Решение по дело №343/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 400
Дата: 8 юли 2020 г. (в сила от 9 ноември 2020 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20205220200343
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

     Р Е Ш Е Н И Е

           

              №…..

 

                                           гр.Пазарджик,   08.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на  15.06.2020 год. в състав:       

                                                             

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров  АНД343/2020 год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по  жалба на Д.М.М. ***, ЕГН ********** против НП № 002325 от 03.12.2019 год. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с което на основание  чл.179 ал.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. /триста лева/ и е присъдено заплащането на такса по чл.10а ал.2 от ЗП в размер на 10 лв. /десет лева/.

          Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобрзност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

          В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но постъпва писмено становище от негов пълномощник-адвокат, с което се  поддържа жалбата и се излагат съображения за отмяна на НП.

          Ответникът по жалбата - АНО, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата, като устно и в писмено становище излага съображения за неоснователност на същата. Иска издаденото  НП  да  бъде  потвърдено.

          Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

          Жалбоподателят Миленова е санкционирана при следната възприета от страна на АНО фактическа обстановка:

На 30.06.2019 г., около 18:30 часа, жалбоподателят М., в качеството си на водач управлявала пътно превозно средство – л.а. „Мерцедес А 160“ с временен рег. № ***, с обща техническа допустима максимална маса до 3,5 тона, на републикански път І-8, с посока на движение от гр. Септември към гр. Белово. Този път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС с цитирания по-горе регистрационен номер не била заплатена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

Мястото на констатиране на нарушението било участъка на километър 165+835 на републикански път І-8 (Граница Сърбия- Калотина- Драгоман- ок.п.София- о.п. Ихтиман - Костенец - Белово - Пазарджик - Пловдив - Поповица - о.п. Хасково - Харманли-Любимец-Свиленград - Капитан Андреево), за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.

В резултат на проверката от служители на НТУ било установено, че за ППС с регистрационен № *** към момента на проверката нямало заплатена винетна такса (К3), която да съответства на регистрационния номер и на категорията на пътното превозно средство. Съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, извършеното нарушение е било потвърдено чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № MEU 050. Всичко това според проверяващите съставлявало нарушение на чл. 139 ал. 6 ЗДвП.

За извършеното административно нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН № 002325/30.06.2019 г., който бил предявен, подписан и връчен на жалбоподателя.

На 04.07.2019 г. в Областно пътно управление - Пловдив постъпило възражение с вх. номер 94-00-1163/04.07.2019 г. срещу акта, с което, лицето, сочено за нарушител посочило, че за процесното ППС имало валидна електронна винетка с идентификационен номер 19061249017758. Приложено било и копие на разпечатка за издадена електронна винетка за процесното МПС.

При разглеждането на административнонаказателна преписка била извършена проверка по смисъла на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, както на обстоятелствата, описани в горепосочения акт, така и на предявените от страна на нарушителя възражения.

След като разгледал по същество възражението, наказващият орган го приел за неоснователно, защото според нормата на чл. 5, ал. 2 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние /Наредбата/ при заплащане на винетката такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице. Посочената разпоредба ясно очертава задълженията, които следва да бъдат изпълнени, както и кои са задължените лица - водачите и ползвателите на МПС. На второ място - изрично е постановено, че винетната такса важи единствено за това пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е деклариран правилно от съответното лице. От друга страна, чл. 5, ал. 3 от Наредбата изрично указва как се разпределя отговорността в случай на неправилно декларирани данни - отговорността е съответно на собственика или ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.

Установено било, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя в деня на проверката - 30.06.2019 г., е бил с временен регистрационен номер ***. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства шестцифрена комбинация на числата от 0 до 9, симетрично разделени с буквата "Т", "Н" или "М" в средата представляват транзитни номера. Горепосочения регистрационен номер, във връзка с изложеното, представлява именно транзитен номер и следва да отговаря на изискванията на чл. 29, ал. 3 от Наредбата.

Установено било също, че при закупуването на ел. винетка, респ. при декларирането на данни за ППС с регистрационен номер ***, и по точно - при изписването на регистрационния номер, представляващ комбинация от букви и цифри в изложеното по-горе съотношение, по отношение на цифровата комбинация, жалбоподателят М. е използвала буквен символ „О“, вместо да изпише цифрата на числото нула - „0“, вследствие на което е издадена електронна винетка при неправилно декларирани данни, т.е. за МПС с рег. № ***, вместо    ***. Така допуснатото несъответствие се доказвало и от извършена от административнонаказващия орган справка за валидност на електронна винетка с идентификационен код 19061249017758, приобщена към доказателствената съвкупност по настоящото АНП.

С оглед на казаното до тук АНО приел за установено, че за ППС с регистрационен номер *** не е била заплатена дължимата винетна такса, което съставлявало неизпълнение на задължение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят разполагал с възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай същият би се освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение. Компенсаторна такса обаче не била платена по сметка на Агенция „Пътна инфраструктура” в 14-дневния срок от връчването на акта за установяване на административно нарушение на нарушителя.

По повод на това и въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя  на 06.12.2019г.,  а  жалбата  против  него била  подадена чрез АНО на 13.12.2019г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. С оглед на това жалбата  е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Минев и К. - актосъставител.

Съдът дава изцяло вяра на събраните по делото писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че  жалбата е основателна.

Според настоящия съдебен състав, в хода на производството пред въззивната инстанция категорично бе установено, че на 12.06.2019г. в 16:17 часа, жалбоподателят М. е заплатила винетна такса на стойност 30 лева, като в този момент й била издадена ел. винетка с идентификационен номер 19061249017758 и с валидност от 12.06.2019г. 16:18 часа до 11.07.2019г. 23:59 часа. Категорично се изясни и това, че при изписването на временният регистрационен номер на лекият автомобил,  който е бил ***, М. е използвала буквен символ „О“, вместо да изпише цифрата на числото нула - „0“, вследствие на което е издадена електронна винетка при неправилно декларирани данни, т.е. за МПС с рег. № ***, вместо  ***.

Всичко това не се оспорва, както то страна на обжалващата НП, така и от страна на неговият издател.

При това положение за настоящият съдебен състав е несъмнено, че поведението на М. формално запълва обективните признаци на административното нарушение по чл.179 ал.3 във вр. с чл.139 ал.6 от ЗдВП, но в същото време, вмененото й административно нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Да, вярно е, че в чл.5 ал.3 от горецитираната наредба е императивно посочено, че: „Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса“.

В същото време обаче е вярно и това, че в крайна сметка от формалното нарушение на жалбоподателката не са настъпили никакви вредни последици и същото е с явно незначителна обществена опасност.

Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по всеки конкретен случай - вида на нарушението, начина на извършването му, подбудите, вида и стойността на предмета му, вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчита същността и целите на административнонаказателната отговорност. В случая тежестта на нарушението не е висока, предвид незначителната обществената опасност и характера на засягане на обществените отношения. По делото безспорно бе доказано, че жалбоподателката М. е заплатила винетка за ППС, но при изписването на регистрационния номер, вместо цифрата „0“ е ползвала буквата „О“. Това е единствената разлика между регистрационния номер и това, което е попълнено при закупуване на електронната винетка. Това, че в крайна сметка има заплатена винетна такса обаче е от съществено значение, тъй като не може да се третира по един и същи начин лице, което никога не е заплатило такава с лице, което е заплатило и неволно е изписало грешно номера на МПС, при обстоятелствата описани подробно по-горе, които изключват какъвто й да е умисъл за извършване на административно нарушение. Освен това, както бе посочено вече, от действията на М. не би могло да настъпят каквито й да е вредоносни последици или щета за държавата, респ. – фиска, тъй като реално има заплатена винетна такса и от нея би могъл да се ползва само процесния автомобил, а не някой друг автомобил, регистриран в България. В този смисъл в НП административнонаказващият орган е следвало да направи преценка, дали е налице маловажен случай, след което да формира положителен извод в тази насока. Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения, наказващия орган може да не наложи наказание. Според ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран.

По всичко изложено до тук НП се явява незаконосъобразно  и следва да се отмени.

При този изход от делото искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, не би могло да се удовлетвори.

Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се каже, че то бе направено своевременно - в хода на съдебното производство, в последното съдебно заседание, с писмена молба-становище, от страна на пълномощник на жалбоподателя, който има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения по делото списък на разноските и приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от М. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева). При това положение Агенция „Пътна инфраструктура“-София следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Именно в тежест на посочената агенция следва да бъде възложено заплащането на разноските, доколкото тя има статут на юридическо лице, докато отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/, чийто представител е издал обжалваното и отменено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ, а е структурирано към АПИ.

Пазарджишкият районен съд в настоящият състав след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

                                                            Р Е Ш И :

 

  ОТМЕНЯ НП № 002325 от 03.12.2019 год. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с което на Д.М.М. ***, ЕГН **********, на основание  чл.179 ал.3 от ЗДвП, във вр. чл.139 ал.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. /триста лева/ и е присъдено заплащането на такса по чл.10а ал.2 от ЗП в размер на 10 лв. /десет лева/.

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“-София да заплати на Д.М.М. ***, ЕГН ********** разноски в размер на 300 лв. /триста лева/ - адвокатско възнаграждение за един адвокат.

 

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: