Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 156
гр. ВРАЦА,17.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение,в
публичното заседание на 17.04.2019г., в
състав:
Председател:Татяна Александрова
Членове:Мирослав Досов
Пенка Т.Петрова
в присъствието на:
прокурора секретар М.Костадинова
като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова
в.гр. дело
N` 179 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе взе
предвид:
Производството се движи по реда на чл.258
и сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,подадена от
„А1 България“ ЕАД гр.София,чрез юрк.П.П.,срещу решение на РС гр.Б.Слатина от
21.12.2018г.г.,постановено по гр.д.№ 1022/2018г.,в частта,в която е отхвърлен
предявения от дружеството-жалбоподател установителен иск с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.327 ал.1 ТЗ.
Поддържа се във въззивната жалба,че решението
в обжалваната му част е неправилно,необосновано и незаконосъобразно –
постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по
делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.Иска се
отмяна на обжалвания съдебен акт,и решаване на спора по същество от настоящата
инстанция с уважаване на предявения иск и в отхвърлената му част.
Противната
страна не е ангажирала становище по въззивната жалба.
Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява
основателна.
Пред първоинстанционния съд
въззивникът е предявил против въззиваемата установителен иск с правно основание
чл. 422 ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 327 ал. 1 ТЗ вр.чл.79 и 86 ЗЗД за установяване дължимост на
вземане, удостоверено в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 631/2018
г. по описа на РС- Бяла Слатина, в размер на сумата от 285,56 лв.,
представляваща сбор от неплатени месечни вноски по Договор за продажба на
изплащане №*********/28.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на
постъпване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК- 17.05.2018г., до окончателното
ѝ заплащане.
Поддържа се в исковата молба, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договор за търговска продажба на
изплащане.Излага се, че въззивникът е изпълнил задълженията си по договора.
Твърди се, че въззиваемият не е изпълнил задълженията си да заплаща месечните
вноски в уговорените срокове, като въззивникът е издал съответните фактури за
дължимите суми.
Въззиваемата в срока по чл. 131 ГПК не е подала отговор на исковата
молба,не е ангажирала становище и не се е явила в съдебно заседание.
Установено е от договор за продажба на изплащане
№*********/28.07.2018г., че между страните са възникнали облигационни
правоотношения. Според чл. 2.1 собствеността и рискът от погиване или
повреждане на вещта преминава върху купувача с предаването ѝ. Съгласно
чл. 12.3 при неплащане на най-малко две последователни месечни вноски всички
суми стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми. Съгласно
чл. 2 Вещта се определя в приемо-предавателен протокол, който е неразделна част
от договора. Договорът е подписан и от двете страни по делото.
От приемо-предавателен протокол за закупено устройство от 28.07.2017г.
се установява, че на въззиваемия са предоставени следните крайни устройства:
пакет SAM Galaxy Xcover4Grey+Post48KTrio MAT 30. Приемо-предавателният протокол
е подписан и от двете страни по делото. Следователно се установява,че
продавачът е предал стоката на купувача.
По делото са представени общо 5 броя фактури,
четири от които включват суми от 12,98лв., представляваща вноска за изплащане
на стока пакет SAM Galaxy
Xcover4Grey+Post48KTrio MAT 30. Последната пета фактура №********** с краен
срок на плащане 27.01.2018г. включва и сумата от 233,64лв., представляваща
вноска за изплащане на горепосочените устройства, като тази фактура е издадена
в съответствие с чл. 12.3 от Договора, касаещ предсрочна изискуемост. Общият
брой на дължимите по фактурите суми за тези устройства е 285,56лв.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният приел предявения иск за основателен и доказан отчасти – за
падежиралите към момента на подаване на заявлението в заповедното производство
вноски в размер на 103,84 лв.,и го уважил в този размер.В останалата част до
пълния претендиран размер отхвърлил предявения иск.Изложил е,че според
изложеното в исковата молба се претендират само падежиралите вноски.Въззивникт
не се позовавал на предсрочна изискуемост,а дори да се позовавал изводът на
съда щял да бъде същият,тъй като предсрочната изискуемост не била сведена до
знание на длъжника.
Въззивната инстанция не споделя изложените от първоинстанционния съд
доводи и съображения относно неоснователност на отхвърлената част на иска.
Съдът е сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 422 ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 327 ал. 1 ТЗ.
Исковете за установяване съществуването на вземане
с правно основание чл. 422 ГПК са подадени в законоустановения месечен срок и
са допустими. За въззивника-кредитор е налице правен интерес от установяване
съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че при
така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/
наличието на действителни правоотношения по договор за търговска продажба, по
силата на които продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост
върху процесната движима вещ и да я предаде, а купувачът да я получи и да
заплати продажна цена по уговорения начин 2/ продавачът да е предал стоката на
купувача 3/ настъпил падеж на претендираните месечни вноски към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Тези обстоятелства следва да бъдат
установени от въззивника-продавач,и са установени.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго.
От приложените писмени доказателства се установява,че въззивникът е
изпълнил задълженията си по сключения договор и е предал на въззиваемата
вещите,предмет на договора.Липсват доказателства въззиваемата да е заплатила
сумите по издадените фактури.
По делото са представени,както се изложи по-горе общо 5 броя фактури, четири от които включват
суми от по 12,98лв., представляваща вноска за изплащане на стока пакет SAM Galaxy Xcover4Grey+Post48KTrio MAT
30. Последната пета фактура №********** с краен срок на плащане 27.01.2018г.
включва и сумата от 233,64лв., представляваща вноска за изплащане на
горепосочените устройства, като тази фактура е издадена в съответствие с чл.
12.3 от Договора, касаещ предсрочна изискуемост,или остатъкът от дълга.Общият
брой на дължимите по фактурите суми за тези устройства е 285,56лв.
Настоящата инстанция споделя и извода на
първоинстанционния съд,че нито в исковата молба, нито в заповедното производство
кредиторът се позовава на предсрочна
изискуемост, поради което следва да се приеме, че се претендират само вноските,
чийто падеж е настъпил,като първата фактура е с падеж м. 09.2017г. Не приема,обаче
извода, че последната дължима вноска е с настъпил падеж м. 04.2018г. , поради
което се дължат само първите 8 вноски, възлизащи според погасителния план,
обективиран в Договора, на общо 103,84лв.,
като искът следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
285,56 лв.,предвид разп.на чл.235 ал.3 ГПК.
Съществуването на вземане по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес,като в това производство нормата на чл.235 ал.3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите,настъпили след подаване на заявлението за издаване заповед
за изпълнение,с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изп.лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение.Последователното прилагане на този принцип,а
и на нормата на чл.235 ал.3 ГПК,според която съдът взема предвид и
фактите,настъпили след предявяване на иска,които са от значение за спорното
право,означава да се вземе предвид и настъпването на падежа на определени
вноски след предявяване на иска по чл.422 ал.1 ГПК.Съществуването на вземането
се определя към момента,в който се формира сила на пресъдено нещо,а не към
момента на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение,а това е
приключване на съдебното дирене,след което решението влиза в сила,което
означава,че искът по чл.422 ал.1 ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания
към датата,когато се формира силата на пресъдено нещо.Решението на съда трябва
да отразява правното положение между страните такова,каквото е то към момента
на приключване на съдебното дирене.Съдът в производството по чл.422 ал.1 ГПК не
е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението,а е
обвързан от посочения в петитума на исковата молба размер и период на
претенциите.
С оглед изложеното и безспорния факт,че всички
вноски и фактури за претендираното вземане са с настъпил падеж към момента на
приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция,то предявения иск
следва да се уважи изцяло при изложеното по-горе за основателност на
претенцията.
При така изяснената фактическа обстановка
въззивната жалба се явява основателна.Като такава следва да се уважи,като
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част се отмени и вместо него
се постанови друго,с което предявения иск се уважи и в отхвърлената му част,и
въззиваемият бъде осъден да дозаплати на въззивника деловодни разноски в
заповедното производство в размер на още 111,37 лв.и пред първата инстанция – в
размер на още 79,55 лв.
Въззиваемата с оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция следва да заплати на въззивника и сторените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 75 лв.,от които 25 лв.д.такса и 50
лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,ВОС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решението на РС Б.Слатина от 21.12.2018г.,постановено по гр.д.№ 1022/2018г.,в
частта,в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК
вр.чл.410 ГПК за сумата 181,72 лв. и вместо него в тази му част
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 327 ал. 1 ТЗ по
отношение на Д.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, че „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, е носител на право на парично вземане
в размер още и на сумата от 181,72 лв.,/общо
285,56 лв./,представляваща сбор от неплатени месечни вноски по Договор за
продажба на изплащане №*********/28.07.2017г., ведно със законната лихва от
датата на постъпване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК- 17.05.2018г., до
окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА Д.Д.П., ЕГН **********, да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***,още сумата от 79,55лв, представляваща разноски по делото пред
първа инстанция,още сумата от 111,37 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство,както и сумата 75
лв.,представляваща разноски във
въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........2............