ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 2114 27.07.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, втори въззивен граждански състав
На: двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1357 по описа за 2020 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Московска“ № 19, подадена члез пълномощник ю.к.Лиляна
Чернева, против решение № 227/17.01.2020
г., постановено по гр.д.№ 7974/2017 г.***.
С първоинстанционното
решение е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Ю.Р. ***, че дължи на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” № 19,
следните парични задължения, представляващи част от вземанията, за които е
постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№ 4110/ 2017 г. по описа на БРС, а именно: 1 219.25 лв. – от просрочената главница по Договор
за кредит за текущо потребление от 11.08.2008 г., сключен с наследодателите на
ответника Анка Тодорова Радева и Юлиян Атанасов Р., 257.81 лв. – от договорната /възнаградителна/
лихва за периода 11.05.2015 г. – 08.06.2017 г., 67.77 лв. – обезщетение за
забава за периода 12.05.2015 г. – 08.06.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението на 09.06.2017 г. до окончателното й
изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН установителния
иск на „Банка ДСК” ЕАД против Т.Ю.Р. за следните вземания: за главницата
– за разликата над уважения размер от 1 219.25 лв. до предявените 1 261.77
лв.; за договорната лихва – за разликата над уважения размер от 257.81 лв. до
предявените 406,82 лв.; за сумата от 56.25 лв. – заемни такси и разноски по
договора за кредит от 11.08.2008 г.
Със същото решение Т.Ю.Р. е осъден да
заплати на „Банка ДСК” ЕАД сумата от 733.81 лв. за направените по делото
съдебни разноски, съразмерно с уважената част от искове.
Във въззивната жалба на „Банка ДСК“ ЕАД
се изразява недоволство от постановеното решение в отхвърлителната му част, като в тази част същото се счита за
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени
процесуални нарушения. Сочи се, че съдът изрично е коментирал, че в процесния
договор за кредит липсват противоречащи на ЗПК клаузи и не се установява
невалидност на отделни договорни клаузи, но въпреки това и в пълно противоречие
на този си извод БРС е приел, че промяната на погасителната вноска от
м.декември 2008 г. не е извършена в съответствие с договора. В тази връзка,
въззивникът твърди, че Банката абсолютно правомерно е променила лихвения
процент, за което е уведомила всички засегнати от промяната кредитополучатели
чрез изпращане на писма, поставяне на уведомления на видно място във всеки един
от банковите клонове и чрез съобщение в сайта си. Сочи се също, че Банката е
ощетена от приетия от районния съд вариант-приложение № 7, предложен от
приетата експертиза, съгласно който след настъпване на падежа на месечната
вноска вещото лице спира да олихвява главницата с настъпил падеж. В тази връзка
се счита, че БРС неправилно се е позовал на ТР № 3/27.03.2019 г. по т.д.№
3/2017 г. на ВКС, ОСГК, което е неприложимо към настоящия казус, тъй като има
действие занапред. Според въззивника, след като съдът е приел, че главницата от
вноските с настъпил падеж е с настъпила изискуемост, съответстваща на на
визираната от ВКС практика, то е следвало да присъди законната лихва върху нея
от датата на падежа до датата на заплащането, а ако приеме, че тази главница не
съответства на практиката на ВКС за изискуемост, то е следвало да бъде
присъдена възнаградителна лихва за периода от датата на падежа до датата на
заплащането. Поради това се счита, че БРС неправилно е отхвърлил предявения
иск, както по отношение на част от главницата, така и по отношение на част от
договорната лихва. Счита се също, че съдът неправилно е приел за неоснователна
и претенцията за заемни такси и разноски, тъй като сумата от 120 лв.
представлява разходи по изискуем кредит, съгласно чл.13 от договора за кредит и
тарифата на Банката, а останалите 105 лв. представляват разноски, направени във
връзка с воденото производство по чл.51 ЗН.
В заключение, моли въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да уважи претенцията
изцяло. Претендират се направените по делото съдебни разноски в двете
инстанции, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивната жалба е направено
доказателствено искане за назначаване на нова съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице да отговори на въпроса – спазени ли са условията за изменение
на посочените в т.9.3 от ОУ лихвени индекси, въз основа на които Банката е
променила базовия лихвен процент.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Т.Ю.Р., не се взема становище по
въззивната жалба.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи, че въззивната жалба е депозирана в законовия
двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от лице, което има правен интерес от
обжалването, поради което е допустима.
Доказателствените
искания на въззивника „Банка ДСК“ ЕАД не следва да се уважават, тъй като в
производството пред БРС ищецът е направил искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, което е било уважено от районния съд, като пак по
искане на ищеца е била назначена и допълнителна експертиза и приетото пред
първата инстанция основно и допълнително заключение не са били оспорени от
страните. Въззивникът е имал и възможност да постави нови допълнителни задачи
на вещото лице, което обаче не е сторил, поради което направеното пред
въззивната инстанция искане е преклудирано. Ето защо и при липсата на
процесуални нарушения на БРС по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК, исканията във
въззивната жалба не следва да се уважават.
С оглед на гореизложеното и на
осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1357/2020
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца „Банка ДСК“ ЕАД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на
въззивника „Банка ДСК“ ЕАД за назначаване на нова съдебно-счетоводна
експертиза.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.