Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 70,
29.10.2019 г., гр. КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на 18.09.2019
г. през две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание, в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЧЕНКОВ
При секретар Савка Панова, прокурор ……………………… като
разгледа докладваното от Председателя гр. д. № 97 по описа на РС Котел за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск
намира правното си основание в чл.124, ал.1 от ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗС
- искане за установяване съществуването на право на собственост, придобито по
силата на чл. 79
от ЗС,
а именно настъпила десетгодишна непрекъсната давност на владеене на процесния имот.
Ищец в
производството е С.Х.Ч., а ответник М.З.Г.. Твърди се в исковата молба, че
страните са братовчеди. В края на 2006г. ищецът разбрал, че ще се продава имот
№ 000696 в землището на село Ябланово. Споделил с ответника, че желае да закупи
част от него, като по предложение на ответника се разбрали последният да
придобие имота чрез замяна със свои имоти след което да прехвърли на ищеца 1/2 ид.ч.от него срещу сума от 10 000лв. В изпълнение на тази
уговорки ищецът се настанил в имота и започнал да го ползва като свой за
съхранение на строителни материали.
С договор за
замяна, сключен на 28.02.2007г. между Министъра на земеделието и ответника,
последният е придобил в собственост процесния имот,
който след влизане на КК на село Ябланово имотът се идентифицирал по следния
начин – ПИ 87031.503.696 с площ 4 614 кв. м., предназначение на територията:
земеделска; начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, категория на
земята при неполивни условия: 5-та; номер по предходен план: 000696, при
съседи: ПИ 87031.503.692; ПИ 87031.503.748; ПИ 87031.503.707; ПИ 87031.503.699
и ПИ 87031.503.694.
Ищецът продължил
да владее част от имота с площ от около 2 400 кв.м., като заградил тази част и
осъществявал върху нея търговската си дейност.
Преди
три години ответникът започнал да ползва останалата част от същия имот, отдЕ.с ограда от частта, ползвана от ищеца.
През всичките години
владението на ищеца е било известно на ответника, но не е било оспорвано от
него. Едва наскоро започнал да твърди, че ищецът се бил самонастанил в неговия
имот, дори сигнализирал за това и полицията.
Счита, че в
резултат на продължилото повече от 10 години владение от ищеца на част от този
имот, той бил придобил собствеността върху реално владяната част от имота по давностно владение върху реална част, която съгласно чл.200
от ЗУТ отговаряла на изискванията за минимални размери по чл.19 от ЗУТ.
Моли съда да
постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника
М.З.Г., че той, ищецът, е собственик по давностно
владение на ползваната от него част от имот с идентификатор 870031.503.696.
Претендира
разноските.
В постъпилия
отговор, с изключение на роднинската връзка между страните и че ответникът е
придобил собствеността върху процесната земя с
договор за замяна на земи, се оспорват всички твърдения - че е имало уговорка
за прехвърляне на ½ от имота в
собственост на ищеца за 10 000 лева; че ищецът му е заплатил продажната цена
със строителни материали; че ищецът владеел имота със знанието и без
противопоставянето на ответника; че владението е продължило над 10 години. Сочи
твърдения в подкрепа на оспорванията си. От
доказателствата не се оспорват договорът за замяна и кадастралната скица.
Оспорва се удостоверение за данъчна оценка, в което ищецът неправилно бил
записан за собственик.
Ищецът, редовно
призован се явява лично и се представлява от адвокат Елена Х. ***, която от
негово име поддържа исковата претенция и оспорва твърдението на ответника, че процесната част от недвижимия имот е дадена под наем от
последния на ищеца. Заявява, че имотът не е бил деклариран от никого.
Ответникът, редовно призован се явява лично и се
представлява от адвокат М.Р. ***, която от негово име поддържа отговора на
исковата молба и представя удостоверение за данъчна оценка с отразен собственик
на имота – ответника.
Съдът изслуша показанията на общо четирима свидетели - по
двама за всяка една от страните и прие като неоспорена от страните съдебно
техническа експертиза.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка и направи своите правни изводи, както следва:
Ответникът М.З.Г.
е собственик на ПИ 87031.503.696 по КК на село Ябланово, Община Котел, с площ 4
614 кв. м., предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване: друг вид земеделска земя, категория на земята при неполивни условия:
5-та; номер по предходен план: 000696, при съседи: ПИ 87031.503.692; ПИ
87031.503.748; ПИ 87031.503.707; ПИ 87031.503.699 и ПИ 87031.503.694. Като
такъв се легитимира с договор за замяна, сключен на 28.02.2007г. между него и
Министърът на земеделието.
От свидетелските
показания, от приетата по делото експертиза и от заявеното от ищеца, чрез
неговия процесуален представител в проведеното на 18.09.2019 година съдебно
заседание се установи, че ищецът С.Х.Ч. е използвал няколко години процесния имот като физическо лице, като какъвто се е
легитимирал и в настоящия процес. В последствие имотът се използва от „Селмански“ ЕООД с твърдението, че ищецът е негов едноличен
собственик и го е предоставил на дружеството си. Доказателства в тази насока не
се събраха. Придобиване на правото на собственост не настъпва автоматично с
изтичане на установения в закона срок. Придобивната
давност е юридическо събитие, в чийто фактически състав се включват събития от
физическия свят или психични състояния, без участие на активни съзнателни
преживявания на човека. Фактическият състав на владението включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент
вещта да се държи като своя. Владението е съзнателен акт, а същото е част от
фактическия състав на придобиването по давност и като такъв елемент трябва да
има наличие на представи и желания, насочени към това – да се владее като свое.
В тази насока е ТР № 4/17.12.2012 г. постановено по ТД № 4/2012 ОС на ГК на
ВКС.
Свидетелските
показания са противоречиви и съдът не кредитира същите изцяло. Според единия
свидетел имотът е бил ограден още преди да започне работа там т.е. преди 2008
г. Според другия свидетел ищецът се установил в имота през 2008 година и едва
след една година е построил оградата т.е. 2009 година. Изявлението на ищцовата
страна, че след няколко години е регистрирал юридическото лице и му е
предоставил процесния имот за търговска дейност
противоречи на показанията на всички свидетели, че от 2008 година в процесния имот се осъществява търговска дейност и се
съхраняват инертни материали и бетон. Липсват доказателства установяващи
първите няколко години, кой е владял имота и кой е осъществявал търговска
дейност там и дали това владение е било осъществявано от ответника, чрез друг
търговец юридическо лице.
И не на последно
място - в исковата молба липсва въведено твърдение, че ищецът С.Х.Ч. е владял
повече от 10 години процесния имот за себе си чрез
юридическото лице „Селмански“ ЕООД или чрез друго
такова. Това твърдение за пръв път се въвежда след приемане на доклада по
делото, след разпределение на доказателствата тежест и след разпита на
четиримата свидетели, едва във второто открито съдебно заседание с направеното
изявление, което представлява признат факт.
Съгласно нормата
на чл.147 от ГПК страните могат да твърдят нови факти и обстоятелства, ако не
са могли да ги узнаят или те са нововъзникнали. За
това твърдение, че ищецът е владял за себе си имота, чрез юридическо лице,
чийто собственик е той е настъпила преклузия.
Не се установи,
ищецът да е осъществявал фактическата власт върху процесния
имот като свой за непрекъснат период от 10 години преди завеждане на иска.
Липсват данни ищецът да е владял в такъв
период процесния имот за себе си чрез другиго. Не са
налице и някои от действията, приети от съдебната практика по демонстриране на
властта за посочения период.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът счита предявеният иск за
неоснователен и недоказан и с оглед това на ответника следва да бъдат присъдени
направените от него разноски.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от ищеца С.Х.Ч., ЕГН **********,*** В, иск с правно основание чл. 124, ал.1
от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗС,
за собственост върху поземлен имот ПИ 87031.503.696 с площ 4 614 кв. м.,
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: друг вид
земеделска земя, категория на земята при неполивни условия: 5-та; номер по
предходен план: 000696, при съседи: ПИ 87031.503.692; ПИ 87031.503.748; ПИ
87031.503.707; ПИ 87031.503.699 и ПИ 87031.503.694, против М.З.Г., ЕГН **********
***, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ищеца С.Х.Ч., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
ответника М.З.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата 600 (шестстотин) лева
направени от него разноски по делото, представляващи заплатен адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд Сливен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: