фе“ реагирал на променената траектория на л.а. „Фолксваген Пасат” и отклонил автомобила надясно, като задействал и спирачната система на автомобила, въпреки това в резултат на скорости и пресичане на траектории, настъпил удар. Ударът настъпил в лявата предна част на л.а. „Хюндай Санта Фе“ и в предната лява част на л.а. „Фолксваген Пасат”. След удара л.а. „Фолксваген Пасат“ е спрял на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а л.а. „Хюндай Санта Фе“ е спрял след което е бил преместен на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
Скоростта на л.а. „Хюндай Санта Фе“ към момент на задействане на спирачната система е била около ЗЗкм/ч, а скоростта на л.а. „Фолксваген Пасат” при навлизане в лявата част на платното за движение била около 36- 37км/ч.
Според вещото лице, водачът на л.а. „Хюндай Санта Фе“ - П.М.Т., е нямал техническа възможност да предотврати произшествието. Достатъчно условие за предотвратимост на произшествието е било водачът на л.а. „Фолксваген Пасат” - В.Й.Д. да управлява автомобила по дясната попътна част на платното за движение и да не навлиза в насрещната лява страна на платното за движение, когато там насрещно се е движил л.а. „Хюндай Санта Фе“.
От техническа гледна точка, причина за настъпилото произшествие е, че водачът на л.а. „Фолксваген Пасат” - В.Й.Д., е загубил контрол над автомобила по начин, на място и в момент когато не е било безопасно.
Изводите на експертите относно така изложения механизъм на настъпване на произшествието, не бяха оспорени от ответното застрахователно дружество, не противоречат на събраните по делото доказателства, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не се събраха доказателства, установяващи по какъвто и да е начин, че вина за така настъпилото ПТП има и водачът П.М.Т., управлявал л.а. „Хюндай Санта Фе“ с рег. № ***. Ето защо, съдът намира, направените от ответното застрахователно дружество възражения в тази насока, за недоказани и неоснователни.
Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се установява механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, причините за това, както и участниците в него. Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът намира за доказани. Възраженията на ответното дружество относно механизма на настъпване на произшествието, съдът намира за недоказани.
Налага се извод, че процесното ПТП е настъпило вследствие на поведението на В.Й.Д., управлявал л.а. „Фолксваген Пасат”, който е загубил контрол върху управлението му и това е станало причина за удар между двата автомобила.
От друга страна, самото участие на пострадалата в процесното ПТП не е оспорено от ответната страна, както в отговор на исковата молба, така и в хода на делото.
Съгласно неоспореното в тази част от страните заключение на комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, в резултат на настъпилото произшествие на ищцата са били причинени: Счупване на задните дъги на 7-ми прешлен. Компресионна, напречна фрактура на тялото на 1-ви гръден прешлен с дислокация на фрагментите. Счупването на задните дъги на 7-ми прешлен е довела до трайно затрудняване движенията на шията. Компресионната, напречна фрактура на тялото на 1- ви гръден прешлен с дислокация на фрагментите е довела до трайно затрудняване движенията на снагата.
Налице е пряка причинно - следствена връзка между описаните травматични увреждания и процесното ПТП, станалото на 30.06.2019 г.
Изводите на експертите в тази част от изслушаната по делото КСМАТЕ не бяха оспорени от страните, същите са компетентно изложени, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
Установява се от приложената медицинска документация и от заключението на експертизата, в тази й част, че ищцата е приета за болнично лечение, където е констатирано „...Изразен груб шиен вертебрален синдром. Силно напрегната и болезнена паравертебрална мускулатура. Спонтанна и палпаторна болезненост върху процесус спинозус на ниво С7 и Тx1...“ Следователно има данни за отклонения в неврологичния статус при приема в болничното заведение след процесното ПТП.
В този случай, според експерта, поставянето на метална стабилизация на счупените прешлени е било задължително, в противен случай има опасно от травма на гръбначния мозък и последваща парализа.
Установява се, че на ищцата е извършена оперативна интервенция, поставен бил шиен кейдж и е извършена предна метална стабилизация с титаниева пластина. Престояла в болница 12 дни, след което била изписана с предписание да носи шийна яка в продължение на 3 месеца.
От представената медицинска документация, се установява, че ищцата е изписана „С подобрение. Везикуларно дишане двустранно……Редукция на болковия синдром, Вертикализирана и раздвижена“.
На 18.07.2019 г. на ищцата е извършен контролен преглед, при който било констатирано: Оперативен цикатрикс спокоен. Наложена твърда шийна яка. Ясно съзнание, ГКС- 15т. Без данни за МРД и огнищен двигателен дефицит. Походка - нормална, самостоятелна, като се налага извод, че състоянието й е било подобрено.
Според експерта, оздравителния период е протекъл в обичайните срокове. Провеждането на физиотерапия и рехабилитация е неотменна част от оздравителния период на всяка фрактура, независимо от нейната локализация. Предвид сериозността на получените телесни увреждания провеждане физиотерапия и рехабилитация, е било задължително за правилното протичане на възстановяването на ищцата.
При извършеният преглед на пострадалата от вещото лице, се установя, че същата към монета има проблем при приема на твърда храна, и частично ограничени и на моменти болезнени движения в шията. Не се наблюдават нарушения в говора й, липсват данни за нарушаване на походката, които да й пречат същата сама да се обслужва.
В открито съдебно заседание, проведено на 15.03.2021 г., е изслушан като свидетел Й.В.Д. – ***, син на Т.Д..
Той заявява, че когато посетил майка си в болницата, тя „охкаше, пъшкаше от болка. Лекарят ме предупреди, че не трябва никакви движения да прави, изобщо да не се движи, защото има счупени прешлени и имало голяма опасност да остане парализирана. ……. През цялото време обслужвах и двамата, като майка ми беше в много тежко състояние, постоянно викаше от болки, болеше е сърцето, вратът. Бяха й сложили яка, която дърпа врата напред и болките ставаха още по-силни, като включим и жегата, която беше, това беше края на юни - 40 градуса.“ Свидетелят заявява, че майка му била силно притеснена, а той постоянно се грижил за нея в болницата: носил й храна, купувал лекарства, превръзки и други медикаменти.
Закупил имплантите, необходими за операцията, за сумата около 5000 лв. Операцията била извършена три дни след приема на пострадалата, продължила около четири часа. Свидетелят сочи, че майка му понесла много трудно операцията, защото имаше проблеми със сърцето и с кръвното като пълните упойки в последствие ѝ се отразили – постоянно получавала засилени болки в сърцето, ускорен ритим, високо кръвно. Майка му изобщо не можела да се движи след операцията. След като дошла в съзнание постоянно плачела, защото се претеснявала, че може да остане инвалид. Оплаквала се от много силни болки, не можела да яде абсолютно нищо. Захранвали я венозно. Много силно я боляло гърлото. Свидетелят купувал памперси, необходимите лекарства, медикаменти, храна.
До шестия ден, ищцата не трябвало да извършва никакви движения. С помощта на съпруга и сина й, тя започнала да се раздвижва, но „много силно я болеше операцията и беше силно отпаднала. Тя много отслабна, едно 15 кг.“
Според свидетеля, след прибирането й в дома й в Г., ищцата била „много зле“. Имала много силни болки в гърлото, а трябвало да започне да се захранва с пасирана храна. Било е страх да пие, дори и вода, защото изпитвала болки. Почти не се хранила, силно отпаднала, нито можела да става, нито да се движи. Болките били „неописуеми“, „постоянно охкаше и пъшкаше. Почти постоянно беше на легло. В това състояние беше поне един месец“. В продължение на този месец, свидетелят всеки ден бил до майка си. Пострадалата била постоянно с поставената й яка, която й пречела и не й позволявала да се обърне. Гласът на ищцата се появил след шестия месец, за което били силно обезпокоени.
Според него „Три месеца тя беше като „парцал“, Тя „вече не е този човек, който беше“. След тази операция получила проблем със сърцето, с кръвното. След операцията получила усложнения, най-вече сърдечни проблеми, но и психични проблеми. Станала много нервна, жизнеността й изчезнала, отпадналостта ѝ продължила дълго време. В продължение на три-четири месеца тя не била жизнена.
Според свидетеля, в момента ищцата може да се движи свободно. Поне три-четири месеца си помагала с бастун. До първия месец не можела сама да става и да се движи без чужда помощ. Заявява, че физиологично, може да ходи сама, но тя самата се страхува и има нужда от придружител. Не може да се навежда сама, физически е по-слаба, ограничили ѝ се движенията.
В същото съдебно заседание е изслушана свидетелката Д.М.Т. – ***, без родство с ищцата Т.Д.,***.
Свидетелката заявява, че видяла ищцата след изписването й от болницата. Видяла я в „страшно тежко състояние. Тя не можеше да говори. Гласът ѝ хриптеше. Отслабнала страхотно много, с яка на шията“. „Беше емоционално срината и физически срината“. Не можела да върви, лежала постоянно, нямала сили да стане, не можела да се обръща на никъде и само лежала. Мъжът ѝ се грижел за нея.
С яката била три месеца.
Споделяла й, че „болките са страшни“. „Емоционално беше срината. Тя беше отчаяна от живота си, защото казваше: „Ако се случи нещо с тая яка, да се мръдна гърба, може и да се парализирам!“. В страхотно тежко състояние душевно и морално.“
Съдът намира, че така изслушаните и изложени показания на свидетели, следва да се кредитират изцяло. Същите не си противоречат и съдържат детайлна и фактическа информация за семейството на ищцата, както и за нейното физическо и психическо състояние след претърпяното ПТП. Независимо от близката връзка с ищцата, която предполага вероятната заинтересованост от изхода на делото, съдът кредитира показанията на свидетеля Д., нейн син. Същите почиват на преки и непосредствени възприятия от случилото се и не противоречат с останалите събрани по делото доказателства. Съдът намира за житейски обоснован и нормален факта, че именно сина е бил най-близко до пострадалата през целия период на нейното възстановяване.
Съдът намира, че от така събраните по делото доказателства, се установява, че в резултат на настъпилото ПТП, ищцата е претърпяла неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания от настъпилите и подробно описани по-горе травми. Същите са били с изключително силен интензитет при настъпване на произшествието и постепенно намаляващ такъв с напредване на възстановяването. По делото не се ангажираха доказателства за настъпили усложнения при възстановителния процес. Същият е с обичаен за такъв род тежки травми продължителен период на продължаване, като с оглед данните за общото й състояние, перспективите са за трайното й и пълно възстановяване. Същевременно, настъпилото ПТП безспорно е променило начина на живот на ищцата за продължителен период от време като е нарушен неговия обичаен ритъм – наложил се е период на продължително лечение в болнични и домашни условия. Ищцата не е могла да се обслужва нормално при престоя си в болницата, както и за продължителен период след изписването й, а посоченото е довело до промяна в начина на живот и на нейните близки – съпруг и син.
Всички тези негативни последици и вреди, съдът приема, че са пряко и непосредствено вследствие от настъпилото ПТП.
При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.
Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на автомобила, е била застрахована при ответното застрахователно дружество. Предвид изложеното, следва да се приеме, че същото е материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ.
Съдът намира за недоказани възраженията за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от поведението на починалата, нито от водача на другия автомобил.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения.
В процесния случай, както се посочи, не се събраха доказателства, от които да се установи наличието на съпричиняване на настъпване на вредоносния резултат от поведението на пострадалата или водача на другия автомобил, поради което възраженията са неоснователни.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. Следователно, справедливо обезщетение за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите, конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на причинените на ищцата физически и психически травми, както и интензитета на причинените й болки и страдания и тяхната продължителност.
Ищцата е получила процесните травми, които са довели до невъзможност да се движи, наложила се е оперативна намеса, бил е променен, както нейния начин на живот, така и този на най-близките й.
Претърпените от ищцата болки и страдания са били изключително интензивни в момента на настъпване на произшествието и в началото на възстановителния процес като постепенно са отшумели. Техния интензитет се потвърждава и от показанията на изслушаните преки свидетели. Следва да се отчете, че възстановителния процес като краен резултат е протекъл нормално, а ищцата е напълно възстановена. Той обаче е бил продължителен с оглед възрастта на ищцата.
Едновременно с това, съдът приема, че в резултат на произшествието, ищцата е претърпяла неблагоприятна промяна на начина й на живот. Същата е била с начин на живот, който внезапно е бил променен. От една страна, в значителен период от време същата е била във фактическа невъзможност въобще да се обгрижва сама, нуждаела се е от помощ, с което е променен начина на живот и на близките й. От друга страна, настъпването на травмата и наложителното домашно лечение, са довели до необходимост от временно преустановяване на всякаква друга дейност.
При така установените болки и страдания от причинените физически травми, както и неудобства, породени от промяната в начина на живот от момента на травмата, до пълното приключване на оздравителния процес, съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което според настоящия състав кореспондира и на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и на установената съдебна практика по сходни случаи, е в размер на 60 000 лева.
За да определи посочения размер, съдът отчита обстоятелството, че оздравителния процес е протекъл нормално и при обичайна за този род травми и възраст на пострадалата продължителност. Отчита се и обстоятелството, че за претърпените травми ищцата е претърпяла оперативно лечение, както и свързан с това болничен престой.
В пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП са и заплатените от ищцата разноски за консумативи, за което са представени неоспорени от ответното дружество фактури на обща стойност 4807 лева, които следва да се присъдят на ищцата в пълен размер, доколкото се явяват имуществени вреди, настъпили от посоченото застрахователно събитие.
Ето защо, на основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съдът намира, че на ищцата следва да се присъди обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на претърпените травми, резултат от процесното ПТП, в размер на 60 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди за заплатените от нея медицински консумативи в пълния предявен размер от 4807 лева, ведно със законната лихва върху последното, считано от датата на завеждане на исковата молба на 15.06.2020 г. до окончателното плащане.
На ищцата следва да се присъди и дължимата законна лихва, определена на основание и по размер съгласно чл. 429, ал.3 от КЗ. В този случай, предвид чл. 497 във вр. с чл. 496, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава, считано от изтичане на 3-месечния срока за произнасяне по направеното на 15.08.2019 г. искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, т.е. от 15.11.2019 г., до окончателното му изплащане, а не както е претендиран от ищцата от датата на уведомяване на ответното дружество – 15.08.2019 г.
Страните претендират направените по делото разноски.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА, предвид размера на предявената претенция, уважена изцяло, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокатско дружество „Т. и партньори“, БУЛСТАТ *********, с адрес: ***, представлявано от адв. Г. Т., адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата по настоящото дело, в размер на 2474.21 лв. без ДДС или 2969.05 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на Окръжен съд Пловдив такси и разноски, от които ищцата е освободена с определение № 1209/17.06.2020 г., а именно 2592.28 лв. ДТ и 250 лв., изплатени от бюджета на съда за допуснатите експертизи.
Предвид изложените мотиви, на основание чл. 432 от КЗ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 20299615, седалище и адрес на управление град София, пк 1172, район Изгрев, бул. Г.М. Д. № 1, чрез адв. И.Ц., да заплати на Т.С.Д. ***, съдебен адрес: адвокатско дружество „Т. и партньори“, БУЛСТАТ *********, с адрес: ***, представлявано от адв. Г. Т., обезщетение в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, за претърпени неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания от причинена травма: Счупване на задните дъги на 7-ми прешлен. Компресионна, напречна фрактура на тялото на 1-ви гръден прешлен с дислокация на фрагментите, настъпила при пътно-транспортно произшествие на 30.06.2019 г. по вина на В.Й.Д. управлявал л.а. „Фолксваген Пасат” с рег. № ***, за който автомобил към посочения момент е налице сключена застрахователна полица за застраховка „Гражданско отговорност“ на застрахователното дружество BG/30/119001041735, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2019 г., до окончателното й изплащане, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди – закупени медицински консумативи, в размер на 4807 лева, ведно със законната лихва върху последната, считано от датата на завеждане на исковата молба на 15.06.2020 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на законна лихва върху главницата от 60 000 лв., за периода считано от 15.08.2019 г. до 15.11.2019 г.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК
20299615, седалище и адрес на управление град София, пк 1172, район Изгрев,
бул. Г.М. Д. № 1, чрез адв. И.Ц., да заплати на адвокатско дружество „Т. и
партньори“, БУЛСТАТ *********, с адрес: ***, представлявано от адв. Г. Т.,
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Т.С.Д. ***, по
т.д. № 364/2020 г. на ПОС, XII-ти състав, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА, в размер на 2969.05 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 20299615, седалище и адрес на управление град София, пк 1172, район Изгрев, бул. Г.М. Д. № 1, чрез адв. И.Ц., да заплати на Окръжен съд Пловдив, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, 2592.28 лв. – държавна такса и 250 лв., изплатени от бюджета на съда за допуснатите експертизи.
Настоящото съдебно решение е постановено при участието на ЗД Бул Инс АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, в качеството на трето лице-помагач на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 20299615.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: